Гръцката криза в контекста на отношенията с ЕС и Германия /А. Асимис/

Публикувам без редакционна намеса две статии, които получих от читателя на блога А. Асимис:
1. "Одисеята на Европа в сянката на четвъртия райх"
2. "Дължимият окупационен заем на Германия към Гърция ..."
Ситуацията в нашата южна съседка е толкова сложна и тежка, че е необходим не само двустранен дебат ЕС -Гърция, но и активно обсъждане на икономическите, финансовите, историческите и геополитически аспекти и влияния на кризата върху балканския субрегион. Чрез блога възнамерявам да насърча свободния обмен на мнения в тази посока.
/Проф. Кръстьо Петков/

* * *

Одисеята на Европа в сянката на четвъртия райх

Както се казва, още не е изсъхнало мастилото от второто споразумение на „тройката” (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) с Гърция, и започна отново да се говори за допълнителна помощ и по-дълбоко „орязване” на пенсии и заплати. Пакетът за икономии от началото на годината не бил достатъчен, защото се забелязвали „сериозни дупки” за 2013-2014 и съкращенията по бюджета трябвало да се увеличат, и то три четири пъти повече от предвиденото! Това става не някъде другаде, а в Европа, и то със страна член на ЕС! След като три години се говори за тази дългова криза на Гърция и се предприема вече втори план за спасение (първият за 110 млрд евро, вторият за 130 млрд), човек започва да усеща, че нещо не е наред. Дали „мързеливите” гърци са такива тапегьоси, че макар животът им от ден на ден да става по-труден и безработицата да надхвърля 21% изобщо не им пука, или дупките в мозъците на тези, които правят тези програми са безнадеждно дълбоки.
Подозрително лесно е да открием, че наистина ги има дупките в мозъците на тези господа, защото те са явни, съдейки по резултатите. Как се стигна до тази абсурдна ситуация?
И за един средно интелигентен човек е ясно, че рецептата е сбъркана. В момент, в който се качваш по склона, за да се спасиш от идващото цунами, намаляването или спирането на въздуха, който вдишваш, не ти помага да се справиш по-лесно, а те задушава. Тук не става въпрос за конспирация, а представянето на нещата без пудра и с най-прост език, за да е ясно за какво става дума и каква е ролята на гръцкия политически елит в тази история.
След съставянето на временното коалиционно правителство в Гърция от Президента Папуляс през Ноември, светлините на прожекторите на световните осведомителни агенции угаснаха. Угасна и интересът към тази страна, сякаш бе намерена вълшебната рецепта за решаването на проблема. На сцената излезе Италия с нейните финансови проблеми и циркът, който се разиграва години вече, продължи.
Последва кризисната среща на върха на ЕС в началото на Декември, на която се очакваше да остави знака си както за еврозоната, така и за съюза като цяло. Изразът „кризисна”, за Гърция поне, като че се изтърка, използвайки се толкова често, особено за последните шестнадесет срещи. На нея се очакваше да се оповестят най сетне какви са намеренията на Германия и Франция за решаването на дълговите проблеми в еврозоната. Явно тези две големи страни са намерили общи точки на сближаване и са изгладили големите си противоречия пред надвисналата заплаха от сриване на еврозоната.
Отношенията се бяха изопнали толкова много, че ръководителите им (г-жа Меркел и г. Саркози) не разговаряха директно, а чрез посредници. Конфликтът придоби една динамика, когато Гърция изпадна в дългова криза в края на 2009г. Гневът на Франция бе предизвикан от факта, че след решенията на СЕ за създаването на защитен механизъм за избягване на фалита на страни от еврозоната (появата на „Гръцкия проблем”), в един момент се оказа, че Дойчебанк се е отървала от гръцките и някои други такива лоши облигации.
Най-мощната индустриална държава в Европа се оказа и най-малко обременена с проблемни облигации. Този факт автоматично и отреди ролята на първа цигулка при вземането на решения. Така след няколко десетилетия на първа икономическа сила в Европа, Германия стана и първа политическа сила, която до този момент безспорно следваше Франция.
Една Франция, чиято алтернатива бе обезглавена в лицето на Доминик Строс-Кан с един розов скандал, изработен като за семинар по политически убийства. Нека припомним, че на следващия ден, след напускането на злополучния хотел „Софител”, е имал среща с канцлера Меркел, на която се очакваше да представи план, много по-различен от този на Германия. С неговото отстраняване се загуби и алтернативата на „меркелизацията„ на Съюза.
