Топ новина от Люксембург: Европейският съд се произнесе в защита на потребителите и срещу банковите привилегии! /Проф. Кръстьо Петков/

На 14 март 2013 г. Съда на Европа със седалище в Люксембург оповести своето решение по повод на неравноправните клаузи, които банките налагат в договорите със свои клиенти, получатели на потребителски и ипотечни кредити. Предмет на Решението са и принудителните процедури за отнемане на жилищата и други имоти на едностранно обявените за неизправни кредитополучатели.

Решението е по повод на Преюдициално запитване, а запитващата юрисдикция 7”Juzgado Mercantil de Barcelona”. Страни в главното производство са: Ищец: Mohamed Aziz; Ответник: Caixa d´Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa).

Накратко казусът е следният:
------------------------------------------------------------------
На 19 юли 2007 г. г н Aziz, марокански гражданин, който работи в Испания от декември 1993 г., подписва с Catalunyacaixa договор за ипотечен кредит, сключен с нотариален акт. Недвижимият имот, за който е учредена ипотеката, е семейното жилище на г н Aziz, което той е придобил през 2003 г.
Кредитът, отпуснат от Catalunyacaixa, е в размер на 138 000 EUR. Той трябва да бъде погасен с 33 годишни вноски посредством 396 месечни вноски, считано от 1 август 2007 г. Както следва от предоставената на Съда преписка, в клауза 6 от сключения с Catalunyacaixa договор за кредит се предвижда годишна лихва за забава от 18,75 %, която се начислява автоматично върху неизплатените на падежа суми, без да е необходима покана за изпълнение. Освен това с клауза 6 bis от посочения договор на Catalunyacaixa се предоставя възможност да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, когато е настъпила изискуемостта на някоя от договорените вноски, без длъжникът да е изпълнил задължението си за изплащане на част от главницата или на лихвите по кредита.На последно място, съгласно клауза 15 от договора, отнасяща се до определянето на размера на задължението, Catalunyacaixa има възможност не само да иска принудително изпълнение върху ипотекирания имот, за да събере евентуално вземане, но и за тази цел директно да определи размера на задължението, като представи съответно удостоверение за този размер.
От октомври 2007 г. г н Aziz забавя плащането на редица месечни вноски, а от края на май 2008 г. преустановява плащането на месечните вноски по кредита, което дотогава е било в по-голяма или по-малка степен редовно. Спестовната каса упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. На основание предсрочната изискуемост на кредита банката иска връщането на цялата сума по кредита (вземане за главницата и заплащане на лихви).
През март 2009 г. спестовната каса започва производство по принудително изпълнение върху ипотекирания имот въз основа на несъдебно изпълнително основание съгласно испанския Гражданско-процесуален закон, като иска от г н Aziz плащането на 136 674,02 EUR за главницата, 90,74 EUR за просрочени лихви и 41 902,21 EUR за лихви и разходи. Принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания имот, тоест жилището на г н Aziz и неговото семейство.
На 20 юли 2010 г. се провежда публична продан на ипотекирания имот и в крайна сметка е подаден за (97 200 EUR). Г н Aziz е изгонен от жилището...
------------------------------------------------------------------

Семейната драма на г-н Азис, продължила повече от пет години, се случва в Испания. Но тя е съпоставима и със законодателната и банковата практика в България, която в редица отношения е копие на испанската.

Стотици хиляди са гражданите, домакинствата и фирмите, които са подписали подобни договори в България с кредитни институции след 2008 г. Десетки хиляди са кредитополучателите, обявени за неизправни длъжници на базата на тези договори и анексите към тях. Хиляди българи вече загубиха жилища и други имоти, ползвани при получаването на ипотечни кредити. Стотици са случаите, при които изхвърлените на улицата собственици посегнаха на живота си, или си отидоха от този свят вследствие на тежки заболявания.

Опитите на самоорганизиращите се кредитополучатели, ощетени от банковите договори и на нацоналния Омбудсман да се промени чл. 417 от ГПК дотук се оказаха неуспешни. През есента на 2012 г. Конституционният съд в България отхвърли сигнала и аргументите на Омбудсмана г-н Константин Пенчев и се произнесе в полза на законово закрепените банкови привилегии: едностранно да променят лихвите по договорите; да прилагат процедура по принудително изземване на имотите на обявените за неизправни кредитополучатели-без съд, само въз основа на извлечение от банковите сметки. Тоест, банките си присвоиха правото да бъдат едновременно и съд, и съдии-изпълнители; банкови мениджъри се специализираха в бизнес, който беше присъщ само на силовите групировки: да събират принудително вземанията и да гонят собствениците от отнетите им имоти.

