ПОЛИТИЧЕСКА МЕГАЛОМАНИЯ МАРКА "БГ": ПОГЛЕД ОТВЪН /Проф. Кръстьо Петков/

Джафкането на софийските управници се възприемаше доскоро със снизхождение, сега се приема с презрение

* * *

През последните седмици управляващият “елит” в България полетя в небесата. Така метафорично бих определил опитите на група шефове на ГЕРБ да наставляват и заплашват държави с доказана геополитическа тежест и дълговечни културно-исторически традиции. Имам предвид изявите на президента Плевнелиев в САЩ, изцепките на вицепремиера Дянков срещу Русия, ултимативния език на външния министър Младенов спрямо Холандия и Сирия. Тонът беше зададен с популярните препоръки на премиера Борисов към ЕС да свали заплатите и пенсиите до равнището на българските и така да преодолее дълговата криза!

По времето, когато се случиха тези словесни “подвизи”, бях в чужбина. Имах възможност да наблюдавам реакциите на международни експерти и влиятелни политици по повод на странните изявления на българските им партньори. “Странни” е меко казано. Точната дума, която характеризира техните постъпки, е “мегаломания”.

Американските уроци на Плевнелиев!

При неотдавнашното посещение в САЩ българският президент е отправил амбициозни послания към американската нация. Едното е чрез телевизионния канал CNBC; другото е пред специализирана аудитория в Харвардския университет. В интернет съобщенията и двете изяви бяха анонсирани като “уроци”! Тоест, държавният глава на миниатюрната балканска държава България преподава материя, която следва да се заучи и приложи от супердържава - геополитически играч номер едно, който дели първо-второ място в световните класации по икономическа мощ (наред с Китай).

Сама по себе си подобна амбиция изглежда направо грандоманска и би трябвало да притесни гостите и домакините. Но когато целта е да се прави реклама, не може да става дума за каквито и да е притеснения. Скромността може да краси мъдрия човек, но не и ентусиазирания политик.

Плевнелиев и неговите съветници са съчинили цял пакет от препоръки към американските си приятели как да управляват държавата, икономиката и бизнеса. В Харвард - водещ интелектуален център на САЩ, е поднесена една изстрадана поука на българска земя: единственият път за бързо излизане от кризата е бюджетната стабилност (каквато вече била постигната в България!). “Преразпределяме само толкова, колкото произвеждаме” - такова е обяснението защо сме държавата с най-ниски заплати и пенсии в ЕС. С тези откровения българският гост вероятно е искал да внуши на нацията, която до момента е натрупала над 14 трилиона долара държавен дълг, че икономиите са майката на успеха.

Пред аудиторията на CNBC е дадена друга спасителна рецепта: да се въведе плосък данък по подобие на българския и да се прекратят всякакви опити за прогресивно облагане на доходите (защото умъртвявали предприемаческата активност на богатата класа).

На първата рекомендация на българския президент няма да се спирам - просто не си заслужава. А и ще обидя читателите със сериозна икономическа подготовка. Те си дават сметка, че няма как една национална икономика - периферна жертва на финансовите трусове, да служи като пример за друга, която е първи епицентър (сиреч генератор) на продължаващата пета година глобална криза. Ще оставя без коментар и косвения намек, че за разлика от американците, българите получавали нищожни възнаграждения, но търпели в името на финансовата стабилност (в САЩ ако един политик препоръчва свиване на доходите и потреблението, има нулеви шансове да бъде избран!).

Рецептата с етикет “плосък данък” няма как да я подмина. Фактът е направо потресаващ: строителният предприемач Плевнелиев предписва чудодейно лекарство не на някакъв случайно попаднал пациент, а на държавата, в която преди 27 години се е родила концепцията за пропорционалния данък (за бащинство на идеята претендират професорите Хол и Рябушка). Знаменателно е, че седмица по-късно на телевизионния двубой между Барак Обама и Мит Ромни темата за данъчния модел беше централна. Нито един от двамата претенденти за президентския пост в САЩ обаче не се позова на българския опит. Може би, защото са разбрали, че пред милионната телевизионна аудитория на CNBC г-н Плевнелиев е поднесъл фалшиви доказателства.

