Рисковете за националната сигурност, породени от дълговите кризи в ЕС и САЩ /Паметна записка/

Публикувам пълния текст на Паметна записка, връчена на 30.08.2011 г. на президента на Р България Георги Първанов от проф. Кръстьо Петков и Рачо Петров. Президентът пое два ангажимента: да свика отново КСНС;да участва в експертен форум по темата през септември, 2011 г.

На вниманието на г-н Георги Първанов
Президент на Република България

П А М Е Т Н А З А П И С К А

Относно: Рисковете за националната сигурност, породени от дълговите кризи в ЕС и САЩ

Уважаеми г-н Президент,
С настоящата „Паметна записка” ние, група учени и експерти, Ви връщаме към ранното предупредително писмо за негативните тенденции и последици за България, предизвикани от подценяването на глобалната криза. Споменатото „Писмо” Ви беше връчено преди една година и предизвика широк експертен и медиен дебат.
Днес със съжаление и тревога констатираме, че нашите опасения за предстоящо изостряне на икономическата и финансовата криза в България, се потвърдиха:
 Бюджетът за 2011 г. няма да бъде изпълнен в приходната част. Към настоящия момент дефицитът е над 1,5 милиарда лева и трудно ще бъде преодолян до края на годината, без ново и жестоко затягане на коланите;
 Фискалният резерв, по наши сведения, е паднал под санитарната граница /на моменти той е достигал 3,3 милиарда лева/. Възстановяването на изхарчените средства става за сметка на постъпления от фондове на ЕС, прехвърляне на ресурс от резервни фондове като този на НЗОК, Сребърен фонд и други. Тези еквалибристики са в грубо нарушение на закона и процедурите за оперативно бюджетиране;
 Лошите и проблемните кредити на домакинствата и фирмите са нарастнали със 17% през последните месеци и вече надхвърлят 20% от кредитния ресурс, отпуснат от банките, опериращи в България.Съвкупната задлъжнялост на фирмите и домакинствата превишава 140% от БВП на страната;
 Хиляди фирми фалират, или преустановяват своята дейност- поради недостиг на оборотни кредити, кредитна задлъжнялост или загуба на пазари. Липсва обективна статистика, няма публичен регистър за фалиращите фирми, не е ясна съдбата на вземанията на работниците и на т.нар. кризисни безработни /водещи се формално на ведомост/.
При тази ситуация правителството полага огромни усилия да поддържа балансиран бюджет, като орязва разходи, поддържащи жизненоважни сектори, каквито са здравеопазването, образованието, социалните грижи и др.
Стигна се до безпрецедентна практика за замразяване на заплати и пенсии трета поредна година. Това е в противоречие с постигнатите договорености със социалните партньори да се коригират доходите в зависимост от скока на инфлацията /за три години той се очертава да бъде над 15%!/
Независимо от тези драстични мерки, правителството на ГЕРБ не разполага със стратегически паричен резерв, за да маневрира в условията на изостряща се криза, като насърчи бизнеса и раздвижи потреблението. Приказките, че ще се набави ресурс чрез форсирана приватизация, се оказаха пълна заблуда /справка- дирижираната продажба на „Кремиковци АД” на безценица/
Вътрешното потребление се сви с нови 10%, а безработицата надхвърли 440000 души. Постоянно расте дела на трайно безработните и обезкуражените да търсят нова работа, което е явен признак за тежкото кризисно състояние на пазара на труда у нас.
Неоспорим е фактът, че през последната година най-тежко понесоха задълбочаването на кризата средния и малък/фамилен бизнес, работещите бедни и пенсионерите. Отново се сринаха устоите на средната класа, която се зараждаше в България и следваше да бъде опора на националния ни просперитет в рамките на ЕС. При тази самоцелна политика на подтискане на растежа на номиналните заплати и пенсии, която води сегашното правителство, на България ще са необходими 3-4 десетилетия, за да настигне средното равнище в ЕС / и то при условие, чесе запазят сегашните равнища на заплащане в развитите европейски страни/.
Тези негативни тенденции, независимо от слабото оживление в някои експортни дейности, показваха, че България се срива към ново, второ дъно на икономическата криза. Твърде е вероятно страната ни да премине през т.нар. изгубено десетилетие- на продължителна депресия и висока безработица, при паралелно задържане на доходите и ново обедняване на преобладаващата част от населението.

