0 данъци за период от 3 години!

По повод Писмото до Президента Георги Първанов от 6 юли 2010 г. получих в електронната си поща коментар от A.J., българин, икономист, живеещ в САЩ, с когото поддържам интензивна и плодотворна кореспонденция. Предвид сериозните теоретични въпроси и оригинални възгледи и със съгласие на автора, публикувам коментара на A.J в блога.

Драги проф. Петков,

Коментарът ми не е критика! Начинът на бизнес изложението в Америка е прагматичен, което не значи, че непременно е логичен. Тук се разчита на създадени от много десетилетия условни рефлекси, на които възрастните реагират по същия рутинен начин като децата, защото е по-лесно. Начинът на изложение в България положително е по-близък до това, което вие сте направили. Формата на комуникации  е регионално обусловена.

Да се дискутират основни данъчни промени по време на криза е отвличане на вниманието към основни макроикономически променливи, чието влияние ще се почувства след много години. И дори в случай, че резултатите от промяната са положителни, анализаторите пак няма да са на единно мнение. До ден днешен икономистите в САЩ спорят дали безпрецедентният възход на икономиката на САЩ през периода 1980-2000 се дължи на икономическата политика на Роналд Рейгън - сваляне на данъци в период на осъвременяване на изостаналата военна машина на САЩ, което доведе до правителствен свръх дефицит или на социална политика на Клинтън, 12 години по-късно. И при двете администрации правителството харчеше невероятни суми. Въпреки това икономиката за 20 годишния период нарасна с над 1300% и от 1997 до 2000 г. данъчните постъпления далеч надхвърлиха държавните разходи. Както винаги, поляризацията е на партийна основа - демократите са за Клинтън, републиканците - за Рейгън, по дяволите логиката и безпристрастните анализи.

Плоският данък е нелепост. Но макар и прогресивен, данъкът трябва да бъде по възможност най-нисък защото по този начин фирмите се поощряват да реинвестират в бизнесите си и да създават повече работни места. Хората плащайки по-ниски данъци разполагат с повече пари и увеличават търсенето на стоки и услуги и така абсолютните данъчни постъпления се оказват по-големи, въпреки че процентът данък е по-нисък.

Т.е. - концентрацията е върху Supply Side of the Economic Equation. Абсолютните постъпления са важни, а не данъчните проценти. Очевидно е, че при 100% данък, държавата ще има 0 данъчни постъпления, както и при 0 доходи - или известната крива на Артур Лафър - някъде по средата е optimum optimorum, най-добрият вариант за държавата и данъкоплатеца. Моето мнение е, че Рейгън улучи този вариант, а Клинтън се случи да бъде президент по времето, в което стана и получи аколадите. А Рейгън се беше вече преселил умствено в небитието, ако и все още да беше физически жив, но само като растение.

Познавам лично Артур Лафър още от времето, когато Рейгън беше губернатор на Калифорния, но след като той (Лафър) се прочу с известната ресторантска салфетка, на която изписал кривата си на обяд с един от икономическите съветници на новия президент и в последствие Рейгън реагирал положително, Лафър стана велик и недостъпен. Не съм емоционално, а професионално привърженик на теорията му, която нито е доказана, нито отхвърлена и все още спорна за тълпата икономисти.

Концентрацията в България (както и тук) трябва да бъде в създаването на работни места, а това могат да правят най-добре фирмите и затова дори и социалистът Обама може би няма да вдигне данъците докато няма ясни индикации, че наистина икономиката не боксува на едно място.

Как да стане това в България? Чрез всички възможни поощрения на малкия и среден бизнес, който поне при нас ангажира 70% от работещите. Ако е необходимо - 0 данъци за период от 3 години. Държавата да навлезе в дефицит и да не обръща никакво внимание на ЕС. (Вчера тук пазарите скочиха понеже европейските банки преминали успешно през т.н. "стрес тест".) Можели да издържат още една криза без проблеми, казват "специалистите". Не е ясно дали анализаторите ще са на това мнение в понеделник. Защото през миналата седмица бяха на противоположното.

Валутният борд, както вече Ви бях препратил към една статия на едно наше "величие", което е консултирало и вероятно все още се мъчи да консултира България, е де факто пропаднал отдавна. Сигурен съм, че е така, защото нашите сънародници са факири в копирането на зулуми, но в конкретния случай е по-добре, отколкото, ако бяха следвали стриктно повелите на борда. В борбата за насъщния, всякакви бордове са без значение!

Гастролиралите български специалисти от чужбина - най-"великите", Велчев и сега Дянков - са успели в целите си, които са били предимно лично обогатяване или перспектива за това при последния, а не създаване на съвременна на българската икономика и "спасението" на народа, който може да бъда спасен само, ако той направи нещо за себе си, а това е въпрос на еволюция, към която той не е особено склонен. Аз лично не съм впечатлен от уменията им, но те поне се опитват да вършат нещо прагматично, макар и неетично, но кой обръща внимание на етика в наше време, пък и в предишните? Само най-силните и най-успелите! И то когато са стигнали вече до върха.

* * *

Ричард Ран (с когото се срещнах няколко пъти във Вашингтон в самото начало на 1990-те г. и доста обстойно дискутирахме идеите му) или Роналд Ът, когото лично не познавам, не са довели България до състоянието, в което се намира в момента. Това стори целокупният български народ. От 20 години България е демокрация и никой не принуждава никого да гласува за когото и да е, както беше по време на комунизма. Също така е добре да си припомним как бай Ганю е правил избори и колко рано и брутално свършва живота на един голям български интелектуалец, кандидат политик: създателят на г-н Балкански. Така, че българският манталитет не е продукт на комунизма, за съжаление, както мнозинството си въобразява. 

А че идеите на горните двама икономисти не бяха оригинални и в много случаи звучат напълно наивно в резултат на непознаването на местната обстановка, е съвсем ясно защото днес никой повече не говори за тях в България. (Пък и в Америка не особено се е говорило. Аз за пръв път чух за Ричард от българския търговски представител в Ню Йок през 1990 г. и ми трябваше време да го издиря чрез контакти - тогава не само, че нямаше Гугъл, но и Интернетът беше в ембрионално развитие.) 

Поздрави!

A.J.

USA