ФИНАНСОВИТЕ КОНФЛИКТИ: ФРОНТОВЕТЕ СЕ МНОЖАТ /Проф. Кръстьо Петков/

Според реалистичните прогнози за развитието на финансовата ситуация в ЕС,2012 г. ще е най-тежка от началото на кризата. В края на м.г. се изпариха и последните надежди за минимален, сравнително устойчив икономически растеж. Опитите да се овладее дълговата криза в периферните страни на еврозоната носят минимални резултати. Инициативата на тандема „Меркози” за подписване на договор за фискален съюз се натъква на сериозни пречки. Рейтинговите агенции нанасят удар след удар на държавите с нестабилни финанси. Политиците нервничат; пазарите- още повече.
На фона на тази нестабилна ситуация се подновяват споровете от 2008-2010 г. за адекватността на антикризисните мерки и разпределението на тежестите между социалните групи в обществото. Две теми се превърнаха в епицентър на публичните сблъсъци в България: първата, рязкото свиване на кредитната дейност на банките /съпроводено с лихвени политики, провеждани във вреда на клиентите/; втората, плоският данък.

Лихвите по кредитите и плоският данък
--------------------------------------
са в епицентъра на сблъсъците
-------------------------------

Реанимирането на публичните конфликти стана не без помощта на медиите. С изненадващо настървение те подхванаха темата за кредитите, лихвите и данъците. Другата изненада е, че представители на правителството най-после взеха страна в сблъсъка на интереси, загърбвайки рефрена, който слушаме от две десетилетия: държавата не се намесва там, където пазарите решават. Направи го не кой да е, а финансовият министър, неолибералният „ястреб„ Симеон Дянков.
По- долу коментирам актуалната обстановка и вероятния развой на изпълнените със взривен заряд събития, ползвайки информации и мнения на участници в конфликтите, на независими български и чуждестранни експерти.

І. БАНКОВИЯТ КАЗУС
-------------------

1. ДЯНКОВ СРЕЩУ БАНКИТЕ: КАКВА ИЗНЕНАДА!

На 24 януари, 2012 г. финансовият министър в интервю, публикувано във „Фрог.нюз” заяви:

--------------------------------------------------------------

 С.Д. „Тезата ми за лихвите на банките е следната:
Ако се провери от началото на кризата или дори от средата на 2009 година откакто ние сме на власт досега, как е паднала цената на външния финансов ресурс, тоест, как наша българска банка взима пари отвън - цената е паднала средно с 2.5 процентни пункта. Ако се зададе въпросът с колко са паднали лихвите вътре в България -отговорът е с 1.5%. Значи 1 процентен пункт се губи някъде в България и търговските банки са си го спестили”.

/Въпросът е: откога министърът на финансите знае, че този процент потъва някъде из банковите трезори и баланси? Най-малко от три години, когато за първи път се закани да надникне в банковите тайни и да окаже натиск върху кредитната и лихвената им политика. Тогава получи мощен, макар и скрит отпор /в т.ч. от БНБ/. И спря да говори. Днес говоренето, и то в хард стил, е подновено / виж следващия цитат/

 С.Д. „Както казах 1% някъде остава в българската банкова система, а не стига до потребителите. Затова поне трябва да се знае защо. Наистина Министерство на финансите няма регулаторна функция, но ние имаме възможност да предлагаме нови закони, а това някои банкери го пропускат”.

Тук министърът прави следваща крачка: иска обяснение и то ...пред „Тристранката”! Което е малко странно при положение, че синдикатите и част от работодателите сведоха своите ангажименти в нея до ритуално присъствие. Ако успее да доведе банковите босове в този полукастриран орган, ще е живо унижение за тях.Но-съзидателно унижение. Може би точно това цели паметливият за нанесени обиди сравнителен финансист, намерил място сред най-цитираните автори в неолибералната литература! И още нещо" в „Тристранката” той има заинтересовани съюзници в лицето на КРИБ. Което е стратегическо предимство в обявения двубой: "Дянков срещу банкерите". Първият рунд вече е публично открит.

 С.Д. „Да, не сме социализъм и никой не може да каже това ви е задължителната лихва. Но това, което Министерство на финансите може и ще направи, ако банките не са достатъчно активни, е да въведе нови разпоредби за таксите, чрез закони, които ще внесем в парламента”.

