КОЙ И ЗАЩО СЕ ПРИТЕСНЯВА ОТ ПРОГРАМНО ПРАВИТЕЛСТВО? /Бранимир Ботев/

„Че кое правителство не е програмно”
Димитър Главчев, депутат от ГЕРБ в предаването „Референдум” по БНТ

Моето становище е предизвикано от статията на уважавания социолог Румяна Бъчварова „Програмното правителство е бомба със закъснител” в „24 часа” от вторник.

В действителност всяко правителство е програмно, защото целите, които си поставя и задачите, които следва да реши произтичат от програмата на политическата сила или сили, които са го излъчили. Именно програмата, която съответното правителство трябва да осъществи е основата на обществения договор, сключен между политиците и избирателите за срок от 4 години. Политическите сили представят публично своите оферти как да бъдат решени проблемите на обществото и държавата чрез своите програми, а хората правят своя избор сравнявайки предложенията.

В страна със законно установена и спазвана демокрация е почти изключено една партия да получи доминиращо мажоритарно мнозинство, да съсредоточи цялата власт в себе си и да превърне собствената си програма в задължителен дневен ред на обществото за период от четири години. Аргументът, че ако една партия носи цялата политическа отговорност, това е по-честно пред избирателите, има сериозни контрааргументи:

1. Какво трябва да разбираме под честно, кой е критерият за честност и съвпадат ли вижданията за честност на политиците и хората? Честността е морална категория, а дали има място за морал в политиката се спори още от времето на Макиавели. Всеки от нас с ръка на сърцето може да каже, че критериите за честност на политиците и тези на обикновените хора, техните гласоподаватели по-скоро се разминават, понякога дори се противопоставят и много рядко се припокриват.

2. Всяко правителство задължително е програмно (осъществява определена програма, но не е задължително да е партийно). Обратното би означавало, че има една партия, която единствена може да създаде „правилната” програма и да излъчи „правилното” правителство, което директно ни връща към чл.1 на Живковата конституция.

3. Демократичният свят около нас е пълен с примери за програмни правителства, осъществяващи програмата на изглеждащи невъзможни политически съюзи. Достатъчно е да припомним първото правителство на Ангела Меркел от октомври 2005г., което беше излъчено от Християнсоциалния съюз (CSU, CDU) и Социалдемократическата партия (SPD). Основата на това по същество програмно правителство беше споразумение на всички водещи политически сили в Германия как да се преодолее икономическата криза като някои от икономическите мерки се смекчат, за да се намали социалната цена от реформите и се преодолее високата безработица, която бе засегнала 5,2 млн. германци (12,6% от работоспособното население). След това чрез по-висока заетост се увеличи ръстът на германския БВП, който беше достигнал едва 1% годишно към този период.

4. Програмно правителство, което съчетава най-доброто от програмите на различни политически сили, решава два съществени въпроса - отсява приоритетите, по които в обществото има консенсус, създава широка парламентарна основа при стриктно осъществяване на програмата и гарантира правителството да получи съответната широка подкрепа.

5. Не на последно място, програмното правителство е с ясен времеви континуитет. То се съставя, за да се решат конкретни въпроси в рамките на определено време при приемлива обществена цена, която трябва да платим всички. След осъществяването на тази програма или при невъзможност да я изпълни по начина и в сроковете, за които е съставено, то си отива.

Сега ние сме в ситуацията на болния, който лежи на операционната маса. На него му е все едно дали ще го оперира екип от само една болница, или екип от специалисти, излъчени от различни клиники, стига операцията да е успешна.

Въпросът кой е авторът на програмата на програмният кабинет е важен, но досега не съм видял нито едно правителство в България, в т.ч. и последното, да е направило публичен анализ и отчет, когато си отива, какво от своята програма е изпълнило, какво не е и кое е наложило в рамките на мандата на правителството, дадени приоритети не просто да бъдат променени, а дори изцяло отменени и или заменени. („Ще строим Белене и ще бъдем енергиен център на Балканите”, „Няма да строим Белене, това е гьол, в който са закопани 1,5 млрд лв.”).

В този смисъл авторското на програмата на всеки кабинет за мен като гражданин и български гласоподавател е важно, но далеч по-важно е изпълнението на тази програма. Негативите, които обра тройната коалиция, бяха основно за подмяната на нейната програма. Тя беше съставена с хиляди компромиси, за да осигури влизането ни в ЕС, но когато тази программа беше изпълнена през 2007г., правителството продължи да управлява до 2009г. и обра всичките негативи от разпределението на баницата по формулата 3-5-8. Не мога да приема тезата на Румяна Бъчварова, че министрите трябва да бъдат политици. Опровергава я най-силно бившият министър-председател Борисов, на чийто кабинет г-жа Бъчварова беше началник. Той твърдеше, че министрите са неговите най-добри експерти и подчертаваше, че само няколко души от министрите в неговия кабинет са членове на ГЕРБ.

Ситуационно обосновано, при напрежението и противопоставянето, което съществува в българското общество, при горещия спомен от февруарските събития и народното недоволство, което нищо чудно отново да се излее по улиците, при това много по-силно и радикално, България има нужда от консенсус. Той включва покаяние от страна на политиците, политическите партии да подчинят действията си на нуждите на народа, така че максимално да се припокрият очакванията на хората и работата на едно бъдещо правителство.

И ако в името на България и гражданите политическите сили в бъдещия парламент или поне мнозинството от тях преглътнат егото си и решат да защитят приоритетите на страната и на народа, едно програмно правителство с ясни отговорности, не трябва да плаши никой. Такова програмно правителство може да създаде основата на обществения договор между българските граждани и политиците и освен да реши тежките икономически проблеми на страната, да създаде поне малко сигурност и предвидимост за обикновените хора.

Ако ползваме баталната терминология, всяко правителство може да бъде бомба със закъснител, някое дори може да бъде сравнено с неутронна бомба - хората изчезват, остават сградите и пътищата, а някое с химическа бомба - дълго време след като си е отишло, сред хората се отделят отрови. Асоциации всякакви. От тази гледна точка програмното правителство не е нито по-страшно, нито по-опасно от всяко друго правителство. Просто днес то изглежда най-разумното решение за България.

***

Бранимир Ботев

Социолог, бивш директор на Института по Маркетинг, бивш Генерален директор на Междуправителствения Българо-френски Институт МАРКОМ, Председател на Съвета по администрация в правителството на Иван Костов.

Статията се препечатва от в. "24 часа", 10.05.2013