Сега когато се говори за Европа се казва Германия и Франция … (в тази последователност), Германия и Франция решиха …, Меркел и Саркози предлагат … Но на първо място е Меркел или Германия, те диктуват дневния ред. Сега вече не само евроскептиците наричат Европейския Съюз, Германски Европейски Съюз. Решенията се взимат в замъка извън Берлин вместо да се гласуват от европарламента. От тук и асоциацията с плана на теоретика на обединена Европа, под ботуша на Германия и дясна ръка на Хитлер, Лудвиг Ерхард и този за еврозоната на г-жа Меркел. Фюрера на третия райх с фюрера на четвъртия райх. Правя това крайно сравнение за да се види, че ако заместим в една функция стойностите, на която крайният резултат са интересите на хитлерова Германия и днес, ще се види, че те не се различават. Трябва да признаем безспорния успех на г-жа Меркел, която постигна много повече от предшественика си и то без проливането на капка немска кръв. Ясно се вижда центърът Германия и сателитите, Финландия, Холандия, Австрия, Люксембург и подчинените им Гърция, Италия, Испания, Португалия, подготвя се и Франция и т.н. и очертаващата се зона на енергийни източници - Егейско море...
Няма как да не се забележи, че политиката на санкции и наказания за бюджетния дефицит спрямо „мързеливите гърци” и другите закъсали страни, не само не реши кризата, а я задълбочава.
Красноречив пример за несъгласието с тази политика, бе и реакцията на г. Камерън на тази среща. Лондон се почувства застрашен от прилагането и провеждане на такава „регулационна” политика. Да припомним, че след епохата Тачър, Лондон наблегна на индустрията за финансови услуги, която днес осигурява над 300хил. работни места и милиарди паунда към брутния продукт на страната, както и позиция на лондонското сити на едно от челните места в света. Но тази изолация на Лондон от центъра на вземане на решения, сигурно ще коства много на политическата кариера на г. Камерън.
Резултатите на тази деструктивна политика с чупене на кости, се виждат в състоянието, в което се намира Гърция днес.
Кратка хронология на „споразуменията” предшестващи споразумението за финансова стабилност.
След подписване на поредния план за стабилизиране на страната и за отпускането на заем за тази цел през месец март (25-ти 2011г.), този план бе замразен и последва ново споразумение, което трябваше да бъде подписано от парламентите на всички страни на съюза до края на месец юли.
На 21 юли, преди лятната ваканция и след много дебати, такова споразумение все пак бе гласувано от всички парламенти на ЕС, но така и не се задейства, защото бе отменено на 26 Октомври, като се каза, че новият план ще бъде предложен през Декември.
Междувременно се поставя условие да се даде писмено съгласие от всяка от страните, участвуваща в коалиционното гръцко правителство, че приемат плана и ще го спазват! С други думи да подпишат декларация, че са съгласни с нещо, което никой не го е виждал и чел, просто защото го няма! Поредният план предвижда заем от 130 млрд, като условията ще бъдат поставени на 16 Януари и първият транш ще бъде отпуснат (ако се подпише споразумението и се види определен напредък) през Март.
Средствата, които се отпускат сега, са главно за погасяването на плащанията на облигациите по дълга, чиито срок изтича. Имаше три такива плащания през Декември, на обща стойност 6,78 млрд евро, а през Март сумата ще е значително по-голяма, около 15 млрд. евро.
По всичко личи, че неадекватните мерки на чиновниците от Брюксел, усложняват още повече кризата. През 2011г. въпреки всички приложени мерки за ограничаване, намаляване, орязване, съкращения и вдигане на данъците, резултатите са по-лоши от предишната 2010г. И за всеки неспециалист вече е ясно, че при липса на инвестиции за възстановяване на заетостта и свиването на потреблението, няма как, която и да е страна да се справи с дълга си.
Нормално е който дава пари да поставя условия, за да е сигурен, че парите му ще бъдат върнати. В случая с Гърция обаче се вижда, че тези условия не само не гарантират връщането, а напротив, правят го невъзможно. Германия се опитва да налага не само финансовата дисциплина, като определящ фактор, но и пълен политически контрол чрез назначаване на чуждестранен комисар, който да контролира националния бюджет на Гърция за следващите 10 години, който ще взима решения за приходите и разходите, без да се съобразява с политическата власт в Атина.

