Скритият печеливш от затварянето на безмитните магазини е контрабандата /Проф. Кръстьо Петков пред БГНЕС/

2012-04-09 08:16:37
ПОЛИТИКА , БГНЕС

Има и един скрит печеливш от затварянето на българските безмитни магазини и това е контрабандата. Това каза проф. Кръстьо Петков, председател на Oбединен блок на труда (ОБТ) Български лейбъристи.
Той обясни, че това е така, защото на мястото и около затворените безмитни магазини възникват временни и постоянни пунктове на нови магазини. "Справката, която успях да направя с колеги, които се занимават с дейността на митниците и с надзора върху това, което се случва на границата показва, че от затварянето на магазините до сега контрабандата не е намаляла. А нали това беше основният аргумент за затварянето им, всъщност по линия на цигари и горивата контрабандният оборот е скочил 2 до 3 пъти", каза проф. Петков. Според данните му в момента контрабандата не е 15% от целия трансграничен оборот, както твърди правителството, а е над 40%.
"Това е безпристрастната статистика, а от тук насетне нека да си правят изводите, тези, които на времето са били лобисти, тези, които са ги наследили и специалното сегашното правителство, което има в ръцете си един шанс да вземе решение и да коригира грешката, която е направена, а тя не е случайна", посочва Кръстьо Петков.
Според него толкова години след затварянето на магазините държавата трябва да се върне отново на този въпрос и да преразгледа плюсовете и минусите. "Според мен плюсовете са много повече от минусите. За да стане това обективно, за да стане перспективно, да стане с едни национално отговорни финансови калкулации, трябва да се отговори на три въпроса", заяви професорът. Първият въпрос, който според него трябва да намери отговор от властта днес е: какво спечели и какво загуби държавата от това решение? Неговият отговор на е, че до този момент загубите са много повече от ползите. "Държавата губи годишно между 90 и 100 млн. лв. постъпления за бюджета, а ние сме в условия на криза и непрекъснато се търсят резерви за икономии или за привличане на допълнителен ресурс. Загубени са 1500 работни места, което значи, че 3 000 - 4 000 души, които си изкарваха поминъка от тази дейност вече не могат да разчитат на нея. Отделно като прибавим данъци и обороти и така нататък става ясно, че ние като държава сме приели съвкупно да се откажем от една печеливша, от една полезна дейност в името на нещо", пресмята той.
Вторият въпрос, на който трябва да се даде отговор е: кои са тези, които се възползваха от това решение и каква е позицията на ЕС по него? Кръстьо Петков подчертава, че очевидният печеливш и то стратегически печеливш е Турция и посочва името на дъщерната фирма на Коч Холдинг, която оперира с безмитни магазини по границата и се настанява на мястото, освободено от българските магазини. "Отделно - маса потоци и обороти за близо 200 млн. са се насочили към други държави, тъй като ние вече не предлагаме такава операторска дейност", заяви Петков.
Според него и позицията на ЕС е кристално ясна по този въпрос. "Ние имаме оценка и то безпристрастна на европейския омбудсман, който не само заявява, че това решение е неправилно, то е и ненужно изпреварващо, тъй като позицията на Европейската комисия е това да стане постепенно до 2017г. Ние почти 10 години по- рано го правим в услуга на някого", посочва професорът. Той коментира, че Европа, на която са се позовали предишните управляващи отправя препоръки, а не изисква незабавно решение. "Тоест по още един случай България се отказва от нещо, което може и да й носи приходи и като се запознах по-отблизо със случая разбирам, че всъщност българският казус след становището на европейския омбудсман и писмото до Барозо е станал повод и други страни да се позовават на тази ситуация, като например Гърция, която си е въвела отново системата на безмитните магазини, защото в условията на кризи, това е нещо много изгодно", каза той.
Третият въпрос, който според Кръстьо Петков трябва да намери отговор е: имало ли е лобистка дейност, кой я е осъществил и в чий интерес? "Ако трябва да теглим чертата и да се попитаме защо е трябвало това нещо да се случи, отговорът е, че една лобистка мрежа, която е изпратила писмо до ЕК, писмо, което според мен е донос срещу България, е направила така, че нас са ни притиснали и сме взели решение, без нито ЕС, нито който и да е било друг натоварен с функцията да осъществява надзор да извършва тази дейност е искал", каза председателят на Обединен блок на труда.
Според Кръстьо Петков правителството днес би трябвало да направи един сериозен разговор със специалистите, с Асоциацията на безмитните оператори, да проучи опита на съседни страни, да отчете факта, че една цяла група европейски страни и то не случайни продължават да прилагат тази схема. "И без да се бави много да възстанови практиката като обаче – за да не ни сочат с пръст направи така, знам че е трудно – направи така че сенчестите мрежи, да го кажа направо мутрите нямат достъп до тази търговия", коментира той. /БГНЕС
София / България