Споменаването на думата „социализъм” в случая изглежда малко странно. Но- за неинформираните. Следва да имаме предвид, че Дянков беше педизвикан и отвръща на удара / след като той и подобните на него, пледиращи за държавна намеса в банковия сектор и пенсионнитекапиталови фондове, бяха порицани като „социалисти”/. Трудно може да се нанесе по-голяма обида от тази на един бивш служител в Световна банка!

--------------------------------------------------------------

За сведение на господин министъра,употребата на идеологически етикети във финансовите пледоарии е любим прийом на българските банкови мениджъри-наемници на чуждестранни собственици и на цялата мощна лобиста кохорта на пазарните фундаменталисти. Преди време, иначе либерално мислещият топ-експерт Любомир Христов, беше наречен „популист и комунист”, само защото настояваше за законност, прозрачност и придържане към европейската директива при отпускането и регулирането на банковите кредити.

Да се върнем към споменатия двубой между Дянков и банкерите. След устната закана следва изпълнението. Трябва ли да се съмняваме, че след като вторият човек в правителството се е ангажирал да въведе „нови разпоредби за таксите чрез закони”, ще се спре на средата на пътя? Който се съмнява, да направи справка с тактиката на Дянков, когато прокара законодателните промени, засягащи възрастта за пенсиониране. Преди два месеца той не се поколеба да отиде на челен сблъсък със синдикатите и дори да пожертва поста си в тристранката; но в крайна сметка наложи своята воля. Която естествено и тогава, и днес, при спора за банковите кредити и лихви, е изцяло съгласувана с Единоначалника Борисов.

Така че господа банкерите да побързат. Ултиматумът е даден: ако не са „достатъчно активни”, ще ги активират чрез закон! Добре е да се разберат помежду си, да се консултират с патроните в чужбина и да седнат на масата на преговорите.

2. НАТИСКЪТ ОТДОЛУ

Имам предвид ощетените граждани и представителите на най-уязвимата част от бизнеса: средни и дребни предприемачи, самозаети, занаятчии и фермери. Когато през 2009 г. се организираха първите протести срещу банковите измами / лихвите , променени едностранно и със задна дата!/ водачите им бяха квалифицирани като неудачници и социопати. А бденията пред банковите офиси и подписките срещу измамниците се посрещнаха с насмешка. Крупният бизнес, закрилян от корпоративни мрежи и влиятелни медии, както и от властовата върхушка, остана пасивен. Синдикатите за съжаление, също предпочетоха изчаквателната позиция...

Днес движението за гражданска самоотбрана, набрало сили и самочувствие, подновява битката с нови средства:

 Реализира се, макар и в скромни мащаби, тактиката за защита на правата на ощетените кредитополучатели- чрез съда. Дотук са спечелени три дела: срещу Пощенска банка, ЦКБ и Пиреос банк; индивидуалните искове нарастват, обмислят се варианти за предявяване на колективни искове; Стъпка по стъпка, гражданите осъзнават правата си и придобиват кураж да ги отстояват чрез съдебната система- тук и в ЕС. Случаят със спечелено дело от адвокат Веска Волева срещу ЦКБ я направи една от най-популярните фигури в медийното и публичното пространство;

 Асоциацията на българския бизнес / председател Светозар Николов/ обяви, че в България има картел между банките за лихвите и условията по кредитирането, а в законодателно отношение банките са изключително облагодетелствани. Впоследствие АББ заведе дело, което в момента се намира във ВАС.

 Някои банки се стреснаха и станаха по-внимателни в работата си с клиентите. Други потърсиха обходни пътища за извънсъдебно споразумение със свои клиенти;

Разстановката на силите на „бойното” поле се промени- не в полза на смятащите се за всемогъщи банкери. От нападателна /агресивно лобистка/ тяхната тактика постепенно преминава в отбранителна и... отмъстителна. Някои от тях вече си изпускат нервите при публични дискусии , което е признак за институционална слабост и дефицит на професионални аргументи:

 Преди дни нашумя медийния скандал между популярния водещ в БТВ Виктор Николаев и шефа на АТБ Левон Хампарцумян. Вбесен от пледоарията на адвокат Волева в сутрешния дискусионен блок, г-н Хампарцумян изрече пред милионна аудитория непристойни думи по неин адрес и по адрес на журналиста. Сега трябва да консумира пасивите от своето арогантно поведение. Това са пасиви и за гилдията, въпреки че в нея има не един и двама достойни професионалисти.

