ДЯНКОВИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ И БОЖИИТЕ НАКАЗАНИЯ /Проф. Кръстьо Петков/

Насред криза България беше ударена от земетресение. И двете бедствия – икономическото и природното-са трудни за предвиждане. Въпреки това, учени от Геофизическия институт на БАН предупредиха овреме, че силен земен трус щял да разтърси района около София /само че нямаше кой да ги чуе!/. Техни колеги от Икономическия институт на БАН също оповестиха прогноза-този път за изхода от кризата. Според тях рецесията щяла да ни отмине и ще изпратим 2012 г. с 1,3% растеж на БВП. Властелинът на финансите Симеон Дянков ги чу! Веднага реагира, ангажирайки се с леко коригиран растеж на БВП от 1,4%.

Симеон Дянков обича прогностиката! В този факт вече са убедени всички българи. Мине не мине месец и той излиза с предсказание какво ще се случи в икономиката: като националната, така и европейската и световната. По принцип в неговата гадателска свръхактивност няма нищо нередно. Занаятът на Дянков в Световната банка е бил именно такъв- на статистик и сравнителен икономист. Само че в сегашната му битност на финансов министър прогнозите не се сбъдват. Дотук-нито една!

- по негови уверения първият бюджет за 2010 г. щеше да бъде отлично балансиран. Случи се обратното: още в средата на финансовата година бюджетът беше прекроен поради сбъркани разчети!
-уверенията, че през 2011 г. България със сигурност щяла да намери изход от кризата, също увиснаха във въздуха. Националната икономика /както и по-голямата част от европейската/ навлиза във втора рецесия;
-за 2012 г. запаленият прогностик заложи отново на оптимистичен вариант: 2,4% растеж на БВП! Не е изтекло първото полугодие , а се наложи самият Дянков да оповести: растежът щял да бъде с 1% по-нисък!
- за 2011 и 2012 г. бяха обещани увеличения на пенсиите..ако има пари. Оказа се, че ги няма. Но Дянков преди дни пое ново обещание: пенсиите щели да пораснат от догодина, с цели 5 лева...

Спирам дотук, за да запитам: има ли е някой у нас, който би се доверил на професионализма на човека, титулуван като „Финансист №1” и оставен да се разпорежда с цялата макроикономическа система: от бюджета и данъците до външния дълг и европейското финансиране? Здравият разум подсказва, че отговорът би трябвало да е категорично „Не”! Само че в политиката разумът и интересите често се разминават. Така е и днес. На г-н Дянков продължава да се доверява не друг, а премиерът – най-овластеният политик в държавата. Иначе как да си обясним парадокса, че независимо от доказаните гафове, той продължава да го крепи на поста!

Впрочем, има едно обяснение, но е малко цинично. Чух го лично по време на конгреса на КНСБ. Когато синдикалистите посрещнаха финансовия министър с ъс свиркане и викове „у-у-у”, премиерът простодушно им рече: „Сега разбрахте ли защо съм взел Дянков? За да казва „Не”, когато някой иска пари. Ако не беше той, щяхте да освиркате мен!”. Сиреч, Дянков играе ролята на саможертвен воин, който брани с щит и меч своя патрон. Само че тук възниква елементарен въпрос: каква е цената, която плащаме като нация и икономика заради експеримента с гастролиращия екс-служител на Световната банка? Цената е непосилно висока; откакто той пое кормилото на финансите, цикличната криза прерасна в невиждано през последните 80 г. национално бедствие.

Предполагам, че тук застъпниците на Дянков ще възразят, позовавайки се на учудващо добрите показатели за фискална стабилност в България: нисък бюджетен дефицит и незначителен външен дълг. Да, такива са формалните статистически показатели. Те дават основание на управляващите да претендират, че сме сред отличниците в ЕС по финансова дисциплина; същият аргумент се ползва, за да се плашат сънародниците, че всяко отклонение от Дянковите предначертания ще ни заведе право в пропастта.

Само че ние българите, вече сме в тази пропаст, макар че се сриваме по-бавно. Намираме се на второто дъно, което е обозначено с:

-нова рецесия, продължаваща трето тримесечие, очертаваща се да бъде по-тежка от тази през 2009 г.;
-трикратно увеличена безработица от над 17%; 30% -процентна младежка безработица и над 50% трайно базработни;
-продължаващи верижни фалити, особено на средни и малки предприя;
-растящи междуфирмени задължения и лоши банкови кредити- над ¼ от всички заеми, взети от бизнеса и домакинствата...

Всеки, който поне малко разбира от икономика знае, че няма как при тези показатели да се разчита на скорошен изход от кризата. Както прогнозират от Европейската комисия и МВФ, през 2012 г. България ще отчете в най-добрия случай 0,5% растеж на БВП. Което няма да даде съживи изобщо реалния сектор и потреблението. Следователно, кризата ще вземе нови жертви-в икономическия и физическия смисъл на думата. За разлика от земетресението, чрез което /по думите на владиката Николай/ Господ наказал българите, но не им пратл масова смърт.

Редно е да си извадим поука: по-добре да се постави реалистична макроикономическа диагноза, преди да ни занимават с каквито и да е розови прогнози, родени от сънищата на вечния оптимист Симеон Дянков. Диагнозата, на която ще се позова, не е на колегите от БАН, а на авторитетната Международна организация на труда. В своя доклад за 2012 г. експертите на МОТ констатират, че политиките на строги ограничения, практикувани от „стратези” като Дянков, вкараха почти целия европейски регион в един порочен кръг: чрез жестоко орязване на разходите временно се постига финансова стабилност; но тя е илюзорна, защото задушава реалната икономика и свива потреблението; тези процикличниефекти задълбочават кризата, което на свой ред води до още по-драстични икономии. И така...докато окончателно паднем в пропастта...

Значи време е за промяна! Каква? Смяна на посоката и на инструментите, за което настоява Франсоа Оланд: поддържането на фискална стабилност да има паралелна, подкрепяща функция; магистралният път е: растеж основан на нови, високоефективни работни места. Тогава ще има и основания за увеличаване на доходите....

Вярвате ли, че Дянков ще смени курса? Аз се съмнявам! Мисионерите са фанатично предани на своята религия. Дянковата религия повелява само едно: щом пациентът е болен, пускай му кръв. Ако оздравее –добре. Ако продължи да боледува, не спирай с кръвопускането....И тъй като БГ- пациентът е почти в кома, време е да се смени отговорния терапевт.
Колкото по-скоро, толкова по-добре!

* * *

Статията е публикувана в седмичника "Ретро" / 31 май-6 юни, 2012 г./