Казусът с царските имоти: осем години шикалкавене! /Писмо от адвокат Атанас Железчев до Бойко Борисов/

Публикувам писмото на адвокат Атанас Железчев до премиера Бойко Борисов поради неговата обществена значимост и правна аргументираност.
Не за първи път адвокат Железчев се обръща към държавни институции и политически лидери у нас с искане да се разплете докрай казуса с т.нар. царски имоти. Г-н Железчев е и автор на проектозакон за мораториум върху разпореждането с тези имоти от членове на царската фамилия, внесен в НС преди осем години. Сегашното писмо е пореден опит да се съживи заспалата съвест на българските държавници, които съзнателно протакаха решаването на въпроса, след като той доби публичност през 2003 г.
Вече трети месец адвокат Железчев няма отговор от институциите, към които се е обърнал-като гражданин и правник.Което означава, че премиерът и другите държавни ръководители не спазват предписанията на закона. От личен опит зная, че мълчанието най-често се дължи на задкулисни сметки или на нежелание да се излезе в защита на държавните интереси, ако това води до публичен сблъсък.
Но нима спорното присвояване на национални /държавни активи за стотици милиони левове, чрез заобикаляне на българските закони, може да бъде отминато с мълчание!В правовите държави подобен акт би довел до правни и имуществени санкции. В България такива акции не се случват, щом засягат политико-олигархичния елит. Да шикалкавиш изглежда е по-лесно и по-изгодно, отколкото да вземаш решение и да поемаш отговорност!Нали ББ и ГЕРБ обещаха да са различни от тройната коалиция! И поеха ангажимент да намерят легитимно решение за връщане на присвоените от Кобург-Готски имоти!

