Адвокат Волева срещу банковите измами: как гражданите да защитават своите права?

Съдебният казус за неправомерно увеличение на лихвата по ипотечен кредит от страна на ЦКБ беше спечелен от адвокат Веска Волева на 12 май, 2011 г. , след двегодишна битка с мениджърите и адвокатите на банката. Случаят е безпрецедентен за най-новата история на кредитните измами в България - като практика на спорещите страни, правни аргументи, европейски и национални съдебни практики.
Интересът към спечеленото дело от страна на медиите, ощетени граждани и фирми, сдружения за защита на портебителите , е огромен. Същевременно казусът е показателен главно с това, че г-жа Волева се изправи срещу една институция, специално закриляна чрез лобистки поправки в българското законодателство.
Волева показа ВОЛЯ-като гражданин/ чиито интереси са нарушени по безпардонен начин/ и като юрист / защитавайки се сама в съда с перфектни аргументи/.
Делото "Адвокат Волева срещу ЦКБ" може да отприщи бента на хиляди нови съдебни искове /индивидуални и колективни/ не само по повод на банковите измами, но и срещу всякакъв вид финансов терор, който всесилните институции упражняват спрямо гражданите-данъкоплатци,разчитайки на страха, лобистката закрила и бездействието на държавата.
Разговарях подробно с г-жа Волева, която беше активна още при първите опити за гражданска самоотбрана срещу своеволията на банките, чието начало датира от пролетта на 2008 г. Волева е готова да продължи своята битка докрай , вкл. и пред европейските съдебни институции. На нейна страна ще бъдат видни български и европейски правозащитници. Същевременно Волева е на мнение, че арсеналът на защитните средства трябва да се разшири- чрез промени в ГПК и в другите закони, които бяха поправени през м.г. в пряка изгода на банките в България /повечето от тях- с чуждестранна собственост. И не на последно място-чрез сдружаване на ощетените граждани-кредитополучатели, данъкоплатци, клиенти на монополисти от сектора на публичните услуги, нелегални лихвари и др.
Разговорът по тези теми от страниците на моя блог ще продължи!
/Проф. Кръстьо Петков/

* * *

Осъдих ЦКБ за незаконна лихва ! /Интервю на адвокат Веска Волева във в. "24 часа"/

Публикувано: Четвъртък, 12-ти Май, 2011, автор: Слави Ангeлов;

-----------------------------------------------------------------

Софийският районен съд обяви за неравноправни и нищожни клаузи в ипотечен договор на Централна кооперативна банка (ЦКБ), които позволяват на трезора да повишава лихви по кредити по свое усмотрение, а не поради промяна на пазарни индекси.

Решението е от 2 май 2011 г. на състав с председател Станимира Иванова. Тя е отсъдила също банката да върне всички надвнесени суми от незаконно повишената лихва на ищеца - адвокат Веска Волева, както и разходите й по делото. Решението по дело № 53061/2009 г. подлежи на обжалване. До редакционното приключване на броя от ЦКБ не коментираха казуса.

Това е второто подобно съдебно решение, след като русенецът Пламен Иванов в първите седмици на годината осъди Пиреосбанк да му върне 353,87 евро, взети като лихва над договорения първоначално годишен процент. Според неправителствени организации в момента в цялата страна се водят повече от 100 подобни дела заради отказа на държавата да защити потребителите.

----------------------------------------------------------------

- Г-жо Волева, защо решихте да съдите банката?

- През септември 2008 г. изтеглих от ЦКБ заем от 175 хиляди лева. Гарантирах го с апартамента, в който живея. Тоест - заложих си живота за този заем. Като, естествено, преди това си направих сметка каква е лихвата, на която сключваме договора, и колко мога да плащам като месечни вноски.

- Какво се случи после?

- Ипотекирах апартамента в полза на банката и усвоих кредита. И още на следващия месец от банката ми се обадиха да ми съобщят, че ми увеличават лихвата. По този начин месечната ми вноска се оскъпи със 118 лева. А сумата, с която кредитът ми се увеличи като цяло - цели 35 хиляди лева.

