Макроикономическите дисаланси: България е в групата на застрашените страни /Коментар на резултати от прегледа на Европейската комисия- Проф. Кръстьо Петков/

Вчера /10.04.2013/ Европейската комисия публикува резултатите от задълбочените прегледи, извършени за 13 държави членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от ноември 2012 г. като показващи признаци на макроикономически дисбаланси. По-долу помествам СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ, разпространено в Брюксел и на български език; в прикачените файлове са дадени двата документа на английски език: Мемо и Работен документ на проверяващия екип на комисията /Дълбочинен обзор за България/.

Логично е съдържанието на тези документи на ЕК да бъдат коментирани най-напред от българското правителство, за чието управление те се отнасят. Но то /правителството/ вече падна безславно след мощните граждански протести през февруари т.г.

Неговото второ издание: служебното правителство, назначено от президента, едва ли ще е заинтересувано да направи обективен анализ на констатациите и препоръките на ЕК, както и да формулира изводи и насоки във връзка с налагащите се от доклада на брюкселските експерти корекции в антикризисните политики и мерки. Моето впечатление, че този временен кбинет я кара по старому: без Дянков - по дянковски!

Остават независимите експерти -икономисти и финансисти- които със сигурност ще подложат на професионален дебат тревожния сигнал, подаден вчера към България от Еврокомисията. Въпреки витиеватият брюкселски език в прес-съобщението , за внимателния читател е ясно, че България е поставена в групата на застрашените страни: с поредица от трайни макроикономически дисбаланси, макар и оценени като " не прекомерни".

Моят коментар по-долу е анонс именно към онези специалисти, които биха се ангажирали с безпристрастни оценки на сигналния аналитичен доклад на Европейската комисия, в частта за България. Времето за реакция е кратко. Както се разбира от съобщението в Брюксел, на 29 май т.г.ще станат известни разработените от Комисията "широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси".

***
Позитивните оценки

1.Внимателното запознаване със стилистиката и текстовете на документите на Комисията показва, че тя се е стремяла да отдаде дължимото на групата от 11 страни,посочени като проблемни, т.е. с непрекомерни дисбаланси. Кризата в Европа нe утихва, дълговите проблеми растат, верижната реакция сред застрашените от фалит държави не е пресечена. Тежко е да се управлява в тази ситуация.

При това rменно ЕК е тази, която се подаде на натиска на тандема "Меркози" да въведе принудително неолибералния "остерити" пакет /жестоки бюджетни ограничения/ в почти всички страни, членове на ЕС.Тоест, Комисията, в координация с ЕЦБ и МВФ /т.нар. Тройка/ е съотговорна за проблемите, и е съпричастна към скромните засега постиженията на няколко национални правителства.

Това обяснява защо комисарят Оли Рен, зам. председател на Комисията, е изрекъл пред медиите следните общи/безсъдържателни фрази:
-"предотвратяваме макроикономическите дисбаланси и да създадем основа за устойчив растеж“,
- „Решителните политически действия на държавите членки и на равнище ЕС спомагат за възстановяване на баланса в европейската икономика. Остават обаче значителни предизвикателства: ще е необходимо време за справяне с дисбалансите, възникнали през десетилетието преди началото на кризата, които продължават да се отразяват върху икономиката“

2. В дълбочиния обзор за България предпазливо се отбелязват няколко позитивни резултати, свързани с динамиката на текущата сметка,на експорта и особено- съхраняването на финансовата стабилност /каквото и да значи това!/;

Рисковете и дисбалансите: къде сме ние?

>По макроиконономическите дисбаланси: на дъното на средняците. Външната позиция на България остава "високо негативна" , сочи Комисията. Това се дължи главно на развиващата се спирала на външната задлъжнялост.

