ЛЪЖА №1 – ПЛОСКИЯТ ДАНЪК ВДИГАЛ ПРИХОДИТЕ / Валери Найденов/

Статията е публикувана в седмичника "168 часа" /12-18 април, 2013/

След серия леви и десни завои, БСП най-сетне реши, че няма да маха плоския данък, но няма и да го остави. В предизборната си платформа онзи ден тя обеща да освободи от данък върху дохода около 1 милион души, които са на минималната заплата от 310 лева. Освен това, ще въведе 20% данък за доходи над 4500 лева. Според сметките на Орешарски, това означава, че човек с 5 000 лева ще плати около 11 % данък. Което ще рече, че Орешарски е забравил да извади необлагаемите 310 лева и някои други дребни компоненти.
Макар и нерешителна, тази стъпка заслужава морална подкрепа.

Толкова са й възможностите на лявата партия – толкова дава. За сравнение може да се посочи, че дясното правителство на Камерън в момента облага доходите с 4 ставки, като най-високата е 37.5 на сто. Освен това то облага и доходите от лихви, като най-високата ставка е около 40.5 на сто.

Всъщност БСП
можеше спокойно може да обещае и 120 на сто данък

за богатите, тъй като никога няма й се наложи да изпълнява своята програма. Нещата са прости – социалистическата партия просто няма как да дойде на власт без коалиция с ДПС, и то при добри изборни резултати. ДПС пък е твърдо против по-високата ставка. Както и да е, шансовете за правителство на подобна коалиция са не повече от 1 към 10. Много по-вероятно е да видим на власт ГЕРБ + ДПС; ГЕРБ + ”Атака” или някаква по-широка коалиция, скрита зад програмен кабинет.

Програмният кабинет е чудесна фасада, тъй като може да падне по всяко време, без това се счита за провал на една или друга партия. И до днес например и сините, и червените отчитат кабинета на Димитър Попов (1991 г.) като голям успех на българската демокрация. Формулата на програмния кабинет е проста - забравете всякакви предизборни шменти-капели, нека се заемем с единствената сериозна програма - на олигархията. Което ще рече – поскъпване на тока и парното, пълна приватизация на училищата и болниците, който не е милионер – да бяга в чужбина. Само да не се самозапалва, тъй като разваля имиджа на България. Има си много по-безболезнени методи.

Българските политици и придворните икономисти май сериозно са зомбирани от една очевидна глупост – че плоските данаци носят по-високи приходи и че те са единственото, което ни крепи на ръба на пропастта. И че ако някой дръзне да вземе дори стотинка допълнително от милионерите, то всички инвеститори ще се разбягат панически от България, българската земя ще започне да се тресе, ще се разпадне на парчета и ще рухне в Черно море барабар с магистралите, пенсионерите и протестиращите.

Ето един синтезиран израз на тези страхове: ”...При увеличаване на данъка може да се очаква по-скоро постъпленията в бюджета от него да намалеят, вместо да се увеличат. – пише преди седмица във в. „24 часа финансистът Емил Хърсев. - Изобщо намирам прогресивното данъчно облагане за остаряла схема, която се поддържа единствено с политически цели. В един модерен интегриран свят прогресивното облагане започва да пречи.”

Излиза, че България е много по-модерна от Англия, Германия, САЩ, Франция, Китай, Швейцария! Сериозно ли свята това Хърсев, който преподава на студенти? Както казва Гьобелс, като повториш една лъжа сто пъти, тя се превръща в истина. А лъжата за плоския данък вече 15 години духа като вентилатор от Института по пазарна икономика и всички останали мисионерски тръстове, които проповядват неолибералната идея.

Идеята за повечето постъпления от по-ниски данъци е известна като „Кривата на Лафър”. Веднъж калифорнийският икономист Артър Лафър обядвал с Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни – съответно министър на отбраната и вицепрезидент при Буш младши – и нарисувал върху една салфетка някаква крива, която напомня камбана. При 100 на сто облагане се очакват нулеви приходи. Колкото повече данъчната ставка намалява, толкова повече се увеличават приходите, докато се достигне оптималното състояние на постъпления и ниво на облагането. И после – обратното. Хипотезата на Лафър е, че в началото на 80-те години САЩ се намират в онази низходяща част от кривата, в която по-високите данъчни ставки генерират по-малко приходи. Когато Рейгън сваля данъците, съответно приходите се удвояват.

Тук трябва да се различава между „кривата на Лафър”, която е доста тривиална и е известна още от древността и „хипотезата на Лафър”, която е напълно отхвърлена от сериозните икономисти. Данъчните постъпления се влияят много повече от други фактори, като например инфлацията, икономическия ръст, финансовата полиция, офшорките и така нататък. Но ултрадесните мозъчни тръстове, сред които института „Кейто”, който е патрон на българския ИПИ, приеха тази хипотеза като универсален закон за всяко време и място на планетата, и най-вече за България.

За щастие, в последно време и в България започнаха да излизат книги, които могат да помогнат на човека да се отърси от неолибералните и либертарианските хипнози и заклинания и да се върне в реалния свят на живите. Последната от тях е „Зомби икономикс” от Джон Куигин, която напълно погребва неолибералните догми, които отдавна са мъртви, но продължават да пъплят из България. Според мен БСП трябва да раздаде тази книга на всички свои членове, след което да ги изпитва един по един. И
първо да пише по една двойка на Станишев и Орешарски.

А сега да погледнем фактите, тъй като точно тук е слабото място на всички български десни фундаменталисти. Плоският данък от 10 на сто върху доходите влезе в сила през 2008 г., когато бе отбелязан най-високият ръст на БВП от 6.2 на сто. Приходите в бюджета от този данък се увеличиха със 141.9 милиона лева. Но защо в предишната 2007 г. ръстът бе по-малък, а приходите се увеличиха с 486,1 милиона? Простата сметка показва, че без никаква причина нарастването на данъчните постъпления е намаляло с 344.2 милиона или цели 3.4 пъти! Единствената причина е плоският данък.

Но това не е всичко! За първи път при 2008 г. държавата обложи с данък минималната работна заплата. По онова време тя бе около 220 лева средно за годината, а данъкът върху дохода 19.14 лева. Засегнати бяха и хората с доходи до 400-500 лева, тъй като им бе отнета необлагаемата сума. За съжаление, не разполагам с точна статистика, но нормално е да предположим, че хората с най-ниските доходи в България са поели допълнителна тежест от 200 – 300 милиона годишно. И обратното - богатите са получили поне 400 милиона подарък. С други думи, няма никаква „хипотеза на Лафър”, никакво реално увеличение на приходите, а тъкмо обратното – правителството на Станишев просто

взема от бедните, за да даде на богатите.

Доста интересно изглежда и статистиката за приходите от облагането на корпорациите. Наистина, тук въвеждането на плоския данък увеличи приходите през 2007 и 2008 година, но след това те бързо падат и днес са приблизително на нивото от 2006 година. Това е много странно, като се има предвид, че днес БВП е доста по—висок. Губят се някъде около 700 милиона лева. Както и да го тълкуваме, през 2007 – 2008 г. бедните българи са поели много по-голям дял от данъчната тежест, а това рязко е свило потреблението на най-необходимите стоки.

Това е и може би най-важната причина за кризата в България. Според официалните статистики вече близо 50 на сто от българите са бедни. Те харчат 100 на сто от доходите си за елементарно потребление – хляб, сол, кисело мляко, ток, парно, вода. Всеки техен лев отива за в джобовете на местните търговци и би трябвало да подхранва местния бизнес. Те поемат и пълния удар и на косвените данъци, а те са около две трети от бюджетните постъпления.

И обратното – едва и 10- 20 на сто от доходите на богатите се харчат за български стоки или се облагат с косвени данъци. В най-добрия случай те купуват аудита и мерцедеси, с което все пак плащат някакви такси у нас. В повечето случаи те
директно изнасят парите си, купуват си имения в Гърция или на Бахамите, инвестират ги в злато и деривати. България не е място за изгодни инвестиции, а богатите са граждани на света. 90 на сто от парите на богатите изчезват, изпаряват се в красивите кътчета на планетата. Колкото по-ниски и плоски са преките данъци, толкова повече пари емигрират от българския стокооборот, свиват потреблението и закриват работните места.

България няма да започне да излиза от кризата, докато не върне прогресивното облагане, и то в много по-изразен вид, отколкото го предлага БСП. Откъде накъде между 310 и 4500 лева ще има само една ставка? Та това са поне 3 принципно различни социални прослойки! И защо най-високата ставка да започва при 4500 лева? Това поставя знак за равенство между скромната българска средна класа и милиардерите! В развитите капиталистически държави високата ставка обикновено започва при 40 000 евро месечно и достига 40-50 на сто от дохода!

Не бих апелирал за социална справедливост, тъй като българският олигарх е напълно чужд на всякакви християнски аргументи. Той чете Айн Ранд. Става дума за елементарна икономическа логика. Кризата отдавна съсипа средната класа и вече започна да хапе задниците на богатите, дори олигарсите вече се спасяват в чужбина и от там надават жални вопли. Е, кога най-сетне ще им светне, че вече стават жертви на собствената си алчност?