Припкаме около богатите чичковци и лелки в Брюксел и задоволяваме всяко тяхно хрумване /Интервю във в."Новинар"-15.07, 2001/

Кр. Петков: Припкаме около богатите чичковци и лелки в Брюксел и задоволяваме всяко тяхно хрумване
11:32 14-07-2011 АДЕЛИНА ДЕЛИЙСКА

Плащаме като попове, но не ни допускат в управлението на парите, коментира експертът по повод на мераците ни към пакт "Евро плюс"
Проф. Кръстьо Петков е председател на политическа партия „ОБТ Български лейбъристи” и управител на Национално експертно сдружение ГЛАС. Основател и председател на КНСБ (1990-2008). Бивш депутат от Коалиция за България в 39-ото НС. Преподавател е по социология в УНСС. Ръководи проекти на МОТ за Югоизточна Европа в областта на пазарите на труда, социалния диалог и антикризисните стратегии.

- Проф.Петков, на 9 юли се състоя експертен форум под наслов "Пакт евро плюс: поети ангажименти, вероятни рискове и очаквани ефекти за България". Разкажете какви цели си поставиха участниците в тази специализирана среща?
- Във форума участваха пряко или чрез интернет над 15 експерти. Всички те имат алтернативни виждания за паричната и фискалната политика, провеждана през последните 3-4 г., т.е. в периода на настъплението на кризата у нас. Техните мнения обаче досега не са търсени от онези, които вземат решенията на държавно равнище. Затова и първата цел на форума беше да покажем, че има по-добри варианти на антикризисни стратегии. Заедно с това - да извадим на светло и да подложим на критичен преглед българските ангажименти по т. нар. пакт Евро плюс. Дебатът беше много активен.
- Какви ще са ползите за България, която не е член на Еврозоната от присъединяването ни към "Евро плюс", и доколко е законно решението на нашето правителство в тази посока?
- В замисъла за пакт „Европлюс” се прави стъпка към по-активно икономическо управление в рамките на ЕС и по-специално в еврозоната. Въвежда се координация на данъчните политики, контролират се дефицитите и дълговете и пр. Но като цяло на този пакт се гледа подчертано критично, особено що се отнася до крайните ефекти в бедни страни и изоставащи икономики, какъвто е случаят с България. Впрочем сериозни резерви по отношение на пакт „Евро плюс” и съпътстващия го механизъм за финансова стабилност (ESM) изказват независими експерти, НПО, академични институции и в стара Европа. Например в Германия, която често у нас се сочи като пример за дисциплина и сплотеност на нацията, вече има трикратно подавани искания до Конституционния съд, в които се оспорва легитимността на взетите решения държавата да отпуска заеми за спасяване на страни, изправени пред фалит (каквато е Гърция).
- Какви са финансовите ни ангажименти по този проект и посилни ли са за възможностите на опосканата ни хазна?
- Ангажименти, и то сериозни, очевидно са поети от българска страна. Най-напред от премиера, когато еднолично е дал съгласие за присъединяване на България към пакта. Научихме от брюкселски източници, че съвкупният финансов ангажимент на България би възлязъл на 16% от БВП. После до юни са се водили преговори на европейско равнище как да се изчисляват паричните вноски на страните, участнички в пакта. За тези преговори българската общественост и парламентът не бяха информирани. Едва след заседанието на ЕКОФИН правителствени представители се сетиха, че трябва да съобщят на данъкоплатците у нас за финансовите детайли на споразуменията. И чрез медиите посочиха няколко противоречиви данни: първо, че България до 2 г. трябва да направи вноска от 350 милиона евро, а другите ангажименти (държавни гаранции за около 3,5 милиарда евро) ще са дължими след 12 години; второ, че може да се случи и така, че няма нищо да платим, защото след няколко години закъсалите страни - Гърция, Ирландия, Португалия - щели да преодолеят дълговата криза (има ли някой да вярва на тази приказка?); трето, че ние не сме член на еврозоната, следователно не дължим нищо засега! Цитирам почти дословно медийни изявления на г-н Дянков. Явно е, че финансовият министър нещо шикалкави. А г-жа Боряна Пенчева, негов заместник и представител на България в ЕКОФИН, цитира други числа. Редно е министрите да се съберат, да синхронизират изказванията си и да излязат с официално съобщение за поетите финансови ангажименти, после да го внесат в парламента за одобрение. Засега само ГЕРБ подкрепя безусловно присъединяването ни към европакта.
- България ще бъде ли допусната до функционирането и управлението на ESM?