Буквално до преди месеци финансовият шаман Симеон Дянков и неговият повелител премиера Борисов проглушиха ушите на соите поданици и на цяла Европа, че България е сред отличниците по финансова стабилност- наред с Германия, Дания, Швеция.. От проверката става ясно, че това не е така. Ако се вземат предвид вътрешната, в т.ч корпоративната задлъжнялост, неразплатените сметки на държавата към бизнеса, неусвоените европейски средства по оперативните програми и драстично спадналите ПЧИ, излеза, че сме сред рисковите стрени. При това констатацииите на Комисията не са се променили в положителна посока след предишната проверка през ноември 2012 г.

Значи, нещо е станало в този интервал от четири месеца. Всъщност, две неща се случиха: първо, пълно безхаберие на тандема "Борисов-Дянков" по отношение на препоръките на брюкселските експерти, направени миналата есен; второ, бунт на гражданите, който помете правителството на държавата "отличник". Между едното и другото очевидно има връзка. Само че в анализите на Комисията тази тема не се коментира. Дали защо екипът на Барозу и този на сваления от власт премиер Борисов не са от една и съща политическа кохорта-ЕНП!Или бъркам!

> По дисбалансите на пазара на труда-България е сред слабаците!

Такъв е моят прочит на оценките, съдържащи се в "Дълбочинния обзор за България" /виж прикачения файл/. Какви са аргументите?

Първо, резкият скок на безработицата-удвояване за по-малко от четири години. Темпът на нарастване, а не само броят на изхвърлените от работа безпокои комисията. Апропо, този индикатор
беше почти на същото равнище и през 2012 г., но ефикасни мерки от страна на правителството така и не бяха взети.

Второ, структурната безработица. Експертите на комисията посочват, че у нас съществуват две паралелни явления: висока безработица и недостиг на квалифицирана работна сила. Този факт е известен още от 2009-10 г.

Трето, кризисно високи равнища на безработицата сред младежите и социално-слабите групи. Тук комисията е пропуснала да отбележи новия феномен-бързо растящия брой на хората без работа в предпенсионна възраст, след като през 2011 г. фамозният Дянков едностранно реши да вдига възрастта за пенсиониране;

Какво е пропуснала да забележат проверяващите?

За политическата дестабилизация в България-пряк ефект от олирен-дянковския "остерити" модел вече казах. Колкото повече остерите-толкова повече резност, безработица и криза. Това е изводът от тригодишните усилия на ЕК да наложи на страните членове на общността рецептата "Веркози". Резултатите са показателни: сред средняците са вече страни като Дания, Финландия, Швеция, сочени доскоро като пример.

Но в методологията и етодиката на брюкселските експерти, която ползват за идентифициране и анализ на макроикономическите баланси очевидно нещо куца. В общия доклад и обзора за България не се говори за - черните дупки в публичните финанси, причинени от корупцията и контрабандата; за криминализацията на икономиката; за данъчните измами и оголването на приходната част на бюджета заради рязкото намаляване на преките /особено корпоративните данъци/ в страните, нови членове на ЕС и т.н.

Тези "странни" липси ми дават повод да публикувам отново в блога статията "Дисбалансите проговориха", която написахме ис Рачо Петров преди една година /виж текста по-долу/. Както много други писания на независими експерти и ранни предупредителни сигнали на Сдружение ГЛАС, и нашата диагноза беше подмината от управляващите с пренебрежение.

Сега диагнозата се потвърждава. Частично- от ЕК. Изцяло - от финансово-икономическия колапс, надвиснал над България. Логично е да попитам: кой ще носи отговорността за некомпетентното управление? Само Дянков и слугуващите му пазарни фундаменталисти, които папагалски агитираха за доктрината "Остерити"!И дали събарянето на правителството на ГЕРБ, представено пред публиката като "доброволна оставка" и акт на държавническа отговорност е пълната и справедлива цена за един предсказан провал.

/Проф. Кръстьо Петков/

IP/13/313

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ

Брюксел, 10 април 2013 г.

Комисията публикува задълбочени прегледи на макроикономическите дисбаланси в 13 държави членки

Днес Комисията публикува резултатите от задълбочените прегледи, извършени за 13 държави членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от миналия ноември като показващи признаци на макроикономически дисбаланси.

