Българското медийно парти /Доц. д-р Димитър Стефанов /

Публикувам статията на Доц.д-р Димитър Стефанов, преподавател в Стопански факултет на СУ "Кл. Охридски" , излязла преди това в сайта "Медиапул".За един ден статията е видяна от над 1600 читатели-факт, който сам по себе си говори за актуалността на темата. Моят първи кратък коментар е даден в края на статията...

-------------

Кризисният икономически мениджмънт у нас лекува симптома, а не причината
Медиапул
06.11.2011 | 1691 прочитания
-------------

През последните две години у нас се разиграва медийно парти подобно на "чаеното парти” в САЩ. "Чаено парти" е течение в американския политически живот, идващо от Републиканската партия. То се сведе до истеризиране на проблема с тавана на американския дълг в името на постигане на партийни дивиденти. Нашето медийно парти започна с истеризиране на проблемите, свързани с кризата. Политиката на управляващите се превърна в популистко медийно шоу от типа “one man show”. По подобие на своя премиер, всеки министър разиграваше шоу основано на политическата истерия.

Идването на власт на ГЕРБ съвпадна с началото на кризата. Симптом на кризата бе бюджетният дефицит. Управляващите не бяха готови за тази ситуация и затова се паникьосаха. Паниката бързо прерасна в политическа истерия. Опитаха се да представят дефицита като скрити дългове наследени от предишното правителство.

Лекуване на симптома, а не на причината

Екипът на правителството не бе в състояние да направи разликата между причина (угаснал растеж) и симптом на кризата (бюджетен дефицит). Затова то се зае с лекуване на симптома. Наложен бе модел на сурови фискални ограничения за овладяване на бюджетния дефицит. Този модел всъщност бе терапията, която Западът приложи върху страните изпаднали в тежка дългова криза като условие за тяхното спасяване.

Спасяваните страни (Гърция, Ирландия, Португалия) са болни от тежка икономическа болест сравнима с рака и затова им прилагат фискална химиотерапия. Големият въпрос е защо на България, която не е болна от гръцката болест, се прилага химиотерапия? Това е все едно на болен от настинка да се прилага химиотерапия, за да не се разболее от рак. И ние не се разболяхме от рак, но не поради приложената терапия, а защото не бяхме болни от тази болест.

Медийното парти се храни от сравнения на нашата икономика с тази на най-закъсалите страни. Така ни внушават колко по-добре сме ние и то благодарение на тях. Отиват и по-далеч – узурпираният модел на кризисен мениджмънт решиха да продадат на неговите автори. Премиерът неотдавна се изцепи, че развитите страни трябва да се учат от българския финансов модел. Направо чувам духа на Чърчил да се превива от смях: кои ни учат на финансов модел – онези дето си честитят баня ли?(нещо подобно казал Чърчил, когато научил, че България обявила война на Англия).

Какъв финансов модел наследи ГЕРБ

Ако трябва да се говори за чисто български финансов модел, то трябва да се позовем на модела, който г-н Борисов наследи от своите предшественици. Истина е, че сегашното правителство получи модел с блестящи параметри:

- Бюджетен излишък, който правителството превърна в дефицит;
- Публичен дълг от 15 процента (гръцкият е 182). На всеки грък се пада дълг от 54 хиляди долара, а на всеки българин само по 900;
- Изключително ниски данъци;
- Значителни валутни и фискални резерви, които правителството доведе до санитарен минимум;
- Стабилна банкова система (на правителството не се наложи да похарчи даже стотинка за спасяване на закъсали финансови институции. В развитите страни спасяването на банките и стимулите увеличиха дълговете с 20 до 30% от БВП);

Не спасяване, а възстановяване

Трябва да признаем, че създаденият икономически модел в България след въвеждането на паричния съвет през 1997 г. бе едно национално консенсусно творение. Наред с валутния борд, де факто съществуваше и фискален борд, т.е. консенсус, че трябва да се поддържат бюджетни излишъци и те се поддържаха. Проблемът е в това, че наследеният модел трябваше да бъде доизграден и то точно във фискалната му част. В резултат на кризата моделът бе пробит именно в тази част.

