ОСРЕБРЯВАНЕТО НА СРЕБЪРНИЯ ФОНД /Проф. Кръстьо Петков/

Кой кой е в битката за българските стратегически резерви?

Кратка рекапитулация

Сребърният фонд е последната непревзета финансова крепост от Разрушителя* Симеон Дянков. В тригодишния десант на територията на бившата му родина той завоюва и похарчи:

- стратегическия резерв на НЗОК /1,7 милиарда лева/;
- половината от фискалния резерв /при встъпването му на поста министър на финансите наследи над 8 милиарда лева; днес – на книга- „резервът” е под 4 милиарда лева/;
- направи опит да национализира част от авоарите на частните пенсионни фондове.

Отделно, в качеството си на пазител на държавната хазна, въпросният министър:
- успешно блокира през 2009-2010 г. плащания към бизнеса и общините за над 2 милиарда лева;
- едностранно отмени предвидената в закона /чл. 100 от КСО/ индексация на пенсиите в зависимост от инфлацията;
- попътно премахна и т.нар. швейцарско правило, което му открива възможност сам да решава кога и с колко да увеличава пенсиите;
- спря текущи плащания по дължими трансфери на общини, проекти, НПО и други бенефициенти /само към НОИ днес МФ дължи над 2 милиарда лева неплатени осигурителни вноски и други нереализирани трансфери от държавния бюджет/.

Направих тази груба рекапитулация, за да е ясен размерът на финансовите щети, които Симеон Дянков нанесе на българската хазна за рекордно кратко време. По мои разчети през периода 2009-2012 г. ковчежникът е успял да профука без краен икономически ефект над 8 милиарда лева държавна пара и да блокира /временно или постоянно/ плащания за над 6 милиарда лева. Благодарение на това днес отчита забележителни фискални резултати от своите агресивни акции: България е в челната петорка на ЕС по нисък бюджетен дефицит / под 2%/ и дял на външния дълг спрямо БВП /под 16%/ .

Нисък дефицит- празна хазна

Сметките ясно показват, че финансирането на бюджетния дефицит в България през периода 2009-2012 г. е станало за сметка на стратегическите държавни резерви, а не чрез интелигентни и успешни операции.
Какви по-точно? От рода на - разширена данъчна основа и ефективна данъчна администрация, гарантиращи растящи приходи; рационални икономии; привлечени преки чуждестранни инвестиции; изгодни външни заеми и др. Правото на едноличен разпоредител с бюджета беше дадено на Мисионера-Разрушител най-напред от Единоначалника Борисов и впоследствие-през 2010 г. от парламента. Тази върховна институция, без да се замисля за последиците, промени статута на фискалния резерв . Вече не е необходимо наличните пари в него във всеки даден момент да са над санитарната граница; сметката се закръгля в края на текущата година, когато приключва предишния и започва нов бюджетен цикъл. Отделно парламентът благосклонно реши да свали изискуемия минимум на фискалния резерв от 6,3 на 4,5 милиарда лева.

Факт е, че г-н Дянков е сред европейските отличници в състезанието по фискална консолидация! Но това е станало чрез харчене, обезкървило стратегическите резерви, а не чрез умножаване на националния финансов капитал.

Днес „топ-икономистът” е стигнал почти до „Кота нула” и се готви, ни повече, ни по малко, да осребри Сребърния фонд. Как? Като деблокира част от средствата във Фонда / на първо време 30%, а по-нататък, до 70%/, пренасочи освободените пари към капиталовите пазари, където се продават и купуват държавни ценни книжа и други спекулативни финансови инструменти.

Официалният аргумент на финансовия министър е, че по този начин щял да повиши доходността на Сребърния фонд, което в крайна сметка обогатявало пенсионерите! Истинската причина е, че му предстоят неотложни плащания за обслужване на външния дълг и за съкращаване на дефицита на НОИ, за което няма откъде другаде да вземе пари. Затова предприема две крайно рискови операции- да присвои 500 милиона лева от Сребърния фонд и да получи още 1,7 милиарда лева от емисии на еврооблигации. Закръгляйки сумата на 2,2 милиарда лева, г-н Дянков се надява да добута каруцата на публичните финанси до средата на 2012 г. Когато ще са следващите избори...А той вече заяви, че иска- за партията ГЕРБ и за себе си - втори мандат!

Войната „Искров-Дянков”

Рисковата операция за завземане и разрушаване на Сребърния фонд можеше да се се увенчае с успех за броени седмици, ако не беше „изненадващият” демарш на гуверньора на БНБ Иван Искров. Както си кротуваше цели два мандата, на фона на своеволията на правителства и финансови министри, на кредитно-лихвени измами и източване на трезори, г-н Искров мобилизира своя екип и цяла плеяда от политико-икономически лобисти, за да спре неудържимото настъпление на Дянков. В своето „кърваво” писмо, изпратено до правителството още на 21 март 2012 г., Иван Искров изрежда на цели осем страници рисковете и щетите, на които подлага държавата гастролиращият министър.

