ПОРЕДНИЯТ УПРАВЛЕНСКИ ПРОВАЛ НАЛАГА СМЯНА НА ВЛАСТТА! /Проф. Кръстьо Петков/

Статията, поместена по-долу, е съкратен вариант на политически доклад, който изнесох пред делегатите и гостите на Националната партийна конференция на ОБТ-Български лейбъристи /Варна, 25 юни 2011 г./. Пълният текст е публикуван на сайта:
www.partiaobt.org

Изтича поредният президентски мандат, както и този на местните органи на управление. След повече от 20 години преход към демокрация и плурализъм, би трябвало предстоящите избори през октомври т.г. да преминат в условия на законова яснота, медийна свобода и открита междупартийна конкуренция. Само че тези условия ги няма. Вместо това виждаме:

- поредно прекрояване на изборния закон - в полза на големите партии;
- медии, по-голямата част от които слугуват на властимащите и се дирижират от неясни корпоративни собственици;
- силова борба за власт – заради самата власт и облагите от нея; а не - за да спечелят партии и личности, носители на атрактивни идеи и програми;

Всички добре знаем защо България не постигна своя национален идеал и социален просперитет през годините на прехода. Даваме си сметка защо днес, вместо да сме свободни и овластени граждани на страна с демократична система от европейски тип, нас ни принуждават да приемем унизителния статус на полуграждани - полуподаници в едно олигархично общество.
Олигархиите, както е известно, не виреят в ЕС; те се вкорениха на изток от нас , в арабския регион, в Африка и Латинска Америка.Тоест, в периферията на света! Но и там народите се надигат в защита на своите социални интереси и граждански права.

На този фон ние, българите, продължаваме да сме голямата загадка в европейската общност:

- най-бедни сме в Европа! Съзнаваме това унизително положение, но продължаваме безропотно да понасяме мизерията;
- смятат ни /не без основание/ за една от най-корумпираните държави! Но по силата на инерцията , обсебени от политическа апатия, избираме следващите, още по-корумпирани властници;
- властта мачка опозицията, бизнеса и свободните интелектуалци с полицейско-мутренски методи. Но мнозинството от нацията търпи самозабравилата се власт /и дори се забавлява с показните силови акции, с наглия, уличен/хулигански език на публично общуване на повярвалите си, че са богоизбрани, с простолюдието/.

На тази уродлива ситуация трябва да се сложи край! Как? Чрез отстраняването на ГЕРБ от власт - по демократичен начин, чрез вишегласие! Затова изборите през есента на 2011 г. са толкова важни, дори съдбоносни за развитието на България през следващите 10 години.

Някой може да възрази, че по конституция и действаща политическа практика няма основания за такъв крупен извод:

- президентът е с ограничени правомощия и не може пряко да влияе върху решенията на изпълнителната власт в ключови сектори - икономика, социална политика, образование, здравеопазване, култура;
- общините са превърнати в своеобразни протекторати на централната изпълнителна власт и повечето от тях разчитат на подаяния от бюджета.

Само че за първи път пред местните органи за управление се отваря възможност да ползват алтернативни ресурси - извън онези, които се контролират чрез държавния бюджет от партийно-олигархичната бюрокрация. При това опцията е ограничена във времето: следващият четиригодишен мандат. А и президентът по конституция е призван да дава активен принос за постигане на разумен и национално полезен баланс в действията на изпълнителната и законодателна власт. Както това се случва в края на втория мандат на президента Георги Първанов.

Има обаче още един аргумент с национално значение, за да разглеждаме предстоящите избори като ключови за страната. От техния изход ще зависи дали ГЕРБ необезпокоявано ще продължи да управлява в България и как /т.е. в чий интерес/ ще консумира властта.

Повечето българи преди две години погледнаха с надежда на възможността провалящото се и корумпирано управление на тройната коалиция да бъде заменено от една нова, неизкушена в политиката партия. Вярно е, че имаше съмнения и колебания, особено за административния капацитет и професионалната компетентност на лидерите и експертите на ГЕРБ. Чухме и прогнози, че тази формация, форсирано мутирала от сдружение /неформална мрежа/ в партия, е и ще бъде инструмент в ръцете на поредния доста агресивен олигархичен кръг; че неговата крайна цел е да измести от властта и достъпа до финансовите ресурси своите предшественици - старите олигархични кръгове от периода на прехода. Имаше и предположения, че проектът „ГЕРБ” ще се окаже най-удобната формула за външен геополитически контрол върху политиката на България – една сателитна по история и традиции държава.

