Казусът "Хампарцумян срещу адв. Волева" приключи със загуба за банкера

В блога от месеци наред следя и анализирам споровете между банкери и адвокати на измамени длъжници. Един от най-интересните казуси възникна по повод на жалбата на председателя на АББ Левон Хампарцумян срещу адвокат Веска Волева по повод нейни медийни изяви.

В жалбата си г-н Хампарцумян се обръща към гилдията на адвокатите за съдействие във връзка с неверни според него изявления на адв. Волева в медиите.По-долу публикувам становището на адв.Владислав Янев, докладчик по преписката, в което препоръчва на Адвокатския съвет да откаже образуването на дисциплинарно производство по жалбата на банкера.
Адвокатският съвет приема решение за ОТКАЗ да се образува дисциплинарна преписка, с което казусът е приключен.

Казусът е приключен, но споровете относно професионалната етика, банковите привилегии и системното мамене на клиентите от страна на недобросъвестни банкери ще продължи. От тази гледна точка особено интересни са аргументите на докладчика пред Адвокатския съвет -адв. Янев. Прочетох ги внимателно и се питам:
защо и КС на Р България, който преди месеци разгледа сигнала на Омбудсмана по повод банковите привилегии, уредени в чл. 417, ал.2 на ГПК не подходиха така професионално и отговорно?

След многоседмичните скандали около избора на нови членове на КС принципният отговор на този въпрос вече е даден: защото част от избраните членове в КС четат Конституцията в превод.
Преводът им се спуска от силните на деня:властимащите и финансовите акули.
Докога ще е така? Докато гражданите-клиенти , кредитополучатели и данъкоплатци не се изправят мощно срещу управляващата олигархия!
Проф. Кръстьо Петков

* * *

ДП №471/2012г.

ДОКЛАД
От
адв. Владислав Янев от САК, член на САС

СТРАНИ:
Жалбоподател :
Левон Хампарцумян, Председател на УС на АББ

СРЕЩУ
адв. Веска Атанасова Волева

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Преписката е образувана по жалба на Левон Хампарцумян, Председател на УС на АББ.
Жалбоподателят се обръща с молба за съдействие относно публични изявления на адвокат Веска Волева в различни средства за масово осведомяване.

Хампарцумян сочи за многото на брой заведени дела от кредитополучатели чрез адв. Волева и смята, че не е допустимо те да се водят някъде другаде освен в съда. Недопустимо според него е да се осъществява защита на клиентите чрез медиите, нещо в което обвинява адв. Волева. Това жалбоподателят намира като нарушение на професионалната етика и излизащо извън пределите на закона. Смята, че с изявления по медиите през последните месеци Волева уронва доброто име на търговските банки в България, разпространява неверни сведения за тях и въвежда в заблуждение гражданите.

В жалбата са посочени цитати от няколко медийни изяви на адв. Волева като част от тях са приложени във формата на доказателствен материал. Жалбоподателят намира, че е нарушен чл. 40 ал. 1 от ЗА, касаещ съвестното упражняване на професията, необходимостта от това адвокатът да е достоен за доверието и уважението на професията, да се ръководи от закона и да защитава клиента си по най-добрия начин.

Левон Хампарцумян квалифицира действията на Волева като грубо нарушение на професионалната етика и морала и настоява да й се потърси дисциплинарна отговорност и да се извърши проверка на основание чл. 137 ал 2 от ЗА.
Приложени са извадки от медийни изяви на адв. Волева.

СТАНОВИЩЕ НА АДВОКАТА.
Адв. Веска Атанасова Волева в обяснението си счита, че Левон Хампарцумян, въпреки качеството му на Председател на УС на учредената в частна полза Асоциация на банките в България и представителните му функции, няма прерогативи да отправя и подписва настоящата жалба, тъй като съгласно устава на АББ дейността и се организирала и управлявала от УС и председателят не вземал собствени решения, а изпълнявал тези на Управителния съвет. Такова решение на УС не се сочело в жалбата, поради което същата била лична и не ангажирала АББ.

Не ставало ясно от какво точно се жалват срещу нея. Дисциплинарните нарушения били изчерпателно изброени в ЗА и нито едно от тях не се визирало в жалбата. Делата й срещу банките се водели в компетентните съдилища и решенията по тях са на съответния компетентен съд. Защитата на клиентите си е осъществявала съгласно изискванията на закона.