Между другото, макар и закъснели, повечето от аргументите на авторите на писмото са основателни. На първо място констатацията, че днес капиталовите пазари са твърде несигурни /особено в региона на Балканите и Южна Европа, където кандидатите за инвестиции в дължови инструменти съвсем оредяха/. На второ място предупреждението, че България я чака финансова криза, в случай че Дянков изхарчи макар и част от Сребърния фонд. Приемам и тази прогноза, но се една корекция: ликвидната криза на държавата вече е тук, от няколко месеца. Както и рецесията-втора поред след 2009 г.

Топ-банкерите и техните финансови анализатори не може да не са констатирали движението на икономиката и фиска към второ по-дълбоко дъно, но, вероятно по тактически съображения, не са повдигнали края на завесата още в навечерието на решаващите избори през есента на 2011 г.

Оставям настрана критиките, които се посипаха върху Искров-защо е мълчал при други подобни операции досега, защо не е разкрил нелегитимни сделки, вкл. тази по изкупуването на брейди облигациите, инициирана от неговия партньор Милен Велчев и сие през 2002 г. /сделка, нанесла над 1 милиард долара преки и косвени щети на държавата преди 10 г.; далавера, заради която през януари 2013 г. България трябва да плати първия падеж от 800 милиона лева/.

Не мога обаче да не отбележа скритите мотиви за контраатаката на шефа на БНБ. А те са: щом юрисдикцията върху Сребърния фонд / което значи и правата за управление на парите / преминават от „Искров и сие” към „Дянков и Ко”, губеща ще е банковата корпоративна мрежа. Ще пресъхне един важен за тях и последен за държавата източник на паричен ресурс, който е доста полезен/печеливш инструмент в ръцете на опитни, оформени в един затворен кръг играчи на първичния и вторичния финансов пазар. Иначе казано, войната е заради кокала, макар че той вече е е доста оглозган.

Мълчанието на агнетата

Който и да надделее в битката за Сребърния фонд, той /Фондът/ ще бъде осребрен. Не след 2020 г., както се предвиждаше в стратегията при неговото иницииране**, а десет години по-рано. Защото държавата ни вече е свършила парите: своите, заемните, донорските. Международните турнита на премиера Борисов за намиране на заеми-от Германия до Катар, приключиха с нулев резултат. Остава само ресурсът на криминалната/черната икономика. Но там управляващите не смеят да пипат, защото или са част от нея, или са на твърда комисионна.

Шансовете да се отмени последния парашутен десант на Разрушителя Дянков, според мен са минимални. Ако бъде спрян, България ще трябва да обяви мораториум върху външните плащания, което е последна стъпка към фалит и бейл-аут от гръцки тип.

Изход има, и той е в намиране на алтернативни източници на финансов ресурс, в т.ч. изгоден заем от МВФ /както направи Полша/ ; или - междудържавни споразумения със страни, чиито бюджети регистрират излишъци /напр. Китай/. Но за да се обърне политиката в това направление, някой трябва да озапти г-н Дянков. Единственият, който има властта да го стори, е Единоначалникът Борисов. Ако го направи, макар и с цената на предсрочни избори, може д се надява на втори мандат. Забави ли се, ликвидната криза ще ликвидира и Него.

На този фон е необяснимо мълчанието на агнетата /пардон, на истинките губещи/: старите и нови пенсионери, техните организации, социалните партньори. Всички те, както и всеки български данъкоплатец , би трябвало да се надигнат и да защитят Сребърния фонд. Защото в него се пазят техните пари - директно внесени, или чрез отчисления от приватизационни сделки с национални активи. Ако някой им беше откраднал личните или фамилните спестявания, всеки ограбен българин щеше да вдигне вой до небето. Но понеже спестените левчета са в общия кюп /Фонд, при това Сребърен/, по неписана българска традиция за него всеки нехае.

Не случайно една от „мъдростите”, олицетворяваща ценностите на нашата нация е „Моето си е мое, общото-кучета го яли”. Само че глутницата, обградила Сребърния фонд се състои от кучета на два крака. И е с бездънни кесии...

---------------------------------------
* Прозвището „Разрушител” не е обидно. Заимствам го от концепцията за съзидателното разрушение /”Creative dеstruction/, лансирана от австро-американския финансист и бивш марксист Йозеф Шумпетер. Както писах преди време в студията „Мисионерът Дянков” Шумпетер е идолът на Симеон Дянков /според собственото му признание- вж. www.k.petkov.eu/.
** Пишешщият тези редове е сред инициаторите за трансфер на модела на белгийския Сребърен Фонд в България. Другите инициатори са екс-министър Христина Христова, бившият посланик на Белгия в София Филип Беке и проф. Жак Вилрокс от Свободния университет в Брюксел;