РЕФОРМА, КОЯТО УБИВА /Проф. Кръстьо Петков/

Едва ли има по-гореща тема от тази за състоянието на здравеопазването / и по-точно, за детската смъртност/. Вярно е, че масовите протести тези дни са по други поводи- пенсионната възраст и груповите уволнения в БДЖ. Но при случаите с умиращите /родени и неродени/ български деца не числеността на страдащите, а болката и отчаянието определят социалната значимост на конфликта. В това се убедих преди няколко седмици, когато ме потърсиха за съвет група млади бащи: Радослав /мой студент, чието дете почина при раждане/; Павел /загубил близнаци/; Марат /останал сам с бебето, след като съпругата му умира при раждане/. Тримата търсеха път към истината: кой е виновен за смъртта на техните близки, настъпила в уж елитни здравни заведения? И питаха: как да постъпят, за да се сложи край на ужасяващата медицинска практика, която от години наред убива най-ценната и най-беззащитната част на нацията: българските деца!

Когато знаеш къде искаш да отидеш и какво желаеш да постигнеш, път ще се намери. Така се случи и сега. Радослав, Павел и Марат станаха инициатори на протестно движение, което първоначално нарекоха „Нека да спрем убиването на майките в България”. Самоорганизираха се чрез Фейсбук. За броени дни групата на протестиращите чрез социалната мрежа надмина 4400 души. Първата групова изява събра на площада пред НС в София над 250 души. Инициативата стана популярна и чрез коментарите в традиционните медии. Властите отговориха с мълчание-както при много други граждански форми за натиск. Междувременно трагедията с умиращите бебета и родилки избухна с нова сила: за една седмица три нови смъртни случаи. Черната серия изглежда изплаши управляващите и разби стената на мълчанието. Започнаха проверки, премиерът поиска оставката на директора на родилния дом „Шейново”. И , както обикновено, я получи-след намесата и на кмета на София г-жа Фандъкова.
Може ли ответната реакция на властвуващите да се смята за победа на участниците в протестното движение? Не! Ако спрат дотук, умиращи деца и майки след лекарски грешки и професионална небрежност пак ще има. Защото корените на злото са заложени в действащата система за медицински услуги. Тя беше построена през последните 13 години под мотото „Здравна реформа”, станало омразно на мнозинството българи. Вирусите на смъртта са посяти навсякъде- в детското/училищното здравеопазване; родилните домове; бързата помощ; следболничното лечение. Статистиката на смъртта е зловеща.Ето и доказателствата...
Съобщения на НСИ:
 През 2010 г. 708 бебета са починали преди да навършат 12 месеца. През 2009 г. техният брой е бил с 21 повече. Единствено в Румъния този показател е по-лош;
 През 2010 г. в България са се родили 5443 деца по-малко спрямо 2009 г., когато беше отчетена най-високата раждаемост за последните 15 години. Раждаемостта е спаднала и в сравнение с 2008 г.
 Независимо от положителната тенденция в намаляването на равнището на детската смъртност в страната, тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. В повечето от страните в Европа коефициентът на детска смъртност е под 7,0‰, като най-ниска е детската смъртност в Словения – 2,4‰, Люксембург и Швеция – 2,5‰, Финландия – 2,6‰, и Чехия – 2,9‰. Само Румъния има по-висока стойност на показателя (10,1‰) от този в нашата стран- 9,4‰, .

След като у нас умират 4-5 пъти повече деца на хиляда души от населението, как да определим това явление? Според мен то говори за хуманитарна катастрофа! А според господин министъра на здравеопазването: какво е? Защото от месеци по тази тема официалните власти пазеха пълно мълчание по темата.

Колко от тези 708 бебета са починали поради лекарски грешки , или служебна небрежност? Семействата, станали жертви на зараждащото се масово бедствие са в правото си да получат информация и да заведат съдебни дела срещу виновните. Само че няма как да стигнат до ведомствените преписки. Вътрешните проверки са рядко явление /ако ги има, стават сред граждански и медиен натиск/. Медицинският одит не е истински независим, системен и безкомпромисно прецизен. Така наречената съсловна /лекарска солидарност пречи да се проследят случаите на скандални провали в този високохуманна професия. Стигне ли се все пак до разследване, виновниците се изпаряват /емигрират в чужбина/ още преди да е завършила работата на експертите.