Нека се обърнем към статистиката. Не е вярно заявеното от господин президента, че приходите в бюджета са се повишили благодарение на плоския данък. При данъка върху доходите на физическите лица има незначително увеличение на постъпленията с 1,1% през 2011 г. в сравнение с последната година преди въвеждането на плоския данък (2007); през същия период делът на корпоративния данък в общите приходи е намалял с цели 2,4% !

Американците, за разлика от нашего брата българина, не са лековерни люде и умеят да си правят сметката. Вероятно са погледнали отчетите на Евростат и са се убедили, че високият гост от Балканите ги въвежда в заблуждение.

По подобен начин реагира на новината и професорът по сравнителни финанси от Харвардския университет Бруно Серги, с когото бяхме панелисти на международен семинар в Киев, посветен на плоския данък. Колегата следеше с невярващ поглед онази част от моята презентация, в която се коментираше фактът, че ние, българите, сме претенденти за наставници в най-сложната и противоречива област на стратегическото програмиране: експериментите с данъчните модели и техните модификации. Наложи се да цитирам първоизточниците, за да го убедя, че историята с уроците на Плевнелиев на американска земя наистина се е случила. После я възприехме откъм хумористичната й страна....

Аферата „Белене”

Тя има две страни: публична (явна) и задкулисна (тайна). Първата вече не е новост: след като месеци наред българското правителство по думите на Иван Костов ходеше напред-назад, най-после обяви, че се отказва от проекта за изграждане на втора атомна централа. Последва логична реакция от руска страна: насрещен иск за 1 милиард евро неустойки за поръчаните реактори и друго оборудване.

Тогава дойде изненадата: финансовият министър Симеон Дянков предупреди руснаците, че щял да ги... напляска. После разясни, че и преди ги е пляскал! Тези факти са вече широко известни.

Не е ясно обаче как малогабаритният Дянков ще натупа могъщата Рус! Нито е физически възможно. Остава да възприемем заканата в метафорична форма. Или пък, следвайки неофройдистките теории, да приемем, че наблюдаваме характерна проява на компенсаторни реакции. Доказано е, че ако дадена личност страда от комплекс за малоценност, тя се стреми да го превъзмогне чрез агресии, нетипични за нормалното човешко поведение. Често подобни девиантни реакции са породени от сексуални проблеми и смущения. В новата си книга социалният философ Славой Жижек характеризира тези актове като либидно провокирани...

Както подобава на една велика сила, Русия не обърна внимание на смешните словесни храбрости на г-н Дянков. Официална Москва остави без последствие и обвиненията на премиера Борисов във вероломство (очевидно заимствани от сталинския военен лексикон). Моя скорошна среща с група руски експерти (икономисти, юристи, политолози) ме убеди, че шумотевицата, която вдигнаха топполитиците в София не е впечатлила влиятелните фактори в Русия. Намекът на Борисов, че Путин можел да има проблеми при своето планирано посещения в София т.г. беше контриран от второстепенен чиновник, чисто протоколно и с безпощадна яснота: руският премиер изобщо не бил включвал в календара си подобна визита!

Дотук с невъздържания език и дипломатическите гафове. Оказа се, че джафкането на софийските управници срещу “вероломната” Русия е служило като димна завеса за една отдавна договаряна далавера: изземването на проекта “Белене” от държавен контрол и предоставянето му на един все още нероден картел; в него руски, български и прочее мистериозни частни инвеститори щели да си поделят замесената баница. Скандалът е грандиозен, особено след като в интернет излезе информация, че българският премиер още преди месеци е знаел за замислената “врътка”.