Малко по-конкретно за политическите процеси протичащи в Гърция.

Важно е да се знае как бе съставено това правителство, за да се разбере за коя Гърция говорим. Никоя лява политическа партия не пожела да влезе в тази коалиция, защото бе по-удобно да се обявят против всякакви непопулярни мерки, без да предлагат конкретни предложения. Резултатът на тази неконструктивна политика бе увеличаване на симпатизантите им и по-добра изходна позиция на евентуални избори.
То бе съставено от три политически партии: ПАСОК - социалистическа партия ръководена от Г. Папандреу, НД (Нова Демокрация) – дясноцентристка партия ръководена от А. Самара и ЛАОС – (народен православен сговор) патриотична партия ръководена от г-н Г. Каратзафери. За ПАСОК и НД ще припомним, че са двете политически партии участващи в управлението от 1974г. до днес с еднопартийни правителства и довели страната до това състояние в което се намира днес.
Партията ЛАОС е европейски ориентирана партия, споделяща възгледите за Европа на народите. В класическия спектър „ляво-дясно” е ориентирана на дясно. Регистрирана през Септември 2000г. от отстранения от НД депутат г-н Г. Каратзаферис. Като евродепутат, избран на изборите през 2004г. заема поста на зам. председател на крилото IND/DEM (независимост и демокрация) в европарламента. На парламентарните избори през 2007г. влизат в парламента с 10 депутати, а през изборите 2009г. с 15. В момента наброяват 16 депутати и двама депутати в европарламента споделящи идеите на EFD (Европа на свободата и демокрацията).
Характерното за тази партия (ЛАОС) е, че е единствената, появила се на политическия небосклон в Гърция през последните 50 години, която доказва своето право на съществуване, като стабилно увеличава влиянието сред обществото и електората си след всеки изборен процес от 2004 г. насам. Наричана е „крайна”, „крайно дясна” и дори „фашистка” от политическите си опоненти с цел дискредитиране и ограничаване на влиянието и.
Насочвам вниманието към тази партия, защото въпреки игнорирането и от гръцкия политически елит има решаваща роля за съставянето на това временно правителство и е носител на ефективни идеи за излизане от кризата и за бъдещето на съюза. На г. Каратзафери е заслугата за оттеглянето на г. Г. Папандреу от поста си на Премиер и съставянето на тройната коалиция. Той послужи като катализатор за сближаване на позициите на останалите партньори и оформяне на гръцка позиция.
Първоначалният замисъл бе за правителство на „националното спасение” или „национално отговорно правителство”, с ограничен мандат. То трябваше да проведе преговорите с „тройката” (ЕК, ЕЦБ и МВФ) по отпускането на мегазаема и да насрочи парламентарни избори. Предложение за такова правителство и то с конкретния премиер, бе направено и на г. Караманлис през Февруари 2009г. и то от същия г. Каратзафери, но така и не бе чуто.
На входа на президентството той огласи условията при които ще участва в бъдещото правителство, а именно:
Никакво намаляване на пенсиите и минималната работна заплата.
Неотстъпване на национален суверенитет.
Преустановяване даване на гръцко гражданство на незаконно влезлите в страната чужденци.
Накратко, неговата идея се състои в това, да престане Гърция да взима заеми, защото това не и помага, а напротив. Помощта на ЕС да се изрази в поемането и на ангажимента да защити границите си с Турция (която проявява все по-голяма агресивност и поведението и заслужава специално внимание), за да се намалят военните разходи. Гърция да се освободи от незаконно влезлите емигранти и да предприеме изпълнението на конкретна инвестиционна програма. Друго предложение е осъществяване на един вид „План Маршал”, преструктуриране на дълга и преустановяване плащанията по външния дълг за три или пет години и след това внасяне на вноски по 10млрд. всяка година т.н и т.н. За първи път се заговори, че Гърция води преговори за бъдещето си, вместо за приемане на поставените условия.