В изявите й в медиите изнасяла единствено факти – от съдебни решения и от търговския регистър. Твърди, че УС на Асоциацията на търговските банки, е следвало в изпълнение на задълженията си да обсъди нарушаването на принципите на коректност, честност и добросъвестност, погазени в отношенията им с техните клиенти. Ръководената от Хампарцумян банка била удостоена с най-много констатации за нелоялна търговска практика и действия във вреда на потребителя.

Не изнасяла невярна информация, тъй като всички изнесени от нея факти се основавали на :

Съдебни решения, по които съответния компетентен съд е обявил клаузи от договорите между банките и потребителите за неравноправни и съответно са присъдени на доверителите ми незаконно събрани суми.
Решения на Комисията за защита на потребителите, с които се установяват неравноправни клаузи в общите условия и договорите на банките.

Данни от търговски регистър – където информацията е публична.
Намира жалбата за неоснователна.
Представя писмени доказателства:
1. Протокол №№ 29/07 год.; 01/08 год.; 20/08 год. ; 05/09 год.; 27/10 год.; 36/10 год.; 44/10 год.; 02/11 год.; 07/12 год.; 13/12 год.; 25/12 год. /извлечения/ на Комисията за защита на потребителите; наказателно постановление № ЗИИП-К-8729/10 год., с което се налага имуществена санкция на „Уникредит Булбанк”АД, за неравноправни и нищожни клаузи; заповед № 806/10 год., с която се забранява на „Уникредит Булбанк” АД, да прилага нелоялна и заблуждаваща търговска практика; решение по дело № 6209/12 год. на СГС относно неравноправни клаузи; решение по дело № 15502/11 год. на СРС относно неравноправни клаузи;
2. Извлечения от Търговския регистър – 8 броя, от които е видно какъв е механизма, по който „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ”АД /Пощенска банка/ изземват средствата на потребителите, а именно – физическите лица от ръководството на банката участват в управлението на други фирми, на които се цедират задълженията по заемите. Един брой договор с „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД и последващ анекс с „Бъргериън ритейл сървисиз” АД.
3. Прилага 4 броя справки от Търговския регистър, от които е видно, че собственика на „Банка ДСК” АД - „ОТП Банк РТ” - Унгария, управлява сметката на „ОТП ФАКТОРИНГ” АД със седалище в Унгария, Будапеща.
4. Прилага съдебната практика – 5 броя съдебни решения, относно методите и начините на действие на банките.
Счита, че с образуваното срещу нея дисциплинарно производство се цели да бъдем въведени в заблуждение, както и за сплашване, налагане на цензура и пресичане на всякаква информация за излизане в публичното пространство на някои порочни механизми от дейността на банките.

ИЗВОДИ.

Въпреки, че поставените в жалбата въпроси касаят основни принципи по които би следвало да вземе отношение УС на АББ., изготвената от Председател следва ад се приеме за допустима и да се разгледа по същество.

Изложените медийни изяви не се оспорват от ответника по жалбата.
Оспорват се твърденията за нарушения на ЗА и на ЕКА.
Безспорно изказванията на адв. Волева са критични.
Безспорно е обаче, че в практиката на банките са налице следните обществено известни негативни практики:

• Изготвяне от банките на типови договори, които едностранно защитават само техните интереси, което води до небалансираност на взаимните парва и задължения на банките и техните клиенти и до липса на равнопоставеност на страните по договора в ущърб на клиентите на банките.
• Натрапване в договорите на условия, при които всички негативни промени на финансовите пазари са за сметка на клиентите на банките, при което рискът от негативни промени на финансовите пазари и основни финансови показатели не се поема от страната професионалист и финансово силен – банките, не се и поделя по равно от страните, а се прехвърля в тежест на техните клиенти.
• Не даване на възможност за насрещни предложения от страна ан клиентите и не приемане на предлагани от тях промени в договорите.
• Неясно излагане на дължимите се лихви и на възможностите за промяна на същите.
• Неясно излагане на дължимите се видове такси събирани от банките.
• Некоректни реклами, в които се акцентира върху подвеждащи обстоятелства, понякога с временно или променливо във времето състояние.
• Не уведомяване на клиентите за възможността несъбраните им вземания да се цедират на трети лица, които са специализирани в принудително събиране на неизплатени суми.
Налице са и множество обществено известни случаи на отпускане на необезпечени кредити, както и отпускане на кредити за финансиране решаването на частни проблеми, или за реализиране на проекти, които не са надеждни и вероятността за неуспех на същите е прогнозируема.