 Връх на всичко е изтеглянето на рекламните поръчки от БТВ, заради ....едно дискусионно предаване, в което се е чуло мнение, различно от това на банковото лоби. Междувременно четири водещи телевизии набързо свалиха от програмите си репортажите за пресконференцията, дадена на 24 януари от Светлозар Николов и Веска Волева - при препълнена с журналисти зала!

Това са отбранителни реакции , разкриваща слабост и страх от разобличение. Имам предвид банкерите....

Всъщност какво се случва? В началото ощетените граждани и бизнесмени бяха в неизгодна, бих казал-отчайващо слаба-позиция. Три години по-късно те печелят тактическо предимство. За да се превърне в стратегическо обаче, са нужни поправки в поредица от закони : като се почне от дискриминационния чл. 417 на ГПК и се стигне до уредбата за определяне на т.нар. референтен лихвен процент.

Идва ред на експертите и политиците-депутати в парламента...

3. ЕКСПЕРТИТЕ СИ СВЪРШИХА РАБОТАТА! А ПОЛИТИЦИТЕ?

Имах възможността повече от две години да работя с един доказан финансов експерт с международен престиж като Любомир Христов, както и с група финансисти и юристи, защитници на каузата на банковите клиенти. Участвах в съвместни форуми, заедно със сдруженията на потребителите. Помагах, доколкото мога, за изработване на консолидирана обществена позиция по казуса с банковите кредити и лихви. Бях в постоянни контакти с „войниците на предния фронт” като адвокат Волева и Светозар Николов. Поддържах кореспонденция с десетки български граждани /вкл. емигранти/ измамени от банките. Наемам се да твърдя, че експертите в този случаи си свършиха перфектно работата: като професионалисти и безкористни граждански активисти /без каквито и да е възнаграждения/.

Ето доказателства:
 Направено е официално и аргументирано предложение в парламента за промяна в законите, които регламентират /вкл. със задна дата/ банковите привилегии и улесняват измамите;
 Връчено е официално експертно становище по същия казус до Омбудсмана на републиката;
 Изпратена е жалба до специализирания орган в ЕС, относно нарушенията на директивата за сключване на договорите и защита правата на потребителите;
 Дадени са стотици консултации на корпоративни и индивидуални клиенти , ощетени от банките и т.н. и т.н.

Двигателят и мозъкът на тази експертна инициатива е Любомир Христов. Който се интересува от съдържанието на посочените становища, може да ги намери на неговия сайт /lchristoff.wordpress.com /. Част от тях съм публикувал и в моя блог.

Сега на ход са политиците. Вече коментирах позицията на един от тях: финансовият министър Симеон Дянков. Не е толкова важно защо този супер-амбициозен политик влиза в битка именно сега. Възможно е това да е съгласувана реакция на правителството, притиснато от тежката финансова ситуация: няма пари за повишаване на пенсиите и заплатите /затова се търси отдушник в лицето на банките и техните своеволия/; секват и външните инвестиции, а чуждестранните банки, опериращи в България, са свили кредитирането на бизнеса и домакинствата до абсолютен минимум.

Дянков не се бои от сблъсъци. В това няма съмнение. Имам преки впечатления как неговият план се посреща „на нож” от мощното банково лоби у нас. Така че предстои да наблюдаваме една ожесточена схватка между различни групи по интереси в политическата и финансовата върхушка, чиито край е трудно предвидим. Аз бих заложил този път на тандема „Борисов-Дянков”!

Възниква логичен въпрос: къде е парламентарната опозиция? Тази от СДС би трябвало да я отпишем, защото Мартин Димитров /съвместно със Стоян Мавродиев от ГЕРБ/ беше главният лобист за дискриминационните поправки в законите. Но БСП и ДПС по дефиниция би следвало да представляват и отстояват интересите на средната класа и ниско-доходните групи /Сходни претенции проявява от известно време и ДСБ на Иван Костов/.

Така че политическия Въпрос на деня е:
„ Къде сте, другари социалисти, господа либерали и христяндемократи, когато нашата държава е подложена на банкова колонизация , а вашата електорална база е обект на финансова дискриминация и директна експлоатация? Както вървят събитията, и тук ГЕРБ ви води по точки! Неговите лидери очевидно не се притесняват да ги наричат популисти и леви. Стига да са на власт!