- Какво предприехте?

- Моментално се скарах с кредитната ми инспекторка. И нямаше как иначе да се случи, защото от банката веднага ме поканиха да подпиша споразумение, според което се съгласявам с новата повишена лихва, както и им даваме възможността да вземат парите ни от всички сметки, които имаме при тях, ако нещо се случи.

- Вие съгласихте ли се?

- Получи се неудобна ситуация, защото ние естествено отказахме да подпишем това споразумение. Обадих се на инспекторката и й казах: "Вие сега какво си мислите, че ние ще ви плащаме отгоре, защото вие имате нужда?", а тя ми отвърна: “Ами, госпожо Волева, криза е!” Казах й: "Като е криза, само ние, кредитополучателите, ли ще бъдем в криза? И трябва да ви плащаме, за да може само вие да не сте в криза?!"

- После какво се случи?

- След това започнаха да ни оказват натиск да подпишем споразумението. Някакъв служител Мартин Мургин заплашваше, че ще ни вземат жилището, че ще приложат механизмите за това, които законът предвижда.

А трябва да знаете, че механизмите за това са страшни. Законът в България по неизвестна причина приравнява банките към общини и държавни институции, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавни субекти. Питам: “Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали частници да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да смачкат човека?”

И заради тази екстра, която банките у нас ползват, аз знаех, че те могат да ми вземат жилището, въпреки че съм изрядна по договор.

- Подписахте ли в крайна сметка споразумението?

- Отидох при една от шефките в банката, за да поискам някакво разсрочване на кредита, тъй като с новите условия не можех да го изплащам.

На тази среща с мен се държаха отвратително. Аз отидох при тях, защото бях затруднена от тяхното своеволие, а те ми поискаха да платя някакви безумни такси - от рода на 4000-5000 лв., за да предоговоря кредита. Разбира се, отказах.

- И така се стигна до решението да се води дело?

- Да. Продължих да си плащам вноските със завишената лихва и заведох делото.

- Какво точно решихте да оспорите пред съда?

- За да обхвана всички възможности, тъй като това дело е от първите подобни, се аргументирах, че завишените вноски са недължимо платена сума по Закона за задълженията и договорите, второ, поисках съдът да обяви за нищожна клаузата, която позволява на банката произволно да променя лихвата ми.

Започнах съвсем "на тъмно", защото в този момент имаше само обществени брожения срещу тази порочна банкова методика, но нямаше съдебна практика по въпроса.

Накратко, аз обявих, че съм готова да изпълнявам договора така, както съм го подписала.

- Как се аргументирахте?

- Аргументирахме се първо с директива 93 от 1993 г. на Европейския съюз, с която ние като държава - член на този съюз, трябва да се съобразяваме. Чудесна директива.

- Какво точно гласи тя?

- Тя гласи, че клауза, която не е индивидуално договорена, тоест клауза, която ти дори нямаш възможност да обсъждаш, е неравноправна.

- Тази клауза защо все още не е приложена в нашето законодателство?

- В България бе приет един Закон за защита на потребителите, който е абсолютно лобистки.

Депутатите уж са ни защитавали, но всъщност са защитили интереса на банките. Не знам кой точно е взел парите под масата, но в този закон са описани подробно неравноправните клаузи, като накрая е записано, че всичко това не важи за банките.

Мога да ви кажа съвсем определено, че Законът за защита на потребителя по отношение на ползвателите на банкови услуги всъщност представлява закон срещу потребителя.

Точно по тази причина, тъй като държавата България не застава зад интересите на хората, единственият начин да се защитим е да водим съдебни дела.

- Много хора се страхуват, че правосъдието у нас е твърде бавно, но аз виждам, че вашето дело е приключило за по-малко от година и половина...

