ДИРИЖИРАНИЯТ ВЪНШЕН ЗАЕМ /Проф. Кръстьо Петков/

Кой спечели и кои губят от облигациите „Дянков”?

Преди десетина дни с тържествен тон Министерството на финансите обяви, че са извършени плащания по старата 10-годишна емисия на глобални облигации . Месеци преди това (на 08/07/2012 г.) беше финализирана нова, 5-годишна емисия на еврооблигации. Първата сделка е дело на правителството на НДСВ с главен архитект министър Милен Велчев; втората е заслуга на ГЕРБ и е изпълнена под ръководството на министър Симеон Дянков. Двете участия на България на световните капиталови пазари са взаимно обвързани. Медиите съобщиха параметрите на финансовите операции.

На пръв поглед те са впечатляващи:
 Министерството на финансите е наредило плащане на 879 849 875 евро в полза на държателите на глобални облигации на България с падеж 15 януари 2013 г.; в сумата са включени главница от 818 465 000 евро, както и последната дължима лихва от 61 384 875 евро.
 След последните плащания, външният дълг на България ще е 6.147 млрд. евро. Това означава, че дългът ще се свие от 16.72% от БВП на 14.75%. По нисък размер на показателя дълг към брутен вътрешен продукт България заема второ място в ЕС и с поредното му намаляване ще запази пристшжната позиция;
 След извършените плащания тази година нямало да се налага България да емитира нови облигации на международните финансови пазари;

Тези акценти перфектно се вписват в медийната стратегия на ГЕРБ „Пропаганда на успеха”, заимствана от арсенала на тоталитарните режими. Тя включва непрекъснато фабрикуване и огласяване на позитивни послания. Когато липсват такива, те просто се измислят. Ако имат и „тъмна” страна, тя не се коментира. Важно е да се чуват фанфарите и поданиците да ликуват.

Именно такъв е случаят най-новата „брилянтна” емисия на български ценни книжа на външните капиталови пазари, отнела дълги месеци за подготовка и реализиране на сделката. За да осветля най-важните елементи от „скритата картина” на достъпен език, ще ползвам един елементарен прийом: „Въпроси и отговори по предварително зададена тема:
Кому е изгодна сделката „Дянков и сие?”

1. Какъв е действителният размер на харчовете, с които се натовари държавата, за да покрие задълженията по предишния 10-годишен заем, взет от правителството на НДСВ?

Отговор: повечето медии се позовават на числото, съобщено от МФ: 879,8 милиона евро. В. „Сега” е по-близо до истината като информира, че МФ е наредило плащането и на близо 45 млн. долара по емисията глобални облигации, деноминирани в долари, с падеж 15 януари 2015 година . Експерти са изчислили, че към тези суми трябва да се прибавят около 200 милиона лева други разходи по реализацията на дянковата емисия. Излиза, че общата сума, с която се е разделила държавната хазна, надвишава 2 милиарда лева!

2. Кой е купил облигациите от новия 5-годишен заем, осигурил дължимите суми на държателите на ценни книжа от 2002 г.?

Отговорът е: няма публични сведения! И не може да се получат!

Правителството на НДСВ така е фризирало Закона за държавния дълг, че никъде не е разписана задължителната норма международните депозитари –съхранители и попечители на ценните книжа, да публикуват списък с имената на облигационерите. Обратно, съответният депозитар има право да откаже да ги огласи публично. Така тайната на извършените операции предварително и придвидливо е гарантирана чрез закон.

От опит се знае обаче , че зад повечето търговски тайни се крие потенциален или реален измамник, ловък спекулант или просто изпечен крадец. В конкретния случай вече е известно, че над 50% от купувачите на облигации от 5-годишния заем са българи. Независимо от обявената от МФ информация за изключително диверсифицираната инвеститорска база по географски признак, реалната картина е друга:

 преобладаваща доминация на клиенти от континентална Европа - Великобритания - 25%, Германия - 17%, Австрия- 13%, Азия - 9%, САЩ офшор - 9%, Швейцария - 7%, Франция - 5%, Италия - 5%, други - 10%;.
 с 18 инвеститори са проведени срещи от типа „на четири очи”, като 15 от тях действително участват в записването на емисията. С други 50 предварително селектирани участници в Женева (Швейцария) е проведен конферентен телефонен разговор, от които повече от половината действително стават облигационери на емисията. В резултат на проведените лични срещи с общо 69 инвеститора от Австрия, Швейцария, Германия и Англия, 42 от тях стават облигационери на емисията с подадени заявки за ценни книжа в общ размер на 1, 160 млрд. евро.

