Кой клати властта в България? /Проф. Кръстьо Петков/

Четвъртък, 14 Февруари 2013 11:59 Автор Faktor.bg .inShare. 

Харизмата на Бойко залязва, само платени социолози и цензурирани медии крепят положението

Проф. Кръстьо Петков

Преди четири години подобен въпрос би бил най-малко неуместен. ГЕРБ триумфира на изборите за НС, после превзе президентството, подчини правосъдието и медиите, обезличи опозицията. Държавното управление заприлича на тодорживковското: еднопартийно и еднолично. С една разлика: Партията днес е пряка функция на лидера и следва неговата воля. Като че ли вечно недоволните от своите управници българи най-после си намериха майстора. Заговори се за нова фаза в прехода, а самите властници си пожелаха тя да трае 30 години!

През втората половина на 2012 г. картината се промени. В прогнозите за близкото политическо бъдеще има само една неизвестна: кога ще се срине авторитарният режим – на изборите за нов парламент през юли т.г., или малко по-късно?

Основанията за очакваната промяна се градят върху форсираните промени в двата вида публични нагласи: първо, как се самовъзприемат властимащите; второ, как електоратът гледа на своите избраници. Не минава седмица, без силните на деня да правят изявления с отбранителен характер: Борисов-как щял да остане в опозиция, ако не получи абсолютно мнозинство; Дянков - нямало да бъде в кабинет, чиито титуляр не е Борисов; министри и депутати – че всички били срещу тях и т.н. От тези жалби

лъха пораженчески дух,

който не е присъщ на самоуверените предводители на герберските кохорти.

Една нашенска мъдрост гласи: „Дайте му власт и му вижте акъла!”. Оставям встрани сеирджийската философия на автора на сентенцията. В случая с ГЕРБ обаче тя илюстрира точно как една добра идея може да еволюира в своята противоположност. ГЕРБ изгря на небосклона като гражданско сдружение с харизматичен лидер. После неформалите се превърнаха в лидерска партия , която пожела да е дясна. За да стигнат до днешната ситуация, при която позиционирането по оста „ляво-дясно” има значение само за брюкселската щаб-квартира на ЕНП. В България цялото герберско войнство без колебание прегърна популизма, демонстрирайки безпределна вярност към своя предводител.

Популизмът, както е известно, няма цвят. Важно е да си на власт – колкото се може повече и по възможност по-дълго. Популизмът също така има нужда от „враг” – за да го сочи с пръст и да легитимира своята агресивност. По този класически образец Борисов и ГЕРБ се задържаха на върха на популярността близо три години, плашейки народа, че ако се махнат, щяла да се върне омразната Тройна коалиция. После настъпи просветлението. На всички стана ясно, че формацията „ГЕРБ” не е нито по-малко корумпирана, нито е по-компетентна от своите предшественици.

„Най-големият враг на ГЕРБ е …самият ГЕРБ!”, изрече в средата на мандата неговият безспорен водач. Това беше една безпощадно точна и навременна диагноза. Всесилният Борисов се втурна да лекува своето отроче - засили централизирания надзор и дори си позволи да реже безмилостно загниващите части на партийната тъкан /чрез светкавични, серийни уволнения, в т.ч. на министри/. Ефектът се оказа краткотраен. Максимата: „Няма човек, няма проблем” е несъстоятелна и това е доказано исторически. Вместо нова жизненост, в болното тяло на управляващата партия беше инжектиран вирусът на страха от Началника. А той

парализира всяка управленска инициатива

Нещо, което лидерът и неговите близки съветници бяха длъжни да предвидят.

Така логично се стигна до момента, в който нищо в държавата не можеше да се случи без благословията на Човека на Върха. Само че този Човек, независимо от безграничната си властова амбиция, също има своите психически и когнитивни лимити. Буквално за месеци, след като от върховен ръководител се превърна и в оперативен разпоредител, премиерът направи поредица от грешни ходове. Част от тях се оказаха решаващи за срива в общественото доверие:

1. Подценяването на международния отзвук след опита за покушение срещу Ахмед Доган върна България сред държавите, в които вместо правов ред цари несигурност за живота на гражданите. Твърде късно премиерът забеляза, че наред с терористичния акт, аналитичният доклад на водача на ДПС е директно и дори по-силно предизвикателство към неговата еднолична власт. Не прозвището „Диктатор” / което го засегна в личен план/, а другите аргументи на политика-философ Доган трябваше да получат отговор /виж по-подробно „Политическото завещание на Ахмед Доган, www.kpetkov.eu/. В резюме, завещанието на лидера на ДПС беше: отстранете от власт не само персоната, но и режима и продължете европеизацията /друг е въпросът, доколко Доган има пълно морално основание за подобно говорене/.