Напразни останаха призивите на финансовия консултант Емил Хърсев да се пази анонимността на капитала. Когато е почтен, той сам охранява своите интереси и тайни; ако изпълзява от инвестиционния ъндърграунд, засегнатите държави и международните институции са длъжни да демаскират неговия произход. Така че сакралният въпрос за аферата “Белене” не е как да бъде формулирано питането към народа в предстоящия референдум, а кой лапа тлъстите комисиони.

Ултиматумите на външния министър

Толкова наперен фукльо като г-н Младенов отдавна не сме имали в българската дипломация. За има няма година този архаичен натовец с яки комунистически родови корени успя да конфронтира България със Сирия и половината арабски свят (в резултат на което изживяхме първия терористичен акт на българска територия). Набеденият дипломат не спря дотук: паралелно с колегата си Дянков нападна Холандия заради упорития й отказ да подкрепи влизането на България в шенгенската зона.

Холандците изглежда се стреснаха от атаката и оттеглиха подкрепата си за националистическата партия и управляващата коалиция. Изборните резултати в тази страна обаче създадоха нов, още по-сложен проблем пред българската дипломация, която от две-три години насам не си мери приказките, нито премисля инициативите. Министър Младенов и сие ще трябва да се молят на президента на ПЕС Сергей Станишев да уговори новото ляво-центристко правителство в Хага да смекчи позицията си към България. Което би било чиста проба капитулация срещу идейните врагове на ястребите в ГЕРБ.

Шамарите на Мишо

Сагата на рапъра Мишо Шамара и неговия сподвижник Сарафа вече е известна извън границите на България.

Противно на плиткоумните и обидни коментари на мнозина форумци, както и на зле центрираните изявления по случая на редица политици, Би Би Си обърна внимание главно на политическата страна на следствения скандал.

Влиятелната агенция квалифицира действията на българските власти като.... реминисценция на комунизма!

Ами сега! Как функционерите на ГЕРБ, скорострелно пребоядисани като антикомунисти, начело със своя лидер (настоящ шампион по антикомунистическа реторика) ще преглътнат тази плесница? С Би Би Си дежурната реплика “не следим жълти издания” никак не върви.

Словесните шамари на рапъра Мишо са още по-болезнени. Първо, защото са изречени на ъндърграунд-жаргон, доскоро запазена марка в общуването на Б.Б. с “простолюдието”. Рапърът буквално шокира разпитващите го журналисти и деликатната публика със своя безпардонен уличен език и мигновено отне шампионската титла на бат’Бойко по антилитературно говорене. А прякото обръщение от екрана към ексохранителя “Брато!” със сигурност още дълго ще стряска нафуканите герберски лидери и техните клакьори.

Второ, защото въпросният Мишо, самоопределящ се като “просто момче от улицата”, изнесе перфектна лекция по представителна демокрация на вече школувания в политиката премиер Борисов. “Не сме ти длъжни на теб, а ти на нас, които гласувахме за ГЕРБ” - тази фраза заслужава да влезе в политическите христоматии.

Трето, защото отправи в упор въпроса: “Как е възможно през ХХI век да търсите сметка на автори на текстове и песни?” Отговорът се налага от само себе си: в България няма ненаказано свободно слово, щом застрашава еднопартийния авторитарен режим. Доскоро тази истина беше известна на просветената част от българското общество. Мишо Шамара я направи достояние на демократичния свят и върна част от достойнството на българите.

Заключение: ако частно лице страда от мегаломания, това засяга само него и околните. Когато публични/политически фигури се самовъзнасят в небесата, става дума за опасна болест. Защото политиците са избрани да представляват нацията и са отговорни пред нея, щом накърняват образа й в чужбина.

Преди дни попитах отговорен функционер от Европейската народна партия как се отнася официален Брюксел към България. Отговорът беше убийствен: “Преди - със снизхождение; сега - с презрение!”

-----
Статията е публикувана в "Дума" /9.10.2012 и препечатана в КРОС