ПАДЕНИЕТО! Второ действие /Проф. Кръстьо Петков/

***

Коментар върху публичното поведение на един свален премиер

Никак не е трудно да се отгатне името на сваления премиер: Бойко Борисов. Събитието, изненадало почти всички национални и чуждестранни наблюдатели, се случи в разгара на зимата, лето Господне 2013. Официално оповестената причина бяха масовите протести, в които участваха над 150 000 недоволни българи от над 30 градове и населени места / получили подкрепата на над 90% от населението!/. Отстраняването на Борисов от властовия пиедестал беше замаскирано като доброволно подадена оставка.

Някои коментатори съзряха в този акт добре обмислен маньовър за завръщане на доскорошния едноличен управител на държавата на бял кон и повторно заемане на овакантения пост след победоносни избори. Други лансираха хипотезата, че всесилният Голям брат отвъд океана се е намесил, за да ускори и облекчи логичната развръзка на един предрешен властови провал. И двете обяснения не бяха подкрепени от сериозни доказателства. Така Борисов не успя да нареди името си в летописа на националните водачи, чиято съдба е претърпяла драматични обрати, но в крайна сметка са успели да съхранят личното си достойнство. Обратно, той вече се числи към групата на премиерите на прехода, които народът свали от власт след бурни протести и принудителни оставки: Луканов и Виденов. Неговата бляскава политическа кариера беше прекъсната внезапно; настъпи Падението ( Край на първо действие)

Второ действие: Развенчаната харизма

Действителната стойност на един медийно конструиран харизматичен лидер проличава, когато се сблъска със сериозна криза в неговото господство над „тълпите” от последователи и симпатизанти. Такъв повратен момент Бойко Борисов изживя след ноември, 2011 г., когато спечели поредната триумфална победа на президентските и местните избори. Това беше апогеят на неговия феноменален 10 годишен поход към върховете на властта. Персоналната му съдба изглеждаше като красива приказка: ако поискаше, можеше да стане президент; или да посочи с пръст кой да е кандидат за едни предрешени избори за държавен глава; побеждаваше с лекота в политическите двубои опонентите от парламентарната опозиция; съветваше лидерите на други държави как да контролират поданиците си. Изобщо, показваше публично поведение на безспорен Властелин на държавата.

Всичко това е минало, което никога няма да се върне!

Лидерът, надарен с невероятен инстинкт за оцеляване, не забеляза опасността, наречена „пресищане от безграничната власт”. Докосвайки статута на едноличен диктатор, той пропусна да забележи как социалното недоволство на българите се трансформира в масов гняв, който изкара огромни маси народ на Улицата. После тази енергия се обърна персонално срещу него и личната му партия. Именно в този времеви интервал (есента и зимата на 2012/2013 г.) легендата за харизматичния Бойко умря. Във фазата на падението, когато трябваше да покаже качества на държавник, той се представи като посредствен политик, чиито дълбоко вкоренен провинциализъм, битовизъм и егоизъм отблъсна дори верни нему люде.

Ще посоча поредица от фрапиращи епизоди в публичното поведение на сваления премиер, които демаскираха грижливо извайвания имидж на харесван от народа герой.

Бягството

Да напуснеш полесражението в критичен момент е чиста проба дезертьорство. Такава е безпристрастната оценка за постъпката Борисов в онзи драматичен февруарски ден, когато заряза поста и остави съпартийците си и целия държавен апарат в пълно неведение.

Пръв се окопити президентът и след куртоазен упрек за емоционалното, несъгласувано с никого премиерско решение, пое отговорността да преговаря за предсрочни избори. После твърдите политически противници на режима „Борисов” постигнаха задкулисно съгласие да напуснат парламента и да се втурнат в познатата предизборна игра.

Внезапното бягство предизвика верижен процес на разпадане на доскоро желязната герберска доминация във властовите структури. Президентът и неговото служебно правителство, както и бойковите неприятели от опозицията излязоха на авансцената. Три месеца по-късно детронирането на Единоначалника вече е факт. Борисов влезе на последната права в предизборната надпревара като страхлив и непредсказуем политик. Аранжировките с двукратното пребиваване в болница, имащи за цел да събудят симпатии сред народонаселението, имаха обратен ефект.

Самоизолацията

Престоят в болницата на премиера в оставка заради високо кръвно налягане стана повод за първите публични съмнения в двуличие . Посещенията на духовните водачи на православните българи и мюсюлманската общност при Борисов имаха по-скоро ритуален характер, показващи състрадание към един принудителен изгнаник, чието триумфално завръщане предстои. Много скоро стана ясно, че отшелничеството е нож с две остриета:

На първо място, изолирани от своя лидер, строените за предизборна битка герберски кохорти започнаха да се демотивират, после да се разколебават и накрая- да се изправят едни срещу други.Братоубийствената война избухна. Медиите и публиката с настървение следяха как се заформят скандал подир скандал: от обвинения в груповщина и шуробаджаначество, до открити и толерирани от върха закононарушения.

