ЗАВРЪЩАНЕТО НА НАРОДНИТЕ ФРОНТОВЕ /Проф. Кръстьо Петков/

България в огледалото на европейската гражданска съпротива

Тази статия е провокирана от срещата, която имах в края на октомври в централата на най-големия португалски синдикат CGTP. Повече от час разговаряхме с генералния секретар Мануел Карвальо да Силва за ситуацията в Португалия и средиземноморските страни, както и за приближаващия общоевропейски Ден на протеста (14 ноември, 2012 г.). „Превърнаха ни в колониална територия, сподели моят събеседник. Няма да позволим т.нар. Тройка (ЕК, ЕЦБ и МВФ) да ни върне десетилетия назад и да прехвърли цялата тежест на дълговата криза върху обикновените граждани. Затова се вдигаме на генерална стачка. Протестите ще продължат, докато не наложим своите искания за социална справедливост и работни места”.

Езикът и аргументите на популярния синдикален лидер силно напомня за посланията на водачите на народните фронтове в Европа от 30-те години на миналия век. Тогава масовата съпротива е срещу настъпващия фашизъм; днес е срещу друга антихуманна идеология: агресивния неолиберализъм. Непосредствено след Голямата депресия гражданите на европейския континент се обединяват в съпротивителни движения, загърбвайки политическите си различия. Фашизмът е спрян, с цената на опустошителна война. Съпротивата, както припомня ветеранът Стефан Хесел в своето нашумяло есе „Възмутете се”, роди социалните държави и солидарните общества в Европа.

Сега, в разгара на Голямата рецесия, отново става дума за гражданска Съпротива. Този път, срещу завоевателската политика на коренно различен тип властници: глобалните пазарни фундаменталисти. Чрез масирани десанти те превзеха половината свят: от /Ню Йорк (Уолстрийт) до Франкфурт, Атина и Рим; през териториите на изток от Виена до Черно море и Евразия; Северна Африка и част от Южна Америка. Днес оръжейният арсенал на завоевателите е изцяло обновен и се води с финансово- икономически средства за масово поразяване. Изпълнителите (ударните отряди) са съставени от наемници, които са окупирали цитаделите на властта в ЕС, МВФ, Световна банка, националните държави. Обединени в политически мрежи и действащи като властови хунти, неолибералните/пазарните фундаменталисти постигнаха своята цел да създадат Световна империя на парите.

На дневен ред затстава въпросът: каква ще е насрещната реакция на колонизираните народи? Имат ли право социално подтиснатите граждани да открият „ответен огън”, както съветваше Пие Бурдийо?
В Западната част на Стария континент, Северна Африка и в сърцето на съвременния капитализъм- САЩ, тактиката на съпротивата е ясна.

Битката се води вече трета година чрез нестихващи протести, гражданско неподчинение и окупиране на публичните пространства. Но в Източна Европа цари тишина. Същите народи, които през 1989-1990 г. сътвориха т.нар. Нежна революция, днес са притихнали.

Достатъчно е да направим възстановка на общоевропейския Ден на протеста /14-ти ноември/, за да се убедим в това: в пет държави имаше генерални стачки, общо в 15 се проведоха демонстрации; на Изток от Виена не беше организирана нито една значима национална протестна акция. В България синдикатите се отчетоха със алогабаритен протест на водоснабдителите!

Каква тъжна символика: 22 години след падането на Берлинската степа, Европа отново е разделена; този път не със желязна/геополитическа завеса, а с гражданска и синдикална. На Запад стачкуват, на Изток мируват!

На пръв поглед България трайно е заседнала в зоната на притихналите нации, заразени от синдрома „Умора от прехода” и смазани от тежестите на кризата. Но истината според мен е друга; тя може да бъде разгадана, ако погледнем на ситуацията от нов ъгъл:

Първо, в България е установен авторитарен режим, чиито съставки са едноличната власт и еднопартийното управление. Да се надигнеш срещу Силата на властимащите с голи гърди, означава да те смажат без колебание. Такива са правилата на играта, чиято цел е: Властта да се пази с цената на всичко - от медийните манипулации до персоналните репресии.
Народът български знае как да оцелява , когато е под иго. Знае и как да се надига-постепенно, чрез култивиране на масова омраза и верижни огнища на съпротива. Затова от края на 2009 г. досега имаме най-голяма концентрация (за целия преход)на организирана групова самоотбрана: на селяни и учени, младежи и майки с деца, еколози и блогъри, държавни чиновници , полицаи и военни. Не остана съсловие, което да не излезе на Улицата, където работи истинският парламент- на гражданите.

