ДЕГРАДАЦИЯТА НА КОРПОРАТИВНИЯ БАНКОВ МОРАЛ /Проф. Кръстьо Петков/

/Мълчанието на „Голдмън Сакс” и тишината в България/

Тази седмица „Ню Йорк Таймс” публикува изповедта на Greg Smith, който напусна поста на изпълнителен директор в “ Goldman Sachs”, след 12 години вярна служба и успешна кариера. Оттегля се крупен финансов специалист, който е бил канен за консултант от десетки правителства и инвестиционни фондове по света.

Случаи на доброволно слизане от авансцената на топ-корпоративни мениджъри има в изобилие; днес те не впечатляват специалистите и четящата аудитория. Но оставки в знак на протест срещу ерозията на фундаменталната ценност на традиционната корпоративна култура: „Интересите на клиента са над всичко”, не се срещат всеки ден.

Затова не е изненада, че най-влиятелните издания в света излязоха незабавно с коментари за уникалната постъпка на Грег Смит. „Файненшъл Таймс” задава риторичния въпрос доколко мълчанието на „Голдмън Сакс” по повод на публичното изявление на Грег Смит е полезно за компанията. „Мъни Морнинг” видя кариерен мотив в акта оставката; отправи и упрек, че се съобщават истини, които се знаят и са валидни за цялата върхушка на Уолстрийт; един от аналитиците на сайта покани Грег Смит за партньор в съвместен хедж фонд....

Какво ще прави в бъдеще Грег Смит, ще узнаем скоро. Този нестандартен корпоративен играч вече включи името си в набъбващия списък от професионалисти, които не са съгласни да живеят съгласно законите на пазарната джунгла /където по-силният безнаказано изяжда по-слабите; мирисът на лесните пари притъпява инстинктите за съвместно оцеляване и общ просперитет; спекулативните печалби, а не интересите на клиентите са единственият Господ, на който всекидневно се кланят корпоративните босове и акционери/.

Как ще реагират от Голдмън Сакс е също интригуващ въпрос. В този бастион на финансовия капитализъм, който от години е във фокуса на международни лидери на мнения, не забравят лоялните си служители. Никак не е случайно например, че сегашните премиери на Гърция и Италия, както и новият президент на ЕЦБ произлизат от Вътрешния кръг на Мегакорпорацията, простряла пипалата си по целия свят.

Но „Голдмън” и подобните найните корпоративни посестрими от Уолстрийт нямат навика да прощават на онези, които напускат и проговарят. А Грег Смит говори твърде директно в статията „Защо напуснах Голдмън Сакс”, публикувана в „Ню Йорк Таймс”. От нея узнаваме - на какъв натиск за работа /не по правилата/ са подложени банковите мениджъри и чиновници; защо като кодово название за корпоративните клиенти са ползвали обидното прозвище „Muppets”; какви разпоредби на хулигански и откровено канибалски жаргон са давани- устно и чрез вътрешните имейли и т.н. и т.н.

Тъкмо този – „токсичен и деструктивен”- псевдокорпоративен климат е непосредствената причина Грег Смит да каже „гудбай” на Голдмън Сакс, независимо от престижния, скъпо платен пост, който е заемал.

В своята изповед бившият CEO посочва и други основания от морално естество, довели до публично оповестената оставка:

> Фактът, че не някаква периферна/сенчеста мрежа, а една от най-големите в света и публично известни инвестиционни банки изповядва без притеснение „токсична” корпоративна култура; с което тя става глобален пример за подражание - като система на деструктивни вътрешнофирмени отношения и модел за безскрупулно поведение на финансовите пазари;

> Разминаването между рекламираните и реалните цели на Мегакорпорацията. „Вече не съм горд и нямам вяра”; „Срам ме е да гледам в очите студентите, които обучавам и привличам на работа”-това са някои от моралните угризения, които споделя с читателите на „Ню Йорк Таймс” въпросният топ-банкер.

На свой ред „Файненшъл таймс” припомня, че през 2010 г. банката „Голдмън Сакс” беше санкционирана за измама на инвестиционни клиенти с 550 милиона долара. И че вамериканският сенатор Карл Левин е предприел автономна проверка на нейната дейност...Така че Грег Смит може да излезе прав, когато в края на своето медийно послание отправя сакралния апел : „Аз се надявам, че /казаното- бел.моя,К.П./ ще бъде „a wake-up call” за борда на директорите. Направете клиента отново фокус на вашия бизнес. Без клиенти няма да можете да правите пари. Фактически, ще престанете да съществувате”.

Казусът „Грег Смит” продължава да заема челните страници на водещите международни финансови медии и специализираните социални мрежи. Но в България цари тишина. Което не е случайно, имайки предвид публично изповядваните идеи на повечето топ-банкери у нас и печалния факт, че основните медии са под техен пряк и/или косвен контрол. За парвенющината и потресаващия провинциализъм на самообявилата се за „елитна” корпоративно-мениджърска прослойка в следпреходна България не ми се говори...

Убеден съм, че рано или късно тишината по темата „корпоративен банков морал” ще бъде нарушена. За да насърча публичния дебат, помествам в прикачени файлове споменатите по-горе статии / и като продължение на темата за изкушенията на финансовите елити, по което писах в блога и във всекидневника „Сега”- 13.3.2012/.
---------
П.П. Междувременно известният колумнист Робърт Рейх пусна в своя блог интересна реплика към изповедта на Грег Смит /виж прикачения файл/. Рейх с основание напомня, че в над 130 годишната история на Голдмън Сакс случаите на финансови измами на инвеститори от страна на банката не са един и два. Първите крупни спекулативни сделки са станали още през годините на Голямата депресия. И от тогава досега периодично са се повтаряли.Каквато впрочем е и политиката на повечето институции от печално известната по света Уол Стрийт.

Същинският проблем не е само в алчноста, а в епидемичното насилие над властта и доверието, уточнява Робърт Рейх. И припомня известната максима, че капитализмът се крепи на доверието.
Кой тогава дестабилизира капитализма? Как ще стане така, че тъкмо на дестабилизиращите го институции се възлага да възстановят пазарното равновесие и да върнат доверието на инвеститорите и данъкоплатците? Няма как да се случи такова чудодейно превъплъщение. Затова са нужни регулации, заключава Рейх. Не е ли прав!