„Нашето променено икономическо управление ни дава възможност да
предотвратяваме макроикономическите дисбаланси и да създадем основа за устойчив растеж“, заяви Оли Рен, заместник-председател на Комисията, отговарящ за икономическите и паричните въпроси и еврото. „Решителните политически действия на държавите членки и на равнище ЕС спомагат за възстановяване на баланса в
европейската икономика. Остават обаче значителни предизвикателства: ще е необходимо време за справяне с дисбалансите, възникнали през десетилетието преди началото на кризата, които продължават да се отразяват върху икономиката.“

Чрез задълбочените прегледи беше установено, че макроикономическите промени в Европа са в ход, макар и с различен характер и темпове в различните държави членки. В прегледите се вижда намаляване на дефицита по текущата сметка,конвергенция на разходите за труд на единица продукция, корекции в твърде
високите цени на жилищата и намаляване на задлъжнялостта на частния сектор.

Въпреки това, предвид различните предизвикателства и дисбаланси, се очаква различията в растежа между държавите да се запазят през следващите години.
Слабата икономическа дейност и крехките икономически перспективи в някои случаи може да са довели до повече рискове и предаване на отрицателни въздействия,свързани с макроикономическите дисбаланси, между държавите. Освен това в повечето случаи коригирането все още не е приключило. Много от икономиките на ЕС
продължават да са изправени пред значителни предизвикателства под формата на външни задължения, задлъжнялост на частния сектор и продължаващи промени на пазарите на жилища.

Преодоляването на тези предизвикателства ще окаже влияние
на способността на задлъжнелите икономики да растат и да се конкурират, за да се гарантира финансова стабилност и, основно, да се намали безработицата.

Макроикономическите дисбаланси в няколко държави членки трябва да се наблюдават отблизо. Те изискват категоричен ангажимент за структурна реформа с цел да се гарантира, че тяхното коригиране ще протече възможно най-гладко и че могат да бъдат създадени условия за устойчив растеж и създаване на работни места.

Комисията също така очаква единадесетте държави с дисбаланси, които не са счетени за прекомерни, а именно Белгия, България, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта,Нидерландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, да вземат предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи
и в програмите си за стабилност и конвергенция.

За тези страни на 29 май Комисията ще представи широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси.

В две държави членки, Испания и Словения, дисбалансите могат да се считат за прекомерни. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност.В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от
корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни,включително поради взаимовръзките с публичните финанси. Уместността на техните политики в отговор на тези проблеми ще бъде оценена навреме за приключването на
тазгодишния европейски семестър за координация на икономическите политики, в чиито рамки на 29 май ще бъдат приети специфични за отделните държави препоръки.

В доклада за механизма за предупреждение бе посочено, че за Кипър също е необходим задълбочен преглед, но подобен преглед няма да бъде публикуван. Това е следствие от политическото споразумение, постигнато между Еврогрупата и кипърските власти по ключови елементи на програма за макроикономически мерки и
официално финансиране. Страните със специфични програми не са обхванати от процедурата при макроикономически дисбаланси, тъй като те вече са подложени на засилен икономически надзор като част от техните програми за икономически реформи.
-------------------
За повече информация:
http://ec.europa.eu/economy_finance/economic_governance/macroeconomic_im...
MEMO/12/912
IP/12/1275

***
ДИСБАЛАНСИТЕ ПРОГОВОРИХА!
проф. Кръстьо Петков, Рачо Петров

/Статията е публикувана през есента на 2012 г./

Тревожният сигнал, който се съдържа в заглавието на настоящата статия, едва ли е новина за специалистите, които следят отблизо динамиката на финансово-икономическите показатели. Метафората за говорещите дисбаланси е адресирана към друга - за съжаление рядко четяща -публика. Имам предвид т.нар. политическа класа и по-специално, онези нейни кохорти, които периодично достигат до върховете на властта и получават правото да се разпореждат със съдбините на държавата. Към тях е отправено предупреждението: българската икономика навлиза във втора, изключително опасна фаза на кризата - трайна рецесия, преминаваща в депресия, плюс съпътстваща ликвидна криза.

