ДАВИД СРЕЩУ ГОЛИАТ: КОЙ ЩЕ СПЕЧЕЛИ ЛИДЕРСКАТА БИТКА ПРИ СОЦИАЛИСТИТЕ НА 19 МАЙ, 2012 г.? /Проф. Кръстьо Петков/

Според библейската легенда невръстният Давид победил великана Голиат в открит двубой, проявявайки мъжество, храброст и вяра в Бога. Сражението се превърнало в героичен и съдбоносен епизод от войната между две дълго враждуващи племена: израилтяните и филистимците.

Дотук свършват приликите с предстоящия двубой между Сергей /Давид/ и Георги/ Голиат/.

Различията са много повече. И двамата са от едно политическо семейство; работили са в тандем години наред; след избора за президент Първанов направи всичко, което зависи от него, за да наложи своя млад и тогава неопитен помощник за свой наследник; в качеството си на държавен глава Първанов, въпреки обществените очаквания, изкуствено конструира тройната коалиция, благодарение на което Сергей седна в премиерското кресло; после президентът крепеше с мълчание и отстъпки клатещия се кабинет на БСП-ДПС- НДСВ.

На свой ред наследникът Станишев пазеше публично авторитета на своя ментор. Помогна му и при избора за втори мандат. Не позволи натрупаните през годините разногласия между двамата-по управлението на държавата и по ръководството на партията-да бъдат раздухвани от медиите и в задкулисието на политиката.За да се стигне до онзи момент , в който трябваше да се реши политическата съдба на президента-социалист, след приключването на два тежки мандата.

В такива случаи демократичните организации търсят конструктивен компромис. Дори простата политическа аритметика показва, че е по-добре да имаш двама визионери на партийния връх, които да служат като фундамент на силен екип, отколкото едноличен лидер. Но тези и още много подобни на тях политически правила бяха пренебрегнати. Увиснаха във въздуха и мненията на интелигентни люде като поета Любомир Левчев, който наскоро заяви, че не би желал да наблюдава „лидерска сеч”.

Социалистите не се поколебаха да изберат деструктивния сблъсък като механизъм за решаване на лидерския им проблем. Факт е, че мнозинството от редовите членове на БСП не желаят лидерска битка, а публичен дебат за политики. Средният партиен апарат се страхува за постовете и облагите си, станали несигурни откакто са в опозиция. Партийната върхушка се е прегрупирала около двамата претенденти и разпалва страстите на съперниците. Цялата тази конфигурация води към извода, че на 19 май няма да има преврат; нито ще се случи очакваната от левите гласоподаватели политическа промяна.

Единственият плюс , които може да бъде реализиран, е вероятното избиране на Сергей Станишев на поста председател на ПЕС през есента на тази година. Това безспорно престижно място в европейската политическа йерархия обаче може и да остане незаето от българин, ако другарите социалисти демонстрират на 19 май цялата провинциално-балканска субкултура, която е съпътствала вътрешнопартийните битки у нас повече от един век.

Ако БСП още беше на власт, публиката щеше да е наелектризирана от очертаващия се зрелищен двубой. Сега тя проявява почти пълна незаинтересованост /социолози споделиха, че едва под 10% от българите знаят за предстоящия соцконгрес и следят лидерските спорове/. Медиите, в мнозинството си зависими от правителството и финансово-корпоративната олигархия, с охота отразяват главно дразнещите послания, които си разменят щабовете на Станишев и Първанов. Не минава седмица, без да избухне нов медиен скандал, поразяващ авторитета и на двамата претенденти.

При такава ситуация е трудно да се излезе със сигурна прогноза: кой ще спечели поста председател на БСП. Засега везните са наклонени в полза на титуляра Станишев. Който за кратко време е усвоил секрета за дългото партийно властване: пиши сам устава и владей апарата!

Каквото и да се случи обаче, едва ли е необходимо да се правят някакви сериозни залози. Крайният победител от гигантската схватка между социалистическия Давид и тоже социалистическия Голиат ще е човек, намиращ се отдавна извън редиците на БСП.

Човекът се казва Бойко Борисов!

Защо мисля така?

