ГЕРБ СИЛНО ИСКА, НО НЕ ЗАСЛУЖАВА ВТОРИ МАНДАТ

Със социолога проф. Петър-Емил Митев разговаря
Валентина Петкова, в. “Труд” 30 юли 2012

Проф. Митев, равносметката за трите години управление на ГЕРБ е, че държавата икономически е стабилна, а народът беден. Как беше постигнато това несоътветствие и възможен ли е обратният вариант?

Обратният вариант наблюдаваме в Гърция: народът е заможен, от наша гледна точка живее богато, а икономиката на страната е крайно нестабилна. Финансовата стабилност у нас е резултат не толкова от трите години управление на ГЕРБ, колкото от политиката на три последователни кабинета – на Костов, на Сакскобургготски и на Станишев. Спомнете си, че при управлението на НДСВ и на Тройната коалиция приоритет беше натрупването на фискален резерв. Бедността е също наследена – от политическите решения и корупцията по време на прехода: реституция на земята „в реални граници” (СДС; кабинет на Ф. Димитров); масова приватизация (БСП; Ж. Виденов); банков срив (БСП; Ж. Виденов); касова приватизация (СДС; И. Костов). При начина, по който бяха проведени – и изкористени, икономическите реформи, беше разпиляно и ограбено огромно обществено богатство.

Критичният евродоклад за политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи не остана ли в сянката на атентата в Бургас? Отделиха ли му достатъчно внимание управляващите? Как да си обясним високата самооценка на вътрешния министър Цветан Цветанов на вота на недоверие към правителството?

Реакциите след евродоклада бяха дори по-разочароващи от самия доклад. Показаха липсата на елементарна самокритичност и рационалност, т.е. липса на предпоставки, за да се отговори на евроизискванията. Самооценката на вътрешния министър беше демонстрация: ние ще продължим да управляваме и такива, каквито сме.
Вотът на недоверие беше твърде вял. Докато го гледах, си мислех за... Хегел. Знаменитият немски философ, известен и с тежките мисловни конструкции, е автор на една блестяща статия, написана във френски стил – „Кой мисли абстрактно?” Ще я цитирам по памет:
Сцена на пазара. Една жена казва: тази риба е вмирисана. Продавачката веднага отговаря: ти ли ще кажеш нещо за моята риба, ти, за която всички знаят, че си уличница, никаквица, че ходеше с французите... Да се махаш оттука!
За пълнота на българския вариант трябва да се добави и един демократичен наблюдател, който казва: Да, вярно, че рибата е вмирисана. Но и тази, която повдига въпроса, е никаквица. Не мога да взема отношение дали трябва да се гласува доверие на продавачката.
Нашият парламент даде не малко примери за ирационално общуване и ниска култура. Но може би никога не е слизал толкова ниско на махленско равнище, както при тоя вот.

Взривът в Сарафово показа колко сме неподготвени за тероризма. Президентът Плевнелиев заяви след Консултативния съвет, че е налице тежък проблем за сигурността на страната. Адекватни ли са действията на управляващите след атентата?

Въпросите кой е и откъде дойде терористът, разбира се, са много важни. Но те засенчиха изцяло проблема: има ли реални предпоставки в България да възникнат „собствени” терористични клетки? На този въпрос, според мен още по-важен, следва да се даде категоричен положителен отговор. Важна инфомация съдържат научните изследвания. Президентът Плевнелиев би трябвало да се консултира не само с политици и представители на службите, но и с учени като доц. Антонина Желязкова, директор на Международния център за изследвания на малцинствата и междукултурните взаимодействия.

Последният месец беше белязан от задълбочаващ се конфликт между вицепремиера Цветанов и ВСС, от една страна, и Съюза на съдиите и председателката му Мирослава Тодорова, от друга? Ще последва ли решение на натрупаните въпроси при работата на съдиите? Предстоящият избор на нов ВСС ще бъде ли политизиран?
Процесът, който тече, е натиск върху съдебната власт. Вижда се и от Брюксел. Уволнението на съдия Тодорова и назначението на съдия Янева са две страни на една и съща линия. Обяснението на премиера, че елиминирането на Тодорова непосредствено преди евродоклада е „провокация”, звучи като камуфлаж на успешно активно мероприятие. Организационните плюсове на ГЕРБ са много по-значителни от моралните минуси. Беше неутрализиран най-сериозният опонент на управляващите – оглавяваният от Тодорова Съюз на съдиите, в критична ситуация на овладяване на съдебната власт. Времето беше подбрано изключително точно, може да се каже, по ленински: две седмици преди беше рано, на другия ден след доклада щеше да бъде късно. Щеше да означава, че ГЕРБ напълно пренебрегва изводите в доклада, който и без този случай щеше да акцентира върху съдебната власт.

Очакваният избор на Сергей Станишев за президент на ПЕС ще стабилизира ли БСП или ще отключи позаглъхналия конфликт с Георги Първанов?

