ИГРА НА КРИЕНИЦА: ФИСКАЛНИЯТ ФЕДЕРАЛИЗЪМ И БЪЛГАРСКИЯТ ИЗОЛАЦИОНИЗЪМ /Проф. Кръстьо Петков/

Решението на Европейския съвет /9 декември, 2011 / за образуване на Фискален съюз с основание може да претендира за приза „ Европейско събитие на годината”. Ако някой се съмнява, нека прегледа заглавията на водещите коментари в най-авторитетните международни издания. Толкова много - критични, позитивни и алтернативни- мнения не е имало от години. По-точно, от 2008 г.- времето, когато глобалната криза излезе от епицентъра /САЩ/, връхлетя върху Стария континент и постави на жестоко изпитание европейските държавници.
Включването на България в Европейски фискален съюз /ЕФС/ също можеше да бъде отбелязано като национално Събитие на 2011 г. Челното място щеше да е заслужено: не само защото нашият държавен пратеник е първият, казал „Да” на инициативата; нито просто заради факта, че България този път не чакаше в предверието, а присъстваше на масата на т.нар. топ-десижън мейкъри; най-важното е, че ни дадоха реален шанс да се измъкнем от периферията на европейската общност и да се борим за място на първата скамейка.
Опасявам се, че шансът ще бъде проигран, поради две очевидни причини: едната - мълчанието по темата у нас, последвано от фризиране на информацията/ така непрозрачно не се държи у дома си нито едно национално ръководство/; другата- подценяването на императивния характер на договорените условия /което намирисва на опит за измъкване/;

* * *

I. МЪЛЧАНИЕТО

Четвърта поредна седмица парламентът чака официален и пълен отчет за поетите ангажименти от българския пратеник: премиера Борисов. Неудържимо приказлив пред медиите, той мълчи по най-важния въпрос: Какво всъщност е приел в онази драматична брюкселска нощ, след изтощителните 10 часови прения на лидерите? / Натъкнах се на едно любопитно изключение: интервю на премиера пред „Дарик” радио, в което Б.Б. обяснява, че се е разпоредил препис от стенограмата на форума в Брюксел да се занесе в парламента! Което си е чиста проба бягство от персонална политическа отговорност/

Журналисти заподозряха премиера Борисов, че не е подготвен /езиково и професионално/ да вникне в сложната материя на фискалната мега-политика и аргументирано да обясни позицията си пред обществото. Може и да е вярно, но дори и от най-конфузните ситуации има изход: натоварваш някой от правителството да бъде говорител по темата. Такъв неофициален спикер първоначално стана премиерът в сянка Симеон Дянков; той се постара с оскъдни оптимистични фрази да успокои българските граждани, че покръстването ни в правата/фискална вяра нямало да ни струва пари /на тази манипулация ще се спра по-долу/. Дори и авторитетният Костов не успя да принуди титуляра на правителството да се отчете пред парламента, както се полага по закон. Плахият опит на Станишев да получи информация от извора предизвика поредна иронично-пренебрежителна реакция от неговия наследник на поста.

В навечерието на Коледно-Новогодишните празници прозорецът се пооткрехна. Вероятно разтревожен от промъкналите се в медиите сведения за двусмислената позиция на българското правителство след срещата в Брюксел, Борисов свика две супер-кратки сбирки в МС /виж стенограмите от заседанията на 21 и 28 декември, 2011 г./. Супер-кратки, значи формални: размяна на реплики между двама-трима министри и пореден монолог на премиера, годен за пиар употреба, но не и за професионален дебат. И всичко по темата „фискален съюз” бе претупано за 30-40 мин...

Следователно, който иска да бъде надлежно информиран, да се обърне към първоизточниците. Което смятам да направя в следващите редове...

Два са основополагащите документи, дадени на разположение на среднощните брюкселски заседатели: 1/ „Писмо на тандема „Меркел-Саркози” до президента на Съвета на Европа г-н Ван Ромпой”; 2/ „Изявление на участниците в срещата”. Между двата документа има впечатляващо съвпадение - в отправните насоки, структурата и механизмите за управление на бъдещия ЕФС:

а/ Насоките, фиксирани след поредица от пазарлъци между Меркел и Саркози са: кризата в Еврозоната не е овладяна , което налага екстраординерни мерки – подписване до края на март 2012 г. на нов Договор между страните от Еврозоната, с участие на външни партньори от общността; прекратяване на транзакциите само от богати северни държави към закъсали страни от европейската периферия; прилагане на принципа за колективна финансова отговорност; въвеждане на строги ограничения в националните бюджети и публичните финанси; закрепване на приетите условия в конституциите на отделните държави /или в друг релевантен законодателен акт/;

