Смъртните случаи при раждане: кои са виновните? /Проф. Кръстьо Петков/

Публикувам "Протестно писмо" , което получих от Радослав Благоев, бивш мой студент и баща на починало бебе.
Писмото ме разтърси. Написах отговор на Радослав, но това е малка утеха за него и семейството. Радвам се, че във Фейсбук вече е създадена група "Нека да спрем убиването на майките в България". Групата има вече над 2600 участници и ще организира първата си изява-протест на 13 т.м. от 10 ч. пред сградата на НС...

ПРОТЕСТНО ПИСМО

До Д-р Димитър Ленков
Копие до телевизия ТВ 7
Копие до Медицински одит

Във връзка с Ваше изказване Д-р Димитър Ленков, аз Радослав Валентинов Благоев баща на покойно бебе, не бих се съгласил с нито една дума и нито една теза, която Вие изказахте, а именно:

Мен като пациент, не ме интересува Вашия бюджет, вашата заплата и изобщо Вашето финансово състояние.Мен ме интересува да ми ПОМОГНЕТЕ с това за което съм дошъл, или да ме насочите към конкретния специалист. Според закона и държавата, аз като гражданин на тази държава, ако съм здравно осигурен си плащам само потребителска такса и чакам от Вас да бъда излекуван, ако не съм здравно осигурен вече си заплащам услугите, който използвам в болницата. Ако някой не е доволен от заплащането или бюджета,да си търси начини за увеличаването на бюджета си. Аз като пациент или съм здравно осигурен или не и съответно ако съм здравно осигурен, ако желая си заплащам допълнително за да получа по-добра и по качествена услуга. Жена ми е здравно осигурена на 1800лева, въпреки ,това ние искахме още по добра услуга и затова си плащахме доста от изследванията в 9 месечната бременност. На нас целта ни бе да бъдем щастливи с новия член на семейството, да се радваме и гледаме развитието на нашето бебе. Със забременяването на нашето бебе аз и жена ми знаехме много добре, че има риск за жена ми и за бебето.Или както казахте Вие ние осъзнавахме, че единия от двамата е с единия крак в гроба. Затова до третия месец ние бяхме доста притеснение дали бебето се е развило правилно и дали няма да има аномалия, ако не трябва да се прави аборт това ни го каза доктора. След като си платихме за три D и разбрахме, че бебето е ОК ние бяхме най-щастливи, въпреки това осъзнавахме, че имаме още шест месеца до раждането на нашия син, защото се разбра, че е момченце. Така до седмия месец жена ми ходи на всички изследвания по женска консултация и след това веднага бяхме в Шейново да се обсъдят и види нашата лекарка, която от самото начало я избрахме да ни е екип. По нейни препоръки жена ми лежа 2 пъти в Шейново. От петия месец спря да ходи на работа и правеше всичко което бе наредил лекаря. Влезнахме в деветия месец вече мислехме, че няма какво да се случи, но много сбъркахме. Първо лекарката по женска консултация ни каза бебето да се вади като стане 2500кг, вече е добре и може само да поеме пътя на живота. Ние казахме на лекаря, който ще изражда и той ни каза има време. На 18.05.2011г. отиваме на консултация кога ще ражда, като пак сме с кръвни изследвания пак бяхме ходили на 16.05.11 при доктора по женска консултация. Лекаря от Шейново видя изследванията, гледа жена ми и я остави за секцио на 01.06.11г. Така на 20.05.11г жена ми вдига 38градуса температура в 12 часа вече сме в Шейново приети , в 14 часа тоновете на бебето падат левкоцити се вдигат още. В 15 часа жена ми няма температура, но я оперират чак в 19 часа и вадят сварено бебе и зелени околоплодни води. Заради разследването не мога да казвам и други факти. Та Д-р Димитър Ленков моя въпрос е много прост, Какво общо има раждането на баба ми с това на жена ми??????
Аз разговарях с баба ми която е на 75години, тя ми каза когато тя забременяла единствения начин е разбрала, по това, че някой женски неща спират. Баба ми не е ходила на 3Д на фетална морфология , на видеозон, на кръвни изследвания, през два дни да е в болница за да се гледат плода и майката, за да се избегне риска от смърт. Баба ми единствено е разбрала, че е бременна, но никой лекар не го е потвърдил, защото такова е било времето. И след като е разбрала е чакала девет месеца, като не е знаела нищо за плода само си е гледала нарастващия корем. Благодарение на някаква жена е родила баща ми. След като анализирах двата случая имам следните въпроси към Вас.

1.Защо жена ми ходи толкова често на прегледи и изследвания, баба ми не е ходила, но баба ми си има живо дете, а ние мъртво????
2.Защо медицината се стреми към намаляване на смъртните случай, а Вие сте учили едно време, не трябва ли да се квалифицирате според времето и техниката, за да се избягва фаталния край и риска да е до минимум????
3.Защо цитирате грешна статистика, едно раждане е успешно когато имаме живо бебе и майка, ако починат в друга болница пак е успешно за болницата на раждане????
4.Според Вас не е ли нормално по най-бързия начин и неотлъчно да са докторите при родилка с температура и при пациент с по тежък случай, защото вече не е нормално раждане и по Вашите медицински стандарти????
5. Според Вас не е ли нормално, да ни кажат защо нашето бебе почина, а ни лъжат поне баба ми ако е станало с нея това ще е знаела е че „божа работа” няма изследвания няма нищо, но при нас не може да „божа работа” след като ходихме на всичко което ни каза доктора????

С уважение:
Радослав Благоев

-----------

Здравей Радославе,
Най-напред- моите искрени съболезнования за загубата на вашето дете и
за трагичните преживявания в семейството.
Случаят е такъв, че човек не може да каже:"Станалото станало!" и да
продължи напред. Отговорност от виновните трябва да се търси и това е
ваше право-на теб и съпругата ти: като граждани с конституционно
защитени права, и с коректно поведение като данъкоплатци и осигуряващи
се лица. Не се ли търси такава отговорност, властимащите в т.ч.
правосъдието, ще нехаят към чуждата болка, а медиците ще се оправдават
с тъпоумни аргументи от рода: "Няма пари, не достига персонал" и т.н.
Пари има, но трябва да се запитаме на какво основание държавата
национализира над 1,5 милиарда лева от стратегическия резерв на НЗОК.
Това са част от твоите и моите осигурителни вноски, заграбени от
финансовото министерство , при липсата на съпротива от страна на
Министерството на здравеопазането, ръководството на НЗОК и учудваща
пасивност на медицинското съсловие, пациентските организации,
синдикатите и работодателите.
Не искам да политизирам въпроса, но случаят с вашето детенце не е
изолиран. Тук става дума не само за професионална грешка, но и
фактически за отказ от полагаща се /предварително платена и доплатена
след това/ услуга. Не съм гледал телевизионното предаване и не зная
какви изводи са направени, но според мен този трагичен случай, както и
страданията на другите семейства, не трябва да се отписва. Ще се
консултирам с колеги-експерти, но ми се струва, че истината и
възмездието трябва да се наложат чрез съда-тук и в ЕС.Отделно е
възможността пострадалите семейства да се обединят и да защитават като
граждани-групово своите права.
Прави ти чест, че въпреки болката, ти защитаваш публично една кауза-
тази на гражданите-данъкоплатци, пациенти и клиенти на медицинските
заведения.
Проф. Кръстьо Петков
5 Ноември, 2011
--------