Еuro-plus pact!Как и на каква цена премиерът Бойко Борисов вкара България в капана? Проф. Кръстьо Петков

Фактът е безпрецедентен: за броени часове, след формално одобрение от правителството и повърхностно информиране на парламента, г-н Бойко Борисов подписа на 25 март, 2011 г. в Брюксел документ, който присъединява България към групата страни, съгласили се да създадат нов финансов блок: „Пакт-евро плюс”. Пактът наследява и конкретизира идеи, заложени в лансираните още преди месеци варианти на същия проект, известни като „Пакт за конкурентноспособност” и „Пакт за финансова стабилност”. Инициатори на пактовете са Германия и Франция; Главният конструкторско бюро на новия финансов механизъм е разположено в Берлин.
Събитието изненада гражданите на ЕС и българската общественост. Изненадата предизвика моментно онемяване на иначе гръмогласни критици и ласкатели на кабинета „ББ”. Единствен Светослав Терзиев (1)- брюкселски наблюдател на „Сега”, реагира на момента с точен и обективен анализ /засрамил маса пъргави макроикономисти/.Странно е, че иначе силни икономисти и конституционалисти от двете опозиции „БСП+ДПС” и „ДСБ+СДС”, също не се обадиха в парламента. Първи Рачо Петров се обърна с ясни питания към институциите за легитимността на пакта, подписан от Борисов /www.Forumat-bg.com;www.kpetkov.eu/. Обадиха се и и пазарните фундаменталисти, подлагайки на яростна критика акцията на българското правителство. Каква приятна изненада: доживяхме да прочетем как икономистът от „Отворено общество” Георги Ангелов (2) - защитава бедните и апелира за повищшаване на доходите!!!
Моята реакция по-долу е предизвикана както от съдържанието и параметрите на „Пакт евро-плюс”, така и от започващата публична дискусия у нас.

Двата капана

По - горе нарекох акта на българското присъединяване към пакта за еврото „безпрецедентен”, но ми се струва, че това е евфемизъм /т.е. недостатъчно силно и точно определение/. Същинската дума би трябвало да е „нелегитимен”!Защото българската конституционна и парламентарна практика не допуска еднолични/ волунтаристични решения дори на премиера - по въпроси, които предопределят външната финансовоикономическа стратегия на страната. Но за конституционната легитимност ще стане дума накрая...
Всъщност българите за втори път през 22-те години на прехода са свидетели и потърпевши на решение, което поставя тяхната икономика и финанси, доходи и жизнен стандарт в железни рамки, определени извън страната.
Първият случай е въвеждането на Валутен борд - през пролетта и лятото на 1997 г. Причината, заради която се стигна до тази извънредна мярка, се знае: хиперинфлационната криза.Само че тогава служебното правителство на Стефан Софиянски проведе серия от разговори в България и Вашингтон; после разработи проектозакон /Автори:Красимир Ангарски и екип/; впоследствие новоизбраният премиер Иван Костов и вицепремиерът Александър Божков прокараха закона през парламента. Назначиха и гуверньор в БНБ. Паралелно беше подписана и Харта за подкрепа на Борда между социалните партньори.
Така България доброволно се отказа от своя финансово-икономически суверенитет. Но законовата процедура и правилата на социалното партньорство бяха спазени.Държавата влезе в един капан, в който свикна да работи и на когото се осланяше при периодичните симптоми на финансова дестабилизация. Бизнесът и правителствата се научиха да работят по лесния /де факто - мързелив начин/, защото Бордът ги предпазваше от непредвидени рискове , а валутният курс беше предвидим.
Друг е въпросът, че Бордът „произведе” атипична за Европа икономика, в която ниските заплати и пенсии бяха основна котва за поддържане на макроикономическата стабилност. Прав се оказа Иван Костов, когато през пролетта на 1997 г. се изповяда пред пратеника на МВФ Майкъл Деплер: „Ще имаме стабилност /заради Борда-КП/, но на равнището на мизерията!”
И сега, в навечерието на „сакралния петък-25.3.2011/ България живурка в първия капан. Бордът беше канонизиран и обявен за „Свещена крава”, която никой не бива да закача. Една по една отпадаха идеите да се намери по-мек вариант /като преход към еврото/; да се преоцени валутния курс /девалвация на лева/;да се превалутира курса, като например лева се „върже” към швейцарския франк и т.н.
Вторият капан, в който преди два дни ни вкара саморъчно г-н Борисов, носи звучното име „Пакт-евро плюс”. Което ще рече, че той е замислен като механизъм за стабилизация на еврото, не на лева. И има за цел да извади страните от еврозоната /богатите, но и закъсалите, от т.нар. група ПИГС/ от тресавището, в което попаднаха заради трите паралелни кризи: валутната, дълговата и банковата.
Апропо, това не е мое твърдение, а на авторитетния и твърде активен в анализите си за кризата в еврозоната Джордж Сорос(3). През последните месеци този крупен финансов играч и международен лектор на няколко пъти предупреди, че „трите кризи” водят към четвърта: политическа. Което ще рече, че ерозират ЕС като наднационална конструкция.
Прав ли е Сорос в своите мрачни прогнози ? Скоро ще узнаем. /Впрочем, той не е сам-от месеци влиятелни икономисти като Пол Кругман, Нориел Рубини, Шимон Джонсън, Джоузеф Стиглиц, Джордж Ирвин и др. предупреждаваха, че кризата в еврозоната изисква радикални и комплексни мерки, които да променят икономическата и политическата машина на ЕС , да ускорят наднационалните механизми за регулация и да отчетат икономическата, финансовата и пазарната специфика в отделните страни и субрегиони. С такава специфика се открояват страните в преход, страните от средиземноморската яка и, изненадващо за мнозина-Ирландия/.

