БАНКА, КАКВОТО САМА СИ НАПРАВИ /Любомир Христов/

http://lchristoff.wordpress.com/

Posted: January 8, 2012 | Author: lchristoff |

* * *

Като за човек – никой друг не може да й направи.

Да се говори лошо за другите е невъзпитано, а за банка въобще да се говори е лошо (у нас). И скъпо. Глобяват по Закона за кредитните институции (чл. 152а). Но текстът на закона е ясен – подлежи на санкция разпространяването на НЕВЯРНА информация, с което се уронва доброто име на банката. У нас, обаче, резултатът от този текст е: не споменавай име на банка, особено пред камера или микрофон. Такава самоцензура нямаше и във времената на в-к “Работническо дело”.

Работата с доброто име на банките е като с доброто име на девойките. Ако не си го пазиш сама и Господ не може да го опази. А банките у нас като че ли нехаят за доброто си име. Това е установил съдът през 2011 г. за три банки: Пощенска, ЦКБ и Пиреос. А дали са само те? Има данни да се съмняваме.

В случая с Пощенска, Софийски районен съд намира, че банката събрала недължими лихви в размер на 9 475.12 евро от Георги в течение на три години. Това тя направила като едностранно повишила лихвата по кредита въз основа на клаузи в договора, които съдът намерил за неравноправни и обявява за нищожни. Та ако обича, тази банка да върне открадното от клиента си. Ето решението на съда от ноември 2011 г.

Подобни са случаите и с ЦКБ и Пиреос – и те произволно и едностранно повишили или не намалили, както обещали в договора за кредит, който сами съставили, лихвата по кредитите на свои клиенти. Средствата за информация съобщиха подробности за тези случаи: за ЦКБ и за Пиреос.

Тези прецеденти са важни, защото разбиват широко разпростанявания и удобен за банките мит, а именно, че щом си подписал договора, значи си се съгласил и не можеш за спориш. Тези съдебни решения показват това, което всеки юрист знае, а то е, че не всяка хартия, озаглавена “договор” е договор. За да бъде, трябва да са налице различни признаци и един от тях е текстът на договора да е свободно договорен от равноправни страни. Наличието на неравноправни клаузи ги прави невалидни, въпреки подписите. Съдът ги обявява за нищожни и длъжникът не е обвързан с тях.

Особено интересна е практиката на Уникредит Булбанк. Тя не се затруднява да включва неравноправни клаузи в договорите си, а просто ги нарушава. Тя не просто повишила лихвата на цял клас от клиентите си. Тя направо променила начина на смятане на лихвата като въвела фактора Х, нарекла го “премия” и започнала да го повишава докато не го докарала до 4.5 % (само фактора Х). С което неоснователно прибира по 4 500 лв. годишно на всеки 50 000 евро кредит. Ако това е невярна информация, то неин източник е самата банка. Ето тук, в писмо до свой клиент нагледно и в табличен вид банката показва как лихвата до едно време се формира от две събираеми, а след това – от три.

Та банката и девойката, каквото сами си направят, с такова име и ще бъдат известни. Няма да се изненадам ако през 2012 г. има присъда и срещу Уникредит Булбанк. По-скоро ще съм изненадан ако няма.