Коментари на "Писма от Тунис"

По-долу публикувам с незначителни съкращения първите коментари на моите "Писма от Тунис".Те са от българин / именувал се като А.Б/, работещ като експерт в Обединените Арабски Емиратства, пожелал засега да остане анонимен.Уважавам неговото решение и съм впечатлен от професионания анализ, който получих.Съгласен съм и с бележката, че в моите "Писма" проблемът за корупцията на диктаторските режими в Арабския регион не е подчертан изрично - като една от водещите причини за социалните протести /Проф. Кръстьо Петков/

Професоре, привет!
Отворих си компютъра, за да споделя нещо: „Не ти ли се струва, че арабският свят изживява своята Френска Революция?”; тогава видях и написаното в твоя блог.
Поздравления-за няколко дни май си израснал с няколко века в разбирането на арабския свят, което на други не се случва с години! Не се шегувам!!!!
Ето и моите първосигнални реакции на писмата:
1. Имай предвид, че тунизийци и египтяни са нации – Либия не е. Кадафи нарочно ги задържа на племенно ниво, залъгвайки ги, че ще им доведе „бели роби”, което и направи преди 35 години. Нямат и национална (наборна) армия като Тунис и Египет, нямат ясно определени институции – на всички нива – може би в това се състои диктаторската гениалност на Кадафи.
2. Политическият ислям. Много ме плаши. Не е възможно да бъде разбран от outsider и не е предсказуем. Там правилата са други. Те са неразбираеми за нас:
– не ни допускат „вътре” в нещата. Но по принцип нещата не са такива, каквито изглеждат; а на всичко отгоре, апетитът идва с яденето.
Никога няма да забравя думите на известен ислямист: „демокрацията е влак, на които се качваш, когато ти е необходим, и слизаш, когато можеш и трябва да тръгнеш в друга посока”. Талибаните в Афганистан, след като проглушиха ушите на света чрез Amnesty International & Human Rights Watch, че искат демокрация, дойдоха на власт с напълно демократични избори !!! Вярно е,
че политическият ислям е различен в различните страни, но..... Добре е да се има предвид!
3. Синдикатите. Много са различни в различните арабските страни. Преди 13 години , приятел, работещ за PSI ми
каза : твоята работа е кауза пердута – всички конфедерации са под юздата на правителствата и органите за сигурност, а ти нямаш избор – трябва да работиш с тях. Аз имам избор – федерациите не са толкова силно контролирани и аз мога да си избера няколко свестни, с които да работя”.
Преди 13 години, тогавашният президент на ISFTU Бил Джордан беше голям приятел на Бен Али и нареди да се свали цял параграф от ITUC Yearbook on Viloations of TU Rights, описващ ареста на десетина синдикални активисти от провинцията...
Синдикатите в Египет бяха кошмарни / по-зле от БПС/; добре, че сега се появиха нови, независими. За Либия да не говорим. Йемен също е трагедия. Но това не значи, че няма хора, които
искат то правят истински синдикати – особено в браншовите организации и на местно ниво.
4. Не пропускай (имаш го но не е подчертано), че всички в началото се опълчват срещу корупцията – има я навсякъде, но особенно много дразни в богати на ресурси страни и относително голяма част бедно население. Дори нашата родна корупция изглежда почти невинна с тази в арабския свят.
/Твой А.Б/