Каква цена плащаме?

Има ли някаква положителна диверсификация на тежестите и мерките в инициативата на Меркел-Саркози? Положителна в смисъл, че малките държави с по-бедни икономики ще бъдат облекчени в плащанията, а богатите ще поемат по-голяма тежест в солидарния механизъм за финансова стабилност.Ако отговорът е положителен, значи г-н Борисов е постъпил нелегитимно, но целесъобразно-защитил е интересите на България с прозорлив държавнически ход.
Но ако универсалните мерки за финансова стабилност облагодетелстват силните икономики и заплашват слабите, значи е сбъркал / ние, българите сме последни в икономическата и социалната класация в ЕС/.Аз застъпвам тази теза и повдигам обвинение във връзка с нея. Повод да направя това е фактът, че не случайни държави като Швеция, Англия, Чехия и Унгария отказаха да подпишат прословутия Пакт. Само че не самият формален отказ, а аргументите, които стоят зад него са от съществено значение.
Аргумент 1. Несправедлив финансов принос на страните в ESM. Колкото и да апелират за солидарност бащите основатели на ЕС, националният егоизъм е този, който движи решенията в Брюксел днес.
Кризата ускори работата на този двигател на финансово-икономическото неравенство. Достатъчно е да проследим пререканията преди решенията за спасяване от фалит на Гърция и Ирландия, за да се убедим във верността на горното твърдение. И в случая с европакта става дума за пари , и то много.
Вносителите на документа изрично са записали, че още преди да влезе в действие пактът, трябва да се създаде фонд в размир на 500 милиарда евро. После се гони нов таргет-700 милиарда. Ще плащат всички, но не по равно, и не пропорционално на БВП. Това личи от таблицата по-долу / в лявата колона е показан дела на всяка страна в ESM, като процент от БВП; в дясната колона е даден т.нар. ESM contribution key, който показва приноса на 17 страни- членове на еврозоната, лансирали Пакта; данните в първата колона са взети от статията на Г. Ангелов в 24 часа-източник:ЕЦБ;източникът на данни за втората колона е EurActiv; в таблицата не са включени страните, отказали да се присъединят към пакта : Англия, Швеция, Чехия, Унгария, както и Дания, която не е член на Еврозоната/