Днес със съжаление трябва да констатираме, че скептиците се оказаха прави:

Първо, не помня да сме имали по-некомпетентно правителство /с изключение на 1-2 министри/ през последните 22 години. Но въпросът не се изчерпва само с некомпетентността! От колективен орган, както е по конституция, правителството се превърна в колективен придатък на премиера. Вярно е, че България през повечето години на прехода е била по-скоро премиерска република; днес обаче тази тенденция е доведена докрай, до абсурд! В управлението на нашата държава е наложено пълно единоначалие./което е другото название за авторитарните режими/.

Второ, управленските приоритети са противоположни на естествения дневен ред на страната:

- кризата в реалния сектор на икономиката и публичните финанси би трябвало да са първостепенна грижа на управляващото мнозинство. Вместо това времето и ресурсите се харчат главно за укрепване на полицията и армията, за строеж на магистрали /поглъщащи огромни средства, с очакван ефект след 10-15 години/; за участие на България в международни военни акции в размирни региони; за нови бюрократични структури;
- последни сме по бедност и първи по неравенство и социално изключване в ЕС; но и до днес нямаме работеща и финансово осигурена стратегия за скъсяване на дистанцията с европейските страни; вместо това пенсионерите и социално слабите, както и работещите бедни, са превърнати отново в мълчаливи просещи поданици, чакащи благоволението на първия човек в държавата да им увеличи плащанията; /Нима публичният театър с повишаването на минималните пенсии и заплати, който се разиграва пред очите ни през тези седмици, не е крещящо доказателство за унижението на почти три милиона български граждани!/;
- последни или предпоследни сме по фактическо усвояване на средствата от оперативните програми на ЕС. Въпреки многото заклинания и обещания лично от премиера /дори за 100 процентово усвояване на фондовете/, напредъкът през тези две години се изразява главно в замяна на една с друга партийна бюрокрация, контролираща разпределението на европейските пари. От това страдат най-вече фермерите, малкия, средния и фамилния бизнес, общините...

Трето, международният имидж на България се срива отново, без това да предизвиква тревога сред управляващите. За тях важни са личните рейтинги /особено на Първия лидер/; Държавата - нея кучета я яли! Как иначе може да си обясним унизителното мълчание и послушание на днешния политически „елит”, когато отвсякъде върху страната и нацията се сипят оскърбителни оценки - че като държава и общество сме мафиотизирани и корумпирани отгоре до долу; че политиците ни били „боклуци”; че щели ни оставят „на студено” /ако не слушаме/; че циганите ни били най-крадливи и т.н и т.н.

Но най-опасното явление е откровеният държавен рекет върху бизнеса и гражданите! Както и този на монополите...

Кажете ми има ли друга страна, в която едно правителство и един министър /финансовият/ едностранно отменят договори и плащания с бизнеса и тази нелепа антиконституционна акция да остане ненаказана! После наложиха силово нови договори, в които се предвижда плащане само на онези фирми, които се съгласят на отстъпка от 7-10% от предварително договорената сума за извършваните услуги от частния бизнес на държавата!

Силово и в противоречие с конституцията беше национализиран стратегическия резерв на НЗОК. Фискалният резерв, паднал до безпрецедентно ниски равнища, служи като подръчна касичка на закъсалото за приходи правителство.

Какво да кажем за общините, чиито задължения също бяха уредени с особен/облекчен режим.

Връх на законовата злоупотреба обаче е лобистката услуга, която сегашното парламентарно мнозинство направи на банките-измамници. Знае се, че този вид „услуги” се възнаграждават - и у нас, но по нерегламентирана практика...
Кредитополучателите от собствен опит се убедиха: банките в България /повечето чуждестранни/ имат уникална привилегия, която не се среща другаде в Европа: да изменят/повишават по свое усмотрение / за пред света наречено методология/ и със задна дата лихвите по взетите кредити. Това стана преди една година и три месеца, но действието на закона е с обратна сила...