Всички тези негативни практики създават не само недоверие на клиентите в банките, но и причиняват на същите реални вреди. Забелязва се процес на оставяне на множество граждани без жилища, като поради кризата и спецификата на принудителните продажби имотите се продават на занижени цени, при което дори и лед продажбата им техните бивши собственици – клиенти на банките остават длъжници с не малки суми, върху които продължава начисляването на лихви за забава.

Нито за обществото, нито за държавата, а още по-малко за своите роднини или близки са полезни хора лишени от имоти и жилища, поставени в положение на доживотна невъзможност да изплатят задълженията си. Всяка държава и всяко общество има нужда и има полза от здрави, кадърни, можещи, знаещи и активни граждани. В свободното и демократично общество основна предпоставка са освен гражданските и политически права и свободи, но и персоналната свобода, необремененост, творчески и предприемачески дух на гражданите.

Капиталистическото общество освен на частната собственост и свободната пазарна конкуренция се гради и върху личната предприемчивост и стопанска инициатива. Каква стопанска инициатива и активност може да се очаква от задлъжняло лице, което доживотно не може да си плати дълговете? Каква полза от такъв човек за самия него, за семейството и близките му, за обществото и държавата?

В цялостната си дейност, чрез всичките си институти и инструменти, банките следва да предпазват и самите себе си, и обществото и държавата от появата на такива субекти. Поради наличните негативни банкови практики, за жалост не можем да приемем, че това се прави в достатъчна ефективност.

Тези негативни практики са обективно неоправдани, както поради прехвърлянето на рисковете от промяна на финансовите пазари върху клиентите, така и поради сключените дебалансирани договори в полза на банките, както и поради наличието на законови привилегии в полза на банките. Тези негативни практики са вредни за гражданите, обществото и държавата.

Критикуването на тези негативни практики в медиите; публичната защита на клиенти на банките и други форми на критика не могат да се приемат нито за необективни, нито за злоупотреба, независимо дали се правят от журналисти, граждани, адвокати или сдружения. Банките не са създадени самоцелно за да работят единствено в своя полза или за своя печалба. Същите изпълняват и важни икономически функции, касаещи както държавата, така и нейните граждани. Именно за това им е позволено да бъдат регистрирани и да извършват специфичната си търговска дейност. В извършването на тази дейност следва да са балансирани, както интересите на банките, така и интересите на държавата, обществото и отделните граждани.

В наличната обективна дейността на АББ и на нейния председател би следвало да акцентира върху преодоляване на съществуващите негативни практики, а не срещу личностите, които ги заявяват или анализират пред обществото , независимо от начина за това , в т.ч. чрез медийни изяви.

От друга страна, както банките , като специализирани институции изпълняващи не само търговска, но и общественополезна дейност и дейност касаеща пряко или косвено държавния фиск , а чрез него и държавността в страната, така и висшите ръководни кадри от банките, следва да имат повишена издръжливост на критики, в това число на разпространени в медиите такива. Това е така защото тези критики касаят не само техните персони в частност, а извършваната от тях специфична дейност, която както изложихме по-горе не се извършва само и единствено в тяхна полза, а в полза и на гражданите, обществото и държавата.

В описаната обстановка, конкретните медийни изяви на адв. Волева срещу които е подадена жалбата не представляват нарушения на норми от ЗА и от ЕКА, напротив, по естеството си същите се явяват обществено полезни, в полза са не само на конкретните клиенти на адв. Волева, но и на множество други граждани, които вече са в същата или подобна ситуация, както и на такива , на които им предстои да влязат в отношения с банки и има вероятност да изпаднат в същото или в подобно положение.

Едновременно с това, нито едно от конкретните обвинения към адв. Волева не представлява нарушение на ЗА и на ЕКА.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ:

По изложените съображения, предлагам на Адвокатския Съвет да се произнесе с решение за отказ от образуване на дисциплинарно производство срещу адв. Веска Атанасова Волева и да се прекрати ДП №471/2012г.

Докладчик:
адв. Владислав Янев: