ГИБЕЛТА НА ФЛАГМАНА „В М З”- СОПОТ: ИМА ЛИ СПАСЕНИЕ? /Проф. Кръстьо Петков/

***

В икономиката, за разлика от военните сражения с многократно превъзхождащ противник, изход винаги има. Стига да се изработи и приложи мълниеносно нестандартна, печеливша стратегия. А това може да се случи, ако снимката на арената на стълкновенията и разстановката на бойните отряди е безукорно точна .

Може да се възрази, че на територията на оръжейния гигант ВМЗ няма сражения, а само синдикални протести. И правителството не воювало, а преговаряло със стачния комитет. И още: било маневрено и максимално отстъпчиво. Само дето нямало пари за заплати и затова заводът трябвало да бъдe ликвидиран (пардон-фалиран). После – приватизиран и възроден в миниатюрен размер: с няколкостотин души персонал, произвеждащи ширпотреба (пардон-търсена оръжейна продукция).

Днес само наивници може да повярват на подобни приказки. Истината е съвсем друга. За да я разплетем, трябва да се върнем далеч назад, цели 15 години. Тогава започна един процес, който управляващите наскоро нарекоха „криминална приватизация”. И са прави; само дето не съобщиха, че крими-сценариите се реализират и/или пишат наново и през управлението на ГЕРБ.

Сценарият за обезкостяване и ликвидация на ВМЗ предвижда това да стане на няколко стъпки:

Действие първо:

Отказ на правителствата от каквито и да е било инвестиции и планове за модернизация. Формалните причини за това бездействие са, че не било работа на държавата да се меси в икономиката ( любим блъф на неолибералите); освен това оръжейната промишленост у нас от времето на СИВ си била изпяла песента (което е пълен абсурд; справка – работещият на пълни обороти „Арсенал”, дори когато беше преобладаващо държавен).

Отказът от иновативно менажиране не означава бездействие.

Обратно, при четири поредни правителства, чрез смяна на директорите и контрол върху бордовете, от ВМЗ към партийните централи –персонално и за изборни кампании – текат полагаемите комисионни. Отначало като десятък (отбивка от всеки доход) , после в три-четирикратно по-високи размери. Паралелно с това кръвопускане, около територията на ВМЗ израства гора от доставчици, продавачи, прекупвачи и прочее представители на онази „бизнес” мрежа, която в икономическите анализи се обозначава като „пиявици”!

Така че когато питат: как така едно работещо и потенциално печелившо предприятие е натрупало загуби от 150 милиона лева (неофициално те са 180; реално, според експерти, са над 250 милиона); или: защо работниците изпълняват поръчки, а пари за заплати няма, отговорът е: постъпленията са изсмуквани безжалостно от живата плът на промишления гигант – година след година, милион подир милион. Достатъчно е да се направи независим одит на корпоративното счетоводство на ВМЗ-Сопот и картината на финансовото изпомпване ще се осветли.

Обезкостяването продължава чак до 2011 г., когато парламентът приема камуфлажна стратегия за ВМЗ. Казвам „камуфлажна”, защото в нея няма оздравителен план, нито са предвидени средства за технологично обновяване и други елементи, присъщи на всяка професионална разработка. За социални клаузи изобщо не става дума!

За сметка на това „стратегията” отваря вратите към форсирана и скрита приватизация.

Край на първо действие!

Действие второ:

През последните две години всички налични пари в и около ВМЗ се изпаряват. Къде? Питайте военния и икономическия министър. Не че тандемът Борисов-Дянков не знае какво се върши, но нейсе... Междувременно персоналът изпълнява поръчки, които с всеки изминат месец стават все по-несигурни. Тези изработки са нетипични, дори унизителни за някогашната гордост на националната ( и тази на СИВ) оръжейна индустрия.

Пак междувременно, без много шум, се подготвя оперативния план за крими-приватизацията , който включва следните етюди:

Етюд 1: прекъсване на плащанията на заплати; (направено е съзнателно, от правителството, въпреки че само две години по-рано във военно-промишления държавен холдинг е имало излишъци).Натрупаните задължания към работещите са смешни по размер; държавата , чиито наемници са 3020 души персонал в сопотския завод, винаги може да извади няколко милиона и да плати изработеното - както повелява Кодексът на труда!