Принос на страните от ЕС в ESM
Страни Дял в ESM- % от БВП ESM contribution key
------------------------------------------------------------------Австрия 4,8 2,783
Белгия 4,8 3,477
България 16,9
Германия 5,3 27,146
Гърция 0,6 2,817
Естония 8,6 0,186
Ирландия 0,5 1,592
Испания 5,5 11,904
Италия 5,6 17,914
Кипър 5,5 0,196
Латвия 11,1
Литва 10,9
Люксембург 0,3 0,250
Малта 7,1 0,073
Полша 9,7
Португалия 7,1 2,509
Румъния 14,1
Словакия 7,4 0,824
Словения 6,4 0,428
Финландия 4,9 1,797
Франция 5,1 20,886
Холандия 4,7 5,717
Общо 100%
------------------------------------------------------------ 1
Аргумент 2: Привилигерованите от Еврозоната решават, ние плащаме. Никак не е трудно да се забележи образеца, който е наложен при плащанията на вноските: богатите плащат по-малко /пропорционално на БВП/; бедните-повече, и то в пъти повече. При това, както правилно уточнява Г. Ангелов, дължими кам фонда със значителни суми са и страни, невлизащи в еврозоната. Например, българският премиер е обещал да внесем 6,1 милиарда евро, което е два пъти повече от размера на фискалния резерв у нас /ако статистическите данни за него , публикувани официално, са верни!/. От тези пари само малка част ще се платят от сегашното правителство .Борисов ще плати, както сам обича да се изразява, 300 милиона евро първа вноска. Останалите ги е завещал на онези, които ще го наследят след време.Горко им!
Нали уж нямахме пари- за пенсии и заплати, за общини и болници. Как така изведнъж се откри паричен ресурс, който задължава държавата за години напред!
Аргумент 3: Операция „Евро плюс” е заради банките; най-вече - немските! Не заради данъкоплатците, нито заради държавата.
Такова е авторитетното мнение на Джордж Сорос (3), изказано в навечерието на подписването на пакта. Цитирам: „Фактически, Германия откупи дълга на тежко задлъжнялите страни като начин да спаси собствената си банкова система”. Така се случи в Гърция и Ирландия, където нарад с другите мерки беше оказан натиск държавата да национализира закъсалите банки. Система

Кой командва парада?

На пръв поглед, въпросът е излишен: който плаща, той поръчва музиката. Но в случая с „Пакт- евро плюс” този изначален принцип не е спазен. Поне по отношение на страните, които не са членове на еврозоната, но, след подписите на техните представители, се задължават да уредят финансовите си ангажименти до средата на 2013 г. Както става ясно от документа, оповестен веднага след срещата „на върха” в Брюксел, групата на аутсайдерите няма право:
-Да участва в Борда на гуверньорите;
-До участва в борда на директорите;
-Да гласува.....
З сметка на това аутсайдерите имат право и задължание да споделя финансовата отговорност, когато в бъдеще нови страни, подобно на Гърция и Финландия, се обърнат за подкрепа при заплаха от фалит. На фона на обезвластяването на страните извън еврозоната, прави впечатление, че на МВФ /!/ са дадени широки права да партнира в управлението на парите, поставянето на условията към длъжниците /всъщност ESM заимства от МВФ концепцията за т.нар. къндишънелити, от която пропищя половината развиващ се свят/.
Изглежда че някои държавници от непривилигерованите страни са се засегнали, защото след акта на подписването прочетохме доста неласкави отзиви за Големите от ЕС. Чешкият премиер например упрекна членовете на еврозоната, че са се договорили зад гърба на нечленуващите страни. Полският премиер дипломатично заяви, че предстои темата да се дообсъди Висши политици от Словакия изразиха несъгласие с начина на плащане и изчисляване на контрибуциите. Унгарският премиер директо заяви, че пактът не го устройва, защото отнемал на страни като Унгария възможността да прилага изгодна за нея данъчна политика.
Само българският премиер не се обади! Защо?