* * *

Уважаеми господин Министър-председател ,

Известно ми е, че проблемите, които имате да решавате са много и сложни, включително останали от Вашите предшественици . Имам пред вид и трудностите, които Ви се създават от недобросъвестни опоненти.
Независимо от това се чувствам задължен да спра вниманието Ви върху един проблем, който засяга не само държавните интереси, но и националното достоинство на голяма част от българските граждани – КАЗУСЪТ „ ЦАРСКИ ИМОТИ”.
Всеки добросъвестен български гражданин е убеден, че бившата царска фамилия Сакс-Кобургготски не е получила реституционни права от Решение №12, постановено по конституционно дело № 13/1998 г. по следните причини:
- недвижимите имоти и движими вещи, придобити по време на управлението на династията Сакс-Кобургготски са собственост на държавна институция – държавния глава, наричан съгласно Търновската конституция „КНЯЗ”, а по-късно „ЦАР”.
- съгласно чл. 1 от Закона за допитване до народа за премахване на Монархията и провъзгласяване на Народна Република и за свикване на Велико народно събрание / Д.в. бр.174/46 г. / „ ХХVІ –то обикновено Народно събрание предлага да се премахне монархическата форма на управление и България да се обяви за Народна Република, като Цар Симеон ІІ и Сакс-Кобургготската династия се ЛИШАВАТ БЕЗВЪЗВРАТНО от всички лични и имуществени права , преимущества и титли, свързани с българския престол.”
- Конституционният съд с посоченото по-горе решение грубо не само погази действуващата Конституция, но и показа, че тази нова институция се поддава на политически натиск и може да бъде използвана за политически цели.
- Решение №12 е един НИЩОЖЕН съдебен акт и с него не се заличават правните последици от цитирания по-горе чл.1 .
Остана открит въпроса за незаконното ползване на това държавно имущество – движимо и недвижимо, от членове на бившата царска фамилия : гори, дворци, движимо имущество в тези дворци.
В обществото, включително и в медиите /В.”24 ЧАСА” -24.03.2011 г./. се появи информация за съдебни дела, заведени от Държавата против Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок и обратно – дела, заведени от Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок против Държавата.
Наскоро в един ежедневник бяха изложени и становищата на двама видни юристи – проф. Владимир Петров и доц. Пенчо Пенев: те са единодушни по въпроса за действието на Решение №12 – НЯМА реституционно действие.Дори доц. П.Пенев ясно и категорично заявява, че това Решение е НИЩОЖНО и няма никакви юридически последици. Различието в становищата на двамата видни юристи е по въпроса по какъв път да се върви, за да бъдат защитени държавните интереси – връщане на държавното имущество във владение на същата и обезщетяването й за причинените й вреди от ползваането му от сегашните държатели – Симеон Сакс-Кобургготски и Мария- Луиза Хробок .
Проф. Вл. Петров счита, че Държавата следва да състави АКТ ЗА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ за имуществото / движимо и недвижимо /, което е предадено на Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок, да бъде иззето от тях по административен ред и да бъдат предявени искове за обезщетение за ползването му – цената на изсечения дървен материал, наем за ползването на дворците и земята под тях и около тях . Този ред ще спести много средства за заплащането на адвокатски хонорари за водене на такива дела, ще спести и време – за няколко месеца имуществото ще бъде върнато на държавата .
Доц. Пенчо Пенев се притеснява от Европейското обществено мнение и затова предлага Държавата да води дела, за да доказва правото си на собственост- изключително дълъг и сложен ред, включително свързан с големи разходи за адвокатски хонорари, тъй като последните се определят според материалния интерес – цената на всеки един имот .
Законосъобразността и целесъобразността на предложението на проф. Владимир Петров е доказана с делото за двореца „Кричим”, по което той и адв. Л. Денев представляваха Държавата. С това дело той доказа правилността на пътя, по койко следва да бъде решен казуса, показа нивото на неговата компетентност и всеотдайност при защитата на държавните интереси.
Ще подкрепя становището на проф. Петров и с друг пример : за двореца „Враня”:
Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 1 от Закона за референдума ...... дори и да е имало лично имущество на бившата царска фамилия, то е станало собственост на Република България.
С Постановление № 72 на Министерския съвет от 13.ІІ.1954 г. бившите царски дворци и движимото имущество в тях са предадени за ползване на обществени организации.
Ползването на двореца е претърпяло различни промени, но не и собствеността – същият си е останал държавна собственост.
През 1989 г. е съставен АДС №1208/12.04.89 г.по силата на който ползването е предоставено на УБО – Държавен съвет / след обявяване на Царство България за Народна Република България Интендантството при Цивилната листа на негово Величество Царя е преименувано в Интендантство при Председателството на Народна Република България, по-късно става Управление „Особени имоти „ при Министерския съвет, а още по-късно УБО към Държавния съвет /.
През 1992 г. Паркът „Врана” е обявен за паметник на градинското и парково изкуство с категория „НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” – Д.в. бр. 41/1992 г. –
Дворцовият комплекс „Врана”, състоящ се от вила 1, вила 2, кухненски бокс и топла връзка е обявен за „архитектурно-художествен и исторически паметник на културата с категория „НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” – Д.в. бр.25/1998 г. - вж. писмо изх. № 1225/29.03.2004 г. на Националния институт за паметниците на културата, което прилагам.
Въпреки наличието на АДС и безспорния характер на ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ на дворцовия комплекс „Врана” е съставен АКТ №443 /03.11.1999 г. за ЧАСТНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.
Със заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. Стефан Софиянски – Кмет на София нарежда да се отпише от актовите книги за общинска собственост и да се предаде владението на дворцовия комплекс „Врана” – публична държавна собственост на Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок, т.е. ИЗДАВА ЕДИН НИЩОЖЕН АДМИНИСТРАТИ-ВЕН АКТ:
- съставеният акт за частна общинска собственост не е променил статута на дворцовия комплекс от ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ в ОБЩИНСКА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ;
- нищожният административен акт – заповедта на Столичния кмет НЯМА вещно-правно действие, т.е. не прехвърля собствеността и владението на недвижимия имот, както и на намиращите се в него движи-ми вещи, поради което и сега те са публична държавна собственост.
Изложеното дава основание да се предприемат следните законосъобразни действия:
1. Кметът на Столична община г-жа Фандъкова да отмени като нищожни :
- Акта за частна общинска собственост - заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на Столичния кмет Стефан Софиянски;
2. Министърът на регионалното развитие и благоустрой-ство г-н Р.Плевнелиев да разпореди:
- да бъде актуван за ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ дворцовия комплекс „Врана”- сгради и парк ;
- да издаде заповед за изземване на комплекса от обитателите Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок.
- да бъдат предявени искове против сегашните обитатели на дворцовия комплекс за неоснователно обогатяване до размера на пазарния наем за ползването на комплекса .
3. Министърът на финансите г-н Симеон Дянков да разпореди :
- съставяне на акт за публична държавна собственост на движимото имущество в дворцовия комплекс ;
- да издаде заповед за изземване на това имущество от обитателите на дворцовия комплекс – Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок;
- да бъдат предявени срещу тях искове за обезщетение на държавата за неоснователно обогатяване от ползването му до размера на пазарния наем за това движимо имущество.
4. Главният прокурор г-н Борис Велчев да разпореди да бъде потърсена наказателна отговорност от:
- Стефан Софиянски, за това ,че се е разпоредил в полза на трети лица с имущество публична държавна собственост и по този начин е причинил имуществени вреди на държавата като е позволил неоснователно да се обогатят ;
- Сергей Станишев, който е знаел , че Симеон Сакс-Кобургготски и Мария-Луиза Хробок незаконно ползват дворцовия комплекс и с това извличат имотна облага във вреда на Държавата, но като Министър-председател не е предприел действия за защита на държавните интереси и с това си бездействие е позволил на трети лица да извлекат имотна облага – вж. Проект за Закон за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници / Д.в. бр.305831.ХІІ.1947 г. / ;
- от министрите Росен Плевнелиев и Симеон Дянков - ако не предприемат посочените по-горе действия за защита на държавните интереси.