- В никакъв случай! Този механизъм се приема чрез договор само между 17-те страни, членки на еврозоната. Те излъчват борда на гуверньорите, те назначават директорите и другия мениджърски и експертен състав, те гласуват кому какви нови заеми да се отпускат. Става дума за явна дискриминация на големите срещу малките, периферни държави. Плащаме като попове, но не ни допускат в управлението на парите... Затова питаме в упор правителството: след като не участваме в управлението, защо се натискаме да сме вътре в пакта? Получава се нещо като „Барабар Петко с мъжете”! Правителството твърди, че така се улеснява бъдещото ни членство в еврозоната, че така ще може и ние да разчитаме на помощ, ако финансовата ни система катастрофира или ни удари тежко гръцкият фалит и пр. Премиерът Борисов обаче го каза по-простодушно: трябва да помогнем на братята гърци. Изглежда тук е ключът от бараката, както се казва. Германия и Франция имат нужда от верни съратници сред новите страни членки на ЕС. А ние по традиция сме послушен сателит на поредния Голям брат. В същото време страни с достойнство като Чехия, Унгария и Полша казаха „не” на участието в играта ”Един губи - всички плащат”. Недоволството от пакта и ESM расте и във Финландия, Дания, Франция...
- Има ли вероятност по-богатите европейски страни да свият границите на еврозоната и как това ще засегне държави като нашата?
- Вече се обсъждат няколко алтернативни сценария: първият е да се създадат евроцентър и европериферия. В първата зона да влязат 5-6 богати страни със стабилни икономики; във втората - всички останали страни от изпадналата в колапс еврозона. Другият сценарий е да се въведе механизъм за изключване на фалиращите страни от еврозоната - на първо място Гърция. Има и още по-мрачни прогнози: за абсолютен разпад на ЕС. Тъй като вариантите се лансират от институции и авторитети с огромно международно влияние, ние, българите, би трябвало да имаме подготвена реакция за всяка извънредна ситуация. Такава подготовка не се прави - нито от правителството и неговия мозъчен център, нито в парламента. Вместо това припкаме около богатите чичковци и лелки в Брюксел и задоволяваме всяко тяхно моментно хрумване. Но в случая не става дума за емоции, а за егоистични национални икономически интереси. Всеки си ги отбранява със зъби и нокти. Евроромантизмът остана в миналото.
- Според вас каква ще бъде реакцията на синдикатите у нас по повод на предстоящите ревизиите на досегашните споразумения за доходите, пенсиите и т.н.?
- Синдикатите първи реагираха срещу пакта „Евро плюс” в частта, която предвижда замразяване на доходите за години напред, обвързването на растежа на заплатите само с производителността на труда. Те особено се противопоставят на отмяната със задна дата на вече постигнати споразумения с правителството за пенсионната реформа. И по-точно на намеренията значително по-рано да се повиши възрастта за пенсиониране. Засега синдикатите са срещнали подкрепа от президента и Синята коалиция. Аз лично смятам, че освен преговорите и експертните дискусии в действие трябва да влезе и традиционното синдикално оръжие – протестите срещу наложените ни от Брюксел и приети безрезервно от българското правителство ограничения в социално-осигурителната политика и заплащането. Крайно време е българските синдикати да покажат, че са говорител и представител на онези, които плащат най-високата цена в кризата. Това са главно хората от средната класа и работещите бедни. Доказателствата днес се дават не толкова в залите за преговорите, а на централните улици и площади. Поне така е в Испания и Португалия, Англия и Франция, Гърция...
- Смятате ли, че в България ще се наложи европейският модел на данъчни и осигурителни политики и какво ще предизвика това?
- Рано или късно - да! Богатите европейски държави, които са социални държави, няма да търпят дълго при нас да се практикуват крайно ниски/плоски данъци. А ЕС с парите на европейските данъкоплатци да ни тегли на буксир. Това, разбира се, не се харесва на мощното лоби на пазарните фундаменталисти у нас, които доведоха до абсурд свалянето на ставките на корпоративните данъци и тези на физическите лица.
- Нужен ли е национален референдум за пакта „Евро плюс”?
- Това трябва да реши българският парламент. Най-добре е да се проведе референдум след грижливо подготвена разяснителна кампания за плюсовете и минусите на пакт „Евро плюс”. Така крайното решение на България ще е легитимно от конституционна гледна точка. И далеч по-приемливо от гледна точка на политическата демокрация. Не виждам обаче политическа сила, която дотук да е записала в програмата си подобна процедура.
- Каква трябва да е позицията на страната ни по повод на стабилизационните мерки в Гърция за банковия и финансов сектор и защо това ни засяга?
- Нужна е бърза, професионална и безкомпромисно обективна оценка: как вторият пакет от „спасителните” мерки за Гърция ще се отрази на българския банков сектор. Поставям спасителни в кавички, защото по-голямата част от ресурса, отпуснат формално за Атина, ще отиде директно в немски, френски и други банки, правили нормален и спекулативен бизнес в южната ни съседка. В гръцката икономика ще се влеят нищожни суми, агонията ще продължи. Нека да не забравяме нито за миг, че гръцките банки контролират над 30% от пазара у нас и всеки нов трус в Атина ще се чувства и в София. Впрочем нужен е национален стрестест за всички чуждестранни банки, опериращи у нас. А те държат над 90% от пазара. От този банков колониализъм трябва да се измъкнем час по-скоро!