Ако лидерът на една национална партия получи висок европейски пост – а това означава изключителен достъп до информация, възможност за преки контакти с водещи европейски политици, участие във важни решения, – това следва да стабилизира партията. Междувременно Станишев направи рисков ход: демонстрира силно лично присъствие на европейската сцена, показа, че не е страхливец, като единствен защити румънския премиер. Като съпартиец, би трябвало да го подкрепи, но като принципен демократ – да се разграничи от него. Европейските везни са твърде чувствителни и е възможно по-нататъшното развитие на нещата в Румъния да се отрази върху крайната оценка на тази изява. Първанов ще се активизира вероятно едва след изборите пред 2013, и то при неблагоприятно представяне на партията. Или в случай, че Станищев стане евродепутат.

Какви са прогнозите ви за бъдещето на СДС? Неуспелият да оглави партията Ваньо Шарков заедно с Надежда Михайлова и привърженици ще се присъединят ли към Иван Костов? Това ли ще е краят на СДС?

За председател на СДС беше избран кандидатът, явно удобен за ГЕРБ и скрито подкрепян от него. Много вероятно е да има нов разпад на сините. Всъщност разпадът вече тече: на практика парламентарната група е самостоятелна по отношение на централата. На избори 2013 може да се яви отново „Синя коалиция”, в която да влязат Костов, Нихризов, земеделци и днешни депутати от СДС. Мисля, че реалните перспективи за СДС са две: (а) от бившата парламентарна сила да остане извънпарламентарна слабост; (б) Б. Б. да прибере някои от сините в листите на ГЕРБ (практика, изпробвана при местните избори в редица общини). В случая не бих повторил песента „Всичко е прекрасно, даже краят...”

Ще повтори ли мандата си ГЕРБ или ще се срине в края на управлението си, както се е случвало с всички управляващи партии?

В 2005 НДСВ не се срина – загуби изборите, но остана незаобиколим фактор в управлението. Прецедентът може да се повтори. Възможностите са три: нов мандат на ГЕРБ, коалиционно правителство с участието на ГЕРБ, коалиционно правителство без ГЕРБ. През 2009 ГЕРБ спечели изборите с тройна идентификация: нова, национална, дясна партия. Комбинацията беше високоефективна. Посланието на Б. Борисов беше не просто „Аз съм!” (спомнете си „Той е!”), а „Аз съм новият, новата политическа сила, срещу изхабени партии на прехода, алтернатива на статуквото”. В 2012 идентичността на ГЕРБ се открои като партия на властта, която легитимира наследството на прехода. Печелившата оферта остава в историята. Днешната ситуация се характеризира с едно основно противоречие: (а) намаляващи основания на ГЕРБ да иска втори мандат; (б) ненамаляваща, подчертана и дори фрапираща воля за власт на ГЕРБ.

Възможно ли е партията на Меглена Кунева да получи такова влияние, че да разбърка политическите карти и как? Ще остане ли в заявеното дясноцентристко пространство?

Посланието на Кунева е точно премерено: рационално, демократично, европейско. Рейтингът, който партията набира още преди да е регистрирана, и привличането на известни дейци не може да се обясни само с личния чар на инициаторката. Мисля, че едрият бизнес няма да залага само на ГЕРБ, а ще заложи и на евроалтернатива, т.е. на Кунева. Нейният шанс да вземе 10% изглежда съвсем реален. Ориентацията на партията към ЕНП ще означава, че Кунева скъсва с досегашната си политическа среда и това носи определени негативи. В същото време, ако тя реално влезе в ЕНП, ГЕРБ и цялата пропагандна машина на управляващите не ще може безпардонно да хули и дискредитира бившата еврокомисарка. Нещо повече, това ще означава, че и ЕНП, а не само българският бизнес, ще заложи на още една карта.

Можете ли да прогнозирате какви са възможните коалиции след парламентарните избори?

Ако има нещо, на което трябва да се обърне особено внимание сега, преди изборите, това не е кой с кого може да се коалира. Важно е, много важно е кой ще стигне до кормилото на властта. Но още по-важно е как, с какви средства, по какви пътища ще стигне до властта. Ако искаме да имаме демократично управление – първата предпоставка са честни и демократични избори. Най-важното са правилата на политическата игра. Правилата, спазването на правилата – от това ще зависи близкото бъдеще на българската демокрация.

Оправдани ли са страховете, че предстоящите избори ще са най-жестоките от всички досега, че партиите няма да се спрат пред нищо? До колко поправките в избирателния кодекс могат да спрат това?

Дори в геометрията две точки очертават линия. Избори 2011 бяха първите недeмократични избори след началото на промените. Избори 2013 могат да потвърдят и задълбочат низходящата линия в развитието на политическия процес в България. Но могат и да покажат наличието на демократичен потенциал в страната.