Пакт, а не още един борд! Доц. Д-р Димитър Стефанов

По- долу е пълният текст на статията на Доц. Димитър Стефанов от СУ "Климент Охридски". Тя беше публикувана със съкращения във в."Сега" / чиято редакция даде любезно съгласие за настоящата публикация/.
Позицията на Димитър Стефанов е професионално защитена със сериозни аргументи и е един от редките опити да се ппредизвика публичен експертен дебат относно прибързаното решение на българското правителство за присъединяване на страната към т.нар. Пакт "Евро плюс".

Паричният съвет е краен вариант на систамата на фиксиран валутен курс. Предложенията за фискален борд(пакт) е стремеж да се наложи краен вариант и на фискалната политика. Ако този опит успее, можем да се превърнем в първата страна в света с два борда. Направо за рекордите на Гинес. Смущаващото е, че липсва сериозен национален дебат по предложението на министър Дянков. Още по-смущаващо е, че се върви към анонимно съгласие, постигнато в задните стаи на политически и други централи. С тази статия се опитвам да провокирам някакъв дебат чрез поставяне на няколко въпроса.
1. Каква е диагнозата за сегашния модел на фискален мениджмънт . И какво по-точно се предлага чрез Пакта на Дянков:
a. Реформиране на сегашния модел, или
b. Смяна на модела. Това е предварителния въпрос, на който трябва да отговорят авторите на Пакта.
2. Какво се случва в Европа в областта на фискалния мениджмънт?

Безспорен е провала на Пакта за стабилност и растеж(ПСР). Този пакт се основаваше на фиксирани правила, включени в самия Маастрихтски договор и въпреки това не проработи. Каква е гаранцията, че Пакта на Дянков, също основан на фиксирани правила, уредени с конституцията, ще проработи?
В Европа тече процес на реформиране на Пакта за стабилност и растеж. Това е поредния(трети) опит за реформиране на този пакт. Нашият пакт, за да избегне съдбата на европейския да бъде реформиран след приемането му, трябва да отчете уроците на Европа.
Това което се забелязва в реформите на ПСР е отстъплението от наблягането върху управлението с фиксирани правила и постепенно въвеждане на принципа на дискрецията(вземане на решение по преценка). Формира се нова доктрина на фискален мениджмънт, която съчетава фиксираните правила с дискрецията. Въвеждат се механизми за контрол върху дискрецията. Може да се говори за възприемане на модела на контролирана дискреция(constrained discretion) съчетана с фиксирани правила. В тази връзка се въвежда институционална рамка, която включва създаването на:
 Независим одиторски съвет на фискалната политика;
 Прехвърляне на част от отговорността за фискалната политика на независим комитет от експерти(това е отнемане на част от „суверинитета” на политиците върху фискалната политика);

Предложеният у нас Пакт клони към борд, т.е. към управление
с фиксирани правила, които прекратяват съществуването на фискалната политика като основен инструмент на икономическия мениджмънт. С въвеждането на паричния съвет се отказахме от паричната политика, а сега сме на път да се откажем и от фискалната. Това е все едно някой да си отреже двата крака и да ги смени с протези. Трябва ли икономическия мениджмънт на страната да се постави на две протези?

3. Пакт за финансова стабилност, но на кого?

Ако се изходи от съдържанието на предложението на г-н Дянков, заглавието му трябва да бъде Пакт за фискална(а не финансова) стабилност. Пактът на Дянков е за стабилност само на правителствения сектор. Напълно е игнориран проблема за финансовата стабилност на частния сектор и домакинствата.
Финансовите баланси на правителството, частният сектор, домакинствата и външния сектор са асиметрично скачени съдове. Например, ако се намали дефицита на правителството, трябва да се увеличи дефицита на някои от останалите сектори. Съществуват някои аксиоми на двустранното счетоводство ( счетоводни тъждества ), които трябва да се знаят поне от тези, които управляват бюджета на държавата. Ето една от тях:

Финансови баланси на частния сектор + фискален дефицит + баланс на външния сектор = 0

Това тъждество е не теория, а аксиома на двустранното счетоводство. Несъобразяването с тази аксиома може да има фатални последици за икономиката. Ето един пример, който ще се превърне в исторически. С встъпването си на власт, сегашното правителство реши да пази своя бюджет и не се разплати с бизнеса. Това бе един про-кризисен ход, който насочи икономиката ни по възможно най-дългия и мъчителен път за излизане от кризата. Вместо да се помогне на бизнеса да изчисти своите баланси и да продължи да работи, правителството ги натисна да глътнат вода.

Ако съществуваше необходимата компетентност, трябваше да се стъпи на горното тъждество и да се реши кое е по-добре за държавата: да подобри своя баланс(дефицит) за да влезе в т.нар. „чакалня” или да намали(изчисти балансите) дефицитите по частните баланси. Последната мярка би дала възможност на бизнеса и домакинствата да продължат да работят и да измъкват икономиката от кризата. Това от своя страна би увеличило постъпленията в бюджета, което означава по-добър баланс по държвния бюджет.

Посоченият пример е не грешка в резултат на невежество. Той е симптом на една вкоренена ниска фискална култура, свеждаща бюджетното управление до т.нар. сурови фискални ограничения(austerity). България се нуждае от смяна на модела на фискално управление. Пакта на г-н Дянков е проект за увековечаване на съществуващия модел чрез фиксирането му в конституционни павила. В момента надделява стратегията за увековечаването на статуквото, а не стратегията за качествено нов модел на фискален мениджмънт.

4. Как да се оттласнем от сегашния модел на фискален мениджмънт – това е въпросът! Пактът на Дянков, напротив, иска да увековечи сегашния модел на фискален мениджмънт – това е проблема! Тук става дума за посоката на промяната: увековечаване на статуквото или нов модел на фискален мениджмънт.

Ето едно предложение за разрешаване на горната дилема. Във Франция упорито се работи за създаване на по-съвършен модел на фискален мениджмънт, но там подходът е различен. Задачата за разработката на предложенията е възложена на независима комисия от професионалисти. Последната се оглавява от Мишел Камдесю(два мандата шеф на МВФ) и включва представители на политическия елит, шефа на централната банка, представители на университетските среди. Не трябва ли и нашето политическо ръководство да изиграе едно политическо танго – да отстъпи една крачка назад, като възложи предложенията за пакт на независима структура? Иначе ще направи една крачка напред, но след това ще трябва да върви назад.

Правителството трябва да се хване за наименованието на своето предложение – ПАКТ и да не отстъпва от него. Вместо това те пробутват БОРД. Разликата е огромна. Борда е налагане отгоре на най-прости правила. Пакта предполага постигане на споразумение(договор) с нацията, подобен на Новия курс на Рузвелт например. Съдържанието на този пакт трябва да бъда излизане от кризата и възстановяване на икономиката. Пактът трябва да е дългосрочен политически акт за постигане на определена стратегическа цел – в случая излизане от кризата. Едва на тази основа може успешно да се реши въпроса за технологията на прилагането на пакта.

Има една поговорка, която казва че едно виждане струва повече от хиляди умувания. Няма да е лошо да се погледне опита на някои държави, които прилагат нов модел на фискален мениджмънт – Чили и Швеция например. Редица страни приеха закони за фискална отговорност. Нека не забравямe, че успехът на двете най-значими начинания в икономическата политика у нас – паричния съвет и шоковата терапия, бяха изцяло вносни технологии.