Етюд 2: започват протести, на сцената излизат синдикатите. И по модела на ОЦК –Кърджали, Кремиковци АД и др., довеждат протестите до крайна форма: окупация и гражданско неподчинение. Дотук добре, но този модел вече не носи полза, защото милостинята, която биха получили работниците като заплати и намаляването на броя на уволнените е отбрана, обречена на загуба;

Етюд 3: Задкулисни приготовления. Правителството започва непрозрачни разговори с потенциални купувачи. Две от трите фирми са отхвърлени, очевидно са били част от миманса. Третата е разкрита като неплатежоспособна –дължала пари дори на собствения си персонал.

Ако се доверим на горчивия опит от крими-приватизациите на индустриалните заводи през периода на т.нар. преход, би трябвало да направим следния извод:

Подготвя се не приватизация с цел оздравяване, а предаване на активите на ВМЗ в послушни ръце на прекупвач. Същият този „приватизатор” се готви да получи за 1 долар активи за милиарди левове. После, по схемата на „Кремиковци” АД, да ги препродаде някому. Няма значение кой е той и от каква националност е: новият Митал, или Живаго, или Захариев. Важното е някой да снесе в опустялото гнездо на сопотския завод прилична сума; държавата да му замете задълженията към "кредиторите"; тлъстите комисионни да постъпят там, където се полага – при сценаристите!

Действие трето (предстоящо):

След месеци, когато финансовите далавери приключат, ще започне физическото обезкостяване на цеховете. Справка-отново Кремиковци АД, което премина в небитието...

***

Връщам се към началото на моето изложение: Може ли да се предотврати гибелта на флагмана ВМЗ? Моят отговор е : „Да-ако се реагира мигновено, като при генерално сражение”.

Печелившата тактика за спасяване изисква:

1. Незабавно парламентът да изслуша отчет по приетата "Стратегия, 2011" и да извърши своя проверка на финансовата ситуация и процедурата по приватизация:

-помощен орган на парламентарната анкетна комисия да бъде Съвет на бившите директори на ВМЗ- Писков, Кацаров, Ушев и всички останали;

-одитът да се направи от независими експерти, оглавявани напр. от Рачо Петров, бивш зам. министър на промишлеността, отговарял дълги години за оръжейните заводи, понастоящем международен финансов консултант;

2. Синдикатите да сменят своята стратегия и от отбранителни действия да преминат към настъпление. Новата/стара, печеливша платформа е е : крими-приватизация и уволнения: само през трупа ни!

Опит в миналото от такива мощни солидарни действия на КНСБ-КТ „Подкрепа” има. Има и аргумент, изстрадан многократно: като се разбягат висококвалифицираните инженери и работници от сопотския завод, и Господ да слезе от небето, няма да може да го изправи на крака.

И още- след време да се предложи алтернативен вариант на приватизация, близък до модела на редица предприятия, които днес са в частни ръце, но работят, печелят и поддържат заетост- КЦМ „Пловдив”, „Асарел –Медет”, „Елаците", „Арсенал”....

3. Гражданите на Сопот да излязат на барикадите и , следвайки примера на своите деца на тийнейджърска възраст, да отстояват интересите на местната общност. Образно казано, „до последна капка кръв”.

Срине ли се ВМЗ, Сопот няма бъдеще! Поне в близките 1-2 десетилетия.

Който не вярва, да отиде на панихида във Видин, Мадан, Рудозем и още десетки градове, където крими-приватизацията превърна цветущи региони в индустриални гробища!

ПП. Настоящата статия беше написана, когато медиите съобщиха две лоши новини:

-Парламентът, разположен в столицата на територията, обозначена на картата като "България", е извадил ВМЗ-Сопот от забранителния списък за приватизация /с което е погазил националните интереси/;

-Министър Дянков е забранил да се изплатят каквито и да е било възнаграждения на персонала за изработената продукция /по този начин грубо е нарушил КТ/;

Двете съобщения не отменят валидността на констатациите и препоръките в горното изложение.

За любителите на битовизмите остава необяснена загадката: кой е по-прав в спора „премиер- работничка” – Властелинът на държавата, който завидя на златните пръстени на жената от Сопот и се засегна от нейната горчива ирония ( пращайки му връзка с кромид да се нахрани), или оръжейничката, която си изкарва хляба с достоен труд, съхранявайки последните остатъци от привързаност на нежния пол към украшенията -виж още:
http://www.cross.bg/1346331

Глупав спор! Български спор ,от който практическа полза няма! Само дето накара премиера да си изтърве нервите по телевизията!
--------

Статията е публикувана и във Фактор.БГ, 26/01/2013