За измамените клиенти остана един изход: да разчитат, че съда ще реши в тяхна полза заведените искове срещу банките-кредитори. В интерес на истината, частот българските съдилища не се поколебаха да наложат присъди в интерес на потребителите –общо над 30 са спечелените от тях дела на различни инстанции. Но това е капка в морето от насилие и измами.

Затова оповестеното Решение на Европейския съд в Люксембург може да се превърне в силно оръжие на правозащитниците в България, които вече пета година упражняват натиск върху различни институции: БНБ, правителство, НС: да направят необходимото за отнемане на банковите привилегии, закрепени в закон и ползвани срещу интересите на техните клиенти. Главният проблем е в неравнопоставеността при сключване на въпросните договори, в които потребителите са по начало по-уязвимата страна, заради което се ползват със специалната закрила на клаузите, регламентирани в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори ЕС.

Именно на тази Директива стъпва Европейският съд, за да постанови:
Първо, че потребителите на банкови кредити задължително трябва да се ползват от съдебна защита, когато кредиторите заведат изпълнително дело срещу тях;
Второ, че при подадено възражение от потребителя процедурата по принудителното изпълнение се спира от съда до окончателното решение на съответната съдебна инстанция.
Ето и пълния текст на въпросното Решение:

--------------------------------------------------------------

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на посоченото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното му решение.
2) Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че:
– понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. За тази цел се явява релевантно да се разгледа и правното положение на потребителя с оглед на предвидените в националната правна уредба средства за предотвратяване на прилагането на неравноправните клаузи,
– за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори.
Член 3, параграф 3 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че приложението, към което препраща тази разпоредба, съдържа само примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които могат да бъдат обявени за неравноправни.
------------------------------------------------------------------

Както се казва, предписанията на европейските съдии са ясни като бял ден. Предполагам, че те вече са станали известни на българските правосъдни органи, както и на най-яростните защитници на банковите привилегии: БНБ, депутатите – поръчкови лобисти, самозвани банкови консултанти. Ще чакаме тяхната реакция.

Ами конфузното положение, в което се оказва Конституционният съд на България ! Той обяви единствено банковия интерес за легитимно обществен (!) и косвено прие, че правата и интересите на стотици хиляди български граждани-техни клиенти, ощетени от уредбата на чл.17 ал.2 на ГПК, са второстепенни /тоест, предмет на частна грижа/.

Предстои да видим и реакцията на следващия парламент. Именно в тази институция беше забъркана кашата, там леви и десни депутати, наети адвокати и пазарни фундаменталисти изковаха злополучните текстове на ГПК и на Закона за потребителските кредити, които предоставиха изключителни извънсъдебни права на чужди и местни банкстъри. Резултатът е налице: сринаха доходите и имотното състояние на стотици хиляди добросъвестни, но поставени в неравноправна договорна ситуация български потребители.

Българският парламент е длъжник на ощетените кредитополучатели. След 12 май т.г., когато бъдат избрани новите народни представители, пред тях ще стои дилемата: да оставят без последици препоръките на Съда на Европа в Люксембург или да реагират, като приведат националното законодателство в синхрон с европейската Директива.

Ако постъпят по първия начин, това ще е още едно доказателство, че България не зачита европейските институции; ако намерят кураж и аргументи да отстранят несъответствията, ще покажат, че върховенството на европейските правни норми по отношение на националното законодателство не е празно пожелание.

Евросъдиите отговориха на запитването на една испанска институция, но същите проблеми стоят и в България , при това с още по-голяма острота. Нещо повече, за разлика от Испания и всички останали страни членове на ЕС, единствено у нас и в съседна Румъния се практикува т.нар. банков колониализъм: чуждестранни собственици и местни мениджъри-наемници стигнаха дотам, че поръчват какви закони да се приемат в НС и какви да са правилата на кредитната игра; приравняват своя статът с този на държавата при събиране на вземанията и дори едностранно санкционират провинилите се.

Ситуацията се променя след решението на Европейския съд. Не в полза на колонизаторите, а на доскоро беззащитното туземно население. Надявам се до предсрочните избори през май и след това то да не пропусне уникалния шанс да си върне отнетите права! Протестиращите вече включиха в исканията си преразглеждането на банковото законодателство. Слоган-достоен да бъде водещ в предизборната кампания!

-------------
Забележка: за интересуващите се от юридическите подробности, в прикачени файлове помествам в превод на български език трите документа на люксембургския съд:
-Преюдициално запитване
-Заключение на генералния адвокат
-Решение на съда