ФИСКАЛНАТА ЛОГОРЕЯ И ОПОЗИЦИОННОТО МЪЛЧАНИЕ /Проф. Кръстьо Петков/

През октомври върху българите се изля истински словесен водопад, провокиран от проектобюджета за 2013 г. Говорилнята беше стартирана лично от повелителя на българските финанси Симеон Дянков. За броени часове той успя да прикове вниманието върху своята особа чрез ефектна пиар акция: подмени и сцената, и предмета на бюджетния дебат. Вместо да представи проекта, вече одобрен от правителството там, където му е мястото (в парламента), започна директен разговор с данъкоплатците – чрез медиите. При което не самият бюджет, а данъците станаха център на публичната говорилня.

Как се случи тази тематична размяна? В резултат на един много прост, но добре премислен трик: министърът обяви цял пакет от нови идеиза облагане на доходите; стана ясно, че правителството на ГЕРБ е намислило да прави нещо като данъчна революция. Jози радикален ход за пореден път взриви интереса към фискалната философия на фамозния Дянков, от което пострада сериозния разговор за макрорамката. Изненадата беше пълна; реакциите на засегнатите – доста объркани; воят, който се надигна срещу неуморния министър-реформатор, беше неописуем.

«Мекият» Дянков и твърдите пазарните фундаменталисти

С какво по-точно ексслужителят на Световната банка, когото мнозина оприличават на неолиберален ястреб, разгневи своите довчерашни съмишленици, а днес – твърди опоненти? Кое ги накара да реагират толкова невротично и еднопосочно?

Най-напред – заради «еретичната» идея да се посегне на «свещената крава» на българската фискална школа, наречена «плосък данък». Според Дянков идвало времето за преосмисляне на взетото преди пет години решение за въвеждане на пропорционален данък с рекордно ниска ставка от 10%. Той направи и реверанс към предишното правителство,заявявайки, че някога експериментът с плоския данък имал смисъл! Сега ползите били изчерпани. Чухме и любопитна изповед: преди Дянков бил «твърд» противник на европейската/прогресивна данъчна система; сега вече «омеквал»!

Следващите идеи от «революционния» данъчен пакет също разбуниха духовете. Да сложиш висок налог върху доходите от борсовите сделки и хазарта, означава да орежеш спекулативните печалби. А съобщението, че и България щяла да последва примера на 11-те страни от ЕС, решили да въведат данък върху финансовите транзакции, е директно предизвикателство към всесилните банкери и техните лобисти.

Но капката, която преля чашата на търпението, беше новината за предстоящото облагане на лихвите върху спестяванията. Оказа се, че тази промяна е вече факт, защото бюджетът бил разчетен и балансиран при условие, че оттук щяли да дойдат 150 милиона лева допълнителен приход.

Няма как този поврат във фискалния режим да бъде възприет като безобидно омекване. Влязат ли в сила изброените изменения в законодателството, България напуска лагера на неолибералните държави и по критерия «данъчна политика» тръгва по пътя към европейските ценности и традиции. Иначе казано, ще приложи прогресивния принцип на преразпределението: който печели повече, внася по-високи данъци.

Именно тук се появи не просто пукнатина, а цяла пропаст между своенравния финансов министър и агресивната гилдия на пазарните фундаменталисти. Известно е, че у нас те се нахвърлят с ярост върху всеки, който предлага да се натоварят с повече налози богатите, или пък пледира за повишение на заплати и пенсии. В такива случаи медиите биват засипвани с войнствени статии и аргументи, наизустени от вече овехтелите учебници по неолиберализъм. Такава остра реакция се наблюдава и сега.

Притичвайки от една редакция към друга, родните маркетиери обвиниха Дянков и сие в смъртни грехове: наказвали богатите; раздавали пари от бюджета с широка ръка; били непоследователни, имало разнобой в позиците; поощрявали секторния лобизъм; демонстрирали популизъм заради предстоящите избори и т.н. и т.н. Не че някои от тези твърдения не са верни, но не в тях е сърцевината на спора.Дебатът е идеологически и стратегически. Затова линията на твърд отпор срещу всеки опит да се промени неевропейската българска данъчна система се поддържа хорово от всички фундаменталисти, гъсто населили измислени «институти» и тинк-тенк мрежи.

