АРЕСТУВАНАТА УЛИЦА / Проф. Кръстьо Петков/

Статията с променено заглавие е публикувана в седмичника "Свободен народ" /30.11-7.12.2012/

* * *

Meтафората, която ползвам, засяга есенните протести на гражданите в столицата срещу управляващите от ГЕРБ и техните ответни реакции. Наглед всичко е ОК: демонстрациите следват една подир друга, полицията следи за реда, медиите отразяват събитията, публиката наблюдава активистите, властимащите коментират проявите. Но при по-внимателно вглеждане се забелязва един феномен, непознат от близо 20 години: СТРАХ .

Страхът има две лица:

едното е на властта; другото е на недоволните от нея.

Властимащите очевидно се страхуват от потенциала, който е заложен във верижните протести. Засега те не са масови / събират в най-добрия случай mежду 1500 и 7000 души/, но не стихват вече месеци наред. Кой ли не излезе по улиците и площадите, за да излее гнева си срещу управлението на ГЕРБ - фермери и държавни чиновници, еколози и майки с деца, пациенти и инвалиди, полицаи и военни, пенсионери и младежи… Което показва, че култивираният чрез административни мерки страх сред населението, подсилен от традиционното за българина търпение, е на път да бъде преодолян. Доста обезпокоителен сигнал за партия ГЕРБ, широко рекламирана като „машина за печелене на избори”.

Този извод може да изглежда твърде оптимистичен и прибързан. Опитът ми на синдикален лидер и организатор на протестни акции от първите години на прехода ме кара да мисля обаче, че България трайно навлиза във фазата на откритите граждански сблъсъци; техният логичен край обикновено е един: сваляне на правителството.

Как mоже да стане това: с директен натиск от улицата или чрез избори, е от второстепенно значение. Важното е, че недоволството и гневът са отприщени и мотивират доскоро стреснатите от една силова власт граждани.

В това се убедих след участието си в протестния митинг, организиран на 16 ноември 2012 г. от новите партии ГОРД, Свободен народ и Национален фронт за спасение на България „Скат”. Казионните медии го показаха и коментираха селективно – в светлина, угодна на властта. Вестник „Свободен народ” и част от независимите журналисти отразиха широко събитието. Негови непосредствени наблюдатели бяха чуждестранни новинари, дошли по покана на евродепутата Слави Бинев.

Ето и моите впечатления от мястото на събитието, където пристигнах като поканен гост-оратор /роля, която не успях да изпълня поради неочаквания развой на планираната протестна акция/.

Тя беше разрешена от столичната община и на първия сборен пункт /ул. Сан Стефано, пред БНТ/ мина в рамките на обичайното – лозунги срещу проправителствената политика на обществената телевизия, връчване на петиция, леки сблъсъци с охранителите на реда. Но същинската интрига се разигра на площад „Гарибалди”, където се събраха двете колони на протестиращите.

Полицията се изправи пред дилемата:

да спре ли митингуващите, или да ги остави да следват своя план.

Избраха първия вариант-не по решение на отряда за борба срещу безредиците, разположен в пространството около площад „Гарибалди”, а по нареждане свише. Кому е хрумнала глупавата идея да отмени постфактум разрешението на софийската община да се проведе митинг на емблематичния площад, е без значение –министърът лично или някои от неговите преки подчинени. Важното е, че властта се изплаши от напора на гневните граждани и направи опит за ги спре и държи далеч от финансово-икономическата цитадела: Корпоративна търговска банка.

Опитът излезе неуспешен и в крайна сметка се обърна срещу властовите стратези. Подсилено от колоната на митингуващите пред БНТ, събралото се множество /над 2500 души/ направи обходен маньовър и през ул. „Денкоглу” нахлу на площад „Гарибалди”. Опитът за арест на улицата се провали. Meжду другото, чест прави на полицаите, че не приложиха груба сила срещу напиращите демонстранти. Те имаха легитимно позволение да стигнат до въпросния площад, а и показаха завидна дисциплина, устрем и готовност да вървят след своите лидери.

Ако всичко се изчерпваше с тези белези, можеше да заключи, че имаме работа с поредна илюстрация на връзката „лидер-тълпа”. Само че събралото се множество до площад „Гарибалди” се различаваше коренно от представите за „тълпа”, в която индивидите губят своята идентичност, потапят се в колектива и се прикриват зад неговите общи прояви. Лицето на протестиращата „Улица” бяха млади хора. Лозунгите им бяха социални и патриотични: „Искаме финансов Омбудсман”, „Не на банковия грабеж!, „ Долу олигархията” и др.

Последният призив заслужава вниманието на професионалните коментатори, защото беше персонализиран –чрез портретите и чучелата на конкретни личности от правителството /Бойко Борисов и Симеон Дянков/, от банковия елит / Цветелина Бориславова, Цветан Василев и Цеко Mинев/. Самото споменаване на имената на тримата топ-банкери предизвикваше вълна от възмущение; офисът на КТБ беше обстрелян с яйца. Mладежите показно изгориха чучелото с лика на премиера, после се разотидоха. За да се съберат отново след седмици – по-многочислени и още по-нахъсени.

Впрочем, ако става дума за количествени измерители на протестите, този на БСП, организиран на следващия ден, беше доста по-внушителен. Но и качествено по-различен. Социалистите представиха един ритуал-миниатюрно копие на този, който организират всяко лято на връх „Бузлуджа”. Събраха се на площада пред храм- паметник „Ал. Невски” и протестираха миролюбиво, в съпровод на патриотични песни и с показна бодрост. Окуражаваха се взаимно и се надъхваха за изборна победа.

За разлика от социалистите, гарибалдийците бяха спонтанни в действията си, с естествено висок дух и впечатляващо млади /над 80 на сто от излезлите на протест бяха под 30 годишна възраст/. Което е ново явление в историята на българския преход. Двадесет години след неговото начало, в челото на колоните на протестиращите отново застава Млада България , която нарича себе си „Децата на прехода”. Когато те тръгнат напред, перспектива и надежда има; софийските площади и улици вече приличат на тези в Mадрид и Атина, Лисабон и Брюксел- места, превърнати в арена на многомесечен сблъсък между „Улицата” и „Системата”.

Изходът от този сблъсък е предрешен. Демонстриращи граждани може да арестуваш и затваряш. „Улицата” е невъзможно да бъде окована. Колкото и да се напъва страхливата и авторитарна власт.