България свършва парите. Нужна е алтернативна инвестиционна стратегия!

* * *

В. „Янтра днес“

Проф. Кръстьо Петков, лидер на ОБТ, управител на сдружение “Глас

Публикувано на 23.03.2012

- Проф. Петков, като макроикономист тревожи ли ви икономическата ситуация в страната към настоящия момент? Можем ли да твърдим, че през 2012 г. ще започнем да излизаме от кризата.

- Въпреки някои оптимистични прогнози, мога да заявя, че 2012 г. няма да е година на излизане от кризата. Няма да сме свидетели на минимален растеж, който може да прерасне в оживление. Обратно, както в повечето европейски страни, така и в България, идва времето на втора голяма рецесия, която ще продължи години наред. Към нея следва да добавим редица външни неблагоприятни влияния като дълговата криза в страни като Гърция, Португалия, Испания и Ирландия. Също и - опасно подскачащите цени на петрола, галопиращата инфлация, пресъхване на инвестиционните източници. Аз и една група икономисти, които анализираме ситуацията и работим в движение “Глас”, сме притеснени от факта, че България свършва парите. Говоря за стратегическите резерви. Държавата трябва да направи неотложните плащания, но вече влиза в ликвидна криза. Това означава, че няма пари да се посрещнат спешните задължения. В момента трескаво се търсят 4 млрд. лв...

- Президентът Росен Плевнелиев лансира идея за търсене на външно кредитиране. Това ли е вариантът за набавяне на тези средства?

- Ние от ГЛАС му изпратихме отворено писмо и му дадохме пет препоръки. Той е прав, че трябва да се търсят алтернативни източници на ресурси; в момента няма такива освен външен заем, за да се посрещнат плащанията по дълга, което трябва да направим след 11 месеца. Може да бъде облигационен заем, но може и да е кредит при сравнително добри условия от МВФ. Това са спешните мерки. Що се отнася до по-дългосрочни инструменти, трябва да се свърши нещо, което ГЕРБ не желае да стори вече трета година. Имам предвид един що-годе стимулиращ пакет от мерки, насочен към реалната икономика, към дребния и среден бизнес, а не към големите корпорации. Ако това се случи, 2013-2014 г. могат да бъдат по-леки и така в средносрочен период от две до четири години да започне трайно излизане от кризата.

- Виждате ли в лицето на министър Дянков, както и в цялото правителство, нагласи за подобни действия година преди края на мандата?

- В случая аз визирам премиера, който без да е макроикономист от класа, може би инстинктивно, или вслушвайки се в други мнения, няколко пъти заяви, че е време да се стимулира бизнесът. Само че как го прави той? Тръгна да търси финансова и инвестиционна подкрепа във всички точки от земното кълбо, където може да намери някаква симпатия. Първо поиска солиден заем от Ангела Меркел, тя отказа. Пари са искани в арабския регион - примерът е Катар. Безразличието, което получихме, се дължи на факта, че инвестиционният и кредитен рейтинг на страната вече не е същият, като преди няколко години. Ние сме стигнали до унизително равнище да паднем от 8 млрд. лв. на 900 млн. годишни инвестиции. Чуждестранните инвеститори знаят това и разбират, че в момента не е перспективно да се инвестира в България.

- Какъв е полезният ход, с който могат да бъдат привлечени наново?

- Ходът е един. Парламентът трябва да обсъди алтернативна инвестиционна стратегия. Да я представим официално като държава, а не на базата на лични контакти и с потупвания по рамото. Да я насочим към онези региони и държави, които могат да бъдат наши стратегически партньори; не заемодатели, а партньори.

- Кои са тези региони според вас?

- Страните от Югоизточна Азия. На първо място Китай, после Бразилия, близкоизточните страни и Русия. Те като партньори също ще искат нещо насреща. С какво е интересна България – с това, че може да предложи природни богатства, инфраструктура, логистика и подкрепа за навлизане на алтернативни капитали в Югоизточна Европа. Ние сме припознати като един от стратегическите райони за инвестиции от Китай. На четвърто място сме в техните приоритети, но подобни страни искат да се договори държава с държава, правителство с правителство. С цялостната подкрепа на бизнеса и политическите формации, които обаче не трябва да дърпат чергата към себе си. В момента това липсва. Ние сме разделени, противопоставени.

- Последните министерски рокади плод на лобизъм ли са, или на стратегическа визия?

- Когато преди три години ГЕРБ дойде на власт, премиерът Борисов заяви, че ще управлява еднолично. Това е обяснението – турбокадруването се дължи на едноличното управление. Всички, които търсят някакви конспиративни обяснения – защо си отива този или онзи, защо се правят промени, трябва да отбележат на първо място супер егото на премиера. България се управлява в момента еднолично и авторитарно. Той /Б.Б/ поне честно заяви, че е получил всички права за 4 години и ще си понесе отговорността за това управление. Какво ще стане след година и три месеца – ще разберем.