Ако маркетиерите - марка «БГ» не бяха толкова гласовити и имунизирани срещу всяка алтернативна мисъл, можеше да отминем с пренебрежение тяхната медийна кампания. «Поръчват ги, плащат им-нека говорят!» -такава би трябвало да е реакцията на автентичните икономисти, запазили достойнство и уважение към професията. Но в случая се подхваща поредна идеологическа битка, този път между два лагера в дясното пространство: десните популисти от ГЕРБ и неоконсервативната икономическа номенклатура (по определението на нобелиста Амартия Сен). Достоверните икономисти и особено парламентарната опозиция нямат морално право да бъдат странични наблюдатели на въпросния двубой. Засега той е задочен, медиен, но може да има сериозни социални и политически последици.

Изходът от словесното стълкновение ще предопредели до голяма степен и за години напред живота на 99-те процента българи. По-конкретно, ще отговори на въпроса: могат ли губещите от реформите и кризата, подобно на европейските и американските си събратя, да наложат искането за по-справедлива данъчна система. Или класата на губещите (т.е. 99-те процента българи) и занапред ще позволи да я товарят със значително повече фискални тежести, отколкото прослойката на богатите олигарси и техните високоплатени корпоративни мениджъри.

Манипулациите на тема « плосък данък»

До преди пет години за такъв налог говореха главно крайни и по-умерени неолиберали ; после фискалното изобретение на отвъдокеанските професори Рябушка и Хол влезе в политическия дневен ред у нас. Днес е фундамент на българския данъчен модел. Заедно с 27 страни, главно от централна и източна Европа, България се слави като място, където държавата прилага най-ниските ставки в света за облагане на корпоративните доходи и тези на физическите лица: 10 %. На този агресивен данъчен дъмпинг кой знае защо му викат «данъчна конкуренция». Доколко успешна се оказа тя след 1.1. 2008 г. – рождената дата на плоския данък у нас?

Пропорционалният/регресивен данък не е справедлив, както ни внушават фундаменталистите - просто заради факта, защото товарел с еднакви ставки и богатите, и бедните. Проблемът, както ще стане дума по-долу, не е в процентите, а в номиналните доходи, които си спестяват заможните и в абсолютните суми пари, които внасят в повече сродно- и нискодоходните групи. Плоският данък се оказа бюджетно неефективен, защото държи приходите в хазната на равнище, доста по-ниско от оптималното. Да не говорим за фискалните привилеги и свръхпечалбите на собствениците на казина и борсовите играчи. Не остана страна, в която да не беше извадена на показ непазарната, дори криминална природа и на спекулативните банкови печалби. Капитулацията на държавата пред чуждестранните банки превръща България в едно самотно изключение в ЕС.

Според проф. Йордан Христосков мантрата «плосък данък» се базира на няколко мита: а/привличал инвестиции; б/осветлявал сивата икономика; в/насърчавал заетостта; г/повишавал бюджетните приходи. Митологията не помогна, положителните ефекти от т.нар.оплоскостяване, останаха на книга. Какви са доказателствата?

Факт номер 1: през 2011 г. преките чуждестранни инвестиции у нас са 6 пъти по-малко от тези през 2007 г.!; за стратегическите инвеститори днешна България вече е неатрактивна дестинация, въпреки рекордно ниската ставка на корпоративния данък ;
Факт номер 2: през 2012 г. българската икономика е с най-висок дял на сивия сектор в рамките на ЕС: 35%!;
Факт номер 3: за пет години официално отчитаната безработица скочи от 5,6 на 12,4%; неофициалната/реална безработица гони 20%;
Факт номер 4: годишните приходи от преките данъци останаха на приблизително същото номинално равнище, а по дял от БВП и от общите приходи в републиканския бюджет- отстъпиха от позициите преди 2008 г.

