Икономиите на мизерията и икономиката на мизерията /Две критични становища/

По-долу препечатвам две критични становища за ефектите от антикризисните политики, които на пръв поглед нямат общ обект7 Проф. Пол Кругман в статия, публикувана в "Ню Йорк Таймс" /преразказана в "Инвестор.Бг/ прави равносметка на упорито налаганата Dusterity политика в еврозоната; Кольо Парамов в интервю, публикувано във Факти.Бг няколко дни преди статията на Кругман, коментира "функционално проваления преход" и поредната финансово-парична криза в България.
Както в повечето случаи, нобеловият лауерат Кругман е прав.За опасността от нов верижен спад в икономиката на страните от еврозоната, този път вследствие на отлагането на мерките за нейното стимулиране и фокусирането единствено върху самоцелни финансово-бюджетни икономии, той предупреждаваше още в началото на неолибералния завой, предприет по инициатива на тандема "Меркози".
Въпреки че българският случай за поръчковите анализатори и официалната пропаганда е изведен "извън скоби" /поради "отличните" показатели за финансова стабилност и бюджетна дисциплина/, икономиката на страната е пред спиране, кредитната дейност е замряла, а агрегатната парична маса се топи. Такава са констатациите на Парамов, поради което той се връща към тезата, отстоявана от него и група икономисти, за необходимостта от нова парична политика в условия на рецесия или символичен икономически растеж.Времето ще покаже кой е бил прав...
Както винаги, когато в медиите се публикуват коментари на икономисти, посочващи неудобни истини на достъпен език, така и в случая с интервюто на Парамов, интересът на читателите е огромен. Няма как да е иначе:тежката, дълготрайна бедност, зачената през сгрешения преход и умножена през кризата, прави българите по-активни при дебата на този проблем, който не може да бъде решен индивидуално, или по групи , и то без ясен ангажимент от държавата. Индивидуално и на кланове само се богатее; повсевместната мизерията е стигма на нацията.Българската!
/проф. Кръстьо Петков/

------------------------------------------------------------------

Икономиите на мизерията

www.investor.bg

* * *

Европейските лидери все още подкрепят бюджетните икономии, които се оказаха пълен провал, коментира Нобеловият лауреат Пол Кругман
Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) потвърди това, което всички очакваха – повечето европейски икономики се свиват. При това засегнати са икономики, които все още не са се възстановили напълно от последната рецесия.

Въпреки че това все още не е официална рецесия, единственият адекватен въпрос който може да си зададем е колко дълбок ще се окаже този икономически спад, пише в коментар за New York Times Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика.

Въпреки всички проблеми в САЩ, брутният вътрешен продукт (БВП) на страната най-сетне надхвърли нивата отпреди кризата. БВП на Европа обаче все още е под този праг. При това, някои европейски страни преживяват икономически несгоди, сходни с тези от дните на Голямата депресия.

Икономиките на Гърция и Ирландия са се свили с двуцифрен процент, безработните в Испания са над 23%, а спадът във Великобритания вече продължава по-дълго от този през 30-те години.

Още по-лошото е, че европейските лидери все още подкрепят икономическата доктрина, довела до тази катастрофа, посочва Кругман.

Нещата можеше да не са толкова зле. Гърция щеше да има сериозни неприятности независимо от провежданата политика. В по-малка степен същото важи и за други страни от периферията на еврозоната. Европейските лидери обаче се постараха ситуацията да се влоши доста повече от необходимото, като подмениха рационалния икономически анализ с морални поучения, а уроците на историята - с фантазии.

В началото на 2010 г. политиката на тотални бюджетни икономии – ограничаването на правителствените разходи, дори с цената на висока безработица – се превърна в стандарт за европейските столици.

Според тази доктрина прекият негативен ефект от бюджетните съкращения върху безработицата трябваше да се компенсира от повишаването на „доверието“. С други думи бруталното орязване на бюджетните разходи трябваше да доведе до ръст на потреблението и инвестициите, докато страните, които не се придържат към тази политика страдат от изтичане на капитали и нарастване на цената на кредитирането.

Ако това ви звучи като една от идеите на Хърбърт Хувър (31-вият американски президент, оглавявал Белия дом от 1929 г. до 1933 г.), значи сте прави. Неговата икономическа теория е точно такава.