Разривът настъпи от разногласията по въпроса, с кого да се водят преговорите. Позицията на Каратзаферис бе, въпросите да се поставят пред ЕС и да се приеме процедура по решаването, съгласно програмните документи и принципите на съюза. Преди да излезе като позиция обаче, трябваше да се даде експертна оценка от конституционния съвет, дали условията не противоречат на конституцията и оценка на Гръцката банка, дали изпълнението на поставените условия ще гарантират постигането на целите, без да се налага предприемането на нови мерки. Мнението на г-н Венизелос- министър на финансите бе, че няма време, защото имат срокове, поставени от „тройката” с които трябва да се съобразяват. И тъй като нямаше отговор нито от конституционния съвет нито от евросъюза, законни ли са тези условия и гарантират ли те преодоляване на кризата, партията ЛАОС прецени, че не е редно да се поема такава отговорност от това правителство, защото перспективите са мъгляви и неблагоприятни за десетилетия напред за гръцкия народ.
Напускането на коалицията на 10 Февруари на лидера на партия ЛАОС, Г. Каратзаферис, в същност е знак за провала на това правителство. Докато се водеха преговорите с тройната коалиция, „тройката” сякаш бе изпаднала в цайтнот. Те бяха блокирали до такава степен, че се взираха само в излишни подробности сядаш от тях зависеше бъдещето на света. За тях например, бе решаващ въпроса как ще бъдат написани декларациите на политическите лидери (едва ли не по образец), с които се обвързват да спазват и в бъдеще постигнатото споразумение, и до кого да бъдат адресирани. Никак не бих се учудил, ако са имали изискване и към цвета на химикала с който да бъдат подписани.
За съжаление, стана ясно, че тези господа-чиновници са дошли само за да поставят условия и то конкретни, и да получат подписи под едно предварително постигнато „споразумение”, а не да преговарят за каквото и да е било. От неудобното положение ги извадиха двамата лидери на ПАСОК и НД, които заявиха своята готовност на всяка цена, ако е необходимо и да жертват своя авторитет и чест, само и само „да спасят гръцкия народ” от фалита. Прецизните експерти от „тройката” дори не забелязаха, а и не само те, излизането на едната от партиите на тройната коалиция. Явно това вече няма значение, важното е какво се подписва.
А там (поне в първоначалния вариант) има и едно такова условие в смисъл, че Гърция се отказва от поставянето на условия по стари вземания (от Германия). По подразбиране става въпрос за изплащането от Германия на компенсациите от Втората световна война и на окупационния заем, взет от Италия и Германия (Италия изплати своята част от заема). Това е един голям въпрос, който ще представя друг път, но това, което трябва да се каже с две думи, за да се знае, е че общата сума (на компенсациите и окупационния заем) надвишава поне два пъти сегашния външен дълг на Гърция от 350млрд. евро. Второ, въпросът не е юридически, а политически. Винаги е липсвала политическата воля от страна на Германия и Големия брат за решаването им. Именно поради тази обвързаност и Гърция не е повдигала този въпрос на висок глас и в името на добрите взаимоотношения (но го е повдигала). И, ако някой се изкушава да постави въпроса за давност, ще цитирам едно съобщение на Британското министерство на отбраната от началото Ноември 2011г. в пресата:
„Великобритания започна изтеглянето на военния си контингент от ФРГ, 15г. предсрочно и ще завърши през 2020г. Планира се 1800 човека да напуснат страната до Януари 2012г. и още 8200 до 2015г. По настоящем във ФРГ се намират 20хил. военнослужещи и 43хил. цивилен персонал и семейства на военнослужещи”.
Въпросът за компенсациите от Втората световна война и окупационния заем не е поставен сега от Гърция, но обяснява „специалното” отношение на Германия към Гърция. Той обяснява и сравненията в гръцката преса на г-жа Меркел като фюрер на четвъртия райх. Събуждането на спомените за „геройствата” на нацистка Германия съвсем не са плод на емоции. Гърция е единствената държава, плащала обезщетения за нанесени щети на Германия, Италия, България и Албания по време на окупацията. Дала е над 530 хил. жертви и банков заем на хитлеристка Германия, който е признат дори от Хитлер, който е започнал изплащането му. Но „другата Германия”, дори не иска да чуе за това. Тази нова Германия никога не е осъдила дори един нацистки военнопрестъпник. Нещо повече! През 1957г. в Гърция влиза като турист Ханс Мертен, военнопрестъпник известен през окупацията, като палача на Солун и солунските евреи. Той е разпознат и задържан. Изпратен е в затвора и се подготвя процес срещу него. Но когато през 1958г г.