КОСТОВ ЗА ПРОЛЕТАРИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ:ВЕРНИ КОНСТАТАЦИИ И СПЕСТЕНИ ИСТИНИ/ Проф. Кръстьо Петков/

Статията с променено заглавие е публикувана във всекидневника "СЕГА"

/Станишев, а не Костов би трябвало да напише тази статия/

„България се пролетаризира”- бие тревога Иван Костов в статия, публикувана в „Сега” /22.8.2011/. Констатацията е вярна, макар и закъсняла. Да се надяваме, че по тази тема ще има оживен публичен дебат Логично е най-активни да са лидерите и идеолозите на партии вляво от центъра, защото пролетаризирането засяга най-вече тяхната социална база. От тази гледна точка беше редно не Костов, а Станишев да излезе с подобен анализ. Което обаче няма да се случи. Затова моят задочен/епистоларен диалог ще е с лидера на дясното ДСБ.
Няма спор, статията на Иван Костов повдига фундаментален проблем-за социалната структура на днешното българско общество.Тезата е, че в него доминират пролетарии, т.е.хора бедни, едва свързващи двата края. Което, само по себе си, не поражда възражения. В подкрепа на този извод са данните от специализираната публикация на Евростат , посветена на неравенството, социалното изключване и обедняването в ЕС /2010 г./. В статистическите класации по горните критерии България твърдо е окупирала последното място сред 27-те държави, членки на общността. Проведеното преброяване на населението в страната от 2011 г., съпоставено с данните от преди 1989 г., показват в детайли колко скоростно е протекъл процесът на масово обедняване и в каква степен е поразил периферните региони и крайградските квартали.
Няма как доцентът по политикономия Иван Костов, владеещ професионално и финансовата статистика, да отмине въпроса за началната точка и динамиката/фазите на пролетаризирането. Тук обаче той напуска неутралните позици на научния анализатор и се произнася като политик, пребивавал дълго във висшите етажи на властта. Според Костов пролетаризирането започнало преди 10 г., т.е. след приключване на неговия мандат като премиер. Само че фактите говорят друго:
-пролетаризирането, разбирано като загуба на социален статус, води началото си от 1990-1995 г., когато у нас беше приложена шоковата терапия, без да са изградени социални защитни мрежи. В резултат на което безработицата надмина 10% / в края на костовото управление достигна безпрецедентните 21% ,без да броим емигрантите/. В зоната на заетостта се появи нов сегмент – на работещите бедни. Те олицетворяват социалния парадокс: на имащите работно място българи, но преживяващи с мизерни доходи-далеч под европейските стандарти / и под стандартите на соца/.
-пролетаризирането стана необратимо, след като Жан-Виденовата хиперинфлационна криза през 1996-1997 г. срина доходите и спестяванията на милиони българи, превръщайки ги в индивиди, зависими от социалните помощи, натуралното стопанство и емигрантски преводи.
-пролетаризирането стана норма, когато г-н Костов и неговият екип наложиха стратегията за ниската цена на труда-като предпоставка за привличане на външни инвестиции, финансова стабилизация и икономически растеж. Всичко това се случи през периода 2001-2007 г., но не поради ниската цена на труда, а независимо от нея и дори въпреки нея. В условията на глобална криза, подтискането на растежа на заплатите и пенсиите сви вътрешното потребление до мащаби, характерни за следвоенни катастрофи.
В интерес на истината, г-н Костов не е единственият държавник, разполагал с огромна власт, който носи отговорността за тази социална деградация . Като политикономист на него му беше ясно, че драконовските мерки от рода на Валутния борд ще циментират бедността /не случайно той, вече като начинаещ премиер, изплака пред пратеника на МВФ Майкъл Деплер: „Бордът ще гарантира стабилизация, но на равнището на мизерията”/. Политическата отговорност е кумулативна и би седвало да се подели между всички премиери и правителства, управлявали България през 90-те години на миналия век и първото десетилетие на настоящия.
Но да оставим тази щекотлива тема на историците и новото поколение, което вече щурмува подстъпите на властта и да се върнем към проблема за пролетаризацията. Доцентът Костов помни отлично, че теорията за пролетариата, доминираща в марсическото учение, дефинира класата на пролетариите не само на базата на ниските доходи, но и на липсата на материални активи, на капитал. Само че в неговата статия няма и дума за това, как и защо 97% от българите, лишени от частна, производителна собственост при държавния социализъм, останаха в същото безправно положение и след прехода към либерален капитализъм. Добре е тази спестена истина да се припомни. Иначе ще излезе, че пролетарий в днешна България е само онзи, който е останал без работа и редовни доходи.
Разполагам с данни от ESS/Европейско сравнително изследване/, което се провежда у нас за трети път /след 2006 г./. Едва 3% от респондените разплагат със собственост и имат статуса на работодатели. Други 6,5%са самозаети. Всички останали, които имат някакво препитание, формират социалната група на наемния труд. Според марксическата традиция, както и в неомарксическите интерпретации, особено популярни напоследък на Запад, тук би трябвало да се включат: а/подгрупата на професионалистите, средния мениджърски слой, средните и дребни предприемачи, държавните чиновници /т.е. средната класа;б/ засегнатите от бедността, главно безработни /същинските пролетарии/.
Само че зараждащата се българска средна класа започна да се топи по време на кризата. Костов констатира този факт и го обяснява с неадекватната /от десни позиции/ политика на правителството на ГЕРБ. Премълчава обаче другия крупен исторически факт -за двете вълни на преразпределението, които доведоха до полярното деление на българското общество: на 3-процента собственици /богати и свръхбогати хора/ и на 97% набедена средна класа, полупролетарии и пълни пролетарии:
-първата вълна се случи преди 1998 г., когато т.нар. масова приватизация прехвърли огромни активи към бившата червена номенклатура /стопанска и партийна/;
-втората вълна преобрази България през периода 1998-2005 г., когато раздържавените предприятия от 13% /колкото бяха при Жан Виденов/ надминаха 70% ; този скок се осъществи в резултат на лансираната от тандема Костов-Божков програма за „мениджърско-работническа” приватизация и и постави под контрола на синия партиен елит ключови сектори на индустрията .
Какво излиза? Управляващите са действали като преразпределителни коалиции /по израза на известния социолог Манкър Олсен/, а не като справедливи бащи на нацията. В резултат на което тя /нацията/ неизбежно и по принуда се е пролетаризирала.Такъв е моят основен политикономически извод, драги Иване!

------------------
ПП. Дължа едно обяснение на читателите. Когато отбелязах в началото, че Станишев, а не Костов би трябвало да напише такава статия / но няма да го направи/ имам предвид следното: Сергей, заедно с повечето функционери в неговото Изплнително бюр, се пишат за социалисти . И книги излязоха по темата, защо састанали убедени привърженици на тази идеология. Само че идейният им профил се разминава драстично с материалния им /личен и фамилен / статус. Повечето от тях са милионери и притежават активи, за които пролетариите може само да мечтаят. Като краен резултат се е получил един парадоксален политически продукт: соцкапиталисти /лидери със социалистическо съзнание и с капиталистическо битие/. Костов отдавна изживя това раздвоение ....