Социолози под прикритие правят социология без покритие! /Проф. Кръстьо Петков/

Срещат се случаи, когато социолози работят „под прикритие”, но те са рядкост. Имам предвид теренни/етнографски изследвания на групи и ситуации, когато на социолога му се налага да се „вгради” в уникална среда, за да получи достоверна информация. Но да правиш проучвания на общественото мнение, без да обявяваш чия е поръчката , кои са посредниците и каква е методиката, е „новост”, която ще остане в историята като български патент.

Такава е случката, която изнесе на страниците си в.”Преса” през изминалата седмица. Случка, която се превърна в интрига, после – в скандал с международни измерения. И, по всичко изглежда, ще остави траен отпечатък не само върху извънредните избори през май т.г., но и върху статута и престижа на електоралната социология в България за години напред.

Дори и най-добрите „агенти под прикритие” понякога се провалят...Фактът, че часове след като новината обиколи медиите, стана ясно кой точно е произвел сензационния резултат изборен на политическа партия ГЕРБ от 30%, не отменя горната констатация.
Защо мисля така?

Първо, пострада имиджът на солидна институция: посолството на САЩ в България. То беше замесено в скандала , без да е планирало, че операцията за социологическо разузнаване „Под прикритие” ще бъде разкрита. Посредническата роля на американска фондация, която очевидно е финансирала мероприятието, както и съучастието на анонимни французи, не е от съществено значение /остава открит въпросът обаче какви са истинските цели , които въпросната фондация преследва в България/ .

Посолството се намери в небрано лозе , но съумя да отговори дипломатично, като призна, че е съпричастно към изследването, но не и към въпросите, въз основа на които е изфабрикувана злополучната прогноза. Не е ясно обаче, дали все пак тези въпроси не са били ползвани в политическите анализи на експерти от амбасадата, и дали не са били препратени на стратегическите центрове във Вашингтон!

Тепърва ще разберем доколко тези тревоги, разкриващи намеса на една чужда държава във вътрешните политически дела на друга, независима/макар и малка/ държава, са били основателни. Във всеки случай, не ми се вярва българското посолство във Вашингтон да е поръчвало на американски демоскопи да проучват например дали Барак Обама или Мит Ромни ще е краен победител на президентските избори през есента на м.г.!

Второ, социолозите, работещи на сянка, направиха мечешка услуга на крайния потребител на поръчаната информация- партия ГЕРБ. В момента тя се бори отчаяно да се върнат в играта, след като всички техни съюзници ги загърбиха. Протестиращите граждани катурнаха кабинета „Борисов” за броени дни. Мечтаещите за втори мандат и 30-годишно победоносно управление се превърнаха в отбраняваща се и догонваща по предизборни инициативи формация. От най-любим, премиерът се срина до позицията на мразен партиен лидер - като всички останали официални водачи от парламентарното статукво. При това положение, да твърдиш, че ГЕРБ го чака изборен триумф, си е чиста проба манипулация. Ако целта обаче е била да се навреди на прекия конкурент-БСП, ефектът ще е негативен за поръчителите на изследването.

Трето, накърнен е за пореден път /сега вече трудно поправимо/ пристижът на приложната електорална социология в България. Подчертавам „приложната”, защото академичната и основа – тази, която се преподава в университетите и се развива в БАН, се движи от друга, некомерсиална мотивация. И тъй като в моята професионална биография съм бил ангажиран плътно и с това направление на НАУКАТА СОЦИОЛОГИЯ, ще си позволя да посоча накратко какво е забранено да се прави в емпиричните изследвания, известни като демоскопия /сондажи на общественото мнение/:

-забранено е да се манипулират първичните данни и крайните резултати: пряко, или косвено /чрез използване на сугестивни въпроси, непредставителни извадки, неадекватни индикатори и пр./;
- не е допустимо да се изследват сложни, динамични ситуации и типове поведение само с един метод: анкета или интервю /особено телефонно/;
-осъдимо е да се приемат поръчки, в която освен темата и обхвата на проучването, се съдържа явно или скрито очакване за изгоден продукт: демоскопска диагноза, демоскопска прогноза, медийна реклама, напомпващи изкуствено персонални или партийно-корпоративни рейтинги и т.н.

Нито едно от тези фундаментални правила на занаята на социолога-емпирик , не е спазено в операцията „Социолози под прикритие”. Затова се стигна до конфликт, в който един срещу друг се изправиха собственици и директори на цяла група социологически агенции.