Сега обаче резултатите са точно такива, каквито са описани в анализите на три поколения икономисти и каквито можеше да очакваме, ако се бяхме поучили от историята.

-----------------------------------------------------------------

Българската икономика - наука за мизерията!
16 Февруари, 2012

Интервю на Калина
Петрова с Кольо Парамов

* * *

Страхувам се да не би нашата българска икономика скоро да изпадне в по-голяма криза от днешната и да ни принуди да се върнем към основите на икономиката от 1798 г – "наука за мизерията” . Това заяви в интервю икономистът Кольо Парамов. България с настоящите си разменени стопански пропорции ще ражда през 2012/2013 голяма бедност, нетърпение, престъпност и противоречия заради пари и липсата на хляб, прогнозира Парамов.

Г-н Парамов, Вие често коментирате икономическите проблеми на страната нестандартно. Къде е днес икономиката на България?

Може да Ви прозвучи парадоксално, но в началото- икономиката е описвана като „наука за мизерията „ Известният на всички нас икономист Стенли Фишер който през 1983 г издаде в Масачузетския технологичен институт уникалната книга „Основи на микро и макро икономиката” изрично в началото цитира Томас Малтус. Този английски икономист още през 1798 г публикува своето „ Есе върху принципите на народнонаселението” , застъпва тезата, че увеличаването на населението в света ще доведе до сериозни проблеми. Томас Малтус прогнозира, че сложните количествени разпределения на човечеството ще доведе до невъзможност да се изхрани света. Явно е, че Малтус не е успял да прогнозира добре , тъй като света стана 7 млрд. души и храната почти стига. Но , че не е разпределена, както се полага към всички човеци е явно за всеки. Аз не случайно започнах отговора си толкова академично. Страхувам се да не би нашата българска икономика скоро да изпадне в по-голяма криза от днешната и да ни принуди да се върнем към основите на икономиката от 1798 г – „ наука за мизерията”.

Ако направим един по задълбочен анализ на времето след 10.11.1989 ще трябва да отделим два основни периода – първият рамкиран до влиянието на Луканов върху националното стопанство и вторият след него, или по точно от средата на 1996 г насам. Днес между икономистите има много разногласия, дали планът” Ран-ът „беше най-доброто средство за устойчив преход или не. Много експерти отричат проекта на този план, но не боравят с материята точно, защото не им е позната ситуацията с хазната. И повечето разногласия идват в момент в който се „ доказва” как Луканов е ликвидирал българското стопанство. „Доказва” се и друго, как Тодор Живков е построил строга и последователна икономическа база, която само леко трябвало да се преобрази . Без никакви емоции трябва да се добави , че днес има сили в България които „доказват” правилната и същност на политиката на Тодор Живков, а елиминират загрижеността и прагматиката на Луканов. Но да се оправдаваме , че 15 години от развитието на България се дължи на стартовата дейност на Андрей Луканов е просто вулгарно да лъжем. България се разви така, както нейните политици и лобита в парламента създадоха условията за това развитие .

И днес, когато трябва да спорим дали Иван Костов, царя или Станишев ни предложиха една удивителна вътрешно-партийна зависимост, гарнирана с Бай Ганьовска лакомия, трябва да се позовем на фактите и тяхното тълкуване. В целия спор дали е бил нужен един минимален дефицит от 2000-та година насам, и какви биха изглеждали лихвите по депозитите, ако банкерите бяха стигнали до джентълменско споразумение е нужна точна оценка. Тя касае цялата ни държава и ние ще се принудим през 2012/2013 година ясно да я направим. В оценката този път за разлика от изборите ще има голям обществен отклик, защото беднотията и липсата на доходи вече са от значение за много хора. И тук няма да минем с оправданията за масовата приватизация и изнесените в Турция тъкачни станове и стругове, а ще се наложи да се назоват тези които го направиха и се обогатиха.

