Писмо до Левски! /Написано от Таня - ученичка 11 клас/

Кръстьо, привет от Ню Йорк!
По повод писмото ти и съдбата на българските деца, препращам без коментар, стихчето на едно
българско момиче.
Много тъжно!
Такава да оставим родината на децата си, много тъжно!

Писмо до Левски!

...Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти.От там не виждаш ...съдбата на достойния ни род.
Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобове празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.
Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи.
Край просяка минава БеЕмВе.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
...Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.