Караманлис отива в Бон, за да сключи няколко икономически спогодби и да поиска заем от 200млн. марки климатът е неблагоприятен. Оказа се, че в Бундестага се обсъждат мерки за санкции срещу Гърция, която задържа „нищо неподозиращи немски туристи”!Следва освобождаването на Мертен и въпросите за сделките и заема са решени. През Юни 1959г. като участник в рали „Акрополис” влиза в Гърция друг военнопрестъпник, Гюнтер Колвес, организирал наказателни операции и участвал в разтрела на граждани в град Ханя на о. Крит. Той е разпознат при качването си на кораба „Агамемнон”, който е трябвало да отплава за Бриндизи и Венеция. Уведомява се и немското посолство. Разпитът се води в капитанската каюта по време на плаването. Той получава инструкции от посолството си да мълчи и да не отговаря на никакви въпроси, след което е освободен. През 1959г г. Караманлис подписва спогодба с Германия, че Гърция няма да преследва немски военнопрестъпници!
Ето защо, поставянето на този въпрос (за компенсациите от Втората световна война и окупационния заем) от гръцката страна ще е знак, че наистина управлява национално отговорно правителство, което не се страхува да защити националния интерес.
Разбира се, че не бива да се омаловажава и ролята на гръцките политици, допринесли за настоящото положение. Те сега триумфират за това, че са „облекчили положението на народа”, като са „свалили” 103млрд. от външния дълг, в същия момент, когато го „натоварват” с още 130млрд. (и то по английското право)! От тях по-голямата част ще отиде при кредиторите и банките. По-малко от 18% процента ще влязат в икономиката и то не директно, като 8млрд. от тях са за обезпечаване на военните договори и дългове по държавните поръчки. Спечелиха приза за Гърция „първата колонизирана държава в ЕС” (следват и други). Затова и едва сега обявиха и стартирането на програма през Юли, за проучване и добив на нефт и газ (общо 22 сондажа) в Ионийско и Егейско море и южно от о. Крит. Това е дългоочакваната ипотека, завоювана с престъпно бездействие, но за няколко сребърника от четвъртия райх! Условията, които подписват сега, ще бъдат задължителни за следващите правителства.
Едва ли е ясно на някой от тях, какво точно са подписали. Обемът от документи може да се сравни с телефонен указател, а времето от няколко часа едва ли е било достатъчно да се запознаят в детайли. Ясно е, че ще бъдат орязани пенсии и заплати и това ще стане от Юни със задна дата. Защо със задна? Ами защото се предполага, че в края на Април или началото на Май 2012г. ще има парламентарни избори така, че друг ще поеме недоволството на обществото. А то нараства с всеки изминат ден.
Вече има няколко области, в които бойкотират „народните избраници”- не им сервират в заведенията, отказват им да заредят на бензиностанциите и не разговарят с тях. Има сериозни основания да се смята, че националния празник (25 Март), може да се използва от определени кръгове за създаване на ексцесии и хаос, но така или иначе ще бъде едно изпитание за политиците. В разцвет е и „терористичния” туризъм. Напоследък се забелязва, че съмнителни групи от хора се възползват от протестите на обществото и извършват погроми, но съвсем не безразборно… Това е и причината протестите да намалеят драстично за да се избегнат щетите и жертвите.
И когато изглеждаше, че чашата на недоволството може да прелее всеки момент, започна едно роене на политическите партии... Към досегашните пет парламентарно представени се прибавиха поне още толкова (от разцепленията на партиите), и още 2-3 извънпарламентарни. Става въпрос само за партии, които според социологическите агенции преминават границата за влизане в парламента. Така, че спокойно, за сега парата е изпусната. Интересното предстои след изборите.
Оптимистичното в тази история е, че Гърция има шанса да промени нещата в своя полза, сиреч да осъществи план, който ще и позволи наистина да излезе от кризата. Да, ще бъде трудно и болезнено, но ще има шанс да стъпи на краката си. Нейното стабилизиране е свързано и с промяната на политиката, която трябва да предприеме и ЕС за да се измъкне от сегашното си състояние на васал на Меркелова Германия, която за сега е във възход, но сгромолясването и ще бъде страшно.

