Увеличенията на пенсиите са милостиня /Интервю на проф. Кръстьо Петков/

Интервю за седмичника "Минаха години"

1. Правителството обеща, че от 1 април ще има “увеличение” на пенсиите. “Увеличение” в кавички, тъй като натрупаната инфлация е към 15 процента. Вашият коментар?
За мен това решение беше и си остава предизборен ход! Не случайно раздават милостиня непосредствено преди парламентарните избори-за да е още пресен споменът от получените левчета.
Прав сте, че т.нар. увеличение е доста под реалната инфлация. Но проблемът не е само в орязаната индексация. По тежкото, антиконституционно нарушение е, че в продължение на четири години правителството на ГЕРБ отказваше да индексира пенсиите-въпреки изричните клаузи в КСО. Което е безпрецедентно, антиконституционно решение, за което на това правителство и неговия финансов министър трябва да се търси сметка.

2. Публична тайна е, че Симеон Дянков посегна на вноските на хората в Здравната каса. Законно ли е това и ако не е, как трябва да бъде наказан този министър?

Не е законно! Напротив, то е противозаконно решение.При това не е случаен пропуск, примерно от непознаване на правната материя. Което прави нарушението по-тежко.Ако имаме коректна и строга правна система, подобен род престъпления би трябвало да се квалифицират като кражба на публични пари: не в смисъл, че г-н министърът ги е присвоил за себе си, а неправомерно ги е прехвърлил към други бюджетни пера. Каквито и да са неговите обяснения, или аргументите на адвокатите на властта, истината е една: този министър , под благосклонния поглед на премиера, при бездействието на опозицията и пасивността на работодателите и синдикатите, прави каквио си иска бюджетни „гимнастики”, за да свали дефицита и да го докара до нула /което е едно безумие в условия на криза/.

Да, но тези пари не са негови-нито като финансов експерт, нито като политик и министър той няма право да се разпорежда с чужди вноски. Този резерв е натрупан от вноските на гражданите, работниците и работодателите. Не виждам как без тяхно съгласие ще се пренасочват огромни суми другаде, при условие , че навсякъде не достигат пари за лекарства, прегледи, лечение и пр. Учудва ме и колебанието на БЛС: веднъж казват, че ще съдят правителството/мнистъра, после млъкват.
Аз виждам два начина да бъде наказан министър Дянков за неговите злоумишлени действия: а/ да бъде заведено съдебно дело , макар че шансовете за справедливо решение са минимални /дори КС вече се поддава на политически контрол/; б/ да бъде „уволнен”-чрез избори, което ще рече ГЕРБ да няма вори мандат.

3. Как въобще преценявате дейността на г-н Дянков в България?

Като разрушителна! Не просто дейност на некадърен човек, на икономист от средно ниво /какъвто е всъщност-занимавайки се със статистически сравнения и класации в СБ/. Дянков обаче е получил от своите ментори – международното банкерство- отговорното звание „Мисионер”. Тоест, той идва в България, за да наложи сред своите бивши сънародници правата фискална вяра. Тя се изразява в няколко изречения: „Бюджетни икономии, Орязване на доходи, Данъчни репресии”.
В същото време този мисионер-фанатик не се интересува какво става с реалната икономика. А тя се саморазрушава и умъртвява. Неговият принос за това разрушение е, че парализира основния източник на постъпления в реалния сектор: потреблението.
Такава е накратко моята оценка. Иначе житието-битието на г-Н Дянков съм го описал по-подробно в най-новата ми книга „Дуржавата-това съм аз!”

4. В т.нар. частни фондове за втора пенсия по сметките на хората има по-малки суми от тези, които те са внесли. Какви са гаранциите, че когато те наистина се пенсионират, влоговете им няма да са изядени от инфлацията или фондовете да са фалирали? Ако няма гаранции, не трябвали тези фондове да се разтурят?