Всичко това ни навежда на мисълта, че тесен кръг „богоизбрани” инвеститори – бъдещи облигационери - са имали преференциален достъп до предварителна, вътрешна информация относно параметрите на сделката, за която официално беше съобщено, че ще е от закрит тип! Конфиденциалната информация няма как да се получи, ако не си приближен до властта (при това, до най-високия й връх), както и до фанансово-правния екип, изработил правилата на играта.

Как информацията, която е скрита-покрита може да се осветли, за да разберат непосветените какво се е случило? По принцип това може да стане чрез няколко процедурни стъпки: 1) разсекретяване на съдържанието на мандата за преговари с бъдещите инвеститори; 2) искане да се изясни как изглежда въпросният „индентур” (договорът за облигационната емисия); 3) оповестяване на списъка на фактическите притежатели на облигациите (виж отговора на въпрос №2).

3. Защо български инвеститори са били толкова заинтересовани и активни участници в сделката?

Правилният отговор (по учебник) е: защото държавните ценни книжа носят сигурен доход, освен ако държавата не фалира (България, слава Богу, засега е на прилична дистанция от такава катастрофа).

Точният отговор е друг: селективно поканените инвеститори, ползвайки връзките си с продуцентите, сценаристите и актьорите на дирижирания финансов спектакъл, са изместили други потенциални купувачи!

Който не вярва, нека да направи справка с публикацията във в. „Банкер” от 07.07.2012: „Дянков ощети българските банки”.В нея се съобщава , че водещите мениджъри на емисията, съобразявайки се с инструкциите на емитента (българското правителство), са включили дискриминационна и деформираща капиталовия пазар клауза: български институционални инвеститори да не бъдат допускани до закупуване на книжа. Уж с „добрината” да не се изтегля ликвидност от България и парите да останат във вътрешния търговски стокооборот и финансовата система.
С още две изгодни опции се сдобиват въпросните привилигировани инвеститори:

Опция №1:
Пълната доходност на емисията не е в размер на 4.25%, както публично се обявява, а почти 10%. Схемата е следната: 4.25% (лихва) + 0.818% отстъпка ( т.е. разликата между номиналната и емисионната цени на облигацията – 100% - 99.182% ) + 4.10% (котировката на старите облигации на М. Велчев, които се заменят от новите облигации на С. Дянков в деня на новата емисия).
Така облигации за 100 EUR номинал от новата емисия носят на своя притежател чист годишен доход от 9.17 EUR . Сега става ясно защо в проекта, ратифициран от Народното събрание, е изрично посочено, че: «Народното събрание на Република България, по предложение на Министерството на финансите, разреши новите облигации да бъдат емитирани с лихви до 10%!»

Опция №2:
Това е правото на държателите на български ценни книжа да пласират свободно облигациите на вторичния капиталов пазар. Колко ще спечелят от това, е трудно да се каже. За сведение на любознателните: още в първия ден след емитирането и свободната търговия на вторичен пазар, облигацията поскъпна с 1.5% (само за 24 часа), а 6 месеца по-късно доходността й вече е между 26% - 28%!
Високата доходност по държавно гарантирани ценни книжа означава или висок риск в страната, или източване на държавни пари към определени „инвеститори”. В САЩ доходност на такъв тип книжа (а вече и на доста други ценни книжа) над 7% минава на „специален режим” на разследване, тъй като възникват подозрения за извършване на „usury” (няма точен термин; най-близък „узурпаторство”). Българските институционални инвеститори (търговски банки, пенсионно-осигурителни фондове, застрахователни компании, инвестиционни дружества и др.), които при емитирането бяха деликатно оставени извън играта, сега могат свободно и необезпокоявано да си купят от еврооблигациите, но на „промоционална”, по-висока цена!

И още една благина: Ако облигациите са т.нар. „обикновени” или „купонни”, то те се изплащат два пъти в годината, а не само веднъж! Това означава, че и бюджетната процедура на страната през 2013 г. ще предвижда ревизия на полугодие, за да могат да „оправят” числата. Подозрителното също е, че през 2013 г. фискалният резерв се очаква да падне под 4,5 до към 4 млрд. лв.