Колкото и икономистите да премълчават условията за функционирането на днешното българско стопанство, толкова новите модели за развитие ще се ”настаняват” на територията на България без държавата да знае за това. А от тук несъмнено ще стигнем и до границите на производствените ни възможности . Защо не можем да се събудим утре сутринта, и да констатираме, че държавата е разрешила на един човек да управлява земеделие и производство върху 1.105 млн. дка земя. И тази същата държава му дава на него и още десетина души –десетки милиона лева европейски и български доплащания , за да и затворят границите, да и блокират проходите и да и диктуват приоритетите. Именно чрез дефинирането на границите на производствените възможности можем да разберем до колко ни е необходима определена стока и как може да функционира нашето стопанство начело с държавата. Иначе латифундистите ще заменят нея и няма да има нито избор, нито цени, нито растеж, а да не говорим и за ефективност на пазарите.

Защо държавата вече я няма осезателно в развитието на българската икономика?

Твърдя, че мястото на държавата е елиминирана от икономически кръгове и лобита в парламента които чрез законодателната си дейност, постепенно и трайно спъват дейността и. Тя - държавата трябва да действа като основен регулатор, на всички икономически процеси в страната, без да се съобразява , нито с лобитата, нито със силните политици на деня. В САЩ повечето от 80% от ресурсите се разпределят на пазара. Но държавата е основния орган за управление и играе важна роля в икономиката на щатите. Държавата САЩ регулира всички законови правила за функциониране на пазара, за това кое трябва да се купува и продава. Извършва най-големите трансфери по плащания и преразпределения. Така тя влияе върху цените лихвите и цялостното производство. Нали ние се стремим да работим като САЩ , а на практика правим - България на Еквадор.

Тази груба замяна на утвърдена законова база със слободията на българските стопански отношения роди няколко нахални олигарха , които днес се опитват да заменят активността и силата като цели на управлението с безхаберието. Тези заменени стойности като стил за влияние при вземане на окончателни решения, доведоха до силно деформирана производствена система със сериозни тежести върху разпределението на ресурсите. Днес в България изграждаме не модерен капитализъм на усъвършенстваните стопански отношения, а първичен допотопен капитализъм описан по модела на Чарлс Дикенс. Почти същите са отношенията между големите разпределители на пазара , обусловени от връзки с банки и банкери, рекламирани от собствена преса и медии, установени с крадливи и присвоени от безконтролната държава пари. Симбиозата между стартовия капитал основан на борчески , хазартен и нарко пари с начеващия производствен такъв е твърде противоречива. Тази тежест тепърва ще усложни взаимоотношенията в сектори като туризма и земеделието. Придобитата материална база като хотели, казина, ресторанти представена като кредитни линии в офшорни зони , не отговаря на действителността. В този смисъл скрития частен кредит към банкови институции в чужбина или към фирми посочен и регламентиран чрез декларации в БНБ като такъв, в отчетите е изкуствено надут.

Всъщност това са изнесени пари на български физически лица по схемата на ”изпрани пари” в офшорките, заради уникалното бездействие на българското финансово разузнаване . За 9 години по времето на късния Костов, жълтото и червеното правителство навън бяха изнесени милиарди, които днес са посочени като кредити. Тези пари , трудно биха се върнали по време на криза , тъй като нямат гаранция за приложението им, както и регистрацията. Вторичното им инвестиране на територията на страната ще се препятства и от „новите” капиталисти на които вътрешно-банковия кредит им е по изгоден като легитимация , отколкото изпраният- офшорен. В този порядък от констатации ни става ясно, че идва времето в което държавата ще възвърне част от намесата си чрез проектираната нова правна уредба – специализиран съд , закон за конфискация и други организационни мерки . Но това няма да е през 20102/2013 година когато България ще има най-много нужда от пари. Очертаващите се нови законови регламентации идващи с принуда от Европа са част от надеждата, че българската икономика след 22 години лутане може да се опре на силата на държавата.

Като че ли този път световния кризисен икономически цикъл съвпада повсеместно с местните кризи или по скоро той е производен на тези мини кризи ?

Точно така. Има много сериозни промени през последните 10-12 години в световен мащаб, в търсенето и предлагането . От тук се явява и условието за изкривените цени . Промените в света са огромни и тези колебания влияят върху цялостната стабилност . Кейнс дори ги определя като икономически цикли , защото той винаги е разглеждал свързано краткосрочното с дългосрочното съвкупно предлагане. И ако, проследите кривите на предлагането с потенциала на заетостта и работната заплата -ще констатирате, че в света има 4-5 държави с добри изходни позиции за следващите 60 месеца.

