Разнолика Америка: поглед отвътре! Проф. Кръстьо Петков

Моето три-седмично посещение в САЩ е четвърто поред пред последните 21 години.
През септември 1990 г. бях на 30-дневно лекционно турне във водещи американски университети;второто гостуване беше във връзка с придобилия известност "Царски бал в Ню Йорк", организиран от Августин Пейчинов в навечерието на 1992 г./тогава беше първата ми среща на живо с ексмонарха Симеон/;третото пътуване по покана на Държавния департамент се състоя в средата на 90-те години, когато група български политици бяхме на "study visit", за да се запознаем с местното управление.
След 15 годишно прекъсване съм отново отвъд океана-този път по покана от Университета в Илинойс/Урбана/, да говоря пред студенти и преподаватели за промените в нагласите и поведението на гражданите на ЕС-в контекста на разширяването и икономическата криза. Ангажименът ми е свързан с т.нар. цикъл "Distinguished lectures", провеждан от Центъра за Източна Европа, Русия и Евразия, с директор проф. Ричард Темпест.
Имах и поредица участия в специализирани семинари за студенти, изучаващи европеистика.Срещите и разговорите с тях бяха оживени,преминаваха в доста откровен тон и при неподправен интерес от страна на аудиторията. Принципно не се различаваха от беседите с мои студенти в България. И все пак, имаше нещо различно-американско и космополитно-в тематиката и фокуса на задаваните въпроси. Като прибавим и дългите разговори в семейства на българи от старата имиграция,с колеги от академичните среди, както и с политици и случайно срещнати граждани, у мен се оформи една пъстра и богата картина от впечатления за днешна Америка.
Позволявам си да ги споделя с читателите на блога, без претенции, че са достатъчно пълни и обективни. Както при всички аналитични рефлексии, субективният нюанс в оценките не може да се скрие.

Млада Америка:двете ценности!

Въпреки че застаряването на населението е тревожен социално-демографски проблем и за САЩ, всекидневието и образователните/житейските шансове на младите са стратегическият индикатор за просперитета на тази държава-континент. За образованието-неговото качество и цена-се говори навсякъде:в семействата и щатските власти,медиите и висшите политически кръгове.Което не е случайно: около 100 милиона, т.е. почти една трета от населението на САЩ, са млади хора на възраст до 25 години/според данните от преброяването през 2009 г./ И още-съвременната икономика /особено бъдещата, пост-кризисната/, новият растеж и глобалната конкурентоспособност ще се основават преди всичко на знанията.

Знанията, осигуряващи технологични/пазарни пробиви и стратегически предимства на нациите, изискват пари/инвестиции, иновативни преподаватели и талантливи/мотивирани студенти.В това за пореден път се убеждавам при моите срещи в университета в Илинойс и последващите разговори с колеги преподаватели и студенти в Ню Йорк.
Какъв ти университет-този в Илинойс е огромна фабрика за производство на супер-специалисти в един впечатляващ със своята обемност кластър от научни области.

-------------------------------------------------
Водещи са инженерните специалности /тук университетът заема 18-20 място в световните класации/;традиционно силни са аграрните дисциплини, всяка от които има своя ферма, където се комбинират учение/изследвания с практическа земеделска/животновъдна работа;икономиката и социалните науки са застъпени на световно равнище.
Производствената площадка е огромна, кампусът съединява два града-близнаци /Урбана и Шампейн/. Студентите в университета са 45 000 /!/ , което го прави един от най-големите в Съединените щати. И накрая, но не по значение, идва фактът, че пряко с преподаване и обслужване на студентите са заети 10 000 души /което е и ядрото на градската икономика/.
---------------------------------------------------

Кои се учат във фабриката на знанията? Отдавна това не са само млади американци от Средния запад. Днес кампусът е място за кариерна подготовка на студенти от десетки страни. Преобладават тези с азиатски произход, но има доста латиноамериканци, араби, европейци, както и българи /наблизо, на 150 мили се намира Чикаго, където е най-големият контингент на българската диаспора;съобщиха ми числото 120 000 имигранти/.

