Държавата-това съм аз! (Социологически портрет на Бойко Борисов) Проф. Кръстьо Петков

Препечатвам в блога информация за новата ми социологическа книга "Държавата-това съм аз", поместена в сайта Фактор.Бг

От 1 декември 2012 книгата може да бъде намерена в:
-книжарниците на УНСС, София и на Европейския колеж по икономика и мениджмънт, Пловдив;
-Книжарница "Български книжици",ул. Аксаков, градинката пред "Кристал", София;
- Книжарница, София, ул. ФР. Нансен 37А; тел.+359 887 398839; 359 899 100888
За поръчки: тел. 00359879457208, Атанасова, Сдружение "Бест Ту Би"

* * *

Социолог видя Бойко Борисов като „Държавата това съм аз“

Неделя, 25 Ноември 2012 16:17 Автор Faktor.bg .inShare.Share


За първи път вместо жълти сензации читателите получават сериозен анализ

Проф. Кръстьо Петков изненада книжния пазар с нова книга за премиера Бойко Борисов. За първи път обаче българският читател ще държи в ръцете си сериозно изследване, правещо социологически анализ на една от най-интересните и противоречиви личности в годините на прехода. За разлика от досега излизалите книги за Борисов, които са предимно жълти, с клюкарско съдържание и сензациионни истории, „Държавата това съм аз“ дава достоверен отговор на много важни проблеми и теми, които умишлено са премълчавани от политическата класа.

Идеята да направя социологически портрет на Бойко Борисов възникна преди повече от две години. Дотогава нямах намерение пространно да се занимавам с личността на действащия премиер, бях вече публикувал няколко есета за него. С тях исках да предложа на читателите оценки за първите му стъпки начело на изпълнителната власт. Правеше ги една изгряваща политическа звезда, с нестандартен/ хибриден бек граунд: пожарникар, бодигард на две бивши величия (Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски), топ-полицай, кмет на София, обяснява професорът.

Пред Faktor.bg той разкрива технологията на изследването си:

“Въпреки еуфорията от изборната му победа от 2009 г. предусещах, че и Бойко Борисов не е застрахован от “изкушенията“ на властта, от управленски грешки и дори от краен провал, подобен на този на неговия патрон Симеон Сакскобургготски. С писанията си доброжателно се опитвах да предпазя популярния (доскоро неформален) лидер, който събра в своя подкрепа впечатляващ брой гласове; беше на косъм да получи абсолютно мнозинство в парламента, така, както се случи с бившия цар през 2001 г.

Независимо от различията в произхода и в житейските им биографии, и двамата - Кобургготски и Борисов станаха премиери след години на грижлива подготовка и чрез лични атрактивни обещания. Първият - с месианската си програма „800-те дни”; вторият - с ангажимент за Възмездието.

Мои близки приятели ме убеждаваха: „Напиши нещо по-голямо. Има потребност от социологически анализ на феномена „Б.Б”. Такава книга ще заинтересува много хора.” Бригита Йосифова ме прикани от Лондон: ”Статиите не са достатъчни. Пиши книги. Те остават в бъдещето.”

Замислих се. Следях отблизо първите стъпки на Бойко Борисов още като новоизгряващ политик; многократно съм разговарял с него в неофициална обстановка. Реших, че ако напиша такава книга, тя трябва да се базира на надежден фактологически материал, да е аналитична, да е далеч от онези многобройни книги и статии (някои от тях - преднамерено ругателски), които са част от редовната бойковедческата книжнина на пазара.

Сега, когато книгата ми е готова и ще потегли към своите читатели, искам да ги предпазя от едно разочарование: тези, които очакват да намерят сензационни разкрития за „тъмното минало” на Бойко Борисов, няма да ги открият в моето повествувание. Криминологията и разследващата журналистика не са амплоа на един социолог.

Науката „Социология” се интересува от обществените процеси и междугруповите взаимодействия, а не от пикантни подробности, дори да са факти, но взети заради тях самите, че да кичат биографията на една личност. Дори тази личност да е известна и широко коментирана, какъвто е случаят с Бойко Борисов.