Следователно в една от институциите в триъгълника: пациенти-лекуващи-осигурители , открито се работи срещу правилата / неписаните- в клетвата на Хипократ и писаните- в наредбите за работа в болничните заведения/. Институцията, която безнаказано не зачита процедурите, е родилната помощ. Какво прави и казво не допуска да се случи тази институция, придобила печална слава през последните години? Ще визирам няколко сериозни отклонения, основавайки се на факти, споделени при срещите с пострадалите семейства:
- Не се спазва прецизно изискването избраният от пациентите екип /предплатен при това/ да отговаря отначало докрай за раждането на децата и здравословното състояние на майките. Хората избират лекари с доказано висока квалификация и професионален престиж. Поради струпване на много пациента се допуска лечението да се извършва не от екипа, за който е заплатено. Преразпределението на случаите /и на хонорарите/ е явна корупция;
- Бъдещи майки се връщат от болницата , въпреки че са налице достатъчно симптоми за спешно и сложно раждане. Оправданието е, че няма места, не стигат пари и прочее-все аргументи, които не засягат изправните данъкоплатци и здравно осигурените лица. На това му се вика „отказ от медицинска услуга” /предварително платена от съответния гражданин/;
-Семействата на пациентите в родилните заведения са принудени да доплащат за лекарства и третиране, които не се полагат по правилата. Това е т.нар. трето плащане, което си е вид изнудване.
-И накрая идват нерегламентираните в българското законодателство пари/или подаръци „за благодарност”, когато лекарската намеса е била успешна.

Спирам дотук, за да поставя пръст в раната: как стана така, че за 10-15 г. едно съсловие, каквато е медицинското, от векове почитано от българския народ, тръгна по пътя на моралната деградация ? И още: лекарите ли са единствено виновни за тези брутални нарушения на закона и професионалните правила за лечение? Когато са допуснали грешка-поради небрежност или липса на квалификация-персонално виновните трябва да понесат отговорност. Така, както се случва при всички останали професии, където от действията и бездействията на специалистите зависят здравето и живота на хората. Затова протестиращите граждани са прави, искайки независимо разследване и справедлив съд за нарушителите от бялата гилдия.

Въпросите са не само нелицеприятни, но и сложни; те изискват задълбочен обществен и откровен съсловен дебат /какъвто, за съжаление, не виждам в средите на БЛС, а още по-малко – в МЗ/.

Моята позиция е следната:
1. Моралният срив сред лекарското съсловие има своите индикации във факта, че вече не отделни негови представители, а цели кохорти свикват да работят при сериозни отклонения от професионалната етика / т.е. те са се простили с така наречената ”compliance” култура, или „работа по правилата”, задължителна за медиците още от древността/. Не професионалните им постижения, а парите, изкарани н гърба на пациентите, стават цел и двигател на тяхната кариера. Междуколегиалнте отношения се изкористяват; лекарите, които държат на етичните правила и професионалните стандарти се превръщат в малцинсто и се окачествяват от търговците в бели престилки като старомодни /наивни и романтични/ леичтели.Срещал съм фрапиращи случаи на безсърдечно, вледеняващо душите отношение към пациентите. Един лекар, бивш колега в парламента, заяви от трибуната: „Който има пари, плаща и ще бъде лекуван; който няма пари-да мре!”Същият „лекар”имаше частна лаборатория и бензиностанция. Но в парламента ратуваше за „либерална” система на лечение, която би виреела само в социалната джунгла. Същият този депутат, заедно с група лобисти от частния сегмент на медицинските и лекарствените услуги, успя да циментира чрез закона своето верую, че достъп до лечение имат самохората с тлъст портфейл.
2. Загниването на системата на публичното здраве започна от онзи момент, в който в закона беше записано, че болничните заведения ще имат статут на търговски дружества. Вследствие на това не намаляващите смъртни случаи, а паричните постъпления станаха най-важен показател за ефективността от работата на лекарите и медицинските институции. Здравето на хората от публично благои социален актив се превърна в меркантилна стока , а заболяванията и спешните случаи- в терен за лични/групови печалби.Лекарите- по традиция от времето на соца ниско платени-бяхапревърнати чрез законова принуда в търговци и счетоводители; призванието им на лечители остана на заден план.

Затова твърдя, че причината за високата смъртност сред населението и ужасяващата смътна статистика при децата не е единствено у лекарите. Няма как в рамките на едно поколения масово да се случи подобно морално падение: преди 1-2 десетилетия повечето лекари да са били добросъвестни лечители; днес същите тези хора да са се превърнали в безскрупулни печалбари.Първопричината е в модела на реформата, която още през първото десетилетие на своето съществуване започна да убива, вместо да лекува хората. Което значи, че трябва да се стартира отново. И този път да стане с участието на пациентите-чрез референдум.

Може да се окаже, че Радослав, Павел и Марат , заедно с хилядите им нови приятели и поддръжници, са първопроходците на подобна гражданска и демократична инициатива. Изглежда не случайно смениха името на самородното движение. То вече се казва „Живот за България”!