- Дори мога да ги успокоя, че тъй като моето дело бе едно от първите, то се забави заради три експертизи. Може би имаше и леко забавяне, защото съдията по делото се постара страшно много, тъй като при всички случаи е знаел, че това дело ще се гледа под лупа от всички страни. Смятам, че оттук нататък ще се създаде практика и такива дела ще приключват много бързо.

- Какво реши съдът?

- Съдът е разбрал, че става въпрос за тотално нарушаване на закона и злоупотреба от страна на банката. Съдът прозря също, че абсолютно законни текстове в България противоречат напълно на европейското законодателство, с което трябва да се синхронизираме. Съдът обяви за нищожна клаузата банката едностранно да променя лихвата ми и се върна към класиката в договорното право, а именно - две страни равнопоставено да решават какви да бъдат взаимоотношенията им.

- Това ли е ключовият момент в решението?

- Това е. Действително в договора ми имаше клауза, според която банката може да си променя лихвата както и когато пожелае.

Но тази клауза е юридически абсурд, защото договорните клаузи са насрещни волеизявления на двете страни. Точно определени параметри, които и двете страни приемат при подписването на договора.

На практика обаче договорите с банки в България са такива, че кредитополучателят изобщо не може да участва в договарянето. Не можеш да кажеш какво искаш, не можеш да кажеш тази лихва не ми е изгодна, нищо не можеш.

Ти всъщност не си субект на това договаряне, а обект. И това е практиката във всички банки в България под различни форми.

- Съдът задължи ли банката да ви върне надвнесените суми?

- Да. Банката трябва да ми върне парите, когато, разбира се, присъдата влезе в сила.

- Много хора са притеснени освен от бавния съд и от таксите, които трябва да платят за едно такова дело. Колко всъщност би им струвало?

- Те трябва да платят предварително 4 процента такса върху сумата, за която претендират. След това до 300 лева са експертизи по делото и накрая адвокатски хонорар.

Едно такова дело може да струва и 500-600 лева. И да не забравяме, че накрая съдът ще им върне тези пари. Освен таксите ще принуди и банката да върне надвнесените суми и повече да не злоупотребява с незаконното повишаване на лихвите.

Така че аз бих посъветвала всички жертви на банков произвол да инвестират в собственото си благополучие. Никой няма да ни реши проблема.

Банките са намерили лесния начин и си правят каквото пожелаят, като за това им подпомага нашата робска психика. Българинът умира някой да му каже по телевизията какво да прави, той няма борбен дух да търси правата си.

- Как според вас ще се развиват събитията на следващите две съдебни инстанции?

- Убедена съм, че банките ще хвърлят усилия на последна инстанция, защото там решението ще е окончателно. Там, понеже сме в България, не мога да гарантирам какво ще се случи.

Ние обаче извадихме и решения на Европейския съд, които са в същия дух. И това, което аз със сигурност ще направя, е да поискам предварително запитване до съответния европейски съд как трябва да се реши този казус.

Няма да оставим проблемът да се решава само на ниво България. Затова аз вярвам, че този казус ще бъде скоро решен. Но за мен тук проблемът не е в банкерите, а в държавниците, които в нито един случай не защитават обикновения човек, а после искат от него коректно поведение. Държавата не е коректна към българина.

* * *

Статия във вестнник "Сега" / 20 май, 2011

НАБЛЮДАТЕЛ Личен опит

Как спечелих първата битка срещу своеволията на банките
Родните закони за "свещеното" банково дело са написани в полза на трезорите, но потребителят може да се опре на правото на ЕС. Както стори съдът и отмени едностранно вдигнатата лихва по кредита ми.

-----------------------------------------------------------

Адв. Веска Волева

Изтеглих ипотечен заем от Централна кооперативна банка (ЦКБ) през септември 2008 г. Лихвата бе обявена предварително. Направих си сметка за нуждите и възможностите си и сключих договора. Изненадата ми бе неописуема, когато два месеца по-късно от банката ме уведомиха, че лихвата ми се вдига. Никакви протести не помогнаха. Железният аргумент на банковите служители бе, че "е криза" и "има инфлация". На възражението ми, че кризата е за всички, а инфлация изобщо няма, не получавах отговор. Експериментирах един-два пъти да не плащам разликата, но веднага бях заплашена по телефона, че кредитът ми ще бъде обявен за "изискуем", т. е. съдебен изпълнител ще обяви за продан апартамента ми, който ипотекирах. Започнах да плащам по-високата лихва, която, ако не се вдига повече, оскъпяваше заема ми с около 35 000 лв. до края на договора.