Причините за срива не е са само външни, свързани с институционалната ни принадлежност към ЕС. Факт е, че в обединена Европа от две години тече трудно удържим процес на верижни фалити в периферните икономики, ерозиращи и ядрото на общността. Но българската икономика е придобила свой, високорисков кризисен синдром, който вече я вкарва в опасна низходяща спирала. Възможно е тя да продължи да действа до края на настоящото десетилетие, последиците от което ще се чувстват дълги години напред.

Когато говорим за кризисен синдром, имаме предвид комбинираното действие на няколко ключови дисбаланси в макроикономическата система.

Първият дисбаланс е между паричните резерви и потребностите от покриване на текущи и извънредни плащания.

Двукратната редукция на фискалния резерв на практика елиминира неговата стабилизираща роля : веднъж заради необоснованото законово решение да се свали санитарната граница до 4,5 милиарда лева; втори път, чрез волунтаристични намеси в неприкосновени/стратегически фондове / национализация на стратегическя резерв на НЗОК ,ползване на ресурс от фонд „Козлодуй, опити за деблокиране на Сребърния фонди рискови игри на финансовите пазари с неговите парични активи и др./. Трескавите и хаотични действия на правителството за стабилизиране на паричния баланс, както и конфликта на МФ с БНБ и колизията в отношенията с ЕЦБ само засилват опасенията от ликвидна криза на държавата.

Достъпната информация показва, че държавната хазна е изчерпана до степен, в която предстоящите след броени месеци плащания по външния дълг ще се окажат непосилни. Независими експерти вече предупредиха, че е възможно да бъдат спрени или отложени плащания на пенсии; отложените преводи за социални и общински разходи от страна на държавата станаха редовна практика. Вследствие на това за трети път в историята на прехода България може да се окаже в състояние на неплатежеспособност и пред угрозата от международна изолация.

Вторият дисбаланс е между приходите и разходите в държавния бюджет.

Сегашното правителство наследи бюджет със задължения към бизнеса и социалните фондове, които можеше да се изпълнят без особени сътресения в краткосрочен период. Разбира се, при условие, че бизнесът и реалната икономика бяха получили необходимата законова подкрепа и коректно отношение към поети и изпълнени договорни ангажименти. Вместо това правителството на ГЕРБ избра стратегията на незабавни и строги ограничения на всякакъв вид публичните разходи. Което натрупа над 2 милиарда лева задължения на държавата и общините към бизнеса и доприне са за макроикономическата стагнация и масово спиране на предприятия и дейности.

Днес ситуацията е още по-тежка. Формално погледнато, неизплатените договори на държавата и общините към бизнеса са четирикратно по-ниски /около 550 милиона лева/. Но в същото време републиканският бюджет натрупа над 2 милиарда лева задължения към НОИ, с което превърна временния финансов недостиг в първия стълб на пенсионната система в тежък, хроничен дефицит.Паралелно с това правителството едностранно прекрати предвиденото в закона осъвременяване на пенсиите с индекса на инфлацията. Тихомълком беше отменен и ангажиментът за поддържане на определено съотношение между пенсиите и заплатите – отново във вреда на пенсионерите. От тези „операции” държавата икономисва милиарди левове, които ползва за поддържане на т.нар. нисък /клонящ към нула/ бюджетен дефицит.

Истината е, че неизплатените, т.е. присвоени от държавата пенсионни пари крепят бюджета; пенсионерите са донори на държавата, а не обратното. С всеки изминат ден това противоречие натрупва социален взрив, който рано или късно ще изправи пред сериозни изпитания привидната политическа стабилност в страната.

