Вотът на недоверие: всички губят, с изключение на един! /Проф. Кръстьо Петков/

Отложеният вот на недоверие срещу кабинета "Борисов" се откроява на фона на дългата поредица от неуспешни опити чрез този парламентарен механизъм да бъде свалено правителството. Изключения има, но те се отнасят за подкрепа с обратен/положителен политически знак- вот на доверие /случката е от преди 20 години, когато премиерът ФД, подведен от Иван Костов, поиска вот на доверие и беше бламиран/.

При сегашната ситуация подобни изненади не са възможни. Първо, защото ГЕРБ вече установи твърда практика за купуване на подкрепа от парламентаристи-номади.Второ, защото опърничавата АТАКА след мимолетно опозиционерство се завърна в лагера на управляващото мнозинство.

Така че гласовете не стигат, за да се санкционира с крайна мярка еднопартийното правителство на ГЕРБ и парламентарната рулетка да се задвижи отново. Което обаче не прави предстоящия дебат безполезен от политическа гледна точка. Ползи ще има, но те очевидно ще бъдат инкасирани най-вече от един: инициаторът на вота на недоверие-ДПС...

Защо мисля така?
Най-напред, защото стегнатата и дисциплинирана етническа партия за пореден път показва, че умее да избира момента за подобни демаражи. Спомнете си кой де факто свали от власт кабинета "Беров"; кой двукратно би успешно "депесарски шут" на синьото управление; кой предреши загубата на БСП на миналите парламентарни избори? Това е Ахмед Доган-мозъкът на ДПС , превърнал партията в своя персонална еманация!И днес той тръгва напред, за да доведе докрай акцията по отстраняването на сегашното правителство /то, на свой ред, би трябвало да му целува ръка за задочната подкрепа, която политическият водач на турския етнос демонстрира преди две години чрез емблематичната и провокационна реч в Кочан!/

Доган и неговите партийни служители улучиха точно и темата/мотивите за вота на недоверие.Формално това е опит да се свали правителството чрез публично/парламентарно дискредитиране на силовия играч в него- вътрешния министър Цветан Цветанов. Но фактическата интерпретация, дадена от ДПС в навечерието на внасянето на вота беше съвсем друга: той е срещу едноличното управление на Бойко Борисов /иначе казано, срещу един авторитарен режим, който заплашва демокрацията/. Именно това уточнение спомогна да се обединят около искането за вот на недоверие доскоро несъвместими политически образувания:леви и десни, псевдосоциалисти и набедени консерватори.

Както и да го извъртат, с подпис или без подпис под документа, депозиран в администрацията на парламента, лидерите на ситуативната опозиция /Станишев и Костов, Димитров и Янев/ ще играят по свирката на Сокола. А той зададе тона за поведението на опозиционните партии още преди две години, когато единствен от водачите на парламентарно представените партии, на свой висш форум изнесе безпощадно точен политически доклад и направи за себе си и младите си последователи най-верния извод: "В опозиция сме, но това ще ни направи по-силни!". Времето за използване на натрупаната сила дойде!И то в момент, когато доскоро опасният противник отслабна значително своето публично влияние и премина в отбрана.Засега активна, после - глуха отбрана...

Бидейки временни помощници на стратега на ДПС, ляво-десните формации в парламента няма какво да прибавят към своя актив след като дебатът и гласуването в парламентарна зала отминат:

Синята коалиция ще бъде контраатакувана за политическа изневяра от екипа на ББ. След като цяла година демонстрираха подкрепа на този кабинет, Иван Костови Мартин Димитров преминаха в беззъба опозиция. Беззъба,защото сведоха опонирането си до дозирани критики на бюджетно-финансовата политика на кабинета / но и до днес не са извели с успех атаката срещу премиера заради еднолично подписания договор по Пакт "Евро плюс"/; после ДСБ и СДС внезапно и остро започнаха да критикуват полицейщината, сякаш не знаеха предварително, като сестрински партии, какъв е произхода на кадровия елит на ГЕРБ;

БСП /по-точно кръгът "Станишев"/ пропиля един нефокусиран вот на недоверие. Поискаха го преди броени седмици - заради провала на цялостата политика на правителството / без да изчакат тази оценка да бъде дадена от самите избиратели няколко месеца по-късно/. Какво да се прави, "презареденият" ръководен състав на столетницата нямаше търпение да дочака логичния край на един рейтингов политик и побърза да събере дивиденти чрез показна парламентарна акция. Но остана с празни ръце и отнесе поредните подигравки от премиера Борисов.Не за първи път екипът на Станишев допуска подобни тактически грешки, които в крайна сметка сведоха публичното доверие в него до критичния минимум.Следващата седмица грешката може да се коригира - с ярки прояви по време на дебата за вота на недоверие /но сценарият този път е написан от друг-Доган/.

РЗС прави рисковани опити да се задържи като парламентарна сила- след удара, който понесе от ГЕРБ заради скандалните си разкрития за корупция, конфликти на интереси и нелегитимно подслушване /практики, станали обичайни още в началото на мандата на ГЕРБ/.Рисковете идват от екстремните изпълания в стил черен/скандален пиар, който ползва четата на Яне: флашки, агресивни билбордове /в миналото-димки и самолетни атаки с позиви срещу опонентите/. Но провокациите с двете бомбички пред партийните офиси на РЗС и ДСБ донасят най-много негативи на Яневите люде.На дебата за вота те ще трябва да свалят от себе си /или от доскорошните си могъщи покровители/подозренията, че стоят зад взривовете. А това ги лишава от най-важното предимство: да покажат, че умеят да водят дебат по конституционната уредба на правовата държава, че редът, законността и сигурността са минирани днес не от друг, а от управляващите.

Големият губещ от предстоящия дебат ще е ГЕРБ и неговото правителство . Аргументите на вносителите ще бъдат подсилени от острите критики за реда и правосъдната система, които съдържа разпространаният вчера мониторингов доклад на ЕК.Отсъствието на премиера от дебата /ако спази заканата си/ ще отслаби още повече позициите на ГЕРБ. Формална и моментна, коалицията "Всички срещу ГЕРБ" ще покаже пълната политическа и парламентарна изолация на управляващата партия.

После вотът ще бъде отхвърлен-по процедурни и количествени причини...

Което ще е пирова победа за ГЕРБ!

Само един може да спечели: рейтингови точки и пространство за по-нататъшно политическо маневриране. Това е ДПС /респ.- неговият стратег Ахмед Доган/. Остават два хода, които той може да предприеме до и след есенните избори, за да затвърди позицията си на Лидер на /временно/ обединената опозиция:

първият, да издигне свой кандидат за президент /ако е българин, с вице-политик от турския етнос, ударът ще е в десятката и ДПС може да отиде на балотаж/.Което ще сложи край на традиционната му роля да се пазари за подкрепа на втория тур на президентските избори-други ще го търсят с оферти за подкрепящо партньорство/;

вторият ход е откриването на процедура за предсрочни избори. Как? Пътят минава през служебно праителство,т.е. през инициатива, съгласувана с президента . Доган знае как точно може да се организира и подобна успешна атака.
Правил го е в миналото!