Познавайки законодателството, аз не си правех илюзията, че мога да откажа да заплащам наложеното ми увеличение. Заплашваше ме и следващо, непредвидено увеличение по всяко време, тъй като съгласно един член от "договора" банката можеше да вдига лихвата освен при промяна на абсолютно неразбираеми за обикновения клиент и съответно сложно изписани индекси и при "промяна на лихвената политика". Думата "договор" поставям в кавички, тъй като

договаряне изобщо липсва, има налагане на условия

Това е бланка, изготвена от съответното управително тяло, която клиентът няма как да промени. Ако отиде в друга банка, тъй като има нужда от пари, там го чака същата клауза.

Аз обаче трябваше да покривам разходите по некадърната, злонамерена и егоистична политика на банката. От моите увеличени вноски банката следваше да заплаща безумния лихвен процент за сумите по влоговете и ние - длъжници и вложители, да се избиваме, а банката да ни бъде арбитър и само да печели. И то при положение, че именно там са специалистите финансисти и банкери, които професионално следва да проучват този пазар и съответно да носят рисковете от своята дейност. Оказва се, че противно на всякаква бизнес логика тези рискове следва да ги носим именно ние, клиентите. А дали е риск или хитрост, е друг въпрос. И защо да не ги носим, след като нямаме държава, която да ни защитава чрез лостовете на властта и закона.

Заведох дело. С решението по него съдът постанови, че клаузата, даваща право на банката да вдига лихвата както и когато пожелае, е нищожна, т. е. не произвежда правно действие, като съдът постанови надвзетите суми да ми бъдат върнати. С такива клаузи банките замениха прословутите "общи правила", с които тероризират потребителите. Те нямат белезите нито на нормативна материя, нито на договорна такава. Това е

нещо като надписването на сметката при сервитьорите - ако мине

Не приемам банката да вдига вноската ми, когато пожелае, да бърка грубо в джоба ми и да се разпорежда в моята правна сфера, аз да живея на ръба на оцеляването, а банкерите да ме назидават от телевизора, че това е правилно и аз не разбирам висшата политика на банките, които са гарант за всичко. Съгласно договора ми банката (ЦКБ) може да вдига лихвения процент при няколко изброени основания, както и при "наличие на други, непосочени в договора основателни причини". Сигурно се досещате, че банката решава кои са основателните причини. По този текст може много да се разсъждава. Първо, кои са причините - определя ги банката. Това може да е погрешна политика, злоупотреба, неоправдан разход, както и всичко останало. Второ, кой определя кои причини са основателни - пак банката. И ако тя не съумее да води правилна политика и това води до загуби, кой ще плаща сметката - ние, кредитополучателите. Крещящ пример за това е политиката на банките, свързана с лихвите по депозитите. Те бяха вдигнати до такива нива, че отнякъде трябваше да дойдат пари, за да ги изплащат. И хоп, законово впримченият кредитополучател, най-удобната жертва. На него започнаха да му вдигат месечната вноска, а той, предвид горепосочения текст, нямаше право да протестира - той трябваше да връща както собствените си задължения, така и тези, дължащи се на лошо управление и некомпетентност. Защото правенето на бизнес, каквато е и банковата дейност, е носене и на риск. В случая

рискът не се носи от този, който може да вземе информирано решение

поради естеството на дейността си и наличието на образовани специалисти и анализатори, а от потребителя на финансовата услуга, за когото практически не съществува възможност да вземе информирано решение.