б/ Структурата на „Изявление-то”, разпространено след срещата на върха, следва стриктно документа „Меркози”. Което подхрани стари опасения и критики /главно отвъд океана и в Англия/ за т.нар. германизация на Европа. Какъв ще бъде ефектът от зараждащата се нова геополитическа битка, ще узнаем най-рано през март, когато бъде /ако изобщо бъде!/ подписан договорът за ЕФС! По-интересното към днешна дата е: кои пасажи от „Писмото” на дуета „Меркози” са отпаднали, или са били видоизменени? Две фундаментални препоръки липсват, което показва, че в драматичния нощен разговор са правени компромиси по стратегически въпроси.
>Едната препоръка е за стимулите. Ето го оригиналният текст в писмото: „Ние се нуждаем от ускоряване на растежа чрез по-висока конкурентоспособност, както и чрез по-голяма конвергентност на икономическите политики, поне между членовете на Еврозоната.... трябва да се създаде нова правна рамка за ускоряване на напредъка в специфични области като:Финансова регулация; Трудови пазари;Политики, подкрепящи растежа и по-ефикасна употреба на европейските фондове, поне в Еврозоната...”. От тези ясни текстове в „Изявление-то” са намерили място откъслечни и пожелателни фрази. Стимулирането на растежа се отлага-за неопределено време!
>Другата препоръка е за данъците. Формално тя също отсъства в приетото „Изявление” и е завоалирана с типичния брюкселски витиеват език. Но точно тя плаши най-много българския елит. Защо данъчната политика е обявена за свещена крава у нас от десни и леви правителства, е тема за по-подробен анализ. И той непременно ще се състои-ако не през пролетната сесия, дебатът ще се случи преди следващите парламентарни избори...

в/ Механизмите за управление на ЕФС. Това е, най-интересната част от стартовите документи, защото става дума за власт и пари! На този етап приемаме за достоверни онези договорености, които са залегнали в „Изявление-то” на лидерите. Ето го списъка на ключовите ангажименти:

> Критерии за членство: задължително поддържане от всички членове на ЕФС на нисък бюджетен дефицит /под 3% от БВП; таван за външния дълг /до 60% от БВП/;

> Мониторинг и контрол: Европейската комисия ще следи отблизо съставянето и изпълнението на годишните бюджети. Което предполага правителствата коректно да се отчитат пред нея- наред с подотчетността пред националните парламенти. Неизправните държави ще бъдат санкционирани от Европейския съд в Страсбург;

> Плащания: вноски и заеми. За да стартира инициативата, се обявява поредно набиране на средства в Европейски механизъм за стабилност /ЕМС/. Нужни за 200 милиарда евро и те трябва да се заявят от страните - доброволни участници, не по-късно от 10 дни след декемврийската среща в Брюксел. Друг механизъм /EFSF/ ще действа до 2013 г., паралелно с ЕСМ. Що се отнася до заемите на страните, застрашени от фалит, те ще се отпускат със съгласие на ¾ от членовете на Еврозоната.

* * *

II.НАДХИТРЯНЕТО

То започна още в Брюксел, най-напред между грандовете от европейската общност:

> Министър-председателят на Англия Дейвид Камерън не даде съгласие за включване в ЕФС, с което нанесе контраудари на тандема „Меркози” в няколко посоки: първо, отмъсти си за неизпълненото обещание за по-гъвкави финансови правила, което му е било дадено в Париж близо месец преди брюкселската среща; второ, лиши Меркел и Саркози от удоволствието да представят пред останалия свят своето отроче ЕФС като уникален конструкт, приет единодушно и /може би/ олицетворяващ в зародиш бъдещите Европейски Съединени Щати; трето, получи одобрението на над 50% от гражданите на Англия.

> Министър-председателят на Дания също се е опитал да оспори част от условията на бъдещия Договор. Източници от Брюксел съобщават, че Саркози начаса е скастрил колежката си /Дания била малка, за да предявява претенции!/; експулсивният френски президент е пренебрегнал фактите, че неговият опонент е дама, а нейната държава бие Франция по почти всички индикатори на икономическия пърформънс...Впрочем Дания, заедно с Швеция, втвърди още повече позицията си впоследствие...

> Шест страни, между които и България, са направили изрична уговорка, че ще се консултират с националните парламенти, преди да дадат окончателно съгласие./Браво на нашите представители!/ Така е фиксирано в „Изявление-то”. Значи е вярно!

Какво се случи у нас? Бойко Борисов, спазвайки маниера си да има последната дума, заяви пред журналисти в Брюксел и в България, че ние, финансово най-дисциплинираната нация в Европа, няма да плащаме за недисциплинираните; и още-няма да променяме данъците! Тези думи бяха повторени и от Дянков!

Именно тук, в бягството от говорене / и подотчетност/ пред институциите, изглежда е заровено кучето! Другите опоненти на тандема „Меркози”, са заявили различията си на самия форум или пред парламентите на своите страни/ тактиката на надхитрянето при тях е легитимна и честна/. Нашият премиер е възприел друга тактика: преди заминаването за Брюксел пази позицията си в тайна от обществото; в хода на заседанието не предявява насрещни искания / напротив, той първи, след знак от Ангела Меркел, казва „Да”; с което се приобщава към отбора на йесмените-вечно губещите български представители в ЕС/; впоследствие оспорва решенията на форума, съобщавайки, че България няма да прави никакви солидарни вноски в ЕМС, нито ще си променя данъчната политика. Апропо, в частта за преките данъци тя е наследена от Станишев и тройната коализция...