Нужно ли е да коментираме дали монополите, които услужливо бяха пуснати в обществения „обор” /комуналните услуги/ са коректни към гражданите потребители. Достатъчно е да посочим надписаните сметки за парното и тока, фактурите за несъществуващи услуги, непоносимо високите цени и такси /които скокообразно вървят нагоре/, ниското качество на услугите и пр. и пр., за да заявим: ние, българите, на свой гръб се убедихме, че по-лошият вариант от държавните монополи са ...частните!

Ние се убедихме, но властимащите – не! Особено сегашните, които се оказаха най-находчиви в договаряне на топли връзки с чуждестранните монополни компании, настанили се във водния сектор и електроразпределителната мрежа, топлофикацията, телекомуникациите, петролния бизнес....

Всъщност, рекетът е двоен: на държавата спрямо бизнеса и на монополите спрямо гражданите.
Последните, както и домакинствата и самозаетите, страдат най-много, защото са обезвластени и за съжаление- демотивирани да защитят своите права на потребители!

Напоследък е вкаран в действие още един лост за държавен рекет. Притискани от МФ и централната власт да събират пари от бизнеса, за да запълнят зейналата дупка в бюджета, специализираните агенции директно искат суми без особен повод: данъчните - без да са констатирали измами; инспекторите по труда - без да са установили нарушения на КТ; санитарните органи - без да са направили проучвания и пр. Искат пари просто защото имат силата да се наложат върху обезправените и беззащитните - досущ както в Сицилия! Който не е добър рекетьор - вън от държавната институция! Справка, постоянните уволнения от агенциите, оторизирани да събират пари за хазната от гражданите и фирмите...

Социално-политическата картина, която описах по-горе, е достатъчно мрачна, но тя не изчерпва всичко. Защото за първи път след 22 години на преход от тоталитаризъм към демокрация в България се настани – и то повсеместно - СТРАХЪТ!
Не говоря за онзи страх, който се поражда на биологична основа и от който човешките същества – деца на природата - няма как да се отърват, докато свят светува.

Думата ми е за СОЦИАЛНО ГЕНЕРИРАНИЯ СТРАХ! Той прониква навсякъде и парализира активните и инакомислещите:

- ако някои кметове се обавят за независими, с тях се саморазправят чрез следствие и прокуратура;
- ако местни сдружения и техните лидери представляват конкурентна заплаха за ГЕРБ в предстоящите общински избори, натискът чрез медиите, МВР и по партийна линия да се откажат от участие /или да преминат в лагера на свикналите да побеждават/ е неимоверен;
- ако имате бизнес и не целувате ръка на местните партийни феодали от ГЕРБ, чака ви остракиране или отписване от групата на приближените/”надеждните” партньори;
- ако не сте член на ГЕРБ или се опъвате да се присъедините към партията, контролираща държавата, ще пострада вашата кариера и бъдещето на децата;

Това не са хвърлени на вятъра думи, или голословни обвинения! Преразказвам, при това в смекчена форма, десетките разговори, които съм имал от края на м.г. практически из цялата страна с членове и симпатизанти на ОБТ- Български лейбъристи, синдикалисти, средни и дребни бизнесмени, занаятчии, интелектуалци, жени. Моят опит от последните две десетилетия като синдикален и политически лидер ми дава основание да заявя, че подобна страхова психоза не е имало и в най-тежките години, когато сме били на ръба на остри граждански и социални стълкновения.

Поставям тази диагноза с ясното съзнание, че тя може да засегне честолюбието и самолюбието на избраните да редят делата на народа в негова полза. Само че новите властници сложиха най-напред в пълен ред своите дела и интереси! И за да се защитят от възмездие, подчиниха на една партия - управляващата днес ГЕРБ - всички видове власти, с изключение на президентската и част от местната. Не бива да има никакво съмнение, че през октомври ще атакуват агресивно и тези рубежи.