--------------------------------------------------
Колко струва следването в университета?
Средно около 20 000 долара годишно-във формата на такси;към тази сума трябва да се добавят почти още толкова пари за квартира, транспорт и други битови потребности.Разбира се, за студентите-жители на щата Илинойс има отстъпки.Но истината е: в днешна Америка висшето образование е изключително скъпо-за младите хора и техните родители.И не е по силите на всяко семейство.
Едно сравнение-преди около три десетилетия годишната такса за следване е била...500 долара!
Какви пари харчи едно американско семейство за началното и средното образование на децата? Въпросът няма еднозначен отговор-поради децентрализацията на образователната политика и наличието на разнообразни форми на финансиране.Безспорен факт е, че чрез високите данъци американците поддържат една скъпа, но общо взето достъпна училищна мрежа;напр. около 80% от данъците при продажбата на недвижими имоти в щата Пенсилвания отиват за поддържане на образователната система.
Въпреки това пащанията от семействата растат от година на година. Един пример: семейството, на което гостувах в щат Пенсилвания, има три деца, които учат в т.нар. домашно училище /частно, базирано на дистанционно обучение и официално лицензирано от щатските власти/.Таксите за едно дете са около 2 000 долара месечно, което прави 24 000 долара на година. Общите разходи за образование на трите деца за една година е над 70 000 долара, без да броим парите за храна, облекло и други битови нужди. "Взели сме кредит-споделя моят домакин. И обслужването му е високорискова операция"
-------------------------------

Въпреки че американците /в т.ч. бившите випускници на университета в Илинойс, учили в евтините времена/ се питат защо стана така,че образованието на младите стана супер скъпа услуга, напливът към този световно известен център на Алма Матер продължава.

Откъде идват парите? Как се справят финансово семействата и самите студенти?
Университетът отдавна е превключил на нова система за финансово зареждане.Само 17% от неговия огромен годишен бюджет /около 3 милиарда долара!/ идват от щата Илинойс. Останалото се заработва-чрез високи такси за обучение, участие в държавни проекти и частни/корпоративни дарения. "Без частното спонсорство сме загубени", коментират моите домакини.Тази истина прозира отвсякъде-в богатата библиотека /в Илинойс тя е втора по големина след Харвард/; университетския хотел /който съперничи на български 4-5 звездни хотели/; аудиториите и кабинетите, пренаситени с компютри; спортните зали /в т.ч.стадион със 70 хиляди седящи места/; театралните сцени, които не отстъпват на най-добрите в страната и т.н.Повечето от тези институции са построени с парите на богати мецанати още през индустриалния период на Америка...
/Олигарси, чието богатство се мери по международни стандарти, има в България.Но досега не съм чул някой от тях да е отделил половината от печалбите си за образованието на младото поколение.А то /младото поколение/не отстъпва по качество на американските си връстници.От своя страна държавата ни през последните години води битка за бюджетни икономии, като не се поколеба да ореже доста скромните субсидии за националните вузове. Направи го не друг, а възпитаник на университета в Питсбърг, издигнал се от ранга на среден чиновник в Световната банка до поста финансов министър на България/

Въпреки преобладаващо частния характер на инвестициите, американските университети остават предимно обществени и работят на принципа на фондациите. /Този факт неотдавна беше коментиран от Джоузеф Стиглиц по повод неговата концепция за социалната икономика и кооперациите като алтернатива на спекулативната финансово-икономическа система, довела Америка до втората Голяма депресия!/.

Студентите се справят финансово по различни начини:
-синовете и дъщерите на богати родители нямат проблем. Което личи и по колите, които карат;както и по частните апартаменти, които наемат в близост до кампуса /Апропо, по тези показатели мои студенти от УНСС, деца на заможни семейства, определено превъзхождат американските си колеги!/;
-особено надарените студенти/отличниците получават добри стипендии;
-децата на семейства от средната класа са принудени да вземат кредити, които трябва да се връщат след завършване на образованието /което променя кариерния модел:доста студенти работят след завършване на бакалавърската степен и се връщат за магистратура, след като са се стабилизирали финансово/;

Какво се случва с децата, произхождащи от бедни семейства, не е ясно.Което, между другото, е един от острите социални проблеми на американската образователна система...

В немалко случаи цели семейства поставят своята житейска и професионална съдба в услуга на образованието на децата.Такава е и биографията на част от българските студенти, които срещнах в Урбана и Ню Йорк.Родителите им, преселени в Америка, се движат " По пътя на образованието" - за разлика от старата емиграция, която в повечето случаи се е състояла от индивидуални гастарбайтъри. Преселването през последните десетилетия е групово/фамилно- директно към Америка, или със спирки по пътя в някоя европейска страна.Работата, която вършат отвъд океана е "за да се изучат децата"; и по-рядко-заради собствената професионална кариера на бащата или майката.Но и самите студенти масово работят, без да се гнусят от характера на заетостта; в повечето тя е случайна и ниско платена.