Има ли нещо нередно в българското участие в „Пакт евро-плюс”?

На пръв поглед – не! Консултирах се през уикенда с водещ конституционалист от опозицията и той ми обясни, че формално процедурата е спазена, защото имало Програма на правителството!
Погледнах отново Октомврийската програма /2009/, и там никъде не пише, че правителството на ГЕРБ ще вкарва страната в Пакт за финансова стабилност. Има формулирана цел за влизане в еврозоната, повторена многократно през 2010 г., но официално решение да се приемат тежките условия на „Пакт евро плюс” не е взимано.
А условията са действително тежки-някои непосилни за българската нация, а други-водещи до отказ от току що приети параметри на национални програми. Негативните последици са обяснени изчерпателно в споменатите по- горе статии и изявления на Св. Терзиев, Р.Петров, Г.Ангелов. Тук ще спомена само три от тях:
-ограниченията за растеж на заплати и пенсии /при положение, че у нас са в пъти по-ниски от средноевропейските/;
-изискванията за „данъчна синхронизация”, при положение, че в българския случай ще става дума не за сближаване, а за преобръщане на модела /у нас той е регресивен,а в повечето страни от ЕС е прогресивен/;
-инвестициите в науката и образованието. Сегашното правителство ги свали задълго от бюджетните приоритети; напред излязоха инфраструктурни проекти /магистраломанията/;
Доколкото разчитам ситуацията, правителството би трябвало да пренапише своята програма-и тази до края на мандата, и другата- за реформи до 2020 г.Вместо да се захване с тази задача и да отстрани несъответствията с европакта, кабинетът обсъди вариант на „Програма 2020”, готвен преди форума на върха в Брюксел и несъобразен с взетите на него решения....
Тук стигам до еднн от най-интригуващите епизоди във веригата от събития, довели до премиерския подпис в Брюксел на 25 март, 2011 г.Става дума за разминаването с инициативата на вицепремиера Симеон Дянков за промени в конституцията, заради проекта „Фискален борд”. Дянков и сие работиха по него близо половин година. Обсъждаха го със социалните партньори и на специализирани семинари. Беше ни съобщено, че неуморимият финансов министър дори предложил своя Пакт на среща с колегите си в Брюксел и те проявили голям интерес към него /проверих тази новина, рапространена от пиари-те на г-н Дянков и не намерих потвърждение в прес-съобщението за последната среща на ЕкоФин !/
И на фона на тази неспираща активност, изведнаж идва решението на премиера да подпише друг документ в Брюксел. Много по-мащабен, с дълъг времеви хоризонт, изискващ нови парламентарни и конституционни процедури. От тук следват два извода:
Първият, че г.н Дянков е бил пуснат от премиера по улея, встрани от главната писта, на която се движи той самият.Нещо повече, в деня преди подписването, господата Дянков и Искров са били затворени от премиера, образно казано „в килера”, за да не изразят несъгласията си с неговото решение /Към такива мисли ни насочват съобщенията, че двамата – Дянков и Искров- са казали „не” на премиерската оферта да го подкрепят/;
Вторият извод е, че премиерът е действал не само еднолично, но и в условия на натиск:
-от Германия и Франция, за да афишира подкрепата си за тяхната ос /което и го прави. „България подкрепи първа”-съобщава още същия петък EurActiv.
-от други съветници, които са убедили премиера, че ако не влезем в пакта за еврото, пътят ни в бъдеще за еврозоната ще е закрит; и което е по-важно, може да се наложи ние да сме един от следващите клиенти на ESM!!!
Третият извод е, че Б.Б и в този случай е действал в свой стил, импровизирайки в политиката. Което е сигнал не само за авантюризъм, но и за некомпетентност.
Защото „Пакт евро-плюс” не е поредна конюнктурна сделка.
Тя е стратегически ангажимент, който ще надживее дузина премиери. И ще има дълготрайни ефекти, каквито са се случвали, когато български държавници са подписвали пактове и договори преди войни и след капитулация....