Третият дисбаланс е между двата основни източника на приходи в бюджета: косвените и преките данъци.

Съотношението между тях при формирането на приходите през 2011 г. е 70,4:29,6 / докато за ЕС-15 то е значително по-равновесно: 53,8% към 46,2%/. Причината за асиметричното разпределение у нас е ясна: хазартното въвеждане на плоския данък с рекордно ниски 10 процентни ставки. Което „закова” постъпленията от корпоративния данък и от ДДФЛ на равнището от 2009 г.
При повторна рецесия и очертаваща се ликвидна криза , да намаляваш данъци и осигурителни вноски е не само хазартна политика /известно е в чий интерес е тя-на свръхбогатата олигархична прослойка/; това е политика, граничеща с безумие!

Отделно стои острият проблем за източването на хазната чрез контрабандни сделки. Въпреки отчитаните успехи от правителството, над 50% от трансграничната търговия продължава да е контрабандна, или се извършва по начини, позволяващи да се избягват митническите сборове. Според изчисления на експерти, загубите за бюджета от тази „черна дупка” са над 2 милиарда лева годишно. Контрабандата на наркотици не влиза в сметката. Известно е, че и тук България заема челно място в Европа /справка, неотдавнашният скандал в Австрия и Германия, прикрит у нас, с българската контрабанда на херион/.

Четвъртият дисбаланс е между официалната и неформалната икономика.

През втората половина на 90-те години официциалната стаистика отчиташе, че делът на втората икономика е под 20%; в навечерието на кризата този дял беше около 30 %; специализираните изследвания показаха, че в разгара на кризата делът надхвърли 50%. Днес първа в България е неформалната икономика, а официалният сектор мина на второ място. Само че статистиката , а и ведомствените отчети и управленските анализи, не отразяват тази макроикономическа метаморфоза.

Днес българската икономика не е комбинация от бял и сив сектор /за черния, криминалния сегмент стана въпрос по-горе/; националната икономика е посивяла тотално; и в много отношения /осигуряване на свежи пари, заетост, доставки, пазарни дялове и пр./ задава импулси и към официалния сектор. Негативният ефект е главно върху несъбраните приходи в бюджета и социалното осигуряване. Има обаче и положителни ефекти – неформалната заетост е спасително пристанище за стотици хиляди семейства, които иначе не биха оцеляли в кризата.

Петият дисбаланс е между заплащането и производителността на труда.

С този показател се спекулира непрекъснато. Неолибералните икономисти и значителна част от бизнеса системно проповядват една измислена теза: че заплатите в България изпреварвали в растежа си производителността на труда; че като цяло разходите за труд в България растат с недопустимо високи темпове /в това говорене и приглася ЕК /. Но статистическите изчисления, вкл. и тези на Евростат по мониторинговия механизъм, не са коректни. В България масово се съкращават нискоквалифицирани, т.е. нископлатени работници. Размерът на съкращенията е огромен - за три години безработицата нарастна над два пъти, главно за сметка на споменатия контингент. Обяснимо е, че при такова възходящо преструктуриране на заетите, средната заплата статистически ще расте. Но този тренд в никакъв случай не означава, че агрегатната сума за заплати в България се е увеличила и че делът на работните заплати в БВП расте с изпреварващи темпове спрямо средното равнище в ЕС.

Истината е, че участието/делът на капитала и труда в БВП/ системно се променя, но в полза на капитала. Показателят, измерващ това съотношение, според разчетите на синдикални експерти, е достигнал безпрецедентно ниското равнище от 15 на сто компенсиране на труда. Което показва, че традиционният проблем за ниската цена на труда, генериращ демотивация и неравенство, е изострен до крайност. Разкъсването на връзката „заплащане-производителност на труда” вече си казва думата, в контекста на намаляващата конкурентноспособност на българската икономика. От недоплатена и немотивирана работна сила не може да се очаква да даде високопроизводително и качествено производство.