- Вие сте и синдикалист, как коментирате това, което се случва в Горубсо. Възможно ли е кризата в това огромно предприятие да се възпроизведе и на други места? Индикация ли е за състоянието на икономиката?

- Горубсо, БТК, Кремиковци, Булгартабак и още десетки предприятия са част от една и съща верига, от един и същ модел на приватизация. Тя в основата си е или криминална, или корупционна, родена в резултат на търговия с политическо влияние. Приватизация, която следва модела на Татчър за скоростно и тотално раздържавяване. До този момент не виждаме нито една успешна приватизация, изпълнена докрай по този модел. Защо има криза в Горубсо? Защото приватизаторите не се държат като истински собственици. Те искат в максимално кратък срок от време да свършат две неща – да изпомпат предприятието и да го препродадат на максимално висока печалба. Горубсо в миналото е давало работа на 11 хил. души. Холдингът обаче през 90-те беше продаден буквално на една пощенска кутия. По-голямата част от машините и съоръженията бяха продадени на скрап. Сега сме свидетели как няколко хиляди души, които са останали да работят там, ще останат без работа. Умре ли Горубсо в този регион, умира всичко.

- Адекватно ли реагира опозицията на всичко това?

- Ние нямаме опозиция. Нито в класическия, нито в неокласическия смисъл на думата. Ако това се случваше в друга европейска страна, първи щяха да скочат социалисти, социалдемократи, лейбъристи. Досега реакция от БСП да сте видели?

- Защо мълчат социалистите според вас?

- Защото всички са гузни. Когато започна приватизацията на Горубсо по времето на Иван Костов, двата синдиката предупредиха, че приватизацията на предприятието крие капани, но не можаха да го защитят. Защо тройната коалиция, когато дойде на власт, не направи корекция на криминалните приватизационни договори и концесиите? Борисов сега също не реагира държавнически, той администрира цени и договори, както направи с яйцата, горивата и пр.

- БСП обаче се представя като единствена опозиция, лидерското противоборство вътре в партията не ползва ли управляващите?

- Това, което се случва в БСП, ползва Борисов. Той умело насъсква двата лагера един срещу друг, хвърляйки съчки в огъня, изваждайки от архимите нови и нови казуси, по които трябва да се произнасят за миналото си спорещите страни. БСП като партия може и трябва да е опозиция на сегашното управление, но като ръководство не може и няма основание да бъде опозиция на ГЕРБ. До преди три години повечето от нещата, които правеше правителството на Сергей Станишев, не се различаваха от това, което в момента прави г-н Борисов. Станишев въведе плоския данък- Борисов продължи тази политика. Правителството на Станишев проведе няколко мътни приватизационни сделки. Да ви напомня за приватизацията на БМФ, къде са българските кораби сега? Днес от „Позитано” критикуват ГЕРБ за приватизацията на „Бугартабак” .Самият Станишев няколко ни, след като встъпи в длъжност, обясни, че не може да вдигне доходите, защото влязъл в съюз с две десни партии; сети се за активната политика по доходите, едва към края на мандата си. На БСП и трябва промяна.

- Каква?

- Не е въпросът да си отиде Станишев и да дойде Първанов. Този, който идва, трябва да предложи алтернативна програма за управление. Алтернативата трябва да се изготви, оповести и дискутира до и по време на конгреса, а не да ги оставят двамата да се занимават с това кой е по-прав и кой по-малко грешки е допуснал през миналия си мандат. Това са уставни, апаратни, конгресни битки, които нямат никакво значение за бъдещето на страната. Неслучайно в момента има отлив на ляв електорат към движението на Кунева. Хората се интересуват кой им предлага по-добър управленски модел с ясни срокове. Моят апел към БСП е да дадат перспектива за една широка лявоцентристка формация. Тя може да спечели абсолютно мнозинство, но с ясни ангажименти и широка електорална подкрепа. Имаме такива примери в Полша, Естония, Словакия; ще видим леви правителства и на други места.

- Възможно ли е появата на един нов проект, говорим за набиращия скорост партиен проект на Меглена Кунева да изземе мястото на БСП в политическото пространство?

- Ако Първанов изгуби, без да предложи алтернатива – да. Кунева ще набере още по-голяма скорост. Интелигенцията, жените, младите хора не се интересуват от атаките срещу нея, а обръщат внимание на факта, че е била в Европа, че е по-различна и по-образована от останалите. Спечели ли Първанов с алтернативна платформа, той ще застраши ГЕРБ на следващите избори, защото ще стъпи на широка платформа, с отваряне на ветрилото, разчитайки не само на тяснопартийния електорат. На конгреса на 19 май ще видим дали българската левица ще започне своето второ възраждане.

Интервю на Марина ПЕТРОВА