А. Асимис

София 16.03.2012г.

* * *

ДЪЛЖИМИЯТ ОКУПАЦИОНЕН ЗАЕМ НА ГЕРМАНИЯ КЪМ ГЪРЦИЯ И КОМПЕНСАЦИИТЕ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Както е известно, днес Гърция изживява една икономическа криза, поради това, че е прекомерно задлъжняла. Исторически факт е, че от освобождението си през 1828г. взима заеми. Веднъж в историята си не е взела, а е дала заем и то на кого? На Германия! Кога? Когато са измирали по четиристотин души на ден за да захранят Германската военна машина.
Става въпрос за паричен заем, който е бил взет от Германия от Гръцката банка по времето на Втората световна война. Логичен е въпросът, как е възможно една такава страна като Гърция, която и преди войната е имала изключително слаба икономика, да отпусне паричен заем на една свръх сила, каквато е била тогава Германия?
Берлин, за да постигне военните си и стратегически цели в региона около Гърция, Либия-Близкия Изток-Балкани, нарежда на Гърция, да финансира и поддържа войските, дислоцирани в областта, и действащи на голям периметър. Те са били многократно повече от окупационните сили в Гърция. Освен това, Гърция е снабдявала с храни и фронта в Либия.
Целта на тези войски е била петрола в Либия и Близкия Изток и укрепване отбраната на Балканите. От там са осигурявали за военната си индустрия до 20% антимон, 50% от петрола, 60% от боксита и 100% от никел. В същото време единствената врата за съюзниците към Балканите е била Гърция.

Поради това, условията за финансиране от Гърция са били сурови и безмилостни и са предизвикали силни реакции дори в окупационното гръцко правителство, което заплашило да подаде оставка. Паралелно, Мусолини и немският представител в Гърция Гюнтер Алтенбург, притискали Берлин, за намаляване на окупационните разходи на Гърция. Проблемът с прекомерните разходи идва от "всичко годно да се конфискува”, чиято естествена последица е било глад.
Алтенбург от първия ден предупреждава Берлин за предстоящия недостиг на храни. Междувременно и представителят на Ватикана, нунций А. Ронкали, по-късно папа Йоан ΧΧΙΙΙ, след собствено изследване, установява многократно увеличаване на смъртните случаи в Атина-Пирея поради глада през зимата на 1941-42г (около 300хил са жертвите от този период). Гьобелс отбелязва в дневника си, ".... глада (в Гърция) се превърна в ендемична болест. По улиците на Атина, хората умират с хиляди от изтощение”. Проблемът с глада става по-остър и от позицията на Лондон, който бе обявил Гърция в „хранителна карантина” за да принуди гръцкото население към съпротива.
Гладът, неподчинението и антигерманските чувства нарастват толкова заплашително, че германците не могат да ги игнорират. Недохранването ги притеснявало, защото гладът подтиквал населението към бунт и съпротива.
Така, окупационните сили довеждат нещата до абсурдната и отчайваща ситуация, съвместяваща две противоречащи си ситуации. От една, политика на финансиране от Гърция военната ос в региона, и от друга глад, който довежда до бунт и съпротива.
За справянето с проблема, окупационните сили изпращат икономически технократи в Атина през Октомври 1941, но без никакъв резултат. Разглеждането на проблема ще бъде продължено и на италианско-германската финансова конференция от експерти, състояла се в Рим от януари до Март 1942 г.. Настояването на германците обаче, за пълно финансиране от Гърция, довеждат работата на конференцията до задънена улица. Нещо повече! Те налагат на Гръцкото правителство да изплаща и всички нанесени щети (от саботажи и бойни действия) на Германската армия и техните сателити Италия, Албания и България!
Тогава италианският банкер и финансов агент на Италия в Гърция, де Агостини, ще предложи идеята за кредита. А именно, всички разходи над окупационните ангажименти и обезщетения, които се събират от Гърция, да се вписват като заем за Германия и Италия.

Съответната конвенция за заем е подписана на 14.03.1942 от делегатите на Германия и Италия в Гърция, съответно Алтенбург и Гитзи. Гърция не е поканена и няма представител. Тя е уведомена след девет дни от Алтенбург с вербалната нота 160/23.3.1942 и Гитзи с бележка No4/6406/461/23.3.1942.

