ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА: НАКЪДЕ СЛЕД ПРОВАЛА? /проф. Кръстьо Петков/

/Вместо европеизация-африканизация на пенсиите в България/

Дължа едно уточнение: заглавието на настоящия коментар съвпада с темата на дискусията, организирана от Фондация „Петър Дертлиев” и Експертно сдружение „ГЛАС”. Подзаглавието е извлечено от съвпадащите констатации на повечето експерти, участвали на форума.

Кои са те? Специалисти по пенсионно осигуряване от КНСБ и КТ „Подкрепа”; от пенсионерски организации; представители на сдружения на потребители и граждани, настояващи занезависим контрол на публичните финанси; икономисти и финансисти от ВУЗ-ове и осигурителни институции; бивши и настоящи депутати.Сиреч, една достатъчно представителна група, която излезе с позиции и оценки, засега оставащи встрани от официалния /правителствен и парламентарен/ дебат за пенсионната реформа.

За мен като модератор беше изключително полезно да проследя изказаните становища. Съпоставих ги с политиките на три поредни правителства, които се упражняваха на тема „Реформа” върху гърба на пенсионерите и даннъкоплатците. Ето кратко резюме на моите бележки...

Защо провал?

Няма как другояче да се характеризират над 10-годишните напъни на политици и депутати да решат ребуса: „Ниски пенсии-щастливи пенсионери”. Днес потърпевшите /стари и нови пенсионери/ са много по-бедни и по-гневни,отколкото при старта на реформата. Те обвиняват /и с право!/ всички, които им обещаха по-добри старини, а на практика ги обрекоха на мизерно съществуване.
Няма как иначе да се оцени и финансовото състояние на пенсионната система. От няколко години НОИ е в хроничен дефицит. Днес недостигът на постъпления /от осигурителни вноски, държавни транзакции и задължения на бизнеса/ е надхвърлил 4 милиарда лева. Което е около 50 на сто от бюджета на държавния фонд. Т.нар. втори стълб не е в състояние да гарантира плащанията за ранно пенсиониране на няколко групи категорийни работници. Капиталовите пенсионни фондове рязко снижиха доходността си-заради кризата , но и поради нерационално управление.
Единствено в здравеопазването картината е по-мрачна. Там вече става дума за разпад на системата. В пенсионното осигуряване още има пространство за маневриране. При условие, че се спре с необмислените и прибързани експерименти. Още сега!

Стоп на импровизациите!

Те са три: и всичките бяха предприети на правителствено равнище.

Първата има за обект Сребърния фонд.
Вече е готов законопроектът „Дянков”, който ще промени статута на този стратегически инструмент, предназначен да укрепва стабилността на пенсионната система. Какво предлага неуморимият финансов министър? Да „завърти” част от парите на капиталовия пазар. Колко от събраните лев по лев 1,8 милиарда ще бъдат заделени за покупка на „доходоносни” ценни книжа, не се знае! Сумата ще стане ясна, след като се произнесе
Единоначалникът /Борисов/. Повярвайте, тя няма да е малка, защото на правителството суперспешно му трябват над 800 милона лева, за да направи първите плащания по обслужването на външен дълг на България с 10 годишна давност!

Защо именно чрез Сребърния фонд ще се обслужва външен дълг на държавата /при това спорен, нанесъл щети за над 1 милиард долара/, е въпрос, на който не може да се даде разумен отговор.

Освен този, че няма откъде другаде правителството да намери пари: стратегическият резервен фонд на НЗОК е почти опоскан; ползват /направомерно/ и ресурса на фонд „Козлодуй”; външните донори един след друг оттеглят доверието си от България.

Втората акция е безпрезедентното решение да не се осъвременяват пенсиите с инфлационния индекс /както повелява кодекса за социално осигуряване и каквато договореност е постигната между социалните партньори/. Тази акцията беше предприета преди три години и със сигурност ще продължи до края на мандата В резултат на това едностранно решение пенсионерите загубиха над 8 на сто от реалната покупателна способност на своите пари /според пенсионерските организации реалното потребление се е свило значително повече /.