Две седмици след зрелищната „солова”/терористична акция влиятелни либерали, гости на форума на ДПС, предизвикаха крайно неприятна за управлението на ГЕРБ дискусия в европарламента. ЕНП остана сама да брани Борисов и сие; но това е до време…

2. Вместо да коментира откровено документалните факти и обвинения от аферата „Будагейт”, премиерът затъна в неверни и самоопровергаващи се обяснения. Дори си позволи една самоубийствена реплика, заплашвайки публично журналисти, че можел да нареди да спретнат на всеки от тях „такова дело”. Което предизвика остра реакция от международни правозащитни организации.

3. Едноличното разпореждане на Борисов да се обяви Хизбула за организатор на терористичната атака в Сарафово матира две висши български институции: президентската и тази на главна прокуратура. Проблемът не е толкова в липсата на координация, а в пълното пренебрегване на функциите на независими държавни органи. Новината обиколи света, предизвика удовлетворение във Вашингтон, но и поредно съмнение сред лидерите на европейските държави, че българският им колега е надежден партньор.

Ще резюмирам: еднолично взетите решения злепоставят не само премиера Бойко Борисов, но и целокупната държавна власт. Не твърдя, че това се прави със зла умисъл. Господ Бог, към който лидерът на ГЕРБ единствено демонстрира респект, може и да даде опрощение за подобни грехове, но народът български – едва ли! Към рисковете от изпадане в бедност, които са надвиснали над близо 80% от гражданите, се прибави нова опасност, неизживявана от десетилетия: да живеем на територия, която ще е постоянна мишена на международни терористи. Именно поради тези причини дори и

мотивирани симпатизанти на Бойко охладняха към него

Харизмата му вече залязва!

Симптомите на такава негативна санкция вече се виждат и с невъоръжено око. Не минава седмица без поредна група протестиращи граждани да не се появи по централните софийски улици, и да дефилира на метри от канцеларията на премиера. Спонтанният протест „Да запалим монополите” подпали чергата на ГЕРБ и пусна в ход часовника, който ще отброява последните им дни във властта. Пред гневните граждани вече не вървят премиерските каламбури от рода : „И аз ще протестирам!”. В социалните медии градусът на напрежението и омразата срещу новите властници достигна небивали висоти. Дори при Станишев блогърите и форумците бяха по-милостиви. Накратко, в гражданското и политическото пространство се появява призракът на масово социално недоволство, което сме изживявали само през 1996-97 г.

Засега платени социолози и цензурирани медии крепят положението, като вещаят първи резултат за ГЕРБ на изборите за парламент. Но има и друга информации, които служат като ранен предупредителен сигнал, че изборната победата на „машината за печелене на избори” /ГЕРБ/ катастрофално губи електорална подкрепа. Един експресен сондаж на Фактор.Бг, направен в разгара на скандалите, за които стана дума по-горе, показа, че ако изборите са сега, в столицата ГЕРБ ще получи подкрепа от 13,9% от решилите да гласуват /което е по-малко от БСП/. Старата десница си връща водачеството в София, а нови, в т.ч. патриотични формации, биха разчитали на по-висок резултат от ГЕРБ, ако се излязат с обща листа /тип „Народен фронт”/. Вярно е, че към интернет базираната анкета на сайта Фактор.Бг трябва да се отнесем с резерви, защото извадката не е представителна, а е според отзовалите се. Но мнението на близо 2000 души, твърдо решили да гласуват, сочи посоката: предстои наказателен вот в крепостта на ГЕРБ: столичните избирателни райони.

Накрая трябва да отчетем и закъснялото пробуждане на парламентарната опозиция. Засега една тема я обединява:

опасението, че ГЕРБ ще фалшифицира изборите

Бойкотът при гласуването на избирателния кодекс подейства стряскащо на управляващите. Инициативата на „Свободен народ” за граждански контрол в деня на вота получи мощна подкрепа. Заканата, че през юли ще има масирано присъствие на наблюдатели от Европа е на път да се реализира. Кампания от типа „Всички срещу ГЕРБ и Б.Б.” се задава на хоризонта.

Този път външни подстрекатели и спонсори на надигането на гражданското общество срещу управляващите няма. Властта обаче се саморазклаща и то сериозно. На практика тя е изпаднала в политическа несъстоятелност. Сигналната лампа с надпис „ГЕРБ: Default” е запалена!