Съгласно нея:
• Гръцкото правителство е длъжно да плащат месечна такса за окупационни разходи в размер на 1.5 милиарда драхми (член 2).
• Теглените от банката на Гърция над тази сума ще бъдат за сметка на правителствата на Германия и Италия, във вид на безлихвен заем към тях, в гръцки драхми (член 3).
• Погасяване на кредита ще бъде осъществено по-късно (чл. 4).
• Споразумението има обратна сила от 01.01.1942 (чл. 5).
Кредитното споразумение, резултат на тази конвенция между Германия и Италия, е задължително и наложено на Гърция за изпълнение. Кредитните ангажименти ще са под формата на месечни плащания, размера и продължителността на които не е уточнена. Също така не е посочено, кога ще започне погасяването, но определя, че е без лихви и в драхми.
В поверителен документ 409/02.04.1942 гръцкия министър на финансите възлага на Банката на Гърция да се съобрази с вербалната нота на Алтенбург и да започне авансово изплащане на вноските.
Първоначалният договор е последван от три промени по общата воля на страните (02.12.1942).
Първото е, че те преобразуват първоначалния принудителен договор в конвенциален, включват и Гърция.
Второ се посочва, че заеманите суми са актуализирани в твърда валута и трето, изплащането (връщането) ще започне през Април 1943 г. (член 2, параграфи 2 и 3). Това съвсем не значи, че сумите са теглени до този период. Вземанията са продължили до есента на 1944г.!
Всъщност осъществени са две погасителни вноски на заема и след това погасяването спира така, че се превръща в лихвен по подразбиране.
Следователно този заем е бил превърнат в твърда валута и лихвен.
Размерът на кредита, според Гръцката Банка (без лихви) е 227 940 201 милиона долара през 1944 или 476 милиона следвоенни марки според Алтенбург. Или 270млн лири, които днес се равняват на 160млн евро, без лихвите.
И така окупационният заем е конвенциален заем, а не принудителен, в твърда валута и от април 1943-лихвен. Той е договорно задължение на Германия и Италия към Гърция, а не обезщетение. Така, че не е част от Лондонското споразумение от 1953 г., с което се спира изплащането на репарации и обезщетения.

ПРЕТЕНЦИИТЕ НА ГЪРЦИЯ

Претенциите си Гърция излага на Конференцията за репарациите през 1945 г. На Парижката конференция през 1946 г. На срещата на министрите на външните работи на четирите Велики Сили през Ноември 1947 г., където е разграничила кредитния дълг от репарациите и е поискала връщането му.

Гърция никога не е преставала да изисква връщането на окупационния заем.
• През 1964 г. Ангелопулос, като представител на гръцкото правителство.
• През 1965 г. от А. Папандреу.
• Гръцко-германските преговори в Атина през 1966 година.
Там Германия излага твърдението, че заемът е бил отказан писмено г-н К. Караманлис. След това се оказа, че отказът е устен, а не писмен. Г-н Караманлис отрича да е имало какъвто и да е отказ. Накрая с вербалната нота на 31.03.1967, Германия признава, че не е имало отказ от страна на г-н Караманлис.
• През 1974 г., повдигнат от професор Золотас.
• На 18.04.1991 поставен неофициално и устно, от министъра на външните работи А. Самарас на немския си колега.
• На 14.11.1995 поставен от Гърция с вербална нота.

Германия упорито отхвърля доводите.
• Твърдейки, че заемът е част от Лондонското споразумение от 1953г.
• От заема се е отказал Караманлис, това се повтаря след 1990 г., въпреки вербална нота от март 1967 година.
• След 50 години не могат да бъдат предявявани такива претенции (Гърция ги предявява от 1945 г.).
Може да се каже, че тези аргументи показват липсата на аргументи. След обединението на Германия през 1990 г. отпада и формалния аргумент за разделението на Германия. Следователно е непосредствено изискуем и политически и юридически.
Днешна Германия не трябва да забравя, че е взела заем от гръцката държава в нарушение на член 49 от Хагската конвенция от 1909 г., която е в сила и днес. Взела е от една държава, която според самата нацистка Германия е охарактеризирана като разрушена и, че нацистите никога не само не са оспорвали кредита, но са започнали и изплащането му. По нареждане на Хитлер, германските власти започват изплащането на дълга и внасят общо четири вноски. Последната е изплатена през Октомври 1944г., 11дни преди да напуснат страната. И канцлера Ерхард през 1964 г., бе обещал да се върне дълга след обединението на Германия.

