За естеството на „бейлаута” /bailout/-Атанас Владиков

Уважаеми проф. Петков,
Във връзка с навлизането на термина „бейлаут” от английски език /bailout/ в публичното пространство и неговата свръхчеста употреба в последно време по отношение на обясняването на „спасителните планове”, които се прилагат от развитите страни за овладяване на кризата, бих искал да внеса едно професионално уточнение за широката публика и специализираната аудитория.
Бих се радвал, ако публикувате този материал на Вашия блог с оглед неговата популяризация.

* * *

I. Естество на термина и правно-икономическо значение

На първо място, искам да посоча, че думата „бейлмънт” /bailment/ се свързва преди всичко с вещното право и по-конкретно правото върху определена собственост, като това е вид договор между едно лице, наречено „бейлър” /bailor/ - което прехвърля правото на разпореждане, отдаване под наем, транспортиране и др. под. на определена частна собственост – без да се прехвърля правото за притежаване, на друго лице, наречено „бейли” /bailee/, което извършва договорените в договора за „бейлмънт” клаузи.
Оттук произтича и терминът „бейлд пропърти” /Bailed Property/, която лицето „бейли” се задължава да върне в същото или по-добро състояние на лицето „бейлър” или на трето посочено от „бейлъра” лице след определен период от време, когато това е вписано в този договор.
За разлика от стандартния договор, при който страните доброволно се договарят и се съгласяват да поемат определени ангажименти срещу определено овъзмездяване, тук това не е така. В най-разпространената форма на „бейлмънт” не присъства т.нар. „взаимно съгласие” на страните. Ето защо това е първото нещо, което трябва да „наостри” общественото внимание – страните по този тип договори не са равнопоставени и не са влезли в договореност на принципа на добрата воля. Това определено създава освен правен, но и икономически ущърб или нанася икономическа тегоба за относително по-дълъг период от време на засегнатата страна.
Формата на „бейлмънт”-договорите се разпространи особено силно в западните страни с последната икономическа криза.

II. Естество на икономическата сделка

Този тип сделки могат да се прилагат във всякакви посоки и когато отделните лица сключват такива договори – независимо дали го осъзнават или не – те стават подвластни на произтичащите икономически и правни последици от това. Ето защо при разглеждане на естеството на икономическия интерес, който се защитава в такива договори са въведени два вида договори – ординарен бейлмънт /Ordinary Bailment/ и специален (екстраординарен) /Extra-Ordinary Bailment/, където най-често се разглежда „степента на загриженост” към определената собственост и цената за полагане на определени традиционни (ординарни) или специални (екстраординарни) грижи. От тази гледна точка и много разновидности при оформянето на такъв тип договор, защото могат да бъдат включени различни клаузи, в които се предвиждат определени права и задължения на страните, както и механизмите за взаимодействие в различните фази на това договорно отношение.
В развитите страни съдилищата са определили съответни стандарти за полагане на определени грижи върху определена вещ за определен период от време, като най-често трябва да се разглежда за правно основание т.нар. „фактически състав”, който служи за това да се прецени дали лицето „бейли” е или не е положило необходимите (съответните; договорените) грижи.

III. Различия между „бейлмънт” и „бейлаут”

Дотук бяха коментирани основните елементи на договора тип „бейлмънт”, като трябва непременно да се посочи, че този тип договор (въпреки че има известна асиметричност между страните) има краен срок за неговото изпълнение. И след изтичане на този срок лицето „бейли” трябва да върне дадената вещ неповредена или в по-добро състояние на лицето „бейлър”, или на трето посочено от „беъйлъра” лице. От тази гледна точка, се счита, че са налице определени договорни отношения между страните, които са правно издържани.
По отношение на думата „бейлаут” /bailout/ може да се каже, че тя е наложена от практиката преди всичко на англосаксонските страни – и най-вече САЩ, когато правителството „взима” пари от бюджета и ги насочва към определени фирми (преди всичко големи, или както беше модерно да се говори в България – „структуроопределящи предприятия”). По този начин правителството „измъква” /to out/ различните фирми от неблагоприятни финансови ситуации. Оттук се образува и икономическият термин „to bailout” – тоест, да спася някого от неравностойно икономическо отношение.

IV. Професионални коментари

Повечето икономисти, както и гражданското общество в развитите страни, считат, че практиките „бейлаут” са несправедливи, дори антипазарни (има правителствена намеса на пазара) и нарушават естествения цикъл на пораждане, развитие и отмиране на икономически субекти. На практика, „бейлаут” се прилага към действително едрия и крупен предприемач, като това деформира пазарната реалност, тоест застъпва се политиката, при която големите фирми никога няма да се провалят; оттук идва и терминът – „твърде голям, за да се провали” /Too big to fail/.
Ето защо, особено започване на кризата в САЩ през 2007 г. и най-вече след 2008 г., правителството на САЩ, както и много други правителства на развити страни, започнаха да говорят за „имърджънси-тайп бейлаут” /Emergency-Type Bailout/, а много видни икономисти и дори международната общност бяха против „подпомагането на неплатежоспособните”. Защото именно онези, които говорят за свободна икономика, за „невидима ръка”, за либерализация, за пазарни свободи, първи се втурнаха да ползват парите на данъкоплатците и да ги „сбутват” към т.нар. „биг бойс”, тоест към „големите момчета”, или казано простонародному към „големите играчи”.
-----------------

28 февруари 2012 г.
гл. ас. Атанас Владиков
Катедра „Икономически и политически науки”
Факултет по икономически и социални науки
ПУ „П. Хилендарски” *Авторът е и магистър по бизнес администрация от Университет на Централна Оклахома, САЩ