Стратегическият въпрос е по кой път да върви икономическият мениджмънт на страната – дали по пътя на суровите фискални ограничения (терапията, която се прилага върху най-закъсалите страни като условие за тяхното спасяване) или по пътя на доизграждане на модела на управление, започнат през 1997 г. Става въпрос за трасето на най-важната магистрала: как да се управлява икономиката на страната през следващите десетилетия.

"Загубеното десетилетие"

Българската икономика има нужда не от спасяване, а от възстановяване на пътя на просперитета. Управляващите предпочитат да ни спасяват. Зад това стратегическо объркване дебне една друга магистрала, която можем да наречем "загубено десетилетие”.

Загубеното десетилетие не означава липса на растеж, а растеж значително под потенциала на икономиката. Ако приемем, че потенциалът на икономиката е 6% растеж, както бе през последното десетилетие, загубите при сегашния растеж ще са около 5% от БВП всяка година. Това са пари, които ще стигнат за построяването на една магистрала от София до Варна всяка година. Колко такива магистрали трябва да загубим, за да открием, че съществуват? Кой да отвори очите на г-н Борисов за тази опасност? Жалко, че опозицията не отваря този дебат и това може да я направи съавтор на загубеното десетилетие.

На какво да се надяваме? Може би на установения български модел за постигане на пробив в макроикономическия мениджмънт? Какъв е той ли? Две политически зими носещи имената на политици. Шоковата терапия и бордът бяха въведени след дълбоки политически кризи. Значи да чакаме зимата на г-н Борисов? Лошото е, че тя може да се превърне в политическа стагнация, т.е. в продължителен процес на политическа агония.

Ускоряването и оздравяването на политическия процес може да започне с разкриване анатомията на разиграващото се медийно парти. Това парти е един злощастен епизод от политическата история на страната. То е прекъсване на установената положителна тенденция в макроикономическия мениджмънт на страната.

Кризата постави не само задачата да възстановим икономиката, но и да намерим верните варианти за развитие на установената система на икономически мениджмънт на страната. Развитие на системата, а не замяната и с нов модел на управление – това е голямата разлика. Тези въпроси не се превърнаха в централна тема на приключилите избори.

Настъпил е моментът да се забият жалоните на магистралата, по която ще се движи България през следващите десетилетия. И това е шанс за нова политическа алтернатива на страната, каквато в момента се твърди, че липсва.

Нека си спомним каква политическа битка предшестваше въвеждането на валутния борд: жестока политическа борба, която в крайна сметка доведе до консенсус. Това значи на мястото на “one man show” да се разгърне интелектуална политическа баталия. Не само асфалтови, но и магистрали за дългосрочното бъдеще на България.

-----

Коментар на проф. Кръстьо Петков
В писмо до мен Доц. Стефанов , очевидно притеснен от поръчковите непристойните думи, написани от поръчкови форумци, моли за подкрепа.Моята подкрепа се изразява:първо, в публикуването на дискусионната статия в моя блог, със съгласието на автора; второ- в съгласие с водещата му теза за българския аналог на консервативното движение "Чаено парти" в Сащ. Бих добавил още, че у нас: "Не само медийно, но и задкулисно /нон-стоп/ парти доведе на власт и крепи властта на сегашните управляващи".
Поръчковите форумци заслужават едно-да не ги четеш!Иначе логическият въпрос, поставен от Доц. Стефанов:"Защо в България, с нейните стабилни бюджетни параметри, продължава да се прилага политика на жестоко орязване на доходите и социалните разходи?" моят въпрос е: заради преразпределението на държавния ресурс - в полза на малцинството богати и мафиотизирани люде от новата олигархия!Медийното парти е тяхна инициатива-вижте кои са истинските собственици на най-гласовитите и агресивни медии.