* * *
През последните седмици тази мрачна перспектива се промени, но за съжаление не към по-добро, а към по-неблагоприятен, дори опасен сценарий, застрашаващ националната сигурност. Имаме предвид верижната дългова криза, която избухна в съседни на България страни , а напоследък обхвана Еврозоната и САЩ. От единични случаи на фалиращи държави спасение има, но когато ефектът е верижен и неудържим, рисковете за малки страни с отворени икономики като българската, са извънредно високи.
Именно този факт, както и учудващото безхаберие и показен оптимизъм на правителството на ГЕРБ ни принуждават да се обърнем отново към Вас, г-н Президент, с предупредителни сигнали и предложения за коренна промяна в обявената преди две години национална антикризисна стратегия:
 Българските държавни институции /парламент, правителство, президент/ са длъжни да реагират без забавяне на верижната дългова криза в Еврозоната /съпроводена от валутна, банкова и политическа криза/ , като инициират средносрочна програма за кризисно управление. Първата крачка към корекция на стратегическата ориентация вече е направена: правителството сне от дневния ред заявената цел за членство в Еврозоната, което е разумно решение в сегашната нестабилна ситуация. Но на преоценка подлежи и поетия ангажимент за включване на България в т.нар. Пакт „Евро плюс”, който има дискриминиращ характер за периферните страни в ЕС, натоварва българската финансова система с непосилни задължения и не дава гаранции за скорошна стабилизация на Еврозоната;
 Във втората кризисна програма трябва да залегнат мерки, които от дълго време се предлагат в алтернативните икономически анализи и се практикуват в други страни от ЕС, преодоляващи успешно последиците от финансово-икономическата криза:

- създаване на нова Национална българска банка с клонове в основните планово-икономически региони, насърчаваща здравия, неолигархичен бизнес и разкриването на перспективни работни места;
- създаване на Агенция за подпомагане на домакинствата и фирмите с проблемни и лоши кредити- в случаите, когато са изпаднали в тази ситуация не по своя вина. В тази връзка се налагат и спешни корекции в законовата уредба за кредитирането, които да отнемат на банките монополното право да изменят лихвените проценти без знанието и съгласието на кредитополучателите;
- привличане на външни кредити / при активна и водеща роля на държавата/ от страни с динамични икономики /главно от Азия/, проявяващи интерес да инвестират в България и ЕС;
- преглед на състоянието на националните природни богатства, отстъпени чрез концесии на корпоративни мрежи при неблагоприятни условия за българската държава;
- корекция в данъчния модел в посока сближаване с практиките на развитите европейски страни за прилагане на прогресивно-подоходна система на облагане;

При едно обстойно и професионално обсъждане сме готови да предложим нови, конкретни антикризисни мерки. Стега да има желание за диалог и търсене на национално отговорни решения.

Даваме си сметка, че диалогът с Вас, господин Президент, не може да замени комуникацията на гражданския сектор и независимите експерти с изпълнителната власт и парламента. Надяваме се обаче, че през последните месеци на Вашия втори мандат, изправен пред рисковете и опасностите от втората кризисна вълна, ще предприемете няколко важни инициативи, произтичащи от конституционните правомощия на държавния глава:

Първо, ще свикате КСНС, за да обсъди ефектите от евро-американската дългова криза за България и пакет от мерки за минимизиране на рисковете за националната икономика и фиансовата система /независимо че на Вашия апел за подобно обсъждане реакцията на правителството беше преднамерено отрицателна, налага се да се направи нов опит;

Второ, ще излезете с изявление пред парламента и пред нацията, за да предупредите за надвисналите опасности и да апелирате към корекция на някои недалновидни и/или проциклични решения :

-проекторешението за промени в конституцията и въвеждане на т.нар. Фискален борд /идеята на финансовия министър Г-н Дянков/;
-предварителното съгласие, дадено от премиера г-н Борисов на срещата на лидерите на страните от ЕС /без дебат и съгласие от парламента/ България да се включи в т.нар. Пакт „Евро плюс”;

В заключение: разчитаме, че в края на мандата ще сложите на масата предложение за национален референдум по посочените две инициативи на правителството, които влизат в явна колизия с българската Конституция!

30 август, 2011 г.
София

Подписали Паметната записка:

Проф. д.р Кръстьо Петков Рачо Петров

Проф. д-р Боян Дуранкев Доц. д-р Духомир Минев