Няма гаранции! Обратно, най-вече поради кризата тези пенсионни фондове загубиха доста пари. А това са пари на гражданите, които правят т.нар. втора вноска.
Тъй като тази материя е деликатна, трябва да се пипа внимателно. Простото разтуряне няма да доведе до нищо. Пряката национализация е също деструктивна. Аз съмм за преструктуриране на тези фондове, като своето място/дял в тях при управлението трябва да имат синдикатите и работодателите, а държавният надзор да се расили. Не е изключено в бъдеще държавата да се намеси, за да спасява фалирали фодове, или да издаде жестоки законови разпоредби срещу собствениците на фондовете, подобно на тези, които приложи „Желязната лейди”- г-жа М. Татчър.

5. Хиляди сънародници с по 20-30 години трудов стаж не могат да се пенсионират, тъй като

Вероятно не сте довършили изречението....нямат работа!

Липсата на работа, респ. стаж обрича десетки хиляди души на мизерно съществуване. Те за правили вноски за пенсиониране, но в края на трудовия им живот променят-без тяхно съгласие, шоково, правилата за пенсиониране. Затова винаги съм казвал, че задкулсното решение на това правителство /зад гърба на синдикатите/ е антисоциално и антинационално.
Щом искаш от някого да продължи да работи и след 60 годишна възраст, трябва да се съобразиш с две условия: неговото здравословно състояние; налчието на подходящи работни места. Наблягам на подходящи, защото един човек с 30-35 годишен стаж трудно може да се справя със задължения, които не са проблем за хората на младежка възраст /не само в професиите на физическия, но и на умствения труд/.
В България четвърто поредно правителство не следи за тези условия и я кара през просото, разчитайки на търпението на народа и слабостта на синдикатите.Аз съм за това, да се поучим от държави като Белгия, Германия, Холандия и за хората в предпенсионна възраст да се създава нов сегмент на пазара на труда-с подходящи за възрастта и здравословното състояние работни места. Те са най-вече в сферата на публичните услуги, доброволчеството и пр. Но какво от това, че хора като мен дават подобни препоръки, и че те вече са реализирани в социални държави от ЕС. Без да обиждм когото и да е било, като дойдат избори, гласоподавателите дават вта си за партии и популистки лидери, а не за компетентни специалисти.

6. Кои са главните недостатъци в пенсионната ни система?

Аз виждам три:
Първо, тя е дискриминационна- с делението на пенсиите на стари и нови;
Второ, в нея няма регулатори/санкциониращи механизми , за да се заздрави дисциплината „на входа”- визирам неплащането , главно от бизнеса, на дължимите вноски;
Трето, отказът да се прилагат европейски правила за изчисляване и промяна на пенсиите, напр. т.нар. швейцарско правило и др. Дори когато законът повелява неща, министрите не го спазвам /случаят с индексациите, за който говорих вече/

7.Изследвал сте процесите в различни страни по време на преход. Има ли някъде по света по-порочен преход от българския?

Да, в Африка, Южна Азия и Латинска Америка. Но нали България е в Европа.
Ако правим сравнения в европейски контекст, ние българите сме - най-бедни, с най-голямо социално неравенство, с най-висок риск за изпадане в бедност, с най-висока политическа корупция и пр. На всичкото отгоре, като последица от посочените социални язви сме и най-нещастните- не само в Европа, но и в света. Това поне твърдят експертите по сравнителна социология.
Означава ли това, че сме прокълнато племе? Или –че трябва да се самобичуваме? „Не” и „не”!
Аз виждам изхода в надигането на народа, като редом с младите застанат и възрастните. Къде са те? Не ги срещам сред протестиращите така масово, както е в Испания, Португалия, Гърция и др. Следващият месец заминавам отново на посещение в тези страни, и там ще разговарям с ръководителите на новите Народни фронтове-на съпротива срещу неолибералната диктатура и международните банкстъри. Сигурен съм, че ще се върна с нови идеи и ново вдъхновение. И пак ще се питам: къде е границата на българското търпение. В спокойни времена, прочутата българска издържливост и нечовешка търпеливост са предимство. Но при кризи и катастрофи тези качества са гибелни.

Така че моят апел е: за да не ни сравняват с третия свят, за да подкрепим децата и внуците си, да си припомним след броени седмици онези редове от писмото на Каблешков, които мобилизират националната съпротива: „Ако и вие, братя българи...!”