Как се наричат онези, които нарушават законите? Престъпници! Така от преследвачи и „ хващачи” на криминални типове и цели банди, топ-лидерите на ГЕРБ се превърнаха в обвиняеми. Лозунгите, издигнати през февруарските бунтове „Долу мафията” и „Те ограбиха България” оживяха отново…

На второ място, прословутата твърда подкрепа от чуждестранните партньори (типична мантра в герберската пропаганда) видимо омекна, после заглъхна. За да се стигне до онзи момент, когато казусът с конституционните нарушения ( нерегламентирано подслушване, политическа корупция и др.) влязоха в дневния ред на европейските институции.

Така Борисов изпадна в ситуацията, която доведе до сваляне и оставка на екс-премиера Жан Виденов. Свои го предадоха, международната общност го изолира, опозицията тръпнеше кога ще предаде доброволно властта. С тази разлика, че днес генерал Борисов не е определян като „честен, но наивен” –характеристика, с която след началното сатанизиране се сдоби Жан Виденов.

Верижните гафове

Опитни аналитици споделят, че тези дни, преди заключителната фаза на изборната битка, Борисов не е във форма. Нещо повече, преживявал депресивна криза, която с труд преодолявал при публичните си прояви. Доказателства- колкото щете! Бягство от журналисти, отказ от даване на интервюта пред неудобни медии, затваряне в черупката на верни последователи и организатори на бодрячески предизборни срещи, видимо раздразнение при станалите дежурни освирквания и т.н.

Щом в разгара на битката си „гроги”, няма как да не правиш поредица от грешни ходове.

Ето няколко типични гафове, недопустими за държавен мъж от най-висок ранг:

Телефонната подкрепа от премиера на Турция Реджеп Ердоган. Нямаше ли кой да предупреди доскорошния му колега Борисов, че всяка публично изразена позиция от лидер на Турция в навечерието на изборите ще му изиграе лоша шега? По лоша дори от тази, която спретна навремето Доган на Станишев, след коварните си реплики в с. Кочан. Мълчат лидерите на ЕС, мълчи Русия, дори Големият брат отвъд океана е безкрайно предпазлив . И изведнъж-турска подкрепа. Ако тя беше съпроводена с крупна икономическа изгода, предложена от стратега на динамично развиващата се южна съседка- проблем нямаше да има. Но ердогановото братско потупване по рамото вещае изборен срив за ГЕРБ!

Великденските откровения. Да се явиш на свещения за православните християни празник –Великден- в едно предаване, където по традиция разголват събеседника без притеснение от неговия ранг, е много рискована стъпка. За Борисов тя се оказа пълно фиаско – като изказ, заявени морални ангажименти и тест по държавническо поведение. Оставям встрани обвиненията срещу водещия журналист Кеворкян. Но изповедта на сваления премиер предизвика буря от негодувание в интернет пространството и на празничните семейни и приятелски трапези през Великденските празници.. Размерът на щетите ще разберем на 12 май…

Злополучната „среща” в прокуратурата. Тук няма какво да се разсъждава. Правозащитникът Михаил Екимджиев е кристално ясен: на срещи ходят частни лица; обвинени публични фигури имат съвсем друг статут – да свидетелстват, а после да се защитават срещу повдигнатите обвинения. А те са безпрецедентно силни и вече аргументирани -чрез признанията на участващите в тайни завери срещу свои и чужди неудобни персони.

Мутренският разговор в дома на Борисов. Проблемът не е само в лексикона. Отдавна се знае, че общуването на махленски-полугангстерски, кръчмарски език, е органична част от манталитета и стилистиката на бившия бодигард и топ-полицай. Не пошлостта на езика, а наглостта в изказа е онова, което ще накара мнозинството българи да загърбят бюлетината на ГЕРБ и нейния символ- Бойко Борисов. Въпросът, който стои със страшна сила над главите на гостите и домакина на „седянката” в Банкя е: изрекли ли са думите, които изтекоха на „борсата с флашките”? Или става дума за скалъпени записи!

След като прокуратурата се ангажира с автентични доказателства, значи краят идва!

Трето действие:

изборната нощ в НДК и събитията след това!

Този акт от спектакъла „Падение” предстои да видим на 12 май. Ще дойде ли Борисов като истински мъж , за да обясни на традиционната пресконференция защо загуби безвъзвратно властта и емоционалната првързаност на много българи? Или ще се покрие отново в здрача, преживявайки сам „като куче!” своя грандиозенпровал. Това е неговата дилема, от която няма добър изход.

Защото после предстои съдебно дело.

По ирония на съдбата –като това, което преживя в края на живота си първият му Учител по политика- Тодор Живков.

-----

Статията е публикувана най-напред във Фактор.бг / 8.05.2013/