Третата импровизация е в съдебна фаза. Става дума за коварния ход на Симеон Дянков, който преди изборите уверяваше социалните партньори, че ще спазва споразумението за плавно повишаване на възрастта за пенсионирането, а ден след изборите прз ноември вкара проекторешение за незабавно вдигане на възрастта от януари ,2012 г. /за перипетиите около тази внезапна атака вече писах в „Ретро”/. След отхвърлянето на президентското вето предпоследната надежда на засегнатите е КС да обезсили промените в закона като процедурно несъстоятелни. Последната надежда е Омбудсманът и реакцията на Европейския съд /което ще трае години/.

Българи-африканци: докога?

Пенсиите в България вече не бива да се съизмерват с европейските: нито с държави от средата, нито от дъното на класациите. Нашата референтна територия е Африка / срам не срам, и там има страни с по-високи средни пенсии от българските/.

Такива бяха констатациите на част от експертите, участвували на форума. Същите оценки чухме буквално преди дни и от представителите на МОТ и Международната конфедерация на профсъюзите, по време на конференция в София, посветена на кризата и растежа. Чуха ги и правителствените говорители, дошли да уважат този авторитетен международен форум, организиран от българските синдикати.

В какво се разминаваме с Европа , когато съпоставяме нашата с „тяхната” пенсионна практика? Разминаваме се и в трите направления, в които Европейската комисия дава препоръки да се правят реформи /имам предвид т.нар. Бяла книга, приета и пратена за ползване от членовете на ЕС преди броени седмици/:
-адекватна реакция на застаряването на населението. В България първата стъпка вече е направена, чрез повишаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране / дори изпреварващо,още преди три години/. Така че преденции към нас от ЕС по този въпрос няма; следователно г-н Дянков , автор на идеята за ново шоково повишаване на пенсионната възраст, просто заблуждава публиката, разчитайки на нейната неосводоменост. Ефектът от неговите „новаторски” идеи през 2012 г. ще е чисто символичен /кономията възлиза на 18 милиона лева/.

-адекватност на пенсиите. Тук правителствените решения надминават познатите международни практики, дори в диктаторски режими: освен отменянето на индексацията на пенсиите с годишната инфлация, вече е отпаднало законовото задължение за т.нар. швейцарско правило /вследствие на което коефициентът на заместването на дохода на пенсионерите тръгва неудържимо надолу/.

Равносметката е във вреда на настоящите и бъдещите пенсионери: поддържайки пенсиите на африканско равнище, правителството икономисва милиарди левове, с които финансира ниския бюджетен дефицит. Българските пенсионери са обект на уникален експеримент: те са третирани като вътрешни донори на държавата и заместител на прилива на външни пари в икономиката и публичните финанси. „Лесни пари от търпеливи хора” –такова вероятно трябва да е мотото, което ще прослави Експериментатора.

-стабилност на системата. Няма друга алтернатива за преодоляване на дефицита, освен последователната работа за отпушванена нейния „вход” и активизиране на паричните постъпления. Което предполага - растеж на заетостта / и то на качествени, добре платени работни места/; промени в данъчния модел /стоп на плоския данък!/; затягане на контрола върху плащането на осигурителните вноски и инкриминиране на умишлените отклонения; стъпаловидно повишаване на осигурителните ставки и т.н.

Има ли желаещи да реализират тези рационални предложения, направени от експертите, участници в дискусията „Пенсионната реформа: след провала накъде”? Според конституционните правила това би трабвало да бъде управляващото мнозинство, при конструктивното съдействие на опозицията и легитимния натиск на синдикатите, пенсионерските огранизации и гражданските структури.

Според неписаната българска традиция, колкото и добри да са предложенията, щом идват от източници извън властта, те минават в графата „За сведение”. Докато не наближат нови избори!

/Статията, с малки съкращения, е публикувана в "Ретро" /21.3.2012/