Поправката “Мартин Димитров” – на ремонт /Любомир Христов/

„Като се приеме една методология, тя да не може да бъде променяна…”, коментира през 2010 г. Мартин Димитров чл. 33а от Закона за потребителския кредит.

Методологията – може и да не може, но лихвата (и вноската) – може.

“ …Разбрахме се с банките при формирането на лихвите по потребителските кредити да отпадне компонентата “други разходи”, съобщи министър Трайчо Трайков [през 2012 г]. Според него нерядко компонентът “други разходи” е формалното обяснение на банките да добавят премия към вече формираната лихва и тя да се променя по всяко време на изплащането на кредита.”

Това е стъпка в правилната посока и министър Трайков заслужава да бъде поздравен за нея. Тази стъпка е далеч недостатъчна.

Въобще, последиците от поправката “М. Димитров” (чл. 33а), ведно с определението на “референтен лихвен процент” (§1, т.6 от Доп. разпоредби на ЗПК) са следните:

1. Узаконяване произволната промяна на лихвите от банките;
2. Узаконяване на едностранната промяна на лихвата;
3. Лишаване на кредитополучателите от съдебна защита.

Да се спрем само на хватките за произволна промяна на лихвите. Освен неизчерпателното изброяване на фактори – “факторът” “и други” – те са още поне следните:
* неясно и описателно изброяване на фактори, така че количествената им стойност да не може да се проследи;
* липса на тегла на отделните групи фактори, така че чрез манипулиране на теглата се манипулира “референтния лихвен процент”;
* включване на лихвени и нелихвени фактори, специфични за кредитора и пр.

Хитрости – много. Точното им наименование е измами.

Затова основният ремонт на поправката “Димитров” се състои в промяна на дефиницията на референтен лихвен процент в духа на стандартната банкова практика. Стандартната банкова практика е добре описана от Асоциацията на ипотечните кредитори в Европа и тя e: “Ипотека с плаваща лихва е такава, при която лихвата се променя въз основа на стандартен лихвен индекс”

Когато “референтния лихвен процент” се дефинира цивилизовано в българското законодателство, ще се види, че от чл.33а въобще няма нужда. Така ще се преодолеят и последиците от поправката “Димитров”, насочени срещу средната класа – кредитополучателите.

Който желае това да се случи, нека даде на министрите Трайков и Дянков да го разберат като разпечата и изпрати следното примерно писмо.*

*Свалете копие на примерното писмо от http://lchristoff.wordpress.com/