Главният проблем днес и утре на България е паричната маса - инфлацията и бюджетния дефицит. Ние сме влезнали в много сложен свредел водещ към комплексно свиване на цялата икономика. До 6 месеца банките в сегашните им разчети ще намалят значително кредитирането , тъй като чуждестранните им собственици ще ограничат ресурса. Тяхната самоиздръжка и плащането на толкова високи нереални лихви по депозитите ще ги позиционира на други условия заради високия процент на необслужваните кредити през следващите 12 месеца.

На фона на това цялостно напрежение ще бъдем свидетели на ограничаване на заетостта. А това е възловия фактор към мизерията. Тук много важно е каква е преценката ни днес в България за човешкия капитал. Този фактор е възлов при организиране на производството. От България съвсем логично и преподредено напуснаха над 500 000 души високообразовани и подготвени хора за които промените способстваха за тяхното допълнително както материално така и интелектуално развитие. Но наличния човешки капитал в страната наистина е в тежка криза. Не достатъчно осигурен, заплатен, оценен, той е и недостатъчно обучен. Всички онези които бяха в силите си за работа и квалифицирания през 1987/89 днес са вече пенсионери, но не са заменени адекватно.

Днес пазара на човешкия капитал у нас е в коренно противоречие с целите на работещото стопанство. Сгрешените и деформирани цени на труда, заради по големите различия в пазара на стоки предопределят и една голяма липса на инициативност у тези които трябва да открият работни места . В този порядък трябва да отразим и напрежението което ще съществува в отношенията работодатели и профсъюз, между държавата и профсъюзите. И докато днес се действува главно за честа на лидерите на синдикатите, които трябва да се доказват постоянно, няма да е далеч времето в което профсъюзните водачи да осъзнаят обратното.

Една опоскана и разграбена България не може да си позволи всичко онова, което днес профсъюзите диктуват като дневен ред. Трябва много сериозно да помислим и да се убедим, че за разлика от кризата в Европа – кризата в България е далеч по сериозна. Докато в Гърция и другите европейски държави резервите и спестяванията са далеч повече и сигурни заради наличие на средна класа, то у нас ситуацията е като обърната пирамида. А това значи, че колкото повече профсъюзите ограничават и деформират управленските инициативи, толкова повече депресията ще се увеличава. Тоест изведнъж у много хора ще се утвърди усещането, че нарастването на влиянието на профсъюзите е пагубно заради регламентиращата им много голяма власт. Достигането до извода, че налагането на ограничения от типа на американския закон „Тафт-Харли" е може би бил по добрият ход, отколкото хвърлянето на държавата в стопанския хаос.

Защо се налагат толкова крути мерки ? Нали демокрацията за която се борихме вече 22 години е налице?

Функционалния проблем на демокрацията е неравенството . То определя и отношението на човека към властта и държавата. Ако към неравенството добавим бедността и дискриминацията определението за ситуацията у нас би било по съдържателно.