Затова всяка димократична формация трябва да се противопостави на статуквото, което прави привилигерованите във властта и финансовия свят непоклатими и недосегаеми. Подотчетност трябва да има - на всички равнища на властовата пирамида. Единствените, които са в състояние да заставят самозабравилите се властници, упоени от силата, която притежават, да платят сметките, натрупани на гърба на данъкоплатците, са самите граждани.

Не е беда, че не са централно организирани и сплотени, щом са убедени и активни носители на прогресивни социални идеи. Днес най-значимата от тях е: в местната власт масово трябва да влязат гражданите и професионалистите, патриотично настроените хора, здравия бизнес, българската интелигенция.

Да се мобилизира такава подкрепа чрез коалиции със старите партии на прехода, днес е невъзможно. Пробвани са различни варианти, в повечето случаи - неуспешно. Има обаче и работещи варианти: да се формират политически движения и партии от граждански тип, обърнати с лице към местните общности, техните тежнения и очаквания, отварящи път на гражданските активисти директно да влязат в местната власт. Да я упражняват и контролират без посредници, чрез независими кандидати за кметове и съветници.

Как може да се наложи тази промяна в структурата и профила на властта? Как тя реално може да се децентрализира и регионализира?

Според мен, като се обърне формулата за участие в местните избори. Вместо партиите да се нагърбват с подреждане на листи, а техните национални лидери - с номиниране и отстраняване на кандидати - да предоставят своите мандати на местни, автентични граждански сдружения – с авторитет, ресурси и идеи да управляват по-добре от тесногръди партийни секретари. По мои сведения, в над 60 общини и десетки кметства, независими кандидати са направили заявки, че ще ползват партийна регистрация, но ще вървят напред с името и авторитета на сдружения, припознати от местните общности. На предишните общински избори подобни конфигурации се използваха в 58 общини и в 22 от тях се стигна до победа. До октомври има шанс да се удвои и утрои това число. Което ще направи независимите кметове най-динамичната и масова кохорта сред кандидатите да бъдат лидери в местните структури на властта.

Гражданското общество се гради /от началото, на чисто, чрез възбуждане на неподправена мотивация/ отдолу-нагоре; невъзможно е да има автентичен граждански подем по задание и конструкция, изработени от центъра. Защото така се губят първичните сили, многообразието, двигателите на гражданския активизъм.

Оптимизмът, че може да се постигне истински пробив в регионите идва и от новите тенденции в политическия живот на водещите страни в ЕС. Вижда се, че във Франция и Германия, Белгия и Финландия, Испания и Гърция се надигат нови социални сили. Няма значение как се наименоват-важното е, че патосът на обновлението, лозунгите на недоволството се задават от младото поколение, жените и професионално активните граждани.

В този контекст възниква и въпросът за президентските избори. Не е случайно, че тази тема не е централна в регионите и местните общности. За първи път от началото на прехода гражданите –избиратели са свидетели на една нелепа ситуация. Четири месеца преди изборния ден все още не са известни всички кандидати на водещите партии. Не е ли това явно неглижиране на една важна институция - тази на държавния глава. Или сред партиите на статуквото трайно се е настанил страхът - от загуба на един престижен, макар и с ограничени правомощия, пост в държавата! Или пък цинизмът и безотговорността са завладяли всички от политическата класа без изключение.
Която и от тези версии да е вярна, политическият часовник не можое да се върне назад. Реален дебат между претендентите за поста на президента няма и трудно може да се организира /дори при изкуствено напомпваната медийна кампания и социологическите алхимически продукти, които ни поднасят. Сянката на нелигитимността вече пада върху президентските избори-единственият механизъм за директен народен вот за титуляр на национална институция!

На фона на този анализ, моята лична позиция е: ГЕРБ не бива да получава повече власт. И тази се оказа предостатъчна, за да запише в най-новата политическа история на България поредния управленски провал!

Как да бъде отстранена по демократичен начин една политическа сила, излъгала надеждите на избирателите и злоупотребила с властта? В демократичните държави това стана чрез избори.

В навечерието сме на такъв критичен момент. Промяната трябва да се случи: след местните и президентските избори през октомври т.г., спечелени от опозиционните формации, да се предизвикат и предсрочни парламентарни избори!
Те вече са включени в дневния ред на обществото. Който не го е разбрал, няма понятие от политика, демокрация и парламентаризъм!