Идват парламентарни избори. Опозицията дори настоява за предсрочни! На какво основание?

ІІ. КАЗУСЪТ „ПЛОСЪК ДАНЪК”
--------------------------

Ще бъда кратък. Първо, защото многократно съм писал по темата и интересуващите се могат да намерят доста материали в блога и в специализираните сайтове. Освен това сп. „Икономически алтернативи” помести цял блок със статии и изказвания на колеги икономисти, с които преди година направихме един полезен дискусионен форум, посветен на първите резултати от приложението на плоския данък в България.Второ, защото тази реактивирана тема все още стои на по-заден план в публичния дебат. Което не означава, че е по-маловажна!

1. ДЯНКОВ –ПРИЕМНИКЪТ НА СТАНИШЕВ!

Не греша, нито иронизирам! Плоският данък беше въведен от правителството на Сергей Станишев и с личната инициатива на същия този политически лидер, самоопределящ се като социалист. Само че, както съм писал многократно, подобни социалисти, т.е. хора с леви убеждения и десни политически решения, по света няма. Затова те са групират с инородни политически фигури- десни либерали, консерватори и прочее представители на едрия капитал и финансовата олигархия.

Факт е, че тандемът „Борисов-Дянков” не само наследи антисоциалния /някои го наричат реакционен/ плосък данък, но го запази и канонизира. Днес той /в частта за корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица/ е обявен за „свещена крава”, т.е. никой не смее да я пипне, нито да я отмести.
Тези дни г-н Дянков за пореден път заяви твърдата позиция на правителството по този въпрос, реагирайки на коментари за българското участие в Пакт „Евро плюс” и Европейския фискален съюз.

---------------------------------------------------------------

Ето неговото становище:

Въпрос: Колко ще ни струва влизането в европейския финансов пакт? Как ще успеем да задържим плоския данък от 10%?
С.Д. Нула лева и нула стотинки, защото ние вече сме си казали мнението, че към МВФ няма да даваме пари и това мнение е прието. Процедурата продължава без България и няколко други държави. На Европейския финансов механизъм, който е задължителен само за страни от еврозоната, ние сме решили, че няма да помагаме. Това вече е решено и с други думи ние няма да имаме парични задължения нито тази, нито следващата или по-следващата година към тези механизми. А относно данъците, вече съм пратил писмо до другите страни от Европейския съюз извън еврозоната, че ние не приемаме идеята за хармонизиране на данъчна основа под никаква форма-нито в този договор, нито в пакта Евро+.
----------------------------------------------------------------

От този предварително обмислен отговор научаваме две неща: първо, че България само номинално се присъединява към новата фискална архитектура на ЕС; второ, че българското правителство „под никаква форма” не приема обявените намерения за промени в данъчната система, т.е. плоският данък и ниската ставка на корпоративния данък ще векуват /особено ако бъдат закрепени с конституционен акт!/.

Казвам това за сведение на скучаещата българска публика: данъкоплатци, опозиционери, интелектуалци, медийни анализатори и др. И с намаляваща надежда, че някой ще проведе политически ангажиран дебат по темата за възходящото вторично разпределение на доходите насред невиждана криза и в полза на супер-богатите групи.

2. МВФ КЪМ УНГАРИЯ: ОТКАЖЕТЕ СЕ ОТ ПЛОСКИЯ ДАНЪК?!

Точно в този пункт обаче дойде нова изненада, този път от международната арена на финансовите сражения. Не друг, а МВФ се готви да препоръча на Унгария да се откаже от плоския данък и да се върне към една по-плавна скала:/ виж: http://www.bloomberg.com/news/2012-01-18/imf-said-to-make-hungary-s-flat...

Така най-яростният привърженик на пропорционалната данъчна система и ниските ставки- глобалната финансова институция със седалище във Вашингтон, хвърли ръкавицата не само към правителството на Виктор Орбан, но и към цяла плеяда от източноевропейски последователи на екстравагантната идея, родена на американска земя: всички да плащат - по малко и поравно .

Защо МВФ предприема подобна стъпка.? Във всеки случай, не от идеологически съображения, а заради чист прагматизъм. Плоският данък се провали в прибалтийския регион-като стимулатор на финансовата стабилност и растежа. Заради това още преди 2 години от МВФ препоръчаха на Латвия да се откаже от него /Знае се, че подобен съвет е даван и на България, но нео-либералното лоби го е отхвърлило категорично!/.

