ДЯНКОВ СРЕЩУ БАНКЕРИТЕ: КОЙ ЩЕ НАДДЕЛЕЕ? /Проф. Кръстьо Петков/

Каква изненада: в конфликта между банки и клиенти, който четвърта година ту припламва , ту угасва, правителството взе страна. Направи го не кой да е, а премиерът в сянка Симеон Дянков. Така той загърби рефрена, който слушаме от две десетилетия: държавата не се намесва там, където пазарите решават.

ТЕЗИТЕ НА ДЯНКОВ

На 24.1.2012 г. в интервю пред медиите, финансовият министър заяви:

 „Тезата ми за лихвите на банките е следната:
Ако се провери от началото на кризата или дори от средата на 2009 година откакто ние сме на власт досега, как е паднала цената на външния финансов ресурс, тоест, как наша българска банка взима пари отвън - цената е паднала средно с 2.5 процентни пункта. Ако се зададе въпросът с колко са паднали лихвите вътре в България -отговорът е с 1.5%. Значи 1 процентен пункт се губи някъде в България и търговските банки са си го спестили”.

Въпросът е: откога министърът на финансите знае, че този процент потъва някъде из банковите трезори и баланси? Най-малко от три години, когато за първи път се закани да надникне в банковите тайни и да окаже натиск върху кредитната и лихвената им политика. Тогава получи отпор /в т.ч. от БНБ/. И спря да говори. Днес говоренето, и то в хард стил, е подновено:

 С.Д. „Както казах 1% някъде остава в българската банкова система, а не стига до потребителите. Затова поне трябва да се знае защо. Наистина Министерство на финансите няма регулаторна функция, но ние имаме възможност да предлагаме нови закони, а това някои банкери го пропускат”.

Тук министърът прави следваща крачка: иска обяснение от банкерите и то ...пред „Тристранката”! Малко странно предложение, тъй като синдикатите и част от работодателите сведоха своите ангажименти в нея до ритуално присъствие. Ако успее да доведе банковите босове в този полукастриран орган, ще е живо унижение за тях. Но-съзидателно унижение! И още нещо: в „Тристранката” той има заинтересован и привилигерован съюзник в лицето на КРИБ- организацията на едрия корпоративен капитал. Което едва ли е решаващо предимство, защото най-активната работодателска организация БСК вече излезе със самостоятелен пакет от предложения за подобряване на пазарната среда в банковия сектор, в т.ч. за въвеждне н нов механизъм за определяне на лихвите по кредитите.

С.Д. „Да, не сме социализъм и никой не може да каже това ви е задължителната лихва. Но това, което МФ може и ще направи, ако банките не са достатъчно активни, е да въведе нови разпоредби за таксите, чрез закони, които ще внесем в парламента”.

Споменаването на думата „социализъм” в случая също изглежда малко странно, но за неинформираните. Следва да се има предвид, че Дянков беше предизвикан иотвръща на удара. Неотдавна той и подобни на него, пледиращи за държавна намеса в банковия сектор, бяха порицани като... „социалисти”. После го заподозряха, че не практикувал финансовия занаят в САЩ, а в...Северна Корея! Трудно може да се нанесе по-голяма обида от тази на един бивш служител на Световна банка.

След устната закана би трябвало да се пристъпи към изпълнението. Такава е логиката на двубоя: след като вторият човек в правителството се е ангажирал да въведе „нови разпоредби за таксите чрез закони”, няма как да спре на средата на пътя? Който не вярва, да си припомни тактиката на Дянков, когато прокара законовите промени , засягащи възрастта за пенсиониране. Тогава той не се поколеба да отиде на челен сблъсък със синдикатите и дори да пожертва поста си в тристранката. Но в крайна сметка наложи своята воля. Която, разбира се, винаги е надлежно съгласувана с единоначалника Борисов.

Има вече кондретни резултати: по нареждане на премиера Дянков създаде “Task force” , която предлага как да се реализират неговите идеи за законодателни промени, засягащи:

-определянето на базисния лигвен процент по кредитите;
-регулиране на банковите такси;
-защита на клиентите с ниски кредити /до 400 лв./.

Няма спор: амбицията на правителството да се намеси в банковия сектор и да принуди мениджмънта да играе по правилата, е налице. Засега извън полезрението на Мисионера Дянков остават няколко парливи теми:

- Промяна в заробващия / за кредитополучателите/ чл. 417 на ГПК /който де юре дава привилегии на банките, по-големи от тези на държавата и общините, когато се налага да се събират вземания от „неизбправни длъжници”;
- Защита и на гарантите на кредитополучателито срещу банкови своеволия;

Време е господа банкерите да побързат. Ултиматумът е даден: ако не са „достатъчно активни”, ще ги активират чрез закон! Добре е, както ги посъветва още през 2010 г. Любомир Христов: да се разберат помежду си, да се консултират с патроните в чужбина и да седнат на масата на преговорите. Не го ли сторят, ще изпаднат в изолация, защото и лоялни към тях институции като КЗК се активизираха, искайки информация относно т.нар. двоен стандарт при определяне на банковите такси за услуги; дори и лидерът на сините Мартин Димитров поиска обяснене по този въпрос /което е интересен завой в неговата, последователно про-банкова позиция/.