Какво означава, че една книга е написана от позициите на социологията? Тя не е историко-биографична, следваща стриктно хронологията и фактите от живота; нито е антропологическа, т.е. регистрираща поведенчески стереотипи и ритуални действия в уникална микросреда; не е и политологическа, с доминиращ акцент върху технологиите за упражняване на властта. В нея обаче има известно преплитане на социологическия със социално-психологическия и политико-антропологическия анализ. Особено при интерпретацията на релациите „индивид-група”, „среда-личност”, „поколения-преход”. Специален интерес предизвиква и “груповата история“, за която говори и Карл Попър.

Обилна е книжнината около феномена Б.Б. Тя гъсто залива сайтовете и книжарниците през последните години. Огромен е броят на знайните и незнайни съчинители на публична и апокрифна литература за него. Когато завършвах книгата си, само в Гугъл броят на материалите за Б.Б. беше надминал астрономическото число 11 милиона и 800 000 публикации.

Много от изданията са полезни, заслужават внимание. Имам предвид преди всичко книгите ”Тайният проект Бойко Борисов” на Григор Лилов и „ В сянката на Борисов” на Иван Бакалов. Към тях следва да отнесем стотици аналитични статии, коментари и интервюта, чиито автори са колеги от академичните среди, независими журналисти и коментатори. Проучих всички достъпни материали, използвах най-ценните от тях. Списъкът на ползваната литература е даден в приложение (позволих си волността да не индексирам цитатите в текста на книгата, за да улесня читателите, които не биха искали да следят в подробности научния апарат).

Книгата, която читателят държи в ръце, е основана предимно на мои записки за събития и епизоди, станали с участието на Бойко Борисов. При интерпретацията на фактите, както казах по-горе, подхождам като социолог, който разгръща свой дискурс през видимите ситуации към невидимите - до дълбочините на трайните процеси. Жанрът, който избрах е социологическа есеистика: по-експресивна и по-лека за възприемане от читателите. В предимствата на есеистичното повествувание се убедих, след като през 2005 г. издателство „Христо Ботев” публикува историко-социологическя ми очерк „Завръщането на монарха”, посветен на Симеон Сакскобургготски.

Книгата се изчерпи за няколко седмици (заслуга и благодарение на усилията на непрежалимия приятел, издател и писател Красин Кръстев).

Този жанр е сравнително нова територия за учения, тя има свои закони и носи работни “тежести“, поради специфичните си правила. Но е винаги желан и очакван мост, една протегната ръка към по-широката читателска аудитория. Интелигентният читател, надявам се, че ще се увери: оставам верен на решението си да напиша обективен и безпристрастен анализ на феноменалния поход на Бойко Борисов към върховете на политическия мениджмънт.

Съзнателно се ограничих да изследвам единствено времето 2001-2012 г., когато героят на тази книга излиза от „зоната на здрача”. Тогава, когато се хвърля в кипежа на властовите противоборства. Това уточнение допълнително обяснява защо не се занимавам пространно с неоткрити и непубликувани сензационни факти от така наричания “криминален период“ от живота на днешния български премиер.

Правя само едно изключение: поместих кратки коментари върху уникалния охранителен „стаж” на Борисов. През 90-те години той е посветил голяма част от времето си да усвоява занаята на политик и държавен мениджър при двама неслучайни негови “учители“ по политика: Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски. По това време, по собствено признание на Б.Б., бил изкарал два университета! Уникалният „университетски” стаж и, най-вече, самите негови лични преподаватели и настойници улесниха пътя му към върховете на управляващата (явна и сенчеста) прослойка. Те му дадоха и примери за подражание, и образци - за поведение. Тези специфични уроци се приложиха и бяха внедрени от момента, когато героят застана начело на държавата.

Отново ще подчертая, при работата върху ръкописа съм се стремял да се придържам единствено към истината за израстването на Бойко Борисов като политически лидер. Не неговата персонална съдба, а съдбата на националната ни общност, която го е излъчила и го е приела чрез избори за водач, стои в сърцевината на моя изследователски интерес.”

В социологическото си изследване проф. Петков поставя и два въпроса, на които обществото и политическата класа тепърва трябва да дадат отговор:

Как се случи така, че в края на прехода България зави към еднолична власт?

Какво може да очакваме в близко бъдеще, след като за по-малко от четвърт век изживяваме нов, този път постоталитарен авторитаризъм?