По дефиниция те са част от една и съща професионална гилдия и дори членуват в една национална организация: БСА. Но същите тези вездесъщи експерти, които за 20 години си извоюваха правото да се произнасят по всеки парлив въпрос на обществото- от природните бедствия до абортите и организираната престъпност - на конкурентното поле за платени поръчки и бюджетни проекти са непримирими противници. Видяхме ги как „спорят” помежду си: провинилият се беше обвинен във всички смъртни грехове; обвинителите хвърляха камъни по грешника, без да следват библейската мъдрост - да не се нахвърлят върху съгрешилия, без да си дадат сметка за собствените прегрешения /виж изброените забрани по-горе/;

Тук стигам до най-същественото!

Факт е, че, МБМД и нейният шеф Мира Янова са престъпили законите и забраните на електоралната социология. Опитът да се оправдае явният гаф с Посолството и Фондацията са некоректни и неработещи; малцина в България днес се стряскат, когато им кажат, че американци или французи са инициатори на нещо си... Писмото на г-жа Янова до вестник „Преса”, който направи популярна акцията „Социолози под прикритие” е несъстоятелно, защото изискванията за спазване на стандартите при огласяване на резултати от демоскопски изследвания са първостепенна грижа най-напред на проучвателя. А и вестниците са за това-да узнават и препредават конфиденциална информация и да сътворяват новини за читателите...

Прави са и конкурентите на МВМД да се гневят; не е забранено да учредяват Борд на своята мини-гилдия, който да следи за спазване на правилата на занаята. Възможно е да стигнат до остракиране на провинилата се колежка. Но е крайно време да се проведе сериозен разговор върху най-важната, упорито избягвана тема:

„Защо т.нар. социологически агенции в цялата си двадесет и три годишна история, почти никога не улучват резултатите от изборите? Ще припомня само най-фрапиращите провали: местните избори през 1990 г. и парламентарните една година по-късно; президентските избори през 2001 г.; влизането на на националистите в парламента през 2005 г.; съкрушителната победа на ГЕРБ през 2009 г.

При други свободни професии има неоспорими правила за поведение: сбъркаш ли веднъж-прошка. Повториш ли-следва предупредителна санкция.Но ако постоянно произвеждаш брак, лишават те от лиценз. В професии като лекарската и адвокатската това става чрез саморегулация...

Да произвеждаш
системно демоскопски брак е позор

не само за приложния занаят , но /за съжаление/ и за цялата социология. Няма как да е иначе, защото да влезеш в ролята на „социолог под прикритие”, означава да твориш „социология без покритие”. В научната достоверност на крайните продукти-тип „менте” днес почти никой не вярва. Затова са основателни исканията при преустройството на избирателната система в България социологичеките агенции да минат на специален , външно контролиран режим. Проблемът е актуален и в държави с традиции в публичните регулации и спазването на статута на демоскопските агенции. Ще припомня, че само преди месеци американката „Галъп” продължаваше да оповестява 10-процентова преднина за Мит Ромни в момент, когато Барак Обама де-факто беше спечелил президентската надпревара.

За несведущите искам да припомня оценката на видния социолог Питър Бъргър, който нарече „парасоциолози” онези емпирици, заработващи хонорарите си с поръчково анкетиране по всевъзможни - реални и измислени- теми. Друг корифей на социологията : Бен Файн, лепна прозвището „хакадемици” онези повратливи изследователи, които са склонни заради щедри субсидии от международни финансови организации да фабрикуват на конвейр социални факти, легитимиращи програми и политики на същите тези институции и националните правителства.

За съжаление, в България приложниците/електоралните социолози я докараха дотам, че и двата етикета като нищо може да се лепнат на целия занаят. Аз лично познавам само няколко изключения! Върху тях се крепи надеждата, че сегашната изборна кампания ще е последната, белязана с груби нарушения на професионалната етика.

Що се отнася до предложението на политолога Огнян Минчев: академичните институции да се захванат с независими проучвания на общественото мнение и електоралните нагласи, то изглежда логично, но трудно може да се реализира на практика. Причината е проста и е свързана с доказаното от години пристрастно отношение на управляващите политически формации към академичната социология и социалната статистика. Ако изследователски екип от БАН, някой от вузовете или НСИ се нагърби с такава задача и резултатите не се харесат на управляващите, бюджетът ще бъде незабавно орязан, а ръководителят на институцията-сменен! Примери колкото щеш, но ГЕРБ надмина всички свои предшественици, като сложи финансов намордник на цялата Българска академия на науките, включително и на държавните университетски центрове.
---------------
*Авторът е бил директор на Института по социология на БАН през 1988-1990 г.