Като се има предвид, че около 3 млрд. лв. не бива да се пипат въобще заради „Сребърния фонд” (за който миналата година се „облизваха” доста спекуланти от вътрешния кръг на посветените), то парите за фискални маневри през годината ще бъдат около 1 милиард лева и малко отгоре. И сигурно фамозният Дянков пак ще се кълне, че от Брюксел не са му платили фактурите и затова не могъл да вдигне пенсиите …

4. Кой плаща масрафа за поредния перфектен, т.е. узаконен финансов грабеж (държавен обир)?

Директният отговор е: естествено-данъкоплатците!

Изчисленията показват, че за да се покрият всички харчове по супер-сделката, всеки българин е бил лишен от над 300 лева доход. Двата милиарда лева, преминали в банковите сметки на финансовите спекуланти, от които всеки втори е наш, роден олигарх, или негов приближен брокер, са достатъчни, за да се покрие дефицита на НОИ, а пенсионерите да получат не само коледни добавки, но и допълнителни увеличения на пенсиите. Оптимизмът на пазарните фундаменталисти, че все пак спекулативно спечелените пари щели някога да се върнат като инвестиции в България, е буквално изсмукан от пръстите /виж. поредното съчинение на неспирно шестващия по медиите Георги Ангелов в „Сега” (16/01/2013).

5. Кой би могъл да внесе яснота по горните въпроси, особено по Въпрос №2?

а/ Отговорът: „Финансовият министър Симеон Дянков”би бил по дефиниция погрешен.
Вярно е, че като едноличен управител на дълга той е осведомен по всички аспекти на скандалната сделка, но няма да проговори на каквато и да е цена. Просто така му е поръчано! Останалото зависи от неговия личен морал - ценност, на която той и публиката у нас не държат особено много!

Тук възниква и друго подозрение – дали премиерът е запознат действително с фактическите числа и годишната проекция на бюджета; и оше: ако са го уведомили, дали е разбрал каква хитроумна „врътка” са спретнали неговите приближени. Съгласно установената практика, премиерът получава всекидневни сводки за финансовото състояние на държавата. Обърнал ли е внимание, че „хватката”: „Всички пари от бюджета – в една обща сметка” е толкова подозрителна и опасна, че един ден ще бъде изправен пред сакралния въпрос: дали изобщо има пари в „неговата” държава.

Хипотезите са две: едната, че премиерът знае за бюджетните гимнастики, но си трае; втората, че е несведущ по темата, но все пак инстинктивно усеща, че нещо нередно се върши зад гърба му. И в двата случая някой ден именно той ще изпере пешкира. Справка- Жан Виденов...

б/ Отговорът: „БНБ да се намеси!”, е също неверен.
Централната банкова институция у нас отдавна е доказала, че нищоправенето и е любима роля. А и в случая на нея е отредено скромно място: да бъде касиер на паричните транзакции!

в/ Отговорът: „Парламентарната опозиция да поеме инициативата за разплитане на далаверата с дълга” изглежда логичен.

Съмнявам се обаче, че ще се реализира на практика. Финансисти като Иван Костов и Пламен Орешарски знаят как да поискат поименния списък на привилигерованите купувачи и прислужващите „експерти” ;могат да изчислят спекулативните печалби и загубите за държавата ( както навремето стори Пламен Орешарски: осведоми обществеността, че преките и косвени щети от „царския” заем възлизат на над 1 милиарда долара; заемайки поста финансов министър обаче, той остави папката с изчисленията в чекмеджето!).

Аз съм скептик, дори неверник, че в парламента ще се стигне до щателно разследване на тъмната страна на сделката по 5-годишния заем с български облигации. През целия период на прехода максимата „Гарван гарвану око не вади!” запази своята охранителна функция спрямо всякакъв род финансови спекуланти. Затова вместо гарваните и лешоядите в управлението на икономиката и финансите трябва да застанат хора, притежаващи някаква критична маса от почтеност и държавническа отговорност.

Въпрос последен: Как да се случи тази промяна?

Доскоро отговорът беше: чрез избори. Днес в Европа в употреба се пускат нови оръжия: граждански бунтове и референдуми , помитащи корумпираните елити (Справка-Исландия).

Не е ли крайно време и българите да се въоръжат с такива ефикасни и демократични инстументи!