Дълговата криза в ЕС и САЩ и рисковете за националната сигурност на България /Дискусия около кръглата маса/

Организатори:

Фондация "Фридрих Еберт" - БЪЛГАРИЯ

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, Секция "Социологически науки"

Дискусията около кръглата маса се проведе в Националния дворец на културата, зала 10, Град София, на 18 септември 2011 г.
от 10:00 до 13:00.
Модератор: Проф. д.ф.н. Кръстьо Петков

По-долу е публикувано резюме на дискусията около кръглата маса, състояла се на 18 септември, 2011 г. в НДК.
Резюмето е подготвено от гл.ас. Атанас Владиков. Същият информационен материал може да се намери на английската страница на блога на проф. Петков. Резюмето е изпратено на експерти от Европа и САЩ, които работят по темата за глобалната криза и в частност-на дълговите кризи.
Поради интереса към изказванията на панелистите и другите участници в кръглата маса, те ще бъдат публикувани на сайтовете на КНСБ и Фондация "Фл. Еберт" . Подготвя се и електронна публикация по темата.

ПРОТОКОЛ на докладите и изказвания

Кръглата маса беше открита от 10.00 ч.,от проф. Кръстьо Петков. Той представи организаторите, както и водещите панелисти.Проф. Петков съобщи, че поради промени в програмата на Президента на Република България Георги Първанов, от негово име ще говори Кирил Ананиев - Президентски съветник по икономика, бюджет и финансови въпроси.

Марк Майнардус - директор на фондация "Фридрих Еберт" - България, подчерта в словото си значението на постигнатото споразумение за солидарност в рамките на европейската икономическа общност. Г-н Мейнардус също акцентира върху факта, че настоящата криза в еврозоната може да бъде решена само със съгласувани действия между всички страни, членове на ЕС.

Кирил Ананиев
Президентският съветник посочи, че в контекста на кризата през следващите 3 до 6 месеца трябва да бъдат взети изключително важни национални решения. В тях трябва особено да обърне внимание на следните проблеми:
• Ликвидност на банковата система на България;
• Осигуряване на физически лица и фирми достъп до кредитни ресурси;
• Гарантиране на депозитите
• Стимулиране на вътрешното потребление и инвестиции в националната икономика;
Г-н Ананиев изрази опасения, че сегашната икономическа политика се води без наличие на специални фондове- буфери. След края на изказването си, г-н Ананиев изслуша предложение от проф. Петков, направено от името на участниците в кръглата маса: 1.Президентът на Република България да свика Съвета за национална сигурност и да се разработи план за действие, като се оценят всички рискове за нацията и страната, и се набележат мерки за преодоляване на последиците-директни и индиректни- от дълговата криза в ЕС;2.НС да обсъди специален доклад, посветен на националната сигурност на България;

Николай Ненков , зам. председател на КНСБ /икономическа и структурна политика и пазар на труда/
Г-н Ненков започна с риторичен въпрос:"Готови ли сме за излизане от кризата, или все още не ?". Той каза, че КНСБ и другата профсъюзна централа "Подкрепа" са положили много усилия за разработване на анти-кризисни пакети от мерки; по тях се преговаря в Националния съвет за тристранното сътрудничество, но тези пакети не водят до очакваните резултати . Според г-н Ненков, реалността не чака "някой да направи нещо"; фокусирането на правителствената антикризисна политика единствено върху бюджета и фиска не е верния път за излизане от кризата.Според него, фискалният резерв на страната, в момента е на най-ниското си равнища-4,5 милиарда, което излага на риск финансовата стабилност.
Г-н Ненков коментира и рисковете за някои национални компании. В тях, поради големия брой заети и опасността от масови съкращения, назряват конфликти.

Г-н Ненков спомена следните дружества:
• Системата на БДЖ, където повече от 10,000 служители са изложени на несигурност / След като предварително е договорен заем със Световната банка - да се преструктурират и да се съживи системата на БДЖ /;
• Български пощи, където повече от 12,000 служители са изправени пред опасността от масови съкращения;
• Енергийният сектор е също сериозно застрашен;
• Булгартабак холдинг - повече от 3000 служители в момента са изправени пред непредвидени икономически и социални последици, тъй като тази държавна компания наскоро беше приватизирана от неясен купувач.

Гергана Николова, финансов и банков експерт
Г-жа Николова изнесе 15-слайдова Power-Point презентация, с акцент на сегашната конфронтация между участниците на пазара . Според нея, в момента най-силна е групата на "маркет мейкъри-те", която води "война" срещу групата на "обикновените хора". Също така, тя смята, че настоящата банкова система е толкова мъглява и неясна в своите процедури за “empty settlement";
“Еmpty settlement" е един вид сделка, където кредитните плащания са покрити от допълнителни дългове, чрез модерни финансови инструменти, и пари се движат от една банка към друга, без да стигнат до крайните потребители, частни фирми, и хората. По този начин, по-голяма задлъжнялост в страните, е създадена през банковата система.
В допълнение, тя каза, че в съответствие с приетата методология в ЕС, от България се очаква да плати около € 340- 360 млн. контрибуция към Европейския механизъм за стабилност. Допълнителни € 2,6 млрд. трябва да бъдат предоставени от България като стратегически финансов резерв, ако е необходимо, каза г-жа Николова. Тя добави, че правителството на България трябва да информира широката общественост за финансовите ангажименти, които страната е поела по линия на бъдещите стабилизационни проекти на ЕС и неговите структури.
Г-жа Николова заключи, че този тип икономическа и финансова политика ще превърне страната в нетен донор и кредитор на евтини средства за развитите икономики в ЕС. В обобщение, тя каза, че делът на българския принос е най-големият сред всички страни, поели ангажимент към Европейския механизъм за стабилност.

Професор Боян Дуранкев, УНСС
Проф. Дуранкев направи Power-Point презентация, озаглавена: "България - Калифорния на Балканите". В нея се фокусира върху редица прилики между икономическите стратегии на България и щата Калифорния. Той каза, че Калифорния прпедприема през 1978 г. пакет от политики, които са сходни с това, което България прави след 2008 г.. В щата Калифорния се въвежда дерегулация на пазара на труда, либерализация на цените,;правят се масирани инвестиции в инфраструктурни проекти.
Проф. Дуранкев стигна до заключението, че кризата в България е системна криза. На страната и липса един мозъчен тръст/център, който служи като независим/консултантска/ върховен орган , който сигнализира за различни проблеми.
Той изрази мнение, че трябва да се създаде и Национална инвестиционна банка в България , като се позова на добрия опит на Северна Дакота / където всички публични средства чрез подобна банка се насочват към сектори, имащи ключова роля за развитието на щатската икономика/
Проф. Дуранкев разкритикува сегашната практика в България, съгласно която публични финонсови ресурси се разпределят чрез различни частни търговски банки; те не служат на нуждите на обществените институции, а обслужват частни корпоративни нужди с държавни средства/ което на свои ред води до големи разходи/. Според него, следва да се спазва принципа:"Частните печалби остават частни, но частните загуби трябва да се покриват от частните собственици/корпорации". Това е абсолютно задължително в условията на верижната дългова криза.
Проф. Дуранкев защити идеята да въведе единна национална минимална работна заплата, но тя да се определя въз основа на обективни критерии / какъвто не е случаят сега/.

/ Следва..../