Ето че в Унгария условието е включено в пакета, предшестващ подписването на стенд-бай споразумението. След броени дни ще стане ясно дали крайно десният и опърничав лидер Виктор Орбан /известен вече с прозвището "ВИКТАТОР"/ ще клекне пред „инвеститора от последна инстанция”. Трябват му спешно милиарди долари, за да запълни дупките в паричния баланс и бюджета, така че не е изключено да се предаде. Апропо, българското правителство също има проблеми с платежния баланс и ще е принудено да търси външни заеми /около 3-4 милиарда евро/.

Тогава защо се инати Дянков?

Отговорът е политически, не финансов. Просто финансовият министър /съгласувано с премиера/ няма кураж да посегне на една сладка привилегия на богатата прослойка българи. Война на два фронта: банковия и данъчния- ще му дойде много и може да струва мандата на правителството.

3. ПЛОСКИЯТ ДАНЪК В РОДНАТА АМЕРИКА: БЪЛГАРИЯ КАТО НЕГАТИВЕН ПРИМЕР

В края на 2011 г. професорът по Европейски науки в Университета „Джон Хопкинс” ,САЩ -Митчъл Оренстейн публикува свой анализ, посветен на експанзията на плоския данък в Източна Европа. България също е коментирана, като един от ударниците на тази фискална иновация /виж Mitchell Orenstein „ Flat-Lining The Flat Tax”, Еconomy Watch, 15 November 2011/.

Анализирайки внимателно географското разпространение на модела „Плосък данък”, Оренстейн стига до извода, че той е концентриран главно в пост-комунистически страни от Източна Европа и в неголям кластър от микро-държави / Сейшелските острови, Мавриций, Гренада, Ямайка и др./ Факт, който се се дължи на три причини: първо, бедност/изостаналост; второ, административна неефективност; трето, корупция.

Бедността означава неспособност да се генерират вътрешни ресурси, заради което с ниски данъчни ставки се разчита да се привлече външен капитал. Липсата на административен капацитет /бих добавил и политическа воля/ възпрепятсвува приложението на прогресивната данъчна система. Високата корупция принуждава правителствата да предложат на богатите /разбирай олигархията-КП/ символично ниски ставки, за да плащат изобщо някакви данъци.

България напълно се вписва в тази непрестижна таксономия: бедност има в изобилие; административният капацитет е пословично нисък; за корупцията по върховете да не говорим!

За новите членове на ЕС плоският данък е инструмент за данъчен дъмпинг,т.е. нещо като сигнал към външните инвеститори: „ вие сте добре дошли, няма да ви откраднем парите, приберете си това, което сте спечелили” , констатира Оренстейн.

В противовес на тази завоалирана, полулегитимна и конюнктурна политика на изкуствено създадени данъчни убежища е дългосрочната стратегия на водещите пазарни икономики : „За развитите страни, които вече имат /натрупан/ капитал и биография в привличането на външни инвестиции, апелът за ориентация към плоския данък остава без последици. Затова той не е приложен в тях, както и в Китай”. Това е следващата констатация на автора. Което ни навежда на извода, че плоският данък не е конкурентно предимство и повод за гордост; той директно праща България в периферията на пазарните икономики.

И накрая, едно предупреждение към феновете на фискални иновации от рода на плоския данък и ниските, клонящи към нула ставки. Досега няма убедителни доказателства , че приложението на този модел е довело до видим и траен растеж на приходната част на бюджета. По-скоро се случва обратното: приходите намаляват. И то в условия на криза и трайни дефицити, когато държавната хазна е единствен източник за раздвижване на вътрешното потребление и стимулиране на икономическия растеж. Което принуждава правителствата да вдигат косвените данъци: ДДС и акцизите. България е типичен /за съжаление негативен/ пример за тази аномалия.

След като е ползвал България и източноевропейския ареал за референтна зона в своите разсъждения за ползите и вредите от плоския данък, авторитетният американски анализатор заключава:

„Ако САЩ искат да се превърнат в първата развита страна, която ще експериментира с плоския данък, тази проява би потвърдила нещо, което мнозина подозират, но се надяват да не е истина: тази Америка е разорена, независимо от идващите отвън инвестиции, некомпетентно управлявана и направлявана от самообгрижващия се олигархичен елит”