Първо, защото умело подклажда враждата между двамата свои противници. Веднъж залага на Първанов, казвайки куртоазно, че е „неговият човек”. Друг път насърчава Станишев, демонстрирайки позакъсняла премиерска солидарност.

На неотдавнашния конгрес на КНСБ Борисов уж на шега се обърна към Първанов : ”Като не те щат твоите, ела при нас!” /тази реплика дойде като реакция на грозния факт с отказа на шефовете на „Позитано-20” да поканят на трибуната на първомайския митинг бившия си лидер и екс-президент!/.
Няма по-лоша услуга от това, да посочиш публично като свой приятел човек от редиците на социалистите. По традиция и вроден инстинкт те се обединяват само около водачи, които са преследвани и люто мразят своите политически врагове.

Слухът, че Първанов е човек на ГЕРБ, вече шества сред партийните низини и здраво е заседнал в умовете на делегатите на конгреса. Със сигурност заради тази умело скроена интрига Първанов ще трябва да дава обяснение от конгресната трибуна. В партиите, чиято сплотеност зависи от вярата и идеите, а не от конкурентните предимства на лидери и политики, на аргументите и опроверженията на нарочените за „не наши другари” винаги се гледа със съмнение.

Второ, не е тайна, че инициативата за първия и втория президентски импийчмънт беше предприета с благословията на Борисов. И тук обаче лидерът на ГЕРБ по макиавелистки заложи на двойната игра. И не я загуби...

Когато преди две години се заговори за стартиране на парламентарна процедура за отстраняване на Първанов от президентския пост, Борисов се скри зад „колективното” решение на политическата комисия на своята партия. Но не спря атаката, въпреки нейния антиконституционен характер. Опитът се провали! За да бъде подновен в самия край на президентския мандат.

Този път, с обходен маньовър –чрез челна атака срещу вицепрезидента Марин, с разчет ударите да рикошират върху титуляра Първанов. Конституционният съд преустанови скалъпения трибунал, но за непредубедените е ясно, че и двете акции нямаше да се състоят, ако Борисов беше казал твърдо „не” на своите съпартийци .

Целта на подобни „активни мероприятия” , в които екс-милиционерските функционери на ГЕРБ са доказани майстори, не е да се установи истината, а да се притисне и елиминира противника. Наполовина целта е постигната-в продължение на месеци Първанов беше откъснат от всекидневните си задължения на президент, принуден да обяснява пред медиите и гражданите свои минали решения и изявления.

На този фон пасивната позиция на ръководството на БСП спрямо замисъла на управляващото мнозинство да елиминира служебно Първанов от предстоящите политически двубои, е повече от странна. Но е обяснима, в контекста на сектантския курс, провеждан от Станишев и неговото обкръжение. Както е известно от историята на сектантските движения, всеки техен член, податлив на външни ценности и влияния, бива заклеймяван и впоследствие елиминиран. Докато Първанов беше президент, се ползваше тактиката на меките мерки, на т.нар. приятелски огън, който периодично го засипваше от щабквартирата на „Позитано”. Днес на човека, който в продължение на 15 години работеше за формиране на новия публичен образ на БСП, му предстои да узнае наведнъж две горчиви истини:

-едната, за политическата неблагодарност на най-близките му другари в миналото;
-другата, за преходността в политиката и двойния стандарт на онези, които докато е бил на власт са демонстрирали някакъв респект към президентската институция, но не и към нейната персонификация.

Апропо, Първанов има шанс. Ако вместо ролята на Голиат предпочете да играе тази на Давид. Разбира се, не в библейска, а в модерна интерпретация.

Независимо, че Станишев е по-млад на години, битката на 19 май, която е вече неизбежна, може да завърши в полза на Първанов. При едно условие: ако се реши на изненадващ щурм, заимстван от тактическия арсенал на Давид. Ефект на изненадата в оставащите две седмици може да се реализира единствено чрез

дебат за политическата , а не лидерската алтернатива на ГЕРБ.

Независимо какъв ще е развоят на събитията, ако Георги Първанов посочи, с какво неговата платформа се различава не само от тази на ГЕРБ, но и от управлението на кабинета „Станишев”, завръщането му на политическата сцена ще е достойно.И с гаранции за краен успех...