ЗА КОМПЕНСАЦИИТЕ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Германия не трябва да забравя, че германците са отговорни за финансовата холокоста на Гърция за периода 1940-44г. Показателен е факта, че инфлацията в Гърция достига 15,3 милиона пъти и от 1942г. на Гърция е наложено да плаща обезщетения за всички нанесени щети на окупационните войски.
Тази холокоста е призната от италианските фашисти: "Гърция е изстискана като лимон", казва Гитзи. Върхът е Мусолини, казвайки, че "... Германците откраднаха от гърците дори и връзките за обувките си” ... . Но и германския финансов министър Функ, през юни 1943 пише, че "Гърция е изпитала трудностите на войната, както може би никоя друга страна в Европа”. А те се изразяват в:
558.000 жертви
830.000 инвалиди
1.200.000 без дом
1770 опожарени села
89 погрома (масови разстрели)

Унищожени са:
75% от пътната мрежа
73% от търговския флот
60% от земеделието
75% от транспорта
Всички мостове

За да се възстанови, на Гърция ще са необходими 33 пъти националния доход от 1946 година. Тези средства следвоенна Гърция ще потърси във външни заеми.
На Конгрес в Париж през 1945г., Великите сили правят една листа на ощетените от Германия държави и разделят дълга на 100 части. САЩ, Англия и Франция взимат 72%, а на Гърция определят 2,7%, и то в натура. Тя се изразява в старо е негодно промишлено оборудване и 38 стари кораби, които са седели четири години на хамбургското пристанище, преди да ги вземе Гърция, и са били годни само за скраб. Тя излага позицията си, както на този Конгрес, така и на Парижката конференция, че определените и средства не покриват окупационните разходи и платени обезщетения, както и нанесените на стопанството и щети.
Изчисляването на обезщетенията и компенсациите е сложен процес, за който са нужни специалисти. Такива оценки са правени и дължимите обезщетения на Германия към Гърция са за около 108 млрд евро, без лихвите за 68 години!

След края на Втората Световна Война, САЩ приобщават Германия в сферата си на влияние и решават да я подкрепят на всяка цена във възстановяването и.
Привежда се в действие прочутия план „Маршал”. Той се състои в това да подпомогне всички западни страни, но най-вече възстановяването на Германия. Гърция също получава огромна помощ, предимно в храни, но се задължава от САЩ да замрази претенциите си към Германия.
Този „апел” е отправен към всички западни страни. След няколко години започва студената война и разделянето на Германия на Източна и Западна. Този факт на практика слага и край на въпроса за репарациите и обезщетенията, защото САЩ и НАТО ще използват ГФР, като плацдарм и основна преграда срещу комунистическа Европа.
Но страните победителки инкасират суми още от Първата Световна Война. За да не загубят правата си, предлагат да отложат плащанията за след обединяването на Германия и подписват мирен договор с нея през 1953г.
И все пак Западна Германия изплаща обезщетения избирателно, когато и на когото тя прецени в зависимост от интересите си, и то във вид на инвестиции. Това са страни предимно от Източна Европа, като Югославия и Полша съответно през 1956 и 1971 г. Тогавашната ГФР например върна на Югославия 240 млн марки под формата на безлихвен заем за 99 години В това число попада и Турция, която се включва във войната, два месеца преди края, когато нещата са предрешени, както и Швейцария, която спазва неутралитет и изобщо не участва във нито една война, но получава обезщетения.
Макар и формален повод за неизплащането на дълговете си да е разделението на Германия, той все пак отпада, след нейното обединение през1990г. Но и тогава се прави опит да се заобиколи юридически този въпрос, като пакта се подписва 4+2- Съветския Съюз, САЩ, Англия, Франция и двете Германии. На това реагират незабавно СССР и Полша и Германия е принудена да признае мирния договор. Скандалът бързо е потулен. Тя плаща някакви милиарди за изтеглянето на съветските войски от Берлин, за дислокацията им в родината им и т.н. и т.н., но остават големи съмнения, че е станала някаква сделка с Горбачов. Последната страна на която са изплащани обезщетения е Чехия, през 1997г.
За Гърция изобщо не се споменава, сякаш не съществува такъв проблем. Скоро в гръцкия парламент се цитира каталог с над 8хил. древногръцки произведения, византийски икони и реликви изнесени от нацистите по време на окупацията и украсяващи днес германските музеи и частни колекции.
Този въпрос, за дължимото на Германия към Гърция, остава нерешен до днес, не само по вина на Германия, но и поради големия натиск оказван на гръцките правителства. Те никога не са поставяли твърдо въпроса на масата на преговорите, защото винаги са били политически зависими и корумпирани.
Поставянето на въпросите за дължимия окупационен заем от Германия и компенсациите от Втората Световна Война ще е индикатор, че в Гърция управлява национално отговорно правителство, защитаващо националните си интереси.

---------------------