Първите три доказателства за провала на експеримента с плоския денък са безапелационни. Негативната оценка на бюджетните приходи вероятно ще срещне остри възражения. Активният говорител на фундаменталистите Георги Ангелов вече се произнесе в своя полемична статия, публикувана във в. «Сега»: плоският данък носел повече приходи, отколкото прогресивното облагане; нещо повече, това бил единственият данък, който носи повече приходи по време на криза! По-нюансираната пазарна активистка Любка Качакова публикува в същия вестник изобилни данни, от които личи, че номиналните приходи от ДДФЛ са нарастнали от 1, 81 милиарда лв. през 2007 г. на 2,18 милиарда лв . през 2011 г. Ако тези 370 милиона лева увеличение бяха единствен индикатор за успешна данъчна реформа, би трябвало да кажем: евала на неолибералната фаланга; продължавайте така! Само че цялостната фискална картина е друга, доста обезпокояваща.

Как става така, че икономисти, ползващи една и съща база данни , стигат до различни, дори противоположни изводи? Секретът е в избирателното ползване на числата.

Първо, и Ангелов, и Качакова боравят само с данните за ДДФЛ, а забравят динамиката на номиналните приходите от другия пряк данък-върху корпоративните доходи. При него през 2011 г.постъпленията от него са с 360 милиона лв. по-малко в сравнение с 2007 г. Така че сумарният ефект е нищожен - нарастване от 10 милиона лева.

Второ, не се коментира очевидно неудобния факт, че през 2011 г. делът на вноските от корпоративния данък спрямо общите бюджетни приходи е спаднал с цели 2,4 пункта в сравнение с 2007 г. (при минимално увеличение от 1,1 пункта за ДДФЛ);

Трето и най-фрапиращо: високодоходните групи са спестили впечатляваща сума пари след въвеждането на плоския данък. Което значи, че е ощетена държавната хазна. Според разчетите на икономиста Димитър Нинов, през 2008 г. «авантата» на богатите данъкоплатци е възлизала на 614 милиона лева по-малко вноски, които биха платили, ако беше в сила старата система; през 2009 г. «опростените» от държавата плащания на богатите са били 420 милиона лева. В същото време нискодоходните групи са внесли в хазната през първите две години респективно 269 и 445 милиона лева повече, отколкото биха платили при старата система.

Именно тук, в тази мъглявина, е скрит, образно казано, ключът от бараката. Лобито на фундаменталистите надига вой не заради обасността от бюджетна дестабилизация, а заради обявените намерения да се затворят допълнителните кранчета, от които към финансовата олигархия текат солидни парични потоци / в западна и северна Европа кранчетата са затворени отдавна/ . Никой у нас не изчислява обемите на тези финансови подаръци; нито пък следи как и в каква степен разтварят още повече ножицата между доходите на бедни и богати. При това, в условия на криза, когато всеки лев, постъпил допълнително в държавната хазна има стойността на злато.

Икономическото време е кризисно, а политическото – предизборно. Кой друг следва да се интересува от социалната поляризация, ако не левицата, синдикатите и социално мотивираните граждански и съсловни сдружения. Тяхната доскоро приглушена активност е повече от странна – на фона на нестихващата фискална логорея, който ни залива отвсякъде!

Втора част

Краят на опозиционното мълчание

Промяната, която трябваше да се случи отдавна, е вече факт: синдикати, леви и десни парламентарни формации обявиха публично позициите си срещу плоския данък. Което е заявка за нова фискална политика.Как се стигна до този почти завършен консенсус ( както посочих, и ГЕРБ отвори дума за връщане към прогресивната данъчна систем)?

Синдикатите у нас открай време са противници на плоския данък. Но при скорострелните приготвления за неговото внедряване през 2007 г. нямаше кой да ги чуе! Малка групичка депутати от «Коалиция за България» също не подкрепи промяната, но протестът им беше символичен. КНСБ и КТ «Подкрепа» не сметнаха за нужно да оргинизират национален протест срещу фискалната контра-революция по това време, въвела залпово плосък данък върху корпоративните печалби и доходите на физическите лица (при това-без необлагаем минимум!). Вероятно не са вярвали, че някой ще ги последва в протестни акции (традиционно неглижирани от пасивното гражданство след 1998 г.). Жалко, защото именно синдикално-гражданската съпротива по това време спря регресивните данъчни проекти в Словения и Унгария.