Междувременно топ-банкерите на държавата предприеха изненадващ маньовър в подкрепа на търговските /главно чуждестранни/ банки, притиснати в ъгъла от правителствените инициативи. Ръководният екип на БНБ се срещна с новоизбрания президент Плевналиев, търсейки утеха и закрила. Малко странно действие, защото по конституция той няма правомощия да решава финансово-икономически въпроси /Справка: атаките срещу екс-президента Първанов, когато си позволяваше да коментира подобни теми/. Но новият държавен глава влезе в същата клопка и взе страна: в защита на банковите интереси, закрепени с лобистки закони! Предстои продължение на надцакването с властови правомощия, връзки и аргументи между про-банковото лоби извън правителството и командата от експерти, работещи за Дянков.

СЪЮЗНИЦИТЕ НА ДЯНКОВ

Най-активни са ощетените банкови клиенти. Когато през 2009 г. се организираха първите протести срещу банковите измами / лихвите , променени едностранно и със задна дата!/ водачите им бяха квалифицирани като неудачници и социопати. А бденията пред банковите офиси и подписките срещу измамниците се посрещнаха с насмешка. Крупният бизнес, закрилян от корпоративни мрежи и влиятелни медии, както и от властовата върхушка, останаха пасивни. Синдикатите за съжаление, също предпочетоха изчаквателната позиция...

Днес движението за гражданска самоотбрана, набрало сили и самочувствие, подновява битката с нови средства: индивидуални искове срещу некоректни банкови решения; сезиране на КЗК и омбудсмана, лобиране в парламента и т.н.Разстановката на силите на „бойното” поле се променя- не в полза на смятащите се за всемогъщи банкери. От нападателна /агресивно лобистка/ тяхната тактика постепенно преминава в отбранителна .За съжаление някои топ-банкери вече си изпускат нервите при публични дискусии , което е признак за институционална слабост и дефицит на професионални аргументи.

Всъщност какво се случва? В началото ощетените граждани и бизнесмени бяха в неизгодна, бих казал- в отчайващо слаба позиция. Три години по-късно те печелят тактическо предимство. За да се превърне в стратегическо обаче, са нужни промени в поредица от закони: като се почне от дискриминационния чл. 417 на ГПК и се стигне до уредбата за определяне на т.нар. референтен лихвен процент.

Което не може да се случи без ангажирането на опитни експерти и мотивирани депутати. В интерес на истината, този път експертите си свършиха работата, при това безкористно /виж и становището на Любомир Христов, публикувано в блога/ Ето доказателства за стореното от независимите експерти за намиране на изход от неприятния конфликт "Банки срещу клиенти":

 Направено е официално и аргументирано предложение в парламента за промяна в законите, които регламентират /вкл. със задна дата/ банковите привилегии и улесняват измамите;
 Връчено е официално експертно становище по същия казус до Омбудсмана на републиката;
 Изпратена е жалба до специализирания орган в ЕС, относно нарушенията на директивата за сключване на договорите и защита правата на потребителите;
 Дадени са стотици консултации на корпоративни и индивидуални клиенти , ощетени от банките и т.н. и т.н.

Сега на ход са депутатите от мнозинството и опозицията. Както в случая с вдигането на пенсионната възраст, Дянков ще намери на кои от депутатите от ГЕРБ да възложи инициативата за корекции в закона за банковия надзор. Какво прави обаче парламентарната опозиция? За СДС вече. БСП и ДПС по дефиниция би следвало да представляват и отстояват интересите на средната класа и нискодоходните групи/ Сходни претенции проявява от известно време и ДСБ на Иван Костов/.

Така че политическият „Въпрос на деня” е:
„ Къде сте, другари социалисти, господа либерали и христяндемократи, когато вашата електорална база е обект на финансова дискриминация ? Както вървят събитията, и тук ГЕРБ ви води по точки! Неговите лидери поне не се притесняват да ги квалифицират като популисти и леви. Важното е да са на власт!
Идват парламентарни избори. Опозицията дори настоява за предсрочни! На какво основание?

----------

Заключение:
Не е толкова важно защо свръх-амбициозният политик Дянков влиза в битка с по-голямата част от банкерите именно сега. Възможно е това да е съгласувана реакция на правителството, притиснато от тежката финансова ситуация: няма пари за повишаване на пенсиите и заплатите /затова се търси отдушник в лицето на банките и техните своеволия/; секват и външните инвестиции, а чуждестранните банки, опериращи в България, са свили кредитирането на бизнеса и домакинствата до абсолютен минимум.

Дянков не се бои от сблъсъци. Имам преки впечатления как неговият план се посреща „на нож” от мощното банково лоби у нас. Така че предстои да наблюдаваме една ожесточена схватка между различни групи по интереси в политическата и финансовата власт, чиито край е трудно предвидим.

Аз бих заложил този път на тандема „Борисов-Дянков”!
И още: бих посъветвал финансовия министър да прочете регулативните актове срещу лихвоимството от 20-те години на миналия век, когато България е била изправена пред сходен казус: ограбване на населението чрез лихварство и прочее некоректни трикове от хора, натрупали пари по нечестен начин.

/ За улеснение на МФ и читателите на блога, ще публикувам копия на законите от този период в историята на Царска България/