Второ, България е превърната в неолиберална държава, въпреки че конституцията и европейските ценности повеляват тя да е социална. Иначе казано, извършен е таен и пълзящ държавен/ конституционен преврат. Той дава властта в ръцете на неизбрани от народа управници. Имам предвид онези, които контролират Големите пари, но самите те като корпоративни групировки са безконтролни и безотчетни (цитирам по памет лекцията на проф. Зигмунд Бауман, изнесена преди месец в СУ „Кл. Охридски). Щом няма подотчетност отгоре надолу във властовата пирамида , значи не Законът, а интересите и волята на властимащите постановяват кой е крив, кой е прав, когато се стигне до правосъдие.
Затова българите не се доверяват /ава никак/ на нашенската Темида и търсят справедливост в Страсбург и Люксембург, където са европейските съдилища. Българинът се научи, че Европа не му е враг, а партньор и опора; враговете му се подвизават на местна почва.

Трето, България е узурпирана държава (State captured). При това- двойно узурпирана: веднъж от чуждестранни колонизатори /например банковият сектор е поставен под тотален външен контрол/; втори път-от криминализирани елементи /мутри, мафия, незаконни корпоративни мрежи/. Нелегитимните структури отдавна не се подвизават в ъндърграунда. Те изпълзяха оттам и , без да си режат опашките, се настаниха във висшите етажи на властта. Станаха олицетворение на държавата. Да се бориш с тях, означава да се изправиш срещу мощната държавна машина. Отгоре на всичко, България беше призната от брюкселската партокрация за правова държава и то от европейски тип.

Затова българите имат един огромен национален проблем: да се изправят срещу узурпираната държава, без да бъдат обвинени в антиконституционализъм. Най-добрият пример за успешна тактика , освободена от законов нихилизъм, са съпротивителните групи на младите българи, впечатлили цялата страна-Анти-АСТА; Анонимните, Орлетата, алтернативните студентски мрежи...Както и „Доматената революция” , стартирана от Кольо Босия и продължена от младите учени, ехото от която стигна чак до Лонден и Брюксел.

Магистрален изход има, и той е в създаването на Народен фронт на непокорните българи. Не като механично обединение/картел от стари и нови опозиционни партии срещу властта, защото ще ги заподозрат в обичаен реваншизъм. Не като инициативи на на градските и крайградските партизани срещу силите на реда, защото последните не са голямото зло- те са били винаги послушни маши на силните на деня.

Говоря за Народен фронт, изграден в съответствие с постмодерния европейскимодел:

- граждански по генезис и дух. Както в Испания, където зародишът беше младежкото движение на Възмутените ( „Индигнадос”);

-социален като платформа от искания. Както в Португалия, където преди месец излязоха с Отворено писмо „Канцлер Ангела Меркел, Вие не сте желан посетител на нашата страна”; впоследствие синдикатите и интелектуалците издигнаха лозунга „Не на остеритианците”, чиито европейски предводител е „Желязната лейди”;

-политически по своите цели: да се смени Системата, а не просто нейните фасадни компоненти. Което значи, вместо декоративната демокрация (или крими-демокрацията , какъвто е българският случай) да заработи истинската, с прякото участие на гражданите; вместо финансовите елити да определят с парите и конспиративните си мрежи кой да се качва и слиза от властта, това да го прави суверенът: гражданското общество;

Песимистите смятат, че България няма шанс да се влее в общоевропейската верига на народните фронтове. Конформистите са на мнение, че било по-добре да си траем, от нас нищо не зависело. Циниците упорито повтарт, че в крайна сметка всяко ново гражданско движение обслужвало хитреците. Романтиците са готови да действат, защото всяко поколение трябвало да живее интересно. Всеки е прав за себе си. Струва ми се обаче, че е настъпил моментът за действие в полза на всички - без олигархичната върхушка.

На ход са трезво мислещите прагматици, които споделят една вяра: интересите на гражданите. Защото народностните движения и техните водачи нямат идеология. Говоря за онези българи , които днес си дават сметка, че авторитаризмът и неолиберализмът нямат място не само в собствената им страна, но и в Европа.

Същата тази Европа ( нейната по-добра , просветена и непокорна част), която за втори път през последните 80 години ни показва, че е време за завръщане на Народните фронтове. И ги създава, движейки се от Запад на Изток!

Лисабон-Брюксел-София

Статията е публикувана за първи път във в. "Дума" /18.12.2012/