Всеки от посочените дисбаланси се появи преди или по време на първата фаза на икономическата криза у нас. По всеки от тях са ставали публични дебати. Всеки от дисбалансите е предизвиквал реакция от правителството: за жалост-основана на частични мерки с временно въздействие.

Проблемът днес е в това, че е достигнат момента, когато не паралелното и единичното, а комбинираното действие, т.е. взаимодействието на макроикономическите дисбаланси генерира нестабилност.
Което задължително изисква да се приложи комплексно лечение, да се атакува синдрома, а не отделните проявления на кризисното заболяване. Ако държавните институции, /на първо място правителството/ , както и социалните партньори се забавят, очертаващата се тенденция за втора продължителна рецесия, преминаваща в депресия, при паралелна ликвидна криза, ще има катастрофални последици за българската икономика.

Кои са инструментите на споменатото комплексно лечение?

1. В областта на макроикономическата стратегия това е: неотложно вкарване в действие на стимулиращ пакет от мерки за оживление на реалния сектор / главно на средния и дребния бизнес/; технологичното обновяване; образованието и научните изследвания. България следва да преподпише Фискалния пакт, като се пресъедини към клаузите в четвърта глава, както и да приеме своя програма за реализиране на икономическите приоритети, приети от Съвета на Европа /1-2 март, 2012 г. в Брюксел/.

Що се отнася до нужните инвестиции, вместо хаотичните искания в страни от ЕС, Близкия изток и други региони /наподобяващи международна просия/ следва д се избере и одобри от парламента стратегия, която би заложила на стратегически външен заем, придобит на капиталовите пазари, или заем от държава, с разполагаем инвестиционен ресурс и стратегически интереси в региона на Югоизточна Европа. По-голямата част от осигурения свеж ресурс би трябвало да се концентрира в национална инвестиционна банка, която да конкурира чуждестранните банки у нас и да раздвижи кредитния пазар.

2. В областта на публичните финанси и бюджета. Фискалната стабилност следва да се пази, но в допустими и икономически обосновани граници. Според международни и български икономически експерти, поддържането на бюджетен дефицит около 2,5 % от БВП и на дозирано покачване на външния дълг до 25% няма да навреди на националната икономика; обратно, ще генерира здравословни импулси към вътрешното потребление, производството и услугите, заетостта.
Отделно стои неизбежната корекция в данъчния модел.

Предстоящото изработване на проекто-бюджета за 2013 г. и на индикаторите за средносрочно развитие, са подходящ повод за експертна /неполитизирана/ дискусия относно избора на вариант за въвеждане на прогресивно-подоходен данък, съобрзен със спецификата на българските публични финанси. Най-препоръчваният вариант е стъпаловидно въвеждане на няколко промени: необлагаем минимум при ДДФЛ /през 2013 г/; тристепенна скала на същия доход от 10, 15 и 25% /приложена от 2014 г./; респективно умерено повишаване на ставката при корпоративния данък и на осигурителните вноски ; отлагане на замисленото намаление на ставката по ДДС с 2 години.

Даваме си сметка, че подобни идеи ще предизвикат остри възражения сред средите на пазарните фундаменталисти, които имат подавляващо влияние върху управляващото мнозинство. Но неолибералните мерки и експерименти, препоръчвани от тях, вече достигнаха своя предел-като степен и дълбочина на негативно въздействие. Българската икономика имаше добри резерви, потенциал и перспективи за развитие през първата половина на миналото десетилетие.Вместо растеж на конкурентноспособността, днес същата тази икономика демонстрира тежка обремененост със структурни диспропорции и се задушава от хроничен недостиг на инвестиционен ресурс.

Колко време още трябва да мине и какви жертви трябва да дадат бизнеса, работещите, пенсионерите и младите поколения, за да се докаже несъстоятелността на неолибералната доктрина? В плен на която България е вече две десетилетия!

AttachmentSize
PDF icon ocp132_en.pdf411.87 KB
PDF icon MEMO-13-318_EN.pdf251.51 KB