ТРИТЕ „К” : ФОРМУЛАТА ЗА НЕ-УСПЕХА НА ГЕРБ НА ИЗБОРИТЕ /Проф. Кръстьо Петков/

Статията е публикувана във всекидневника "ДУМА" /16.09.2011/

До старта на кампаниите за местните и президентските избори остават броени дни. Време е за първа равносметка и предварителни прогнози: кой в коя писта бяга и какви шансове има да спечели! Във фокуса на вниманието е управляващата партия ГЕРБ.Интригата е в това, ще грабнат ли ББ и неговата подопечна формация всички медали, след като си осигуриха по властови/служебен път:
-най-благоприятната законова уредба /новият Изборен кодекс, констуиран отначало докрай в услуга на управляващата партия/;
-изборни комисии, контролирани навсякаде от същата партия;
-втора контролна структура-в лицето на МВР, което тайно се готви да дирижира /и манипулира/ участието на гласоподавателите, както и крайните резултати;
-почти пълен медиен слугинаж и прочее привилегии и благини.

Ако следваме пътя на логиката, би трябвало да приемем, че ГЕРБ ще спечели с разгромяващ резултат и на двата вида избори. Но българските изборни битки през последните две десетилетия не са се подчинявали нито на логиката, нито на политическите калкулации. Справка- разгромът, който претърпя СДС на Костов през 1999 г. на местните изори и през 2001 г. на парламентарните. И тогава Командира държеше цялата власт и мачкаше силово конкурентите, но изживя унизителни поражения. Днес ситуацията е аналогична. Остава да видим дали ББ и компания , надминали и костовите властови мераци, ще се преборят с българския изборен синдром, наречен „Наказателен вот”!

Моята прогноза е, че санкцията на избирателите вече е подготвена. Заслуга за това имат преди всичко герберите - с тяхното групово високомерие, повсеместна некомпетентност и полицейски подход към всеки опонент. Разработената формула на успеха, която условно наричам „Трите К” / Кражби- Корупции- Кавги/ вече започна да произвежда резултати, обратни на очакваните от политическите и пиар стратезите на ГЕРБ.

Кражбата на кандидат кметове
Фактите са без прецедент: преброих 63 кандидати от предварително обявената листа на ГЕРБ, които са настоящи или бивши кметове, но не се числят към тази партия. Сметката е проста: всеки кмет има свой твърд електорат, който често надхвърля този на подкрепящата го партия.Заедно с това всеки опитен градоначалник си е изградил местна корпоративна мрежа, която ще му осигури изборен ресурс срещу минали и предстоящи услуги. Как ГЕРБ е придумал довчерашни лидери на БСП, СДС, ДПС, БЗНС, НДСВ и др. да сменят партийната боя, остава фактологична загадка. Но моите срещи с журналисти и изборни ексерти в общините показват, първо, че в повечето случаи инициатори за това незапомнено политическо номадство са били властимащите; второ, че винаги се е действало силово: чрез личен/фамилен натиск; изнудване; преки запахи;опит за елиминиране чрез съда, прокуратурата и/или ОИК/. Такива са случаите в Русе и Велико Търново, Плевен и Монтана, Видин и Пловдив, Хасково и Попово, Горна Оряховица и десетки други...

В парламента говорителят на ДПС Лютви Местан обвини ГЕРБ, че е крадец на кметове. Прав е, но дефиницията е мека. Всъщност става дума за кражба чрез взлом, което е по-тежко престъпление. Само че често взломаджиите попадат в капан. Жертвите на насилието се мобилизират и се хвърлят в битката с ожесточение , последвани от верни съюзници; отказалите се спотайват временно, но отмъщават , когато дойде деня на решаващата схватка; преминалите в лагера на управляващите стават обект на публично презрение и носят негативите и на временните властници. Така че след месец ще стане ясно, каква е била ползата от политическата клептомания, обхванала доскоро праведната герберска дружина.