Да се разпределят доходите при свободния пазар е възможно най-сложната теоретична задача, по която работят много нобелисти . Трудно е най- вече да ситуираме принципите и добрите практики за сравнения. При липса на добро разпределение – неравенството е веднага на лице. Но след неравенството идва дискриминацията , която се ражда при тежка бедност. У нас сега нямаме дори най-елементарно решение за огромния ромски или цигански проблем . До 5 години тези хора ще са вече около милион. Днешните 20 годишни мъже , не работят защото няма работа и са на помощи. Но след 5 години когато имат вече парламентарна група –ромите ще докажат , че ролята на днешните профсъюзи е детска игра. Аз отскоро твърде образно се изказвам , че когато се „роди” циганския „Мандела” на българските политици днешните им спорове ще изглеждат твърде елементарни. А ние не сме готови за това, тъй като у нас днес няма равновесие на пазара на труда, затова задачата за определяне заплатата и доходите на труд е толкова сложна. В момента 1/3 от свободния труд в България се разпределя по принципите на 19 век. Отидете във всяко българско село , наемете работна ръка за 3-5 надници и сравнете разликите ни от 19 век - никакви. В този случай за какво функционално разпределение на дохода става дума , след като ние вече дори сме въвели натуралния оборот и замяна. Тук става въпрос за една огромна липса на пари и ни най-малко за някакви големи финансови техники като увеличаване на капиталовите запаси или за факторите в производството. В България работната сила като подготовка е пред колапс , който ще роди тежка дискриминация , основаваща се на тежки предразсъдъци и огромна омраза към що годе състоятелни хора. Да не говорим за богатите Срещу тях отношението тепърва ще се нагнетява и затова трябва много бързо да се мисли и работи. Ние трябва час по скоро да осъзнаем , че като държава трябва да отделим огромни фондове и стартираме по пътя на равните възможности. Само този е модела по който трябва да внесем някаква надежда , че пълноценно бихме се преустроили да не допуснем голямо ниво на тежка бедност. И тъй като сме на една крачка от нея , определеността на държавата към измерване на относителната и абсолютната бедност е най-съществената база за решение. Ние днес се правим , че не разбираме за какво става дума, защото съдействаме и осигуряваме с нашето търпение свръх богатство за 1000-1200 фамилии. Но как биха реагирали тези фамилии когато осъзнаят , че абсолютната бедност е над 30% . София не е България, и тя като столица не може да е показател за сравнение. Днес трактористите идват в София на „изложба” , защото онези които ги пращат им плащат. Но утре когато трактористите разберат , че са осигурявани за 480/550 лева на месец , а тези които имат по 70-110 000 дка земя за пъти повече , ще се почудят дали да направят друга „екскурзия” до София.
В случая лъжата с цел недобросъвестно използуване труда на едни заради ултрабогатството на други ще има все някога край и той не е далеч. Разпространението на бедността в България с всеки изминал ден е стряскаща , и тя не е само повод , но сериозно основание за цялостно елиминиране на настоящата политическа класа. Именно тя е виновник днес за поляризацията на бедността в България , да е толкова голяма и тежка. Лобитата в последните 3-4 парламента установиха нагла вазимозаменяемост на интереса на малцинството над мнозинството. България с настоящите си разменени стопански пропорции ще ражда през 2012/2013 голяма бедност , нетърпение, престъпност и противоречия заради пари и липсата на хляб.

Тази тежка бедност явно е сгрешена с модела при който държавата не възпроизвежда достатъчно пари. Явно нашият преход е функционално сгрешен.

Започнахме разговора с паричната маса, бюджетния дефицит и състоянието на инфлацията. Твърдя , че прехода е функционално сгрешен. Пропагандата е свързана най- вече със запазване на авторитета на миналото на Тодор Живков , и недопускането , то да бъде накърнено. Ние днес не съобщаваме , че от 1985/89 сме взели 10-12 милиарда долара при 14/16/18 % лихва , за да поддържаме един наистина утопичен стандарт. Разменените пропорции , автоматично раждат уникален дефицит който при наличието на износ за арабските страни е уникум анти икономика.

На български това значи- вземаш от Швейцария 1 милиард долара , оборудваш 1400/1500 тира , произвеждаш зеленчуци и ги правиш на консерви в 25 комбината. После ги изнасят във всяко трето село в Ирак и си мислиш , че си излъгал Садам Хюсеин . По веригата тези 1 милиард долара са се увеличили до 1. 450 милиарда долара. После се принуждаваш да опростиш тези пари и започваш да се чудиш , каква е тази икономика. Допотопна!

Сложете на масата сега всички налудничави проекти в Радомир, Русе, Бургас и Огнян Дойнов с всички милиарди . И обратно , преразпределете тоест отчетете всичкото откраднато оборудване и говорете високо за преход. Към всичко това на второ място, трябва да се очертае всичко свързано с първоначалното натрупване на капитала и умишления фалит на 16 банки. Защо? Ами защото трябваше да се скрият наченките на страната и всичко онова което се открадна. Иван Костов като описа всичките кредитни милионери , какво им направи? Асен Агов беше първият който трябваше да си отиде, той и до днес е до командира. На Костов и до днес не му пречи да казва, че моя милост като някакъв чиновник в БНБ бил виновен за цялата банкова криза в България. Как така? Вместо да дадеш отговор на фундаменталните проблеми, като бивш финансов министър и премиер на количествената теория на парите , ти набеждаваш един чиновник и операта свършва. ! Защо Костов и неговите папагали не дадат отговор как промените в ценово равнище се дължат преди всичко на промените в количеството на парите.? Американски изследователи цитират в своите изследвания , че тази теория е още от времето на Конфуций . Знаете ли или не дали Иван Костов, Милен Велчев и Орешарски са се интересували от този проблем ? Те натвориха толкова диспропорции и сега грачат като черни гарвани , че българското стопанство било осакатено. Осакатено е от тях , а не от последните 2 години от управлението на ГЕРБ.