Тази американска черта: съчетание на учение с работа, не ме изненадва. Още Алексис дьо Токвил в прочутото си есе "Демокрацията в Америка" беше констатирал, че жителите на тази страна са издигнали в култ труда и личния успех, постижим чрез усърдна работа. Така се създава средната класа-гръбнакът на американското общество в индустриалната ера. Традицията очевидно е съхранена. Да успееш чрез упорит труд, да стартираш от дъното и да гониш върха са висша ценност в постмодерна корпоративна Америка.

С една знакова промяна: без високо образование, което те доказва като иновативна личност, успехът е невъзможен.

Затова американците плащат всяка цена, вкл. и непосилната, за да получат децата им най-доброто университетско образование. Не толкова образователният ценз и количеството дипломи /както се получава често у нас/,а креативността се цени най-много.

Показателно за тази постмодерна ориентация е, че новите високотехнологични компании като Гугъл и Фейсбук набират специалисти още от студентската скамейка, ръководейки се от принципа на креативността. НЗа тях не важно какво си завършил, а какво можеш и дали си в състояние да го реализираш още докато си в университета! Традиционните корпорации също се преориентират и въвеждат нови, разкрепостени схеми на подбор и реализация на специалисти /Например, предоставянето на т.нар.час за креативност - на всеки служител, през който той може да се занимава на работното място с каквото пожелае;едно изследване показва, че 60% от революционните бизнес идеи са се родили именно през това флексабилно "работно" време!/

Наскоро в едно съвместно интервю Бил Гейтс и Стив Джобс /създател на Епъл/ отговориха по следния начин на въпроса кое е най-интересното в техните мегакомпании:"Това, че ние сме най-възрастните в тях!"

Втората президентска кампания на Барак Обама също е фокусирана върху младите. За една седмица той говори пред аудитории, в които преобладаваха студенти от престижни колежи в западните щати. Имах чувството, че е проповедник, а не държавен глава. Нямаше го типичното за българските управници високомерие, гарнирано със солидна доза провинциализъм в посланията и изказа.
Темите, които дискутираше президента Обама: данъците и здравното осигуряване- определено изискваха държавническа позиция.Но той не се държеше наставнически, като единоначалник /или бащица на нацията/, а даде прост пример със своето семейство: "Никой не обича да плаща данъци.На мен се полага да платя 400 000 долара, защото по-богатите трябва да бъдат облагани повече. Нали Марк!"-обърна се Обама към стоящия до него 26-годишен милиардер и основател на Фейсбук Марк Цукерберг.

Заради подобни реплики наричат Обама "социалист". Дали е такъв, не зная! По-скоро е балансиран политик и затова получава критики от своите /че е мекушав!/ и от опонентите /че е твърде ляв!/. По-важното в случая е, че като кандидат за още един президентски мандат, защитавайки своята данъчна и социална политика от нападките на републиканците, беше избрал за стартова аудитория, именно младите,образовани американци.

Вероятно фактът, че е бил университетски преподавател, е имал значение при избора на локациите и възрастовия състав на гласоподавателите. По-важното според мен е,че той, както и всеки сериозен кандидат за Бялата къща е проумял, че без Млада и образована Америка не може да има Велика Америка.

Действителност, противоположна на българската...
------------
ПП.Преди да опътувам за Ню Йорк, една от основните теми на политическото всекидневие беше изборната - за президент на Република България. Позволих си в предаване на ТВ7 да заявя, че липсата на сериозни, официално одобрени кандидати за изборите през октомври т.г., е израз на страх от загуба. Признавам, че оценката ми беше дадена ад-хок, интиуативно.
Три седмици по-късно положението не е променено- политическите партии на прехода се въздържат от номинации.Това е и първопричината да напиша горните редове и да направя следното сравнение:
Америка ситуира политиката си в зависимост от настроенията, очакванията и потенциала главно на младото поколение.
Млада България отсъства от политическа сцена, въпреки че триумфира в социалните мрежи.Не е ли този показателин факт достатъчен повод за Промяна!

---------
Следва:
"Америка на неравенството"