Корупционният капан
Още преди идването си на власт ГЕРБ обеща възмездие за корумпираните политици и техния антураж. Две години по-късно обещанието увисна във въздуха и се крепи на няколко камуфлажни съдебни дела / оценката не е моя- цитирам доклади на ЕК и грами на американското посолство!/. За сметка на това полицейско-следователските групи на ГЕРБ подготвиха стотици папки с обвинеия в корупция срещу основните си опоненти в общините от БСП, ДПС, Синята коалиция, НДСВ.
Междувраменно крупционният нагон порази и редиците на ГЕРБ- министри и депутати, кметове и председатели на общински съвети, шефове на фондове и агенции, редови държавни чиновници. Капанът щракна точно в навечерието на президентските избори. В него попадна не някой друг, а самият кандидат на ГЕРБ за поста държавен глава- екс-строителният министър Росен Плевналиев. В клопката го вкара не кой да е, а ранният кандидат на същата партия, обявен за сигурен победител: Цветан Цветанов. От елементарна/провинциална глупост или заради користни подбуди /напр. властова ревност/ вътрешният министър изпържи „своя” кандидат, припомняйки му мноооого едър грях: не е съобщил на компетентните власти за опитите да бъде изнудван.

Законът в такива случаи е ясен: виновен е и онзи, който е запазил мълчание по повод на корупционното престъпление.
Така че на ход е г-н Плевнелиев. И така ще е до края на изборите.Опитите на премиера да го защити, мятайки се като разярен лъв от телевизия на телевизия, дотук са безплодни и дори смехотворни.

Кемейните кавги в ГЕРБ
Тази стара болест на партиите зарази и доскоро сплотеното герберско семейство. Крамолите не са една и две. Като се почне от горнооряховския скандал с отстраненият кмет на ГЕРБ Йордан Михтиев и се мине през бруталните противоборства между депутати / при подялбата на парчета от провинциалните баници и соловите лобистки акции в парламента/,за да се стигне до крупните скандали с присвояване на имоти от министри и общинари в София-всичко това са фрагменти от летописа на една партийна фамилия, уж създадена в името на борбата срещу властовата поквара, превърнала се сама в неин носител.

Местните избори умножиха семейните кавги. За никого не е тайна, че във Варна ГЕРБ е разделен на три; във В.Търново-на четири; в Габрово, Дряново, Благоевград, Сливен, Ямбол, Видин и къде ли не хвърчат трески от доскоро монолитното тяло на Бойковата кохорта. С такава разнебитена дружина избори не се печелят. Стига опонентите да не поднесат победата-от страх или глупост- на тепсия!

Равносметката

Защо смятам, че изборният не-успех вече преследва ГЕРБ и неговият авторитарен лидер?

Първо, заради традиционните и циклични обрати в настроенията и поведението на българските избиратели. За пореден път, видяли пораженията от „Трите К” , те са в състояние да накажат шеметно изкачилите се на властовия връх само преди две години. Българинът обича да наказва за назидание / и като реванш за това, че е бил прекаран/. Прави го из засада и в последния момент. Такъв развой не влиза в сметките на социолозите, които вече са получили тлъсти поръчки от властимащите и съчиняват рейтинги и прогнози, нямащи нищо общо с политическите реалности;

Второ, защото се очертава уникална ситуация , особено за втория тур на общинските и президентските избори: „Всички срещу ГЕРБ” /АТАКА, по разбираеми причини, не я броим!/.Неотдавнашният вот на недоверие показа, че подобен вариант не е невъзможен. До този политически абсурд: всички да се обединят срещу една партия, се стегна главно благодарение на самата герберска тактика. Цели две години ББ, Цветанов и сие водят поотделно и вкупом битки с всички извън техните редици-червени и сини, депесари и царисти, земеделци и социалдемократи, магистрати и научни работници. Днес в сила влиза библейската истина „Който сее вятър, ще пожъне буря”!

Трето, защото нямаше кой, през всичките дълги месеци след август 2009 г. , да каже на единоначалника Бойко Борисов, истината за неговите проблеми, за вътрешните предателства и некадърност, за собствените му грешки и грехове. Устите на свои и чужди коментатори бяха запушени с приказката „Сам съм, приятели нямам!?”

Затова днес премиерът-единак се мята като разярен лъв из ефира на медиите, за да спасява своите и себе си. Има обаче една поучителна приказка/възклицание, която трябва да му се припомни:
„КЪСНО Е ЧАДО, ЗА КИТКА!!!”

Не-успехът се задава на хоризонта!Служебната победа /ако въобще има такава/ не е сладка, нито трайна!