Проблемът при нас е свързан с най-важния въпрос и той е паричния прираст. Ако проследите средногодишният темп на прираста от 1999-2009 година ще засечете едно неритмично нарастване на паричната маса. Инфлацията е малка, но тя в случая не е фатална , защото ние поетапно се самозатваряме в безпаричие. За да се проследят всички етапи в развитието на България през последните 10 години трябва да дефинираме промените и причините за реалното парично търсене. И тъй като тук трябват много сериозни математически модели за периода и изчисляване на комулативното нарастване на дохода , който реално е реализиран , то не можем да не знаем за скоростта на паричното обръщение. Твърдя , че у нас неправилно е отчетен БВП, а от там е неточно съотношението при финансирането на съвкупното потребление. Днес ние в България не знаем в детайл отношението на номиналният БНП и количеството пари в обръщение с точност. Най-важното не знаем , колко и какъв е оптималният вариант на парите в обръщение за работата при функциониране на валутен борд. Ние не знаем дали е ниска или висока скоростта на паричното обръщение и до каква степен, тази скорост е обвързана с нуждите за функциониране на пазара. У нас днес работим с модели от 80- те години и изобщо за никой не е чудно , че сме толкова изостанали. Идват някакви хитреци , реализират операции на държавата, печелят пари , оправят родата си и си отиват , без да носят отговорност. А тези които са им помагали , ги издигат по нависоко, за да не са лоши свидетели. Проста и унизителна философия.
Вследствие на тази парадоксална ситуация пред България няма перспектива за икономически прираст. Напротив вследствие на блокираността на борда който нямаме друг изход сега, освен да пазим , оставаме зависими само от европейските по отделните програми. Единствените свежи пари са наистина от еврофондовете , и големия ангажимент на правителството за повишаване на административния капацитет е там.

Вас най-много Ви упрекваха за изказванията Ви за валутния борд?

Изказванията ми са много точни и ясни. Преди 2 години по повод назначението ми за съветник на министър-председателя ме сравняваха с възможно най-неграмотните хора, но в края на 2012-2013 г ще уточня много въпроси , напомняйки , кой, какво и кога е казал!

Бордът изигра своята комплектност като финансова система и респект в края на 2008 г . След това трябваше да се заложи на друг паричен модел, задължително на проинфлационна база - лека , контролируема , която е единствено в състояние да гарантира коренно различно парично обръщение. Много бе важно да се осъзнае взаимовръзката на няколко икономически елемента с паричните агрегати и да се следи винаги равновесието на паричния и стоковия пазар. В това отношение Турция е с 20 години напред. А ние трябваше да изучим подробно ефекта от борда в Аржентина и да не се доверяваме напълно на Стив Ханке. За него е ценно условието да направи експеримента с една бедна и гладна държава , но за нас, тези от „клетката ”резултата ни е ясен. В случая даването винаги за пример –борда на Хонг Хонг не е най-удачния като за сравнение , тъй като там има най-много свободни пари от целия свят. А у нас няма пари и все повече няма да има. Логиката е желязна при продължаваща невидима рецесия. След безпаричието идва стопанската парализа, невъзможността за нормално преразпределение , наченки за неподчинение на населението и тежка криза. При тази тежка криза задължително се отива към технократско правителство , а то търси изход от къде да намери пари , заеми, отстъпки и други финансови операции които да съживят пазара и обръщението. Прогнозите ми за борда са прецизно точни и те неминуемо ще се случат. Въпрос на време. Разчетете в детайл отчетите на БНБ и там като огледало е отразено всичко . Банките са стабилни, но доходи няма. Има над 40 милиарда лева спестявания, а близо 10 милиарда лева от кредитите не се обслужват. Потреблението е спаднало с близо 1/3 и цените на новите имоти са почти наполовина . Къде тук е принадената стойност, къде са парите за лихви?