Уважаеми господин Министър-председател,

Настоящото писмо изпращам и до посочените по-горе длъжностни лица /президент, председател на НС и др.-Бел.КП/ по няколко причини:
- защото не съм сигурен дали то ще стигне до Вас;
- изложеното становище ще стане достояние до по-широк
кръг от Ваши съпартийци – юристи и депутати , което ще доведе до обсъждането му от по-широк кръг юристи-специалисти в тази материя.
- искам да доведа до знанието Ви , че в съзнанието на част от
българското общество има съмнение, ЧЕ НЕ ПРЕДПРИЕМАТЕ ЕФИКАСНИ И СПЕШНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ИЗЗЕМВАНЕ НА ДЪРЖАВНОТО ИМУЩЕСТВО, КОЕТО НЕЗАКОННО Е ПРЕДОСТАВЕНО И СЕ ПОЛЗВА ОТ ЧЛЕНОВЕ НА БИВШАТА ЦАРСКА ФАМИЛИЯ, ЗАЩОТО ЛИЧНО ВИЕ СЕ ЧУВСТВАТЕ ЗАДЪЛЖЕН НА СИМЕОН САКС-КОБУРГГОТСКИ ЗАТОВА, ЧЕ ВИ ВЪВЕДЕ В ПОЛИТИКАТА.
С предприемането на предложените от проф. Вл. Петров действия Вие ще разсеете тези съмнения.

Уважаеми господин Министър-председател,

Ако Вие не предприемете бързи и енергични мерки по предложения от проф. Владимир Петров начин рискувате:
- да загубите част от симпатизантите и привържениците си в
предстоящите избори – общински, президентски, а по-късно и парламентарни;
- следващото правителство да Ви търси съдебна отговорност
за :
-причинени на държавата имуществени вреди от бездействие или недостатъчни действия за връщане във владение на държавата всички недвижими имоти и движи вещи, както и имуществени облаги, които са получили Симеон Сакс-Кобургготски и Мария – Луиза Хробок от ползването на т.н. „царски имоти”.
-за вредите, причинени на държавата от плащане на големи адвокатски хонорари за предявяване на искове вместо изземване на това имущество по административен ред при минимални разходи.

Уважаеми господин Министър – председател ,

Нямам претенции за безпогрешност на изложените позиции. Но обсъждането на темата от широк кръг юристи -специалисти в тази материя ще Ви помогне да вземете решение, което да е в интерес на държавата.

В подкрепа на изложената теза прилагам копие от следните писмени доказателства :

1. Държавен вестник бр. 174/1946 г. – копие от стр.1 ;
2. Постановление № 72/13.ІІ.1954 г. на МС – копие;
3. АДС №1208/12.04.89 г. – копие;
4. АЧОС №443/03.11.1999 г. – копие;
5. Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на Кмета Ст. Софиянски
6. Писмо изх. № 1225/2004 г. на Националния институт за паметниците на културата – копие;
7.Писмо вх. № 454-01-11/13.02.2004 г. на Народното събрание – законопроект на БСП – копие.

20.03.2011 г. С почит: / Ат. Железчев /