Автентичната десница /разбирай Синята коалиция/ си мълчеше и вероятно потриваше доволно ръце, когато правителството на тройната коалиция въведе плоския данък. Едва през 2012 г. Костов и сие се престрашиха да кажат истината: експериментът с плоския данък е очевиден фискален провал и трябва да се прекрати.

Отговорността на тройната коалиция и най-вече на финансовия експертен екип на социалистите е най-голяма. Те бяха и инициатори, и изпълнители на неолибералната/ крайно дясна идея за въвеждане на регресивни корпоративни и персонални данъци с рекордно ниски данъчни ставки и то без необлагаем минимум. Минавайки в опозиция, мисленето и оценките им се промениха. Още през пролетта на 2012 г. екс-премиерът Станишев обяви, че БСП е за връщане на прогресивната система, а преди дни на среща с КНСБ направи следващата стъпка, като обеща, че ако ГЕРБ стори това, социалистите ще го подкрепят.

Тук е мястото да припомня обстоятелствата около радикалното решение на правителството на тройната коалиция да стартира експеримента с плоския данък- тъкмо в навечерието на кризата, в началото на членството на България в ЕС и противно на препоръките на международните институции. Неотдавна на кръгла маса, организирана от Института за пазарна икономика, водещите финансисти отсоциално-либералното правителство Пламен Орешарски и Йордан Цонев признаха, че емисари на еврокомисията са пристигнали специално в София, за да ги убеждават да не въвеждат плоския данък.

Подобни препоръки са получавани и предния мандат. Няма как българските топ-финансисти да се са били информирани за промяната в позицията на МВФ още през 2006 г., когато беше публикувана цялостна оценка на резултатите от приложението на плоския данък в балтийските страни-първопроходци на «оплоскостяването». За по-голяма достоверност ще цитирам оценката от самия доклад « The Flat Tax(es): Principles and Evidence”, Michael Keen, Yitae Kim and Ricardo Varsano, IMF Working Paper, 2006 (http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2006/wp06218.pdf»:
«В частност, доказателствата, че намаляването на данъците на по-високо платените генерира допълнителен доход, както теоретически твърди американският икономист Артур Лафер, са неубедителни». Три години по-късно, след мисия в Латвия, МВФ официално заяви на пресконференция във Вашингтон, че плоският данък и присъщата му данъчна структура не са напълно подходящи за икономика, която не расте бързо; прогресивният данък може да бъде един от елементите на фискалното приспособяване и дори да повиши приходите, прехвърляйки по-голяма тежест върху високодоходните групи; на прекия въпрос на журналистите дали МВФ се отказва от плоския данък, отговорът е: «Да, идеята да се дръпнем от него и да се насочим към прогресивния данък, е много вероятна». През годините на кризата МВФ демонстрира на практика тази промяна, поставяйки условия на правителствата на Унгария и Румъния да се откажат от ниските ставки на плоския данък, за да не дестабилизират бюджета. Спорът с тези две страни не е приключил и досега...

Диагнозата е ясна и тя не е идеологическа: плоският данък не върши работа, най-вече като източник на повече бюджетни приходи и един от генераторите на икономическа динамика. Тъкмо затова се налага експремиерът Станишев или неговият финансов министър Пламен Орешарски да кажат истината: сгрешихме! Другото обяснение: «навремето решението беше правилно», е измъкване от конфузната ситуация, при която леви политици налагат крайно десни фискални решения.(/Освен ако за тях няма други, черезвичайни или скрити лобистки причини, които не са известни на нацията).

Апропо, хитрият и прагматичен водач на ГЕРБ Бойко Борисов веднага се ориентира в конфликтната ситуация, която се създаде след изявлението на неговия конкурент по медийно говорене Дянков. «Социалистите въведоха плоския данък, защото е антисоциален», съобщи премиерът. С което предприе нова атака срещу основните си конкуренти за изборите, обвинявайки ги в идейна непоследователност. За да съхрани «дясната» си идентичност, Борисов припомни и друг факт: че в предизборната програма на ГЕРБ навремето беше залегнало обещанието да свалят ставката на ДДФЛ на ..:%! Котка по гръб не пада!