В същото време костюмирани "банкери", в повечето случаи бивши политици, дълбокомъдрено и от всички възможни трибуни ни назидаваха и убеждаваха колко не разбираме ние - простосмъртните, от висшите банкови политики и съображения, колко те се грижат за държавата и тя се крепи на тях, а ние, непочтеният и неразбиращ нищо народ, не желаем да си плащаме задълженията. Само че те във всички случаи бяха костюмирани и изглеждаха добре, а въпросите за възнаграждението им обявяваха за просташки и невъзпитани. Толкова бяха убедителни, че народът се спече. Реши, че действително нищо не разбира, че е лош и по-добре да си мълчи и да плаща безропотно.

Най-тъжното е, че те имат право.

Държавата е тяхна. Тя мисли само за тях

Всички закони, които се докосват до банките и тяхното свято дело, са създадени в тяхна услуга. Ето и няколко примера. Да вземем Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 417, т. 2 банките са извадени от гражданския оборот и са приравнени на държавните учреждения и общините, т. е. те се ползват с недопустима за едно гражданско общество привилегия да не доказват основателността на претенциите си, а същите да се удовлетворяват по дефиниция, само на основание на извлечение от счетоводните им книги. Казано на по-ясен език, според цитирания текст в закона банките не трябва да доказват основанията и правотата си, а съдът априори следва да приеме, че те винаги са прави. Тази неравнопоставеност според мен се дължи на лобирането при гласуването на законите. Защо всеки субект на гражданските правоотношения следва да доказва правата си в едно състезателно производство, а за банките това да не важи? С тази норма е поставено на колене цялото общество, което, един път, е длъжно да играе по свирката на съответната банка, от която е имало неблагоразумието да вземе кредит, а от друга страна, съзнава, че правото му да се защити е изключено по дефиниция. Затова е толкова лесно да вдигаш месечната вноска по кредита всеки път, когато имаш нужда, след като в съда ще представиш извлечения от собствените си сметки и изпълнението им ще ти бъде гарантирано със силата на закона.

Пример №2 е т. нар. Закон за защита на потребителите, който е всъщност закон срещу потребителите. Чл. 143 третира т. нар. неравноправни клаузи в потребителските договори. Според текста "неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя". Такава уговорка според чл. 143, т. 10 е например онази, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Това би била чудесна клауза, ако не бе чл. 144, ал. 3 от същия закон, според който горната клауза не се прилага по отношение на "финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги". Ето защо

защитата на потребителя в този закон е напълно ялова,

а уж е гласуван именно за да ни защитава.

Нашето спасение е в правото на ЕС. Защото там действително има защита на потребителя. А правото на ЕС има по-висока юридическа сила от националното законодателство. Това означава, че ако е налице противоречие между български закон и европейска директива, се прилага директивата. Именно по тази причина в казуса с лихвите следва да се приложи Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори от 5 април 1993 г. Съветвам всички, които проявяват интерес, да я прочетат внимателно. Брилянтна изработка, връх на правната мисъл. Правата на субектите са изведени в дефиниции, ясно и точно формулирани, без изключения. Именно там може да се прочете, че "когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора".

Приложението на горната директива ще положи края на своеволията на банките в България. Независимо от лобистките трикове на ангажираните политици. Само трябва да се отървем от страха си и да знаем, че банкерите са само една част от бизнеса, която добре знае интереса си и го отстоява със зъби, нокти и с нашите пари.

Желаещите да се запознаят по-подробно с аргументите на адвокат Волева може да проследят следните медийни дискусии:

- в предаването на БТВ "Отпечатъци" / с участието и на д-р Любомир Христов/:
http://www.btv.bg/shows/otpechataci/videos/video/452679694-Otpechatatsi_...

-в предаването на ТВ Европа "Под лупа":
http://www.ekipnews.com/news/mnenia/intervjuta/advokat_veska_voleva_niko...
Цялото интервю като видео!
http://www.ekipnews.com/news/mnenia/intervjuta/advokat_veska_voleva_bank...