Това вече наподобява игра на криеница: докато ме виждате, съм един /един от вас-европеец по чланство/; скрия ли се от вашия поглед, вече съм друг /българин-опортюнист по поведение/. Питам се какви са причините за подобна мимикрия! Обясненията, които чуваме от професионални бойковеди, ни насочват към характеровите особености на феномена Б.Б. – спонтанност в реакциите, непостоянство на решенията, неудържимо честолюбие и др.

Струва ми се, че истината е другаде. И, както често се случва в държави като нашата, тя се крие във финикийските знаци.
България е свършила парите в резерва, които може да задели, за да помогне на цели държави, изпадащи в несъстоятелност. През двете години управление на ГЕРБ се харчеха /прехвърляха, връщаха/ пари от фискалния резерв, от стратегическите резерви в НЗОК и Сребърния фонд, и от евро-субсидиите. Но тези извори пресъхнаха, затова се правят нови облигационни заеми. А и предстоят крупни плащания по външния дълг. Всичко това се случва в най-бедната държава от ЕС!

Такава е скритата/истинската причина България да бяга от ангажимента за колективната финансова отговорност. Бягството не е само на думи – управляващите у нас съзнателно пропуснаха да заявят националния дял от вноската в 50 милиардната квота- в евро/ това трябваше да стане 10 дни след брюкселския форум /. Вече сме в непрестижната компания на Унгария, Румъния, които стигнаха дотам да искат нови масирани заеми от МВФ . Българският отказ изправя пред провал ултиматума, поставен от Меркел: или всички плащат, или тя ще блокира немската квота! На извънредната среща на лидерите, свикана от Ван Ромпой за края на януари, 2012 г., някой ще трябва да се дава обяснения за българския инат. Или да признае, че българите по начало са такива: всички наопаки, те на терсене!

Другите принципни несъгласия на официална София с европейските лидери са пак заради пари, и то за много пари. Става дума за промените в данъчната система, закодирани в Писмото „ Меркози” като „конвергенция и хармонизация”. Преведено на достъпен български език, това означава взаимопроникване и уеднаквяване на данъчната основа и данъчните ставки в страните членове на ЕФС. Фактът, че в споразумението това изискване е отпаднало, не означава, че Меркел и Саркози са се предали. През следващите години, стъпка по стъпка, конвергенцията в областта на фиска ще се разпростре върху цялата система на паневропейското икономическо управление.

И отново ще се дебатира за пари: да се увеличават ли ставките на преките данъци -първо корпоративните, после личните /или богата Европа ще продължи да си затваря очите пред факта, че по-бедните страни, начело с България, са създали данъчни убежища за свои и чужди копроративни клиенти/ ; да се въведе ли данък върху трансграничните транзакции на банките /или банките, стабилизирани с парите на данъкоплатците, ще бъдат освободени от специални налози/. От решението на тези въпроси зависи дали в хазните на държавите от новото фискално обединение /и оттам-в общоевропейската каса/ ще постъпват повече ресурси, за да се задвижи финансовият механизъм на ЕФС! Фискалният федерализъм влезе в европейския дневен ред! Който не е разбрал това, ще има проблеми директно с ”Желязната лейди” в Берлин и с нейния подгласник в Париж...

Така че до март т.г. предстои последната, заключителна част от играта на криеница, която демонстрира понастоящем българското правителство. Дано да проумеят по-скоро, че времето за заиграване на големите с малките нации и обратно мина. На премиера Борисов му предстои тежка битка на два фронта:

> навън, за да коригира своята тактика и поведение в съответствие със стратегическата промяна, която вещае Договора за ЕФМ: федерализация на фиска.

>вътре в страната, за да получи подкрепата на парламента за конституционни промени. Тук ключова роля може да играе парламентарната опозиция, която разполага с потенциал за икономически дебат с екипа на ГЕРБ, провеждащ една невъзможна политика за малка държава: политика на изолационизъм.
Брюксел-София

21-30 Декември, 2011
----------------

ПП. Чувствам се задължен да дам следното пояснение. В тази и други статии често споменавам името на премиера на Р България Бойко Борисов.Повечето от оценките са критични, което може да създаде погрешното впечатление, че търся поводи да уязвя един популярен човек, чиято кариера в политиката до този момент се развиваше успешно.
Държа да подчертая, че обект на моите анализи не е частното лице Борисов, а публичната личност. Каквито са всички политици, поели риска да бъдат в центъра на общественото внимание. Ракурсът, на който са подчинени моите писания е: поглед върху лидера от позициите на демократичните процедури.Ако той, лидерът, ги спазва, това е голям плюс за страната; ако ги пренебрегва, значи нацията има проблем.