Не пада, но е възможно герберската й разновидност да бъде изобличена (/заради ината да се поддържа пета година губещ експеримент)ипублично уличена–заради скриване на една национално значима истина. Тази истина е: бюджетът за 2013 г. не е солидно «вързан» и ще е трудно изпълним, без нови «дребни» тегоби като налога върху лихвите по спестяванията (това негласно се призна и от премиера, който заяви, че без допълнителните постъпления, взети от банковите вложители нямало как да се увеличат пенсиите; излеза, че се едната ръка дава, а с другата взема!). През 2014 г. ситуацията ще е още по-тежка, дори неспасяема (по неофициални признания на експерти от екипа на МФ).

Причината е в крайно недостатъчните приходи. България е стъпила на грешно трасе, подобно на балтийските държави, и, в условия на продължителна депресия, не успява да генерира чрез преките данъци онези постъпления, които са и необходими, за да поддържа публичните разходи дори на санитарния минимум. Затова се стига до парадокса: « държава,маастрихтски/фискален отличник–хроничен социален слабак » на ЕС. Депресията, изразяваща се в символичен или нулев растеж, висока безработица и свито потребление, според прогнозите на независими икономисти ще продължи чак до 2016-2018 г. Което значи, че по доходи ще сме все на европейското дъно.

Изходът е: да се вдигне ДДС (но той и сега е достатъчно висок); да се въведат нови налози (ГЕРБ вече го прави); да се върнем към изпитания европейски модел на прогресивните данъци върху доходите. Как да се случи този поврат?

Възможният консенсус

ГЕРБ обеща да върне прогресивната система, но на неговите обещания малцина българи вече вярват. Доказателство: отмятането на шампиона на фискалната логорея Симеон Дянков. След като, образно казано, разлая кучетата с «революционните» си приказки, той зави на 180 градуса и заяви: «Плоският данък ще остане още 10 години!».

Затова политиците и финансистите на днешното правитество трябва да бъдат отписани от кръга на желаещите да приложат радикална, ефективна и справедлива антикризисна стратегия в областта на фиска. Паролата за промяната е: «преразпределение: първично (чрез заплати и пенсии) и вторично (чрез данъците)».

По първата част от мерките вече има и конкретен, работещ пакет от предложения, направени от КНСБ на национален форум , посветен на нова стратегия за определяне на цената на труда. Зад проекта за реабилитациs на прогресивната данъчна система, освен синдикатите , социалдемократите и икономическите експерти, които от 2007 г. досега не се умориха да доказват несъстоятелността на плоския данък, може да застанат още влиятелни формации- социалисти (неофициално вече го сториха); автентичната десница от ДСБ ( които също се обявиха за промяната);социал-либерали и земеделци; умерени националисти; прагматични бизнесмени и съсловни организации. Излиза, че тези, които са «за», са мнозинство. Пазарните фундаменталисти ще бъдат изолирани...

Реалистично погледнато, първата стъпка, която не би довела да бюджетни сътресения, е въвеждането на необлагаем минимум още през 2014 г. За прогресивната скала ще са необходими повече преговори, за да се стигне до работещ консенсус.

Вече има експертни предложения и разчети, върху които да се стъпи. Такъв е например вариантът за тристепенна прогресивна скала от 10, 15 и 25% ДДФЛ; както и минимално/начално увеличение на ставката за корпоративния данък. Няма как началните равнища на повишението да не са по-умерени. Дори в този си вид, данъчната реформа би генерирала през следващия мандат допълнително над два милиарда лева приходи в държавната хазна.Резкият преход към стръмна прогресивна скала (още повече-драстични варианти «а ла Холанд»), биха отблъснали данъкоплатците с по-високи доходи.

За пет години пребиваване в данъчния «рай» те свикнаха да живеят като изначално привилигировани люде. Преразпределението се състоя, но ефектът на «процеждане надолу», към по-бедните, не се случи. Което показва, че на фундаменталисти, макар и пазарни, вяра не